Р
Е Ш Е Н И Е
№
260302 / 4.3.2021г.
гр.
Перник, 04.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05192 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от Т.В.С., с ЕГН: **********, чрез пълномощника
му адв. А.А. - ПАК срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с
който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника
сумата от 308,306 лева, представляваща остатък от главница за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011г. за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр., кв. „”, бл., вх. , ап., за която сума в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 19.02.2013г., издаден по ч. гр. д. №
8153/2012г. по описа на ПРС и образувано изпълнително дело № № 319/2013г. по
описа на ЧСИ Е.Д., с рег. № 751, поради погасяването й по давност.
В
исковата молба се сочи, че от страна на ответника спрямо ищеца са били
предприети действия по реда на чл. 410 ГПК, при което е било образувано ч. гр.
д. № 8153/2012г. по описа на Пернишки районен съд. По същото е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 6161 от 13.11.2012г. и изпълнителен лист
от 19.02.2013г. за сумите, както следва: главница в размер на 1387 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр., кв. „” №, вх. за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011г., законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 424, 95 лева за периода от 30.06.2009г. до 17.10.2012г., както и
законната лихва върху размера на главницата от 1387,39 лева, считано от
13.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата и направени разноски по
делото в размер на 36,25 лева за държавна такса и 250.00 лева за възнаграждение
на юрисконсулт.
Сочи
се, че в полза на дружеството – ответник, с молба вх. № 06899 от 04.06.2013г. е
образувано изпълнително дело № 319/2013г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Ищецът
отбелязва, че по изпълнителното дело, след проучване имущественото състояние на
длъжника, са извършвани действия, както следва: отбелязани са публични
задължения в размер на 215,99 лева; изготвена е ПДИ с изх. № 05623/17.06.2013г.
с посочен размер на дължа за сумата от 2493,66 лева; изготвена ПДИ с изх. №
07806/19.06.2013г., получена на 18.06.2013г. от лицето Анита Симеонова;
изпратено Запорно съобщение с изх. № 00979/04.02.2014г. до „ЗМБГ” АД – гр.
София с отговор, че лицето не е служител на дружеството от 17.02.2014г.;
изпратено Запорно съобщение с изх. № 07790/21.10.2015г. до „Миси Транс” ЕООД
Владая с отговор, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено със
заповед от 09.11.2015г. Следват: запорно съобщение с изх. № 00538/20.01.2016г.
до „ЗМБГ” АД гр. София за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника с отговор, че лицето не е служител на фирмата от 17.03.2016г., респ.
молба от длъжника с вх. № 01850/12.12.2016г. за разсрочено плащане на дълга. На
10.07.2020г. по делото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника във фирма „Титан София Изток 1” ДЗЗД.
Ищецът
твърди, че за времето от 31.03.2014г. до 13.02.2018г. /последно платената
частична вноска/ общо платения размер на сумата по изпълнителното дело е
1790,23 лева, преведени на взискателя, понастоящем ответник. Твърди, че след
предприемането на последното валидно изпълнително действие – запорно съобщение
с изх. № 00538/20.01.2016г. до „ЗМБГ” АД гр. София, е започнало течението на
нова погасителна давност за вземането, която е изтекла на 20.01.2019г., т.е.
преди датата на повторно наложения запор от 10.07.2020г. и преди датата на
завеждане на исковата молба.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител - юрк. Е. Максимова е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като допустим, но
неоснователен. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
поради което и сумите не следва да се считат погасени по давност. Сочи се, че
по процесното изпълнително дело са извършвани своевременно изпълнителни
действия, които са прекъсвали многократно настъпването на погасителната
давност. Изтъква се, че и към настоящия момент изпълнителното производство е
все още висящо. Обръща внимание, че с образуването на посоченото изпълнително
производство, погасителната давност се счита за прекъсната на основание чл.
116, б. „В” ЗЗД, а по силата на чл. 115, ал. 1 б. „ж” ЗЗД, по време на
изпълнителното производство давността спира да тече. На следващо място намира,
че предвид настъпването на стабилитета на издадената заповед по ч. гр. д. № 8153/2012г.
е приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД – общ давностен срок – с изтичането на
5 години.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По
ч. гр. д. № 8153/2012г. по описа на Пернишки районен съд е издадена Заповед №
6161/13.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: сумата от 1387 лева,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр., кв. „” №, вх. за
периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 424, 95 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009г. до
17.10.2012г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 1387,39
лева, считано от 13.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата и направени
разноски по делото в размер на 36,25 лева за държавна такса и 250.00 лева за
възнаграждение на юрисконсулт.
Въз основа на
издадената заповед, за вземанията по същата, в полза на заявителя (в настоящото
производство - ответник) е издаден изпълнителен лист от 19.02.2013г.
С молба от
04.06.2013г. и въз основа на горепосочения изпълнителен лист,
„Топлофикация-Перник” АД е поискало образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Е.Д.,
с рег. № 751 и район на действие Окръжен съд – гр. Перник, при което от същата датата е образувано изпълнително
дело № 319/2013г. по описа на ЧСИ Е.Д.. По него са извършени редица справки за
имущественото състояние на длъжника до 04.02.2014г., когато ЧСИ е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „ЗМБГ” АД, гр. София. По изпълнителното дело
е постъпило съобщение по чл. 508 ГПК от работодателя на длъжника до ЧСИ, в
което същия заявява, че е получил запорното съобщение и признава вземането,
върху което е наложен запора. В последствие, с оглед наложения запор, по
изпълнителното дело регулярно са постъпвали суми, които са били превеждани на
взискателя. С писмо изх. № 573/27.11.2014г., работодателят „ЗМБГ” АД, гр. София
е уведомил ЧСИ Е.Д., че считано от 17.02.2014г. длъжника Т.В.С. не е служител
на дружеството, поради което не може да бъде обслужвано задължението му.
Със запорно
съобщение от 21.10.2015г., ЧСИ е наложил
нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в „МИСИ – ТРАНС” ЕООД, с.
Владая. На 23.12.2015г. по делото е постъпила Заповед № 027/09.11.2015г.,
издадена от управителя на „МИСИ – ТРАНС” ЕООД, с. Владая, в която се сочи, че
считано от 09.11.2015г. трудовия договор на длъжника с дружеството е прекратен.
Със запорно
съобщение от 20.01.2016г. отново е наложен запор от страна на ЧСИ върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано в „ЗМБГ” АД, гр. София.
На 12.02.2016г.
по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника, с която същия моли да му
бъде вдигнат наложения запор върху трудовото възнаграждение, като изявява
желание да изплаща дълга си доброволно на вноски. Това свое решение длъжника е
мотивирал с извънредно тежкото си финансово положение, в което се намирал.
На 19.02.2016г.
по изпълнителното дело е постъпило съобщение по чл. 508 ГПК от „ЗМБГ” АД, гр.
София, с което последния признава вземането, върху което е наложен запор. В
резултат на наложения запор, по делото периодично са постъпвали различни по
размер суми. На 16.05.2016г. по делото е постъпило писмо от „ЗМБГ” АД, гр.
София, в което се сочи, че считано от 17.03.2016г., длъжника Т.В.С. не е
служител на дружеството.
На 09.07.2020г.
ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
„Титан София Изток 1” ДЗЗД. На 31.07.2020г. по делото е получено съобщение по
чл. 508 ГПК от „Консорциум Титан София Изток 1” ДЗЗД, с което е признато
вземането, върху което е наложен запора.
От обратната
страна на процесния изпълнителен лист се установява, че последното извършено
плащане е от 13.02.2018г.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно:
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.
№ 319/2013г по описа на ЧСИ Е.Д., с рег. № 751, с район на действие Окръжен съд
– гр. Перник, като производството по това изпълнително дело продължава да е
висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и
разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е
изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са
настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Не
се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по ч. гр. д. № 8153/2012г. по описа на Пернишки районен съд е
издадена Заповед № 6161/13.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за следните суми: сумата от 1387 лева, представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр., кв. „” №, вх. за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г.,
сумата от 424, 95 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009г. до 17.10.2012г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата от 1387,39 лева, считано от 13.11.2012г. до окончателното
изплащане на сумата и направени разноски по делото в размер на 36,25 лева за
държавна такса и 250.00 лева за възнаграждение на юрисконсулт.
Въз основа на издадената заповед, за
вземанията по същата, в полза на заявителя (в настоящото производство -
ответник) е издаден изпълнителен лист от 19.02.2013г.
С молба от
04.06.2013г. и въз основа на горепосочения изпълнителен лист,
„Топлофикация-Перник” АД е поискало образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Е.Д.,
с рег. № 751 и район на действие Окръжен съд – гр. Перник, при което от същата датата е образувано изпълнително
дело № 319/2013г. по описа на ЧСИ Е.Д..
Не се
установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен
лист, е влязла в сила. Съответно от датата на влизане в сила на заповедта – 19.02.2013г.
(предвид липсата на ангажирани в тази връзка доказателства, съдът намира, че
това е сторено най-късно на датата на издаване на процесния изпълнителен лист),
започва да тече и нов 5-годишен давностен период за вземанията.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на
правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно:
дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед горното, извършената с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването
на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, и предвид обстяотелството, че към 26.06.2015г. изпълнително дело все още е
било висящо, то давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото
право е започнала да тече от датата на последното релевантно изпълнително
действие.
На следващо място, съгласно чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.
12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл е и съдебната
практика – Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
От
приложеното в заверен препис изпълнително дело се установява, че след
образуване на изпълнителното дело (в молбата за образуване по което се съдържа
искане за прилагане на определен изпълнителен способ), по последното са извършени
справки за имущественото състояние на длъжника, като искането за тях и самото
им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС). Изпратените до длъжника покани за доброволно изпълнение също не
представляват изпълнително действие и не прекъсват предвидената в закона
давност – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на
цитираното по-горе тълкувателно решение.
Следователно,
първото изпълнително действие, годно да прекъсне течението на давността е
наложения запор на 04.02.2014г. Наложените по делото запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника (понастоящем ищец), наложени на 21.10.2015г. и на
20.01.2016г., също са действия, годни да прекъснат течението на давността.
Доколкото по
делото са постъпвали регулярно суми за погасяване на вземаненето, с период
по-малък от 2 години, съдът намира, че делото следва да се счита за прекратено
ex lege - съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК,
считано от 13.02.2018г., т.е. от датата на последната платена от длъжника
вноска. И това е така, тъй като законодателят е предвидил неблагоприятни последици
за всискателя при наличие на бездействие от негова страна, изразяваща се в
липса на предприемане на действия, насочени
за принудително удовлетворяване на вземанията. Когато, обаче, е наложен
определен изпълнителен способ – в случая запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, за периода от време, през който наложеното изпълнително действие
дава своя положителен резултат, взискателят е освободен от задължението да иска
предприемането на нови изпълнителни способи.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен,
поради което и следва да бъде отхвърлен. За прецизност следва да се добави, че
дори и да се приеме, че новата 5 годишна давност е започнала да тече от датата
на последното релевантно изпълнително действие – наложения запор на
20.01.2016г., (последния наложен запор преди този, наложен на 09.07.2020г.), то
към датата на завеждане на исковата молба, погасителната 5 годишна давност не е
била изтекла. Същевременно, с наложения на 09.07.2020г. запор, също е
прекъснато течението на давността (в този смисъл Решение №
37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС), поради което не може да се
приеме, че по отношение на процесните вземания е настъпила предвидената в
закона погасителна давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото право
на разноски има само ответника. Същия претендира такива в размер на 150,00 лева
– за юрисконсултско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени. В
тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното юрисконсултско възнаграждение от ответника,
доколкото същото е в минимален размер и е съобразено с Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Т.В.С., с ЕГН: **********, чрез пълномощника му
адв. А.А. - ПАК срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с
който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника
сумата от 308,306 лева, представляваща остатък от главница за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011г. за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр., кв. „”, бл., вх. , ап., за която сума в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 19.02.2013г., издаден по ч. гр. д. №
8153/2012г. по описа на ПРС и образувано изпълнително дело № № 319/2013г. по
описа на ЧСИ Е.Д., с рег. № 751, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА Т.В.С., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ***, офис № 2 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 150,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: