№ 527
гр. Русе, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520105863 по описа за 2022 година
Ищецът П. Т. П. твърди, че на 19.07.2021 г. сключил с насрещната
страна договор за потребителски кредит за сумата от 1 000 лв., които той се
задължил да върне на вноски за времето от 12 месеца при ГПР от 49,89 % и
ГЛП от 41,16 %, ведно с договорна лихва от 236,72 лв., съставляваща
печалбата на кредитора.
Съгласно § 6 от контракта, в случай, че в срок от 3 дни от възникване на
облигационната връзка, кредитополучателят не предостави едно от
изброените обезпечения в § 4 от същия документ, то той дължи неустойка на
кредитора в размер на 883,32 лв., разсрочена на 12 вноски, всяка в размер на
73,61 лв.
Ищецът твърди, че е погасил Договор за потребителски кредит от
19.07.2021 г., сключен със „ ***********“ АД, както следва: главница от 1
000 лв., 236,72 лв.-договорна лихва и неустойка от 69,51 лв.
Счита, че клаузата на § 6 от контракта, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 883,32 лв. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е била сключена
при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 от ЗЗП.
В условията на евентуалност намира, че клаузата на §6 от договор е
нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП във , вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не
се явява индивидуално уговорена.
Иска от съда да обяви за нищожна клаузата на § 6 от Договор за
1
потребителски кредит от 19.07.2021 г., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 883,32 лв., на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.143 ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл.146 ал.1
от ЗЗП във вр. с чл.24 от ЗПК.
Претендира ответникът да бъде осъден на основание чл.55 ал.1 т.1 от
ЗЗД да му заплати сумата от 69,51 лв., представляваща недължимо платена по
недействителна клауза неустойка по Договор за потребителски кредит от
19.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.Търсят се разноски за производството.
Ответното дружество признава исковете.Сочат, че не са дали повод за
завеждане на делото, поради което намират, че не дължат разноски на
насрещната страна.Изложени са твърдения, че по отношение на ищеца
липсват предпоставки да му бъде оказана безплатна правна помощ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от Договор за потребителски кредит от 19.07.2021 г.,
“********“ АД-София предоставили на ищеца сумата от 1 000 лв., които той
се задължил да върне на вноски за времето от 12 месеца при ГПР от 49,89 %
и ГЛП от 41,16 %, ведно с договорна лихва от 236,72 лв., съставляваща
печалбата на кредитора.Съгласно § 6 от контракта, в случай, че в срок от 3
дни от възникване на облигационната връзка, кредитополучателят не
предостави едно от изброените обезпечения в § 4 от същия документ, то той
дължи неустойка на кредитора в размер на 883,32 лв., разсрочена на 12
вноски, всяка в размер на 73,61 лв.По делото няма спор, че ищецът е погасил
по процесния договор главница от 1 000 лв., 236,72 лв.-договорна лихва и
неустойка от 69,51 лв.
Ответникът е заявил съгласие с исковите претенции, а именно, че
клаузата на § 6 от контракта, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 883,32 лв., е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е била сключена при
неспазване на нормите на чл.143 ал.1 от ЗЗП, както и че кредитополучателят
им е престирал недължима неустойка от 69,51 лв.Съдът, като взе предвид, че
са налице предпоставките на чл.237 от ГПК–признанието изхожда от
надлежна страна и не противоречи на закона и на добрите нрави, счита , че
следва да уважи исковете така, както са предявени.Търсената сума се следва
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца трябва да се присъдят
разноските по делото.Неоснователен е доводът на ответника, че не са станали
причина за завеждане на делото.Действително дружеството е признало
2
исковете, но за ищеца няма друг ред, по който да защити накърнените си
права, освен чрез предявяване на претенциите си пред съд.В процесния
случай е напарвен разход за държавна такса в размер на 100 лв. Сумата
следва да бъде заплатена от ответника по посочената в исковата молба
банкова сметка.
Липсва обаче основание за присъждане на възнаграждение в полза на
адвоката, представлявал ищеца по спора.Действително по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че по
отношение на клиента е приложена нормата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, като
материално затруднено лице.Ответникът обаче е оспорил, че П. Т. П. отговаря
на това изискване.Съобразно трайната съдебна практика, в тежест на
дружеството е било да ангажира доказателства в подкрепа на това свое
твърдение.Видно от представената справка на л.33 от дело, в периода
м.декември 2021 г.-м.октомври 2022 г. ищецът е полагал труд при
средномесечно трудово възнаграждение от 1 072,82 лв.При това положение
няма как да се приеме, че лицето е било материално затруднено и се е
нуждаело от предоставняне на безплатна адвокатска помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “***********“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********,
представлявано от А.Д.С., че клаузата на § 6 от Договор за потребителски
кредит от 19.07.2021 г., сключен между тях и П. Т. П. , ЕГН ********** , от
гр.Русе, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 883,32 лв., е
нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1
от ЗЗП.
ОСЪЖДА “***********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, **********, представлявано от А.Д.С., да заплатят на
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на П. Т. П. , ЕГН ********** , от гр.Русе,
*********, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3,
ап.Б, чрез адв.Д. В. М. от АК-Пловдив, по банкова сметка в “УниКредит
Булбанк“ IBAN: ... ... ..., с титуляр адв.Д. В. М., сумата от 69,51 лв.,
представляваща недължимо платена по недействителна клауза неустойка по
Договор за потребителски кредит от 19.07.2021г., ведно със законната лихва
върху нея от 18.11.2022 г., както и 100 лв.-разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4