№ 150
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно
частно наказателно дело № 20215200600389 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
Жалбоподателката Т. СП. К. се явява лично и с адв. Е.П., редовно
упълномощен отпреди.
Пострадалият СТ. АНГ. СТ. се явява лично.
Явяват се свидетелите СТ. СТ. Л. и Л. Х..
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. П.: – Да се даде ход на делото.
Пострадалият С.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. П.: – Поддържам въззивната жалба, ведно с представеното
доказателство – етапна епикриза.
Пострадалият С.: – Няма да представям доказателства. Да се приеме
представената епикриза.
Прокурорът: – Оспорвам жалбата. Да се приеме епикризата. Нямам
доказателствени искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото заверено ксерокопие на етапна
епикриза, издадена от *** ООД, ведно с амбулаторен лист, приложен към нея.
Сне се самоличността на явилата се свидетелка Л. Х., както следва:
А. Х. – на ** г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119 до чл. 122 включително от
НПК, както и отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Л. Х. със снета по-горе
самоличност:
Свидетелят Х.: Т.К. дойде при мен за първи път на другия ден след
изписването от болницата, поне така ми казаха и видях някъде, че на 15-ти
април идва за първи път при мен, а на 14-ти април й беше поставена
инжекцията „Клопиксол Депо“ и й беше изписан стабилизатор „Конвулекс“.
Пациентката вече беше започнала да се стабилизира, но току-що изписана от
болницата все още имаше още какво да се желае, обаче при тази инжекция
„Клопиксол Депо“ – това са инжекции, които се слагат на 15-20 дни при
лечение на шизофрения. При биполярно разстройство тези инжекции, по-
продължителното им прилагане, повече от 2-3 инжекции, водят до развитие
на паркинсонов синдром и до спиране на менструалния цикъл на жените,
които симптоми пациентката е имала при предходни лечения със същата
група конвенционални антипсихотици. По всички международни и български
2
ръководства биполярно разстройство в продължителен аспект не се лекува с
тази група препарати, като могат да бъдат използвани само в острата фаза за
овладяване на състоянието. Тя /Т.К./ беше придружена от зет си, обсъдихме
това, че е необходимо да има продължително лечение, пациентката съдейства
изцяло за това, като отиде и си плати едно специално изследване, което се
нарича замерване на ниво на валпроати и след 20 дни дойдоха отново, при
което коригирахме дозата на основния и според мен единствено необходим за
нея медикамент. Още след изписването от болницата, с пациентката
постигнахме добро съдействие на лечение, защото обсъдихме кои са били
причините преди да се спират лекарствата и решихме, че този път ще изберем
лекарства, които да не се налага да спира на своя глава. При следващото
идване, което е на 5-ти май тя беше още по-стабилна вече, тоест настроението
и енергията бяха в процес на нормализиране, но завишихме малко дозата на
този стабилизатор, защото така показваше изследването, което тя направи
доброволно и което показва, че тя си пие лекарствата, защото ако тя не си пие
лекарствата няма да има в кръвта от лекарството и решихме, че така
продължаваме при нейното добро съдействие. След един месец пак се
видяхме и нещата бяха още по-добре, според мен тя си влезе в ремисия и
просто трябва да продължи в домашни условия да си приема стабилизатора на
емоции, който е валпроевата киселина. Последно дойде при мен на 15-ти юни.
Три прегледа има. Между първия и втория преглед съм дала срок 20 дни, за
да видя действието на инжекцията и да коригираме дозата на медикамента
спрямо насищането на кръвта и следващите вече са на един месец, и тя си
спазва датите.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същата се освободи от съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетелката С.Л. със снета от преди
самоличност. На свидетеля се припомни отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят Л.: Аз съм майка на Т.К.. Желая да свидетелствам. Заедно
живеем с нея, състоянието в момента й е много добро, всеки месец я караме с
колата с другата ми дъщеря в гр. П до лекуващата й лекарка, взема си
медикаментите, които й изписа тя, защото тук беше война с тази инжекция,
то беше преследване и не знам какво, и се принудихме да намерим частна
3
лекарка в гр. П, за да й обърне внимание и да видим какво става, и засега
всичко е нормално, даже тя в момента си търси работа и трябва да работи,
защото аз съм пенсионерка, оправяме се, но тя си е добре, в ремисия,
адекватна. Изобщо няма нужда от никакво лечение, тя си приема хапчетата
сутрин и вечер, които й изписаха. Лично ги купувам аз от аптеката с
рецептата. Аз следя да си пие лекарствата. Знам, че е много важно за нея и че
трябва да ги пие тези лекарства и затова съм настоятелна и тя разбра, че
трябва да ги пие, за да не й слагат тези инжекции, които й вредят и засега
всичко е нормално. Тя няма нужда от никакво лечение – ако има нужда, аз
самата ще потърся помощ. Аз ще поема задължението за лекуването на
дъщеря ми под наблюдение от психиатър където трябва и каквото трябва. За
детето на дъщеря ми се грижи бащата, в момента е в И, той е италианец, те са
много заможни там. С детето се чуват на ден по 20 пъти и се виждат на
телефона. Детето си живее в И, то си е италианче, а тя дойде ноември месец
миналата година за малко тук да си почине, рождени дни да празнуваме,
обаче се влоши и не можа да замине, и тогава беше случаят с колата на този
човек, който е в залата, от там се започна.
Не постъпиха повече въпроси към свидетелката.
Същата се освободи от съдебната зала.
Съдът счита, че следва да се изслуша и лицето, спрямо което се иска
прилагане на принудителни медицински мерки Т.К., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Пристъпи се към изслушване на Т.К.:
Т.К.: Чувствам се добре. Този медикамент, който ми предписа
свидетелката Л. Х. ми харесва, нямам странични ефекти както при
инжекциите – спиране на цикъла, наднормено тегло, много странични ефекти,
сега се чувствам добре, търся си работа. Медикаментите в момента ги взимам
по начина, по който са ми изписани – едно сутрин и едно вечер. Веднъж
месечно посещавам кабинета на разговори по 40-45 мин. Това е частен
кабинет, заплащаме си. До момента съм в ремисия, значи ми е стабилно
психическото състояние. Медикаментът, който приемам, е стабилизатор на
4
настроението и съм добре. Чувствам се добре.
Не постъпиха повече въпроси.
Адв. П.: – Нямам други искания. Да се приключи делото.
Пострадалият С.: – Нямам други искания. Да се приключи делото.
Прокурорът: – Нямам други искания. Да се приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че с Вашия
съдебен акт следва да оставите въззивната жалба без уважение и да
потвърдите определението на Районен съд – Пазарджик, тъй като считам, че с
показанията на д-р Х., която е лекуващ лекар на жалбоподателката К. не може
да се обори заключението на експертизата, която е била като елемент от
доказателствата по ЧНД № 837 на Районен съд – Пазарджик, където са
разгледани всички доказателства по отношение на това да вземе съдът
решение за настаняване на К. в болницата в Л за лечение. Считам, че с тези
свидетелски показания са за един много кратък период от време и не следва
да бъдат ценени, поради което ще Ви моля да потвърдите определението на
районния съд.
Пострадалият С.: – Надявам се да се спазят експертизите, за да не се
получават такива инциденти както за нея, така и за някой друг случаен
гражданин.
Адв. П.: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че определението на
Районен съд – Пазарджик е незаконосъобразно, като има допуснати
съществени процесуални нарушения. На първо място е нарушена
разпоредбата на чл. 427, ал. 2 от НПК, а също така на второ място е нарушена
5
разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от НПК, като решаващият съд не е задал
основния въпрос към нейната майка – дали има възможност да полага грижи
и да бъде предадена на нея за наблюдение. На следващо място районният съд
допуска нарушение на закона като определя 6-месечен срок на лечение, а в
особеното производство по реда на Глава 34, Раздел I-ви решаващият съд не
определя срок за прилагане на принудителната мярка по чл. 89, б. „б“ от НК.
В тази смисъл моля да отмените атакувания съдебен акт незаконосъобразен и
постановен при съществени нарушения на процесуалните правила.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на Т.К.: Поддържам казаното от
защитника ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на Т.К.: Не желая да бъда задържана за срок от 6
месеца при положение, че съм излязла април – от ноември до април съм била
6 месеца, минали са 2 месеца и сега наново да ходя за още 6 месеца – това е
връщане назад. Сега ми предстои среща с дъщеря ми. Чувствам се добре, не
желая да бъда лекувана в болницата в Л.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:15 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6