№ 5235
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110135828 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Г. В. Н., ЕГН: ********** срещу „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: АДРЕС, по чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване на недължимост на сумата от 1 643,59 лв., представляваща половината от
цена на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м. 04.2018 г. в общ размер на
3287,19 лв., начислена по абонатен № ***** за имот, находящ се в АДРЕС.
Твърди, че на нейно име и на името на М. В. Н. при ответника била открита
партида с абонатен № ***** за апартамент № 10, находящ се в гАДРЕС, по която за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. била начислена сума в общ размер на 3 287,19
лв., която се претендирала от ответното дружество. Твърди, че не дължи процесната
сума, представляваща половината от общо начислената сума, тъй като не е потребител
на топлинна енергия в посочения имот, както и поради обстоятелството, че
дружеството не е доставило топлинна енергия на претендираната стойност. Прави
възражение, че вземането е погасено по давност. С оглед на тези съображения ищцата
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не
дължи на ответника посочената сума.
В срока за отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността на
иска.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявяването на иска за установяване или отричане на едно правно отношение
или право е предоставено от закона на всеки, който има интерес от това. То не е
обвързано със срок, нито ищците са ограничени с основанията, на които могат да се
позовават.
Ответникът оспорва допустимостта на иска, като твърди, че не било достатъчно
ищецът да се позовава на съответни фактури във връзка с претендираната
недължимост на процесните задължения, както и че ищецът разполагал с възражение
за погасителна давност, ако кредиторът реши да събере вземането си по съдебен ред.
1
От това процесуално поведение на ответника, свързано с липса на изрично изявление,
че процесните задължения не съществуват, както и с оглед изявлението му, че
разполага с възможността да събере вземанията си по съдебен ред, се извежда, че
същият оспорва претенцията, което с оглед ищцовите твърдения обуславя правния
интерес на ищеца от предявяване на иска (Решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр.д. №
2925/2020 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 47/2010 г.,
III г. о.; Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о.).
По делото е отделено за безспорно, че процесните задължения са погасени по
давност, но въпреки указаната на ответника с окончателния доклад по делото
доказателствена тежест, същият не е представил доказателства, че през процесния
период между него и ищеца е било налице валидно облигационно отношение по
договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот, по силата на който е
доставил реално топлинна енергия на стойност 3 287,19 лв. в периода от м.05.2016 г. до
м. 04.2018 г.; както и че ищецът е собственик на ½ ид.ч./вещен ползвател на имота или
го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида, както и
че е предприел действия, които са в състояние да прекъснат или да спрат започналата
да тече погасителна давност
Предвид изложеното, следва уважаване на иска при липса на титул за
собственост на процесния имот, от който да е видно, че именно ищецът е титуляр на
вещно право по смисъла на чл. 153 ГПК, което води до категоричен извод за
недоказаност на облигационна връзка между страните по делото и до непристъпване
към изследване на останалите основания, на които е предявен искът.
По разноските
Ответникът поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което
иска произнасяне по разноските на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът не
признава изрично иска, като по никакъв начин не е оспорил, че не е издал процесните
фактури, на които се позовава ищецът в исковата молба, нито заявява, че ищецът не
дължи сумите, поради което не са налице и двете кумулативно дадени предпоставки по
чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 65,80 лв. за държавна такса, а ищцовият представител има право на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на сумата от 345,05 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение
на „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, че Г. В. Н., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, не дължи сумата от 1 643,59 лв.,
представляваща половината от цена на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до
м. 04.2018 г. в общ размер на 3287,19 лв., начислена по абонатен № ***** за имот,
находящ се в АДРЕС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК:
2
*******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на Г. В. Н., ЕГН:
**********, адрес: АДРЕС, сумата от 65,80 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на адв. С. Й. Д.,
ЕГН: **********, адрес: АДРЕС (офис-партер), сумата от 345,05 лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3