Р Е
Ш Е Н
И Е №260138/3.11.2020 г.
гр. ЯМБОЛ.03.11.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ........... гражданска колегия в публично
заседание на ........02.07.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….......................……...........и
в присъствието на
прокурора......................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.…….....…...гр.дело N .3485...
по описа
за 2016 год.
и за да се произнесе взе предвид следното........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на Г.Ц.Г. против К.Г.М. и Г.К.М., с която желае да
се постанови решение, с което по отношение на него да бъде обявена за
недействителна сделката извършена с нотариален акт № ***, том ***, per. № ***,
дело №***/2014 г. на нотариус № ***, вписан в Агенция по вписванията -Имотен
регистър с вх. Per. № ***/19.12.2014г., акт № ***, том ***, дело ***/19.12.2014г.
по силата на която К.Г.М. е дарил на *** Г.К.М., следните свои недвижими имоти,
находящи се в землището на с. И., Община С., Област Я., а именно :
НИВА, с площ от
29.018 дка в местността „***”, пета категория, съставляваща имот *** по плана
за земеразделяне на с. И., при граници: имоти № ***, № ***, № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***, № ***, № ***;
ПАСИЩЕ МЕРА с площ
от 6.328 дка в местността „***”, шеста категория, съставляваща имот *** по
плана за земеразделяне на с. И., при граници : имоти № ***, № ***, № ***, № ***;
ПАСИЩЕ МЕРА с площ
от 3.078 дка в местността „***”, от които 2.437 дка - шеста категория на земята
и 0.641 дка - пета категория, съставляваща имот *** по плана за земеразделяне
на с. И. , при граници : имоти № ***, № 130045, № ***, с която е увреден интереса
на ищеца:
Ищецът твърди, че с
постановление за привличане на обвиняем от 03.07.2013г. по ДП 455/2013г. по
описа на РУП Ямбол К.Г.М. е привлечен за обвиняем за извършено на 08.08.2912г.
против Г.Ц. престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 НК.
На 26.08.2013г. ***РП
е внесъл обвинителен акт за против К.Г.М. , като е образувано нохд № ***/2013г.
по описа на ***РС. С влязла в сила Присъда по нохд № ***/2013 г. по описа на
***РС, потвърдена с решение № ***/17.10.2016г. по внохд № ***/2016г. по описа
на ЯОС К.Г.М. е осъден да заплати на гражданския ищец Г.Ц.Г. сума в размер на
750 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и
сумата от 5000лв.- обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
08.08.2012 т. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноски в
размер на 500лв. по нохд № ***/2013 г. по описа на ЯРС и 500лв. по внохд № ***/2016г.
по описана ЯОС .
Ищецът твърди, че
след образуване на изпълнителното дело установил, че К.Г.К. се е разпоредил с
имотите си чрез дарения в полза на *** Г.К.М. и *** М. М.М.
Разпореждането в
полза на втория ответник Г.К.М., извършено с договор за дарение на недвижим
имот е направено след датата на увреждането / деликта/- 08.08.2012г., както и
след датата на образуване на нохд № ***/201Зг. по описа на ***РС. Поради това
счита, към момента на отчуждаването на имотите ответниците са знаели, че с тези
си действия увреждат ищеца, знаели са за деликта и за образуваното наказателно
дело против първия, а освен това Г.К.М. е *** на К.Г.М. и съгласно чл. 135,
ал.2 ЗЗД знанието на същия за увреждане е предполага.
С извършване на
горните действия ищецът посочва , че К.Г.М. и Г.К.М. са увредили интереса му,
като увреждането се изразява в намаляне на имуществото на първия ответник и
съответно невъзможността на събиране на дължимите суми присъдени по нохд № ***/2013
г. по описа на ***РС по внохд № ***/2016г. по описа на ***ОС. Освен това е
налице и субективното условие - знание за увреждане, тъй като при извършване на
сделката ответниците са знаели и точно това са целели - да увредят на кредитора
си като намалят платежоспособността и имуществото на първия. Това е обусловило
предявяването на настоящият иск. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г.К.М.,
с който оспорва изцяло иска и моли същият да бъде отхвърлен по следните
съображения и доводи:
-вземането на ищеца
произтича от присъдено обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди в резултат на -деликт по присъда по НОХД № ***/2013г. на ***РС влязла в
сила на 29.11.2016г.
-дарствената сделка
по нот.акт №***/2014г. на *** Д.Л. е изповядана на 18.12.2014г. , като
разпоредителната сделка е реализирана преди възникване па вземането, което при
презумпцията за невиновност в настоящия казус възниква от момент на обявяване
на първия ответник за виновен по предявеното обвинение, респ. за автор на
деликта, от който произтича обезщетението. Ето защо според ответника в
конкретния казус следва да бъде приложена разпоредбата на чл.135, ал.З от ЗЗД и
в тежест на ищеца е да докаже, че сделката е била предназначена от двамата
ответници да увреди кредитора.
-съгласно чл.135,
ал.2 от ЗЗД с налице законна презумпция относно знанието на ответника предвид
родствената му връзка с първия ответник-негов ***. В конкретния казус обаче
твърди, че ответника Г.К.М. не е знаел за провежданото срещу първия ответник
наказателно производство, тъй като повече от петнадесет години не поддържал
връзка с *** си по лични причини /втора съпруга след смъртта на майката на
ответника/, а в периода 2011-2014г. ответникът е бил трайно на работа в Г. и не
е поддържал никаква връзка с *** си. Не му е било известно и здравословното му
състояние. Не е посещавал повече от десет години дома на баща си.
Посочва, че през
есента на 2014г. е бил информиран от ***си М.К.М., който е полагал грижи за
първия ответник, че сьщият е на смъртно легло, и че желае приживе да разпредели
между децата си притежаваните от него недвижими имоти. Твърди, че по време на
сделката ответникът не се е срещал с *** си /сделката е изповядана чрез
нот.заверено пълномощно/, никой не го е информирал, че *** му има някакви
проблеми или пък висящо наказателно производство. За последното същият е
разбрал едва след получаване на съдебните книжа по настоящото дело. Претендира
и за направените по делото разноски.
След назначаване на
настойник на първия ответник по делото е депозиран писмен отговор от М.К.М., в
качеството му на настойник на К.М.Г.. Според него искът е допустим, но
неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Излага твърдения, че
разпоредителната сделка е реализирана преди възникване на вземането, което при
презумпцията за невиновност в настоящият казус, възниква от момента на
обявяване на първия ответник за виновен по предявеното обвинение, респ. за
автор на деликта, от който произтича обезщетението. Излага твърдения, с които
цели да опровергае законовата презумпция за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД, като
твърди, че надареният Г.К.М. не е знаел за провеждането срещу К.М.Г.
наказателно производство, т.к. повече от 15 години не е поддържал връзка с ***
си по лични причини / втора съпруга след смъртта на майка му/, а в периода
2011г.-2014г. надареният е бил трайно на работа в Г. и не е поддържал никаква връзка
с *** си. Не му било известно и здравословното състояние, не бил посещавал повече
от 10 години дома на *** си. Твърди, че през есента на 2014г. разбрал от К.М.Г.,
който се грижел за *** си, че същият е на смъртно легло и желае приживе да
разпредели между децата си притежаваните от него недвижими имоти. Твърди, че по
време на сделката надареният не се е срещал с ***си и не бил информиран за
проблемите му.
В хода на съдебното
дирене направените от ответниците възражения се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С Присъда № ***/29.08.2016
г. постановена по НОХД № *** по описа за 2013 г. на ***РС, подсъдимият К.М.Г. е
осъден да заплати на гражданския ищец Г.Ц.Г., сума в размер на 750 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от
5 000 лв. неимуществени вреди
причинени в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 08.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител направените от него разноски в размер на 500 лв.
С Решение № ***/17.10.2016
г., постановено по ВНОХД № *** по описа
на ***ОС за 2016 г. посочената присъда е отменена в частта на присъдената
законна лихва, като в останалата част е потвърдена.
С Присъда № ***/29.11.2016
г. постановена по НОХД № *** по описа за 2016 г. на ***РС подсъдимия К.М.Г. е
осъден да заплати на гражданският ищец Г.Ц.Г. законната лихва, както върху
сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
така и върху сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 08.08.2012 г. до
окончателното изплащане на всяка от сумите.
Видно от
представено зав. копие от нот.акт № ***, том ***, дело № ***/18.12.2014 г. на
нотариус Д.Л., вписан под № *** на НК, К.М.Г. действащ чрез пълномощника си – Г.К.М.
е дарил на *** си Г.К.М., следните свои собствени недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с. И., общ. С.,
обл. Я., а именно:
НИВА, с площ от
29.018 дка в местността „***”, пета категория, съставляваща имот № *** по плана
за земеразделяне на с. И., образуван от имот № *** по плана за земеразделяне на
същото село, при граници: имоти № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***;
ПАСИЩЕ МЕРА с площ
от 6.328 дка в местността „***”, шеста категория, съставляваща имот № *** по
плана за земеразделяне на с. И.,, образуван от имот № *** по плана за
земеразделяне на същото село, при граници: имоти № ***, № ***, № ***, № ***;
ПАСИЩЕ МЕРА с площ
от 3.078 дка в местността „***”, от които 2.437 дка - шеста категория на земята
и 0.641 дка - пета категория, съставляваща имот *** по плана за земеразделяне
на с. И. , при граници : имоти № ***, № ***, № ***.
За процесните
ниви са представени скици от СГКК и
данъчна оценка.
За присъдените с
решение по НОХД № ***/2013 г. по описа на ***РС и Решение по ВНОХД № ***/2016
г. на ***ОС е издаден ИЛ в полза на Г.Ц.Г. на 02.11.2016 г.
Видно от
представената справка на Служба по Вписванията – Я. за лицето К.М.Г., описаното
по-горе дарение е вписано под Акт № ***, том
***, дело № *** от
19.12.2014 г., като за същият няма други вписвания.
Представена е молба
на Г.Ц.Г. до ЧСИ № *** – Д.Д. вх. № ***/01.12.2016 г. за образуване на изп.дело
по представения ИЛ по наказателните дела.
Ответникът Г.К.М. е
представил допълнително споразумение № ***/01.01.2011 г. към трудов договор № ***/30.08.2010
г. сключено с Г.К.М. от работодателят му „Термолог“ ООД, със седалище и адрес
на управление – гр. Казанлък, както и легилизиран превод за удостоверение за
членство на г-н Г.К.М. от 30.01.2013 г.
за това, че от 24.10.2011 г. съгласно чл.5, ал.1 Nr.1 от Кодекса за социално
осигуряване, пета книга, законово здравно осигуряване той е член на ***, като
неговия работодател „Вуперман Блехформтехник“ ООД е определил срок на трудовия
му договор до 31.01.2013 г.
Представено е
експертно решение на ТЕЛК от 21.05.2015 г. за К.М.Г., на който му е признато
100% увреждане с чужда помощ. За същия са представени и епикризи за
заболяването му.
По делото бяха
разпитани като свидетели Н. Г. Г. и Н.С.Г..
Свидетелят Г.
заяви, че е *** на ищеца и желае да
свидетелства. Знае, че ответникът К. бил
осъден затова, че е счупил ръката на баща му. Познава ответника К. и неговите
синове Г.М.К. и М.К.Г., тъй като всички са от с. „И.. Делото на баща му било
2013 г. – 2014 г., като тогава той бил на 10-11 години и се явявал по някои от заседанията, като е
разпитван по някои от тези дела. Твърди, че по тези дела е виждал Г. в
коридорите. Твърди, че около 4 пъти е
виждал Г. пред залата когато е издал на заседание. Той бил с М.. Виждал е и Н.Г..***
познава къщата и къде живеят Г. и К.,
като ги е виждал отпред пред къщата в периода 2013-2014 г.
Свидетелят Г.
заяви, че работи като *** на с. И. от 2005 г. до сега, като познава селото,
хората и отношенията между тях. Знае за воденото дело срещу бащата на Г.М. – К.М.,
като той лично на н някои от заседанията е идвал. Знае, че Г. го е нямало дълги
години, тъй като бил в чужбина – в Г.. Чувал е, че за бащата се е грижил
малкият му син. От съседите е чувал, че не поддържат отношения Г. и баща му.
При оформянето на пълномощното, което е
подписано от него заявява, че Г. не е присъствал там. Пред него не е
осъществява среща между К.М. и *** му Г..
Не е коментирано и не знае за
отношенията им. Знае, че Г. се е върнал от Г., но не може да каже кога. Той
положил подписа си на пълномощното в дома му. Бил вече болен, но с акъла си.
От приложеното НОХД
№***/2016г-. по описа на ***РС се установи, че същото е образувано по внесен
обвинителен акт срещу К.М.Г. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК
за това, че на 08.09.2012г. около обяд, в района на ***, находящ се в
местността „***“ в землището на с.И., обл.Я., близо до пътя със с.Т., чрез
нанасяне на удар с пръчка по лявата ръка на Г.Ц.Г. е причинил средна телесна
повреда на същия, изразяваща се в счупване на лакътна кост на лява предмишница,
което причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен кайник на
пострадалия за срок от около 3-5 месеца при благоприятно протичане на
оздравителните процеси. С протоколно определение от 30.05.2016г. на осн.чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.5 от НПК производството по делото е прекратено в наказателната част, като е
продължило в гражданската му част. На 29.08.2016г. е постановена присъда влязла
в сила на 17.10.2016г. цитирано, по-горе в решението.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Съгл.ал.1 на чл. 135 кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
За да бъде уважен искът по чл. 135 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор на
първия ответник по силата на задължение, произтичащо в конкретния случай от
деликт; че вземането е възникнало преди извършване на процесната сделка; че
извършената сделка – дарение , с която деликвента е отчуждил свое недвижимо
имущество, уврежда кредитора доколкото дарението е довело до намаляване на
ликвидните му активи, без да е удовлетворено вземането на кредитора – ищец.
Съгл. ал.2 на чл.135 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Материално правната
легитимация на ищеца безспорно е установена по делото, с оглед влязлата в сила
присъда по нохд № ***/2016г. по описа на ***РС, с която К.М.Г. е осъден да
заплати на гражданския ищец Г.Ц.Г., сума в размер на 750 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 5 000
лв. неимуществени вреди причинени в
резултат на деянието, ведно със законната лихва, върху всяка от сумите, считано
от датата на увреждането – 08.08.2012 г. до окончателното изплащане на всяка от
сумите, както и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител
направените от него разноски в размер
на 500 лв.
Безспорно
установено по делото е, че увреждащата сделка – договора за дарение е сключен
на 18.12.2014г.
С оглед произхода
на вземането – вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, следва
да се приеме, че деликтната гражданска отговорност, възниква от момента на
извършване на деянието, от който момент настъпва вредата за пострадалите. Постановената
по-късно присъда има отношение към ангажиране на наказателната отговорност на
деликвента, като във връзка с предявените граждански искове има значение само
за ликвидността, но не и за изискуемостта на вземането за вреди. Това е й
принципа залегнал в разп. на чл.84, ал.3 от ЗЗД.С оглед изложеното съдът намира
за неоснователни направените от ответниците възражения за момента от който се
дължат обезщетенията, а именно влизане на присъдата в сила, съотв. от момента
на обявяване на първия ответник за виновен по предявеното обвинение. От
материалите по нак.производство се установява, че деликта е извършен на 08.08.2012г. Следователно е налице втората предпоставка на
иска – към момента на сключване на процесния договор за дарение /18.12.2014г./ вземането на ищеца вече е било
възникнало , с оглед на което не следва да се обсъжда наличието на
предпоставките на чл.135,ал.3 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответниците и относно
субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за липсата на знание от
тяхна страна относно увреждащия характер на сделката. Т.к. сделката е
безвъзмездна, по аргумент от ал.1 на чл.135 от ЗЗД, за основателността на иска
не е необходимо у приобретателя – ответника Г.К.М. да е налице знание за увреждане
на кредитора. От друга страна е налице и презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД,
т.к. се установи, че страните по договора за дарение са баща и син. Тази
законова презумпция не бе оборена от ответниците, чиято е доказателствената
тежест. Събраните по делото гласни доказателства в лицето на *** на с.И., които
съдът кредитира като обективни, не съдържат такива твърдения, а представените
писмени доказателства за работата на ответника Г.М. в чужбина, както и
сключването на договора чрез пълномощник, не доказват твърденията на ответниците,
че надареният не е знаел за наказателното производство водено против баща му,
т.к. 15 години не поддържал връзка с баща си. Това само по себе е нелогично, с
оглед факта, че той е присъствал на сключването на договора за дарение и е
получил същото, което при едни влошени отношения между страните не би било
възможно, а и е ирелевантно за спора. От друга страна се установи, че ответника
Г.К.М. е бил на работа в Г., но от представеното членство на същият в ***се
установява факта, че срока на трудовия му договор е до 31.01.2013г., а от
представената справка за трудовите му договори се установи, че на 05.03.2013г.
той е постъпил на работа в ХЕС АД гр.Ямбол и към 30.10.2019г. трудовият му
договор не е прекратен. В показанията си св. Н. Г. Г. заяви, че през периода 2013г.-2014г. , въпреки
че е бил малък, е виждал ответниците пред къщата, както и в съда във връзка с
проведените съдебни заседания по нак.дело. Преценени във връзка с останалите
доказателства, съдът намира, че следва да даде вяра на тези показания,
независимо от близката родствена връзка на свидетелят с ищеца. С оглед
гореизложеното съдът приема, че предприетите от ответника К.М.Г. действия към
намаляване на имуществото му, чрез извършване на дарствено разпореждане в полза
на низходящ , неговият син, са увредили кредитора – ищец и следва да се обявят
за недействителни спрямо него на осн. чл.135,ал.1 от ЗЗД. От субективна страна
съдът приема, че знанието за увреждането е налице т.к. в случая е приложима разпоредбата
на чл.135,ал.2 от ЗЗД, т.к. се установи че ответниците са баща и син. Тази
установена законова презумпция не бе оборена от ответника К.м.Г., чиято е
доказателствената тежест, въпреки указанията и дадените възможности за това,
поради което и третата предпоставка на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е налице.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че сключената между ответниците
сделка е увредила интересите на кредитора-ищец, т.к. ответника К.М. не установява да разполага с достатъчно
друго имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на вземанията на
кредитора. Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички
предпоставки на закона за уважаване на иска, поради което сключеният между
ответниците договор за дарение на описаните в тях недвижими имоти следва да се
обяви за недействителна спрямо Г.Ц.Г..
При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените по делото разноски, които съборзано
представения списък по чл.80 от ГПК възлизат общо на сумата от 1055лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен на осн.чл.135 ЗЗД по отношение на Г.Ц.Г., ЕГН **********
*** сключеният на 18.12.2014г. договор за дарение на недвижим имот обективиран
в нот.акт № ***, том
***, дело № ***/18.12.2014 г. на нотариус Д. Л., вписан под № *** на НК, К.М.Г.
действащ чрез пълномощника си – Г.К.М. е дарил на *** си Г.К.М., следните свои
собствени недвижими имоти - земеделски
земи, находящи се в землището на с. И.,
общ. С., обл. Я., а именно:
НИВА, с площ от 29.018 дка в местността „***”,
пета категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. И.,
образуван от имот № *** по плана за земеразделяне на същото село, при граници:
имоти № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***;
ПАСИЩЕ МЕРА с площ
от 6.328 дка в местността „***”, шеста категория, съставляваща имот № *** по
плана за земеразделяне на с. И.,, образуван от имот № *** по плана за
земеразделяне на същото село, при граници: имоти № ***, № ***, № ***, № ***;
ПАСИЩЕ МЕРА с площ
от 3.078 дка в местността „***”, от които 2.437 дка - шеста категория на земята
и 0.641 дка - пета категория, съставляваща имот *** по плана за земеразделяне
на с. И. , при граници : имоти № ***, № **, № ***.
Дава на ищеца 6-месечен срок от влизане
на решението в сила за отбелязването му по реда на чл.115, ал.1 от Закона за
собствеността.
ОСЪЖДА К.М.Г., ЕГН **********,
представляван от настойника си М.К.М. *** и Г.К.М. , ЕГН ********** да заплатят
на Г.Ц.Г. направените по делото разноски в размер на 1055.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: