№ 39
гр. Г.О., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Н.
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20244120200546 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Й. Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
С., общ. С., местност „***“ № 48 и настоящ адрес: гр. Л., ул. „***” № 22,
обжалва издаденото срещу него Наказателно постановление № 24-0268-
000856/05.08.2024 г. на И. Т.ов Н. – началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ –
Г.О.. Счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил
нарушението, описано в НП. Не е установил на 22.07.2024 г. да е участвал в
ПТП. Разбрал за факта на ПТП, когато пред блока дошли полицейски
служители.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Й. се явява лично и със своя
упълномощен защитник адв. Адв. С. от ВТАК. От името на своя подзащитен
адв. С. заявява, че поддържа депозираната срещу НП жалба.
Защитникът депозира писмени бележки по делото. В тях той излага
подробни доводи за незаконосъобразност на НП. Твърди, че от субективна
страна подзащитният му не е извършил нарушението по чл. 123 от ЗДвП, тъй
като вниманието му е било да преодолее при движение назад наличните на
мястото асфалтови диги и не е разбрал при тези маневри за сблъсък с друго
паркирано МПС. Самият собственик на паркираното МПС – свидетелят В. Г. е
установила факта на ПТП едва няколко часа по-късно като не са установени
1
свидетели на произшествието към момента на неговото настъпване.
Защитникът заема становище, че за Й., който е разбрал за ПТП едва когато е
бил извикан от полицейските служители, не е било налично задължение да
спре и да окаже съдействие за установяване на последиците от ПТП. По тази
причина според адв. С. наказващия орган неправилно е повдигнал
административнонаказателно обвинение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП
вместо такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Адв. С. счита също, че жалбоподателят не е извършил и нарушението по
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, което също му е вменено с обжалваното НП, тъй като
при започване на маневрата, същият се е убедил, че пътя зад него е свободен и
определени затруднения са настъпили единствено при преодоляване на
асфалтовата дига. По изложените съображения моли съда да отмени изцяло
НП.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Началник сектор в ОД на МВР –
В.Т., РУ – Г.О., редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2024 г. е съставен АУАН серия GA № 1311430 против И. Й. Й.,
ЕГН **********, за това, че на 22.07.2024 г. в 05,20 часа в община Л., ул. „***“
до № 20, управлява лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. № ***, собственост на
С. Г. Т.ова с ЕГН **********, като предприемана и извършва маневра
движение назад, за да излезе от междублоково пространство между № 20 и №
22 на ул. „***“ без да се убеди, че пътят зад превозното средство, вследствие
на което със задна лява част блъска в задна дясна част паркиран лек автомобил
„Нисан Микра“ с рег. № ***, собственост и паркиран от правоспособния водач
В. Н. Г. с ЕГН **********, като допуска ПТП с материални щети по двата
автомобила. След настъпване на ПТП водачът не остава на място, за да окаже
съдействие за установяване на вредите от ПТП и го напуска без да уведоми
съответната служба за контрол. Водачът Й. е установен на 22.07.2024 г., 09,30
часа, в дома си в гр. Л., ул. „***“ № 22
Актът е предявен на водача И. Й. Й. в момента на съставянето му и
2
същият го е подписал без възражения.
На 05.08.2024 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля Т. М. Д. Акт за установяване на административно
нарушение, Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. И. Т.ов Н. издал
обжалваното Наказателно постановление № 24-0268-000856, с което за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП на Й. е наложено административно наказание глоба в размер на
200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, а за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лв.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
14.10.2024 г. На същата дата Й. е депозирал жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до Районен съд – Г.О..
Към материалите на делото са изискани и приложени справки за
собственост на двата процесни автомобила от ОД на МВР – В.Т.; 4 бр.
снимков материал от ПТП от 22.07.2024 г., направени от полицейските
служители на РУ – Г.О. във връзка с протокол за ПТП с материални щети №
867705/22.07.2024 г., както и схема на участъка на кръстовището на ул. „***“
между № 20 и № 22 в гр. Л., предоставена от Община Л..
В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели
актосъставителят на АУАН серия GA № 1311430/22.07.2024 г. – Т. М. Д. и
свидетелят по акта И. С. А.. Служителите на РУ – Г.О. в своите показания
потвърдиха, че на 22.07.2024 г. около 09,20 – 09,30 часа получили сигнал за
възникнало ПТП в гр. Л., на ул. „***“ до № 20. На място установили паркиран
автомобил „Нисан Микра“ с рег. № *** и собственичката на същия В. Н. Г.. Тя
заявила, че паркирала автомобила си там предния ден, като на 22.07.2024 г.
видяла, че той е ударен и че по автомобила на съседа й има следи от ПТП. На
място бил извикан съседът и водач на лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. №
*** И. Й., който заявил на полицейските служители, че сутринта около 05,20
часа тръгвал за работа и при движение назад допуснал ПТП. Служителите на
РУ – Г.О. потвърдиха пред настоящата инстанция, че Й. е възприел
извършеното от него като допуснато и напуснато ПТП. Според тях Й. имал
дъх на алкохол, но не са го тествали за употреба на такъв.
В хода на съдебното следствие бе разпитана в качеството на свидетел и
3
В. Г. – собственик на „Нисан Микра“ с рег. № ***. Тя заяви, че до 3,00 часа
през нощта са чували „гюрултии“ от дома на съседа. На следващата сутрин –
22.07.2024 г. около 8,00 часа излязла да си изхвърли боклука и установила, че
автомобилът й е отместен от мястото, където го е паркирала. Видяла щети по
автомобила си и червена боя от него по вратата на автомобила на съседа. По
тази причина се обадила на телефон 112. Г. твърди, че е видяла снимки от
камерата на комшията как Й. на три пъти се опитва да излезе от уличката и на
три пъти удря нейния автомобил. Такива снимки обаче не са приобщени към
административнонаказателната преписка.
Жалбоподателят И. Й. даде лични обяснения по случая пред настоящата
инстанция. Обясни, че на 22.07.2024 г. сутринта тръгнал на работа около 5,20
часа с личния си автомобил. Уточни, че пред дома му има „легнал полицай“,
затова дал два-три пъти назад с малко повече газ, за да може да излезе. Не
усетил съприкосновение и заминал. На работа му прилошало, тъй като има
диабет и началника му позволил да се прибере вкъщи. Около девет часа дошла
полицията и служителите му казали да слезе долу, където заедно с полицаите
била и неговата комшийка. Казали му, че е извършил ПТП. Тогава видял, че
шофьорската му врата е одраскана и за първи път разбрал, че е станал
участник в ПТП. Твърди, че самият той не е усетил да е извършил такова.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите Т. М. Д., И. С. А. и В. Н. Г., от обясненията на жалбоподателя И.
Й. Й., както и от приетите по делото писмени доказателства.
След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, което има
правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата се явява основателна.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност (заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър Бойко Рашков – л. 14). При издаването
им обаче са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до
отмяна на обжалваното НП.
Досежно първото обвинение – за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
от ЗДвП:
4
Въпреки твърдяното от жалбоподателя и неговия защитник, по делото се
събраха гласни доказателства, че Й. е възприел фактът на извършване на ПТП.
Полицейските служители бяха категорични, че когато са го извикали при
пристигането си на място няколко часа по-късно, той заявил, че когато е
отивал на работа сутринта около 5,20 часа при движение назад е охлузил
паркирания автомобил „Нисан Микра“ (актосъставителя Д. допълни, че
според Й. този автомобил е бил неправилно паркиран и затова го е охлузил).
Действително, от изисканите и приложени към материалите на настоящото
производство 4 бр. снимки се установява, че на кръстовището на улицата, от
която е трябвало да излезе жалбоподателят, е имало изградени асфалтови
диги, които е трябвало да преодолее при движението си назад. В същото
време, обаче, на снимковия материал ясно се виждат щетите по автомобила му
– охлузвания и побитости, а свидетелите са категорични, че е имало и следи от
червена боя от автомобила на св. Г.. При това положение, според настоящият
съдебен състав е малко вероятно Й. да не е усетил съприкосновението. Дори
съдът да приеме, чe е било така, малко вероятно е той да не забележи следите
от него, още повече, че се е наложило да си тръгне от работа (тоест, да се качи
отново в автомобила и да слезе от него пред дома си), а следите от ПТП са
били в лявата част на автомобила му, тоест от страна на водача.
Водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен
съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В
настоящото производство се събраха достатъчно категорични доказателства,
че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение. Изясни се в хода на
съдебното следствие, че Й. изобщо не е спрял след настъпване на
произшествието, за да установи има ли и какви щети са нанесени от него на
другия автомобил. В издаденото срещу него НП обаче не е повдигнато такова
обвинение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Й. е обвинен, че „допуска ПТП с
материални щети … като не остава на място, за да окаже съдействие за
установяване на вредите от ПТП и го напуска без да уведоми съответната
служба за контрол“, с което виновно е нарушил по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
ЗДвП.
Да остане на мястото на произшествието и да уведоми съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи (така, както е
описано в наказателното постановление), водачът участник в ПТП има
5
задължение само когато при произшествието са пострадали хора (чл. 123, ал.
1, т. 2 от ЗДвП), респективно, когато при ПТП са причинени само
имуществени вреди и между участниците в ПТП няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП). А както
вече се установи по делото, не е имало какъвто и да било контакт, камо ли
„разногласие“ между собственика на лек автомобил „Нисан Микра“ и
жалбоподателя, причинил като водач на лек автомобил „Сеат Алтеа“ щети по
паркираното МПС на св. Г., тъй като последният изобщо не е спрял.
Административното нарушение следва да се опише фактически, като
това описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба,
която се сочи като нарушена. Органът е следвало да прецизира налице ли е
текст от закона, по който да се реализира отговорност именно за нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя, съответстващо на текстовото
формулиране на административнонаказателното обвинение, като правилно се
посочи нарушената разпоредба от ЗДвП. Очевидно е, че след твърдяния в НП
удар (съприкосновение) между двата автомобила, И. Й. е следвало да спре без
да създава опасност за движението и да установи какви са последиците от
произшествието. Едва след като установи, че са налице само материални щети
по двете МПС той е следвало да се свърже със собственика на удареното
превозно средство, с когото да постигнат или не съгласие помежду си относно
обстоятелствата, свързани с ПТП. След като жалбоподателят изобщо не е
спрял, за да установи последиците от ПТП, то между няма как да има съгласие
между него и св. Г. и е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП,
от което следва описаното в НП и изискуемо условие за уведомяване на
компетентните органи. Такова административно обвинение също не е
повдигнато на Й. от наказващия орган.
От изложеното дотук е видно, че в настоящия случай от така даденото в
НП описание на нарушението не става ясно за какво точно нарушение е
санкциониран жалбоподателя. Последното винаги съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита
на наказаното лице.
С второто административно обвинение И. Й. Й. е привлечен към
административнонаказателна отговорност за това, че предприемайки маневра
движение назад, не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
6
участници в движението. В АУАН и НП е посочена правна квалификация на
така описаното нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на сочения текст предвижда, че „преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“ Определението за участници в
движението се съдържа в § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП – такива са всички лица,
които се намират на пътя и със своето действие или бездействие оказват
влияние на движението по пътя, а именно: водачите, пътниците, пешеходците,
както и лицата, работещи на пътя. Паркираното МПС не е друг участник в
движението, доколкото същото е в покой. А сочената като нарушена норма на
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП изрично изисква другия участник в движението да е в
движение с оглед изискването да не се създава опасност за
тези участници, които се движат.
Описаното словесно административно нарушение отговаря на
правната квалификация по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда, че „по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ Следователно в тази
част на НП наказващият орган неправилно е квалифицирал твърдяното
административно нарушение, тоест сгрешен е материалния закон. Това налага
отмяна на НП и в тази му част.
Всички изложени съображения мотивират настоящата съдебна
инстанция да приеме, че издаденото срещу Й. НП е незаконосъобразно и като
такова то следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 24-0268-000856/
05.08.2024 г. на И. Т.ов Н. – началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О.,
издадено срещу И. Й. Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. С., общ. С.,
местност „***“ № 48 и настоящ адрес: гр. Л., ул. „***” № 22, с което за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП на Й. са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на
7
200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, а
за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
В.Търново в 14 - дневен срок от съобщенията до страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
8