РЕШЕНИЕ № 260145
/ 7.6.2022г.
гр.
Перник, 07.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, III-ти
граждански състав, в закрито
съдебно заседание
на седмни юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01142 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
247 ГПК.
Постъпила
е молба с вх. № 261169/08.03.2022 г. от
“ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с която се иска
поправка по реда на чл.
247 ГПК на постановеното по настоящото дело
решение
№ 260049 от 07.02.2022 г., като в диспозитива бъде
отразено, че размерът на дължимата главница 3684.15 лева, а не както е посочил
съдът 3684.14 лева, а размерът на дължимата договорна лихва е 781.55 лева, а не
както е посочил съдът 776.44 лева.
В
молбата се твърди, че съдът е допуснал грешки при изчисленията на сумите, като
с оглед на неговите мотиви, същите следва да бъдат поправени. Посочва се, че
договорената между страните лихва е била в размер от 1964.70 лева, съдът е
констатирал, че са платени 1183.15 лева, поради което присъдената сума следва
да е 781.55 лева, а не посочената 776.44
лева.
В законоустановения срок по чл.
247, ал. 2 ГПК и към настоящия момент ответницата Ц.С.Т. не е подала отговор на
молбата и не е взела становище по нея.
Съдът намира
подадената молба по чл. 247, ал. 1 ГПК за редовна и допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна. Разгледана
по същество, съдът намира следното:
С постановеното
по настоящото дело решение
№ 260049 от 07.02.2022 г. съдът е намерил предявените установителни искове от
“ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД срещу Ц.С.Т. за явяват частично основателни, а осъдителният иск- неоснователен. В
мотивите на решението е отразено, че при
получен кредит в размер на 5000 лева ответницата
е заплатила главница на обща стойност 1315,85 лева, както и договорна лихва
в размер на 1183,15 лева за периода
от 01.06.2019 г. до 01.02.2020 г.
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната в мотивите към
решението действителна воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, включително и пропускането да се
изрази в диспозитива част от формираната в мотивите
воля, като последната хипотеза се различава съществено от хипотезата на непълно
решение, при което липсва формирана воля по един от предявените искове.
Съдът
е допуснал техническа грешка при изчислението на разликата между получената
сума от 5000 лева главница и платената от нея 1315.85 лева, като вместо
правилната неплатена главница от 3684.15
лева, е сметнал, че се дължат 3684.14 лева, като в тази част молбата по чл. 247 ГПК се явява основателна.
По отношение на договорната лихва с
решението си съдът е приел, че ищецът претендира заплащане на договорна лихва в
размер на 1284,65 лева, дължима за периода
от 01.11.2019 г. до 04.11.2020 г., а ответницата му е заплатила сумата от
1183,15 лева за периода от 01.06.2019 г. до 01.02.2020
г., поради което дължи заплащане на сумата от 776,44 лева за периода от
01.03.2020 г. до 04.11.2020 г. съгласно представения погасителен план
към договора. Съдът не е приел, а и не отговаря на доказателствата по делото договорената между страните лихва да е била в размер
от 1964.70 лева и при изваждане от тази сума на платените 1183.15 лева да
остават дължими 781.55 лева. Напротив, общата дължима сума по договора е
7143.19 лева при предоставен кредит от 5000 лева, което означава, че общо по
договора е уговорена договорна лихва в размер от 2143.19 лева. Цялата договорна
лихва обаче не е била предмет на делото, а само сумата от 1284,65 лева,
дължима за периода от 01.11.2019 г. до 04.11.2020 г. поради това не е налице
допусната очевидна фактическа грешка при посочване на сумата на договорната
лихва, а ако ищецът е искал да оспори изводите на съда по съществото на спора,
е имал възможност да го направи с въззивна жалба.
Поради това молбата
по чл. 247 ГПК се явява неоснователна по отношение на искането в диспозитива бъде отразено, че размерът на дължимата
договорна лихва е 781.55 лева, а не както е посочил съдът 776.44 лева.
Така мотивиран, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива
на решение
№ 260049 от 07.02.2022 г. по гр.д. № 01142 по описа на Пернишкия
районен съд за 2021 г., КАТО ВМЕСТО “ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.С.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер
на 3684,14 лева /три хиляди шестстотин осемдесет и
четири лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 30036788318/09.05.2019 г.“, СЕ ЧЕТЕ “ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.С.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер
на 3684,15 лева /три хиляди шестстотин осемдесет и
четири лева и петнадесет стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 30036788318/09.05.2019 г.“
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх. № 261169/08.03.2022 г. от
“ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с която се иска
по реда на
чл. 247 ГПК да
бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение
№ 260049 от 07.02.2022 г. по гр.д. № 01142 по описа на Пернишкия
районен съд за 2021 г., като в диспозитива бъде отразено, че размерът на дължимата
договорна лихва е 781.55 лева, а не както е посочил съдът 776.44 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: