№ 705
гр. Бургас, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:М. Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от М. Р. БАЕВ Административно наказателно
дело № 20232120202072 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. С. М. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 23-0434-000062/15.02.2023 г. ,
издадено от Началник Сектор в 02 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена. Посочва се, че М. е бил служител на ЧСИ * М.а, която на свой ред е собственик
на автомобила и неговият работодател му е предоставил за ползване МПС-то, заедно с
всички изискуеми документи, без да му каже, че регистрацията е прекратена. Твърди се
липса на вина за извършване на нарушението, поради което и се пледира за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
* – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които уточнява и
развива. Претендира присъждането на разноски по представен списък.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор в 02 РУ-Бургас, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 8 гръб) НП е връчено на жалбоподателя
1
на 05.05.2023 г., а жалбата е депозирана на 18.05.2023 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 30.09.2022 г. бил сключен, изискуемият по силата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП - писмен
договор с нотариална заверка на подписите, съгласно който продавачът * продал на ЧСИ * *
М.а с БУЛСТАТ: * лек автомобил – „Тойота Корола“ с рег. № *. Новият собственик обаче
не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения срок,
поради което и на 02.12.2022 г. регистрацията била служебно прекратена (видно от справка
на л. 15). По същото време при ЧСИ * * М.а на длъжност „компютърен специалист“ работил
жалбоподателят М. (трудов договор на л. 6-7). За изпълнение на служебните му задължения
работодателят предоставил на М. за ползване автомобила. Автомобилът бил с поставени
регистрационни табели, сключена застраховка и налични свидетелства за регистрация.
На 25.12.2022 г., около 01:20 часа жалбоподателят управлявал въпросния автомобил
„Тойота“ в гр. Бургас по ул. „Даме Груев“ в поска към ул. „Янко Комитов“, когато бил
спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и П. Ч. – полицай към 02
РУ-Бургас. Последният направил справка за автомобила, при което установил, че от
02.12.2022 г. той е с прекратена регистрация.
За констатираното на място Ч. съставил АУАН № 205294/25.12.2022 г., като посочил,
че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 02.12.2022 г., квалифицирайки
тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя,
който го подписал и получил препис от него. В допълнително сведени М. посочил, че не е
знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация и не е бил информиран от работодателя
си за това.
За случая била образувана преписка, като резултатът от нея бил докладван в РП-
Бургас, ведно с обобщена докладна записка по случая (л. 9). С постановление от 18.01.2023
г. (л. 11) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
Въз основа на решението на БРП на 15.02.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по
случая, но въпреки това не се съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно
поведение, а решил, че с поведението си М. е осъществил състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
2
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния
автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно
прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник
Сектор в 02 РУ-Бургас към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 15.02.2023 г. е бил
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“
и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично (по силата на закона, без да е
необходим нарочен административен акт – ЗППАМ и пр.), ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да
пререгистрира автомобила на свое име.
В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 30.09.2022 г. като
3
собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на същия ден и от тази
дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП -
регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т.е.
регистрацията правилно е прекратена служебно на 02.12.2022 г. и към датата на
нарушението реално жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано.
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с
фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния
случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към
датата на управление на МПС - 25.12.2022 г. жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му от работодателя му автомобил е била служебно
прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 02.12.2022 г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с
регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и
Свидетелство за регистрация. Собственикът ЧСИ * * М.а с БУЛСТАТ: * не е информирала
жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена, видно от необорените
обяснения на жалбоподателя. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално
жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал
възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за
отказ за образуване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.
Този съдебен състав не споделя позицията на някои съдебни състави, че щом в талона
за регистрация е бил посочен различен собственик от работодателя, който е предоставил
автомобила, то и М. е следвало да направи връзка, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Това е предположение и при това доста свободно, което освен, че не се
доказва, не може да бъде и основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Съществуват множество причини, поради което съвсем правомерно едно лице (дружество;
ЧСИ и т.н.) може да ползва лек автомобил, който е регистриран на друг правен субект –
наем, лизинг и т.н. Няма как да се очаква, че работникът би могъл да предположи какви са
точни взаимоотношения между работодателя му и лицето, посочено в талона, а още по-
малко да формира категоричен извод, че само на база тези факти регистрацията на
автомобила е била прекратена и то на точно определена дата.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
4
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 29), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 1000 лева с ДДС. По делото не е направено възражение от АНО за прекомерност,
поради което и искането за присъждане на разноски следва да се уважи в пълен размер.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0434-000062/15.02.2023 г., издадено от
Началник Сектор в 02 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на М. С. М. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на М.
С. М. с ЕГН: ********** сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5