РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №1319/1.7.2019г.         2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и пети юни                                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СОФИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1412 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като АС-Варна е отменил Решение №2015 /03.12.2018г. по АНД №4431/2018г. на ВРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

         Първоначалното производство е образувано  по жалба на М.С.Н. ЕГН:**********, представител на ЕТ „МИМИ - М.Н.", БУЛСТАТ:********* със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул."Люляк" №47, ет.2, депозирана чрез адвокат П.Л.П. ***, против Електронен фиш серия К №2005362, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.         

        С жалбата се сочи, че издаденият електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че са допуснати  съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, които налагат пълната му отмяна.

       Административно-наказателното производство е било образувано срещу ненадлежен, респ. несъществуващ правен субект. ЕТ „МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:********* и седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул."Люляк" №47, ет.2, регистриран по Ф.Д.1806/1995г. на Окръжен съд -гр. Велико Търново е бил заличен от търговския регистър по силата на закона - на основание §5, ал.1 от ПЗР на ЗТР, считано от 01.01.2012г. ЕТ „МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:********* е преустановил съществуването си в правния мир. Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на правен субект, който не съществува към датата на констатиране на нарушението - 04.04.2018г.

      На следващо място се сочи, че в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН е посочено, че в предвидените в закона случаи на едноличните търговци се налага наказание имуществена санкция. Според нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство се издава електронен фиш и се налага наказание глоба, но такова по вид наказание е предвидено само по отношение на физическите лица. В случая видно от описанието, дадено в обжалвания електронен фиш, е наложена глоба на едноличен търговец. Налице било безспорно нарушение на императивната разпоредба на чл.83, ал.1 от ЗАНН, което несъмнено води до незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

      На следващо място всеки акт, съдържащ властническо
волеизявление на държавен орган следвало да съдържа точни данни за
неговия издател (имена и длъжност). Липсата на такъв, какъвто е
настоящия случай, лишава акта от възможността да породи целените с
него правни последици, защото, за да породи своето правно действие този
акт на първо място трябва да е издаден от надлежно овластен за това орган
на държавна власт. В обжалвания електронен
фиш липсвали данни, които да удостоверяват длъжността на лицето, което
го е издало. Това от своя страна възпрепятствало възможността да бъде
извършена преценка относно неговата компетентност..

     Видно е от обжалвания електронен фиш, че на л липсва издател, на коя дата е издаден и от кой служител. Същият не съдържал и дата на издаване, реквизит който е задължителен с оглед решаване на въпроси от съществено значение относно законосъобразното налагане на съответното административно наказание, каквито са наличие на компетентност на длъжностно лице издател към датата на издаване на електронния фиш и изчисляване на давностни и преклузивни срокове.

       На следващо място в електронния фиш не било посочено дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, което е нарушение на чл. 57, т. 10 от ЗАНН.

        С тези аргументи се иска отмяната на ЕФ.

 

        В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.

        Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        Електронният фиш серия К №2005362 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 04.04.2018 г. в   13:55 часа по международен път Е-70 от "Летище Варна" в посока гр.Варна, до бензиностанция "Петрол", при ограничение на скоростта 80km/h въведено с пътен знак В-26 от ЗДвП, е извършено нарушение за скорост с автомобил ” ШКОДА ФАБИЯ ” с рег.№ С8751РК, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 524/АТСС насочено в посока гр.Шумен/, като при разрешена скорост 80 км./ч. е установена скорост 94км./ч. и превишаването е с 14 км./ч.  – нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

         При обработка на заснетите данни, св.Ж.А.-*** установил извършеното нарушение.     Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен ЕТ „МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:*********, с представляващ възз.М.Н.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника, като представляващ собственика на автомобила, била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП на основание чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП.  

      Същият бил връчен на въззивника на 14.09.2018г., като на 26.09.2018г. той депозирал жалба в Сектор ПП-Варна.

      В хода на въззивното производство е изискана справка за собствеността на л.а. ” ШКОДА ФАБИЯ ” с рег.№ С8751РК, от която е видно, че към датата на нарушението регистриран в масивите на МВР собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е ЕТ „МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:*********,  с представляващ въззивникът Н..

       Съдът многократно изиска информация за собствеността на процесния автомобил от Сектор ПП- СДВР, както и за причината поради която е извършена служебна пререгистрация на автомобила през 2017г. От всички изпратени справки и документи, бе установено, че собствеността върху процесния л.а. е придобита от ЕТ „МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:********* на 25.04.2007г. по силата на писмен договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите. Собствеността е придобита от „Аладин Транс“ ООД. Договорът е бил регистриран в Сектор ПП-СДВР едва на 20.07.2017г., като е бил представен там от продавача „Аладин Транс“ ООД. След регистриране на договора е била извършена служебна пререгистрация на автомобила от органите на МВР. Служебно, на 20.07.2017г.,  органите на Сектор ПП-СДВР са регистрирали  като собственик на автомобила ЕТ „МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:*********.

        От друга страна по делото бе безспорно установено, чрез изискване и приобщаване на Справки от Регистър БУЛСТАТ, че към датата на служебната пререгистрация на л.а. , а именно 20.07.2017г., едноличен търговец - ЕТ„МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:********* в правния мир не е съществувал. Видно от справка изх.№ТР-233/14.05.2019г. на Агенцията по вписванията, ТР-Варна, ЕТ„МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:********* е служебно заличен търговец по силата на параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, считано от 01.01.2012г.

       В хода на въззивното производство бе установено, че през месец октомври, след получаване на редица ЕФ за нарушения с процесния автомобил, жалбоподателят М.Н. е подал сигнали до Сектор ПП при СДВР и Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, в които е посочил, че процесния лек автомобил ” ШКОДА ФАБИЯ ” с рег.№ С8751РК е продаден през 2008г., както и че нарушенията извършени с автомобила, не са извършени от него.

       Настоящият съд поиска от Сектор ПП-СДВР да представят информация за резултатът от проверката извършен в сектора по повод сигнала на Н.. Такава не бе изпратена по делото, а в отговор ни бе посочено, че за да бъдат предприети действия за преиздаване на ЕФ било необходимо да се представи нотариално заверен договор с продавач ЕТ.

      В отговор на направеното запитване до ОД на МВР-Плевен, Сектор ПП за резултатът от проверката по сигнала на Н., по делото е получено писмо от Началника на сектор ПП-Плевен с приложения към него. Видно от писмото, в ОД на МВР-Плевен не са издавани ЕФ за нарушения с процесния автомобил. Видно от приложението към писмото- писмо на ОД на МВР-Плевен до възз., с него той е уведомен, че собственикът или този на когото е предоставено превозното средство , отговаря на нарушението извършено с него.

       От така постъпилите справки от Сектор ПП-ОД на МВР-Плевен и Сектор ПП при СДВР е видно, че реално проверки по сигналите на Н. не са извършени.

        В хода на въззивното производство, бе установено, че единствено проверка по сигнал на Н. е извършена в ОД на МВР-Варна. Видно от изисканите от ВРП / под чието ръководство и надзор е водена проверката, и приложени по делото заверени за вярност копия от материалите по тази проверка/, на Н. са снети сведения, в които той сочи, че още след закупуването му автомобилът е продаден на неустановено лице от гр.Варна, но не разполага с документи за това. От материалите по преписката е видно още, че на територията на гр.Варна са установени и други нарушения с процесния автомобил, в края на 2018г. и в началото на 2019г., но същите са заснети с мобилни устройство, като автомобилът не е спиран и не е установено кой го управлява. От края на 2018г. автомобилът бил и с прекратена регистрация поради несключена застраховка ГО, а последното му движение, регистрирано в системите на АПИ било на 19.04.2019г. Основното движение на автомобила било в посока гр.Варна-гр.Шумен и обратно и в посока гр.Варна-гр.Бургас и обратно. Автомобилът не бил обявен за издирване.

         Във въззивното производство бе разпитан и св.Ж.А. ***, чрез чиито показания бе установено по какъв начин е установено конкретното нарушение. От неговите показания, бе установено и наличието на пътен знак В-26 в района на заснимане с конкретното АТСС.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.

         Съдът кредитира и показанията на св.Ж.А., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

         Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

         Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

        Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. 

    Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като липсвал негов издател, както и за липса на реквизити /дата на издаване/ във фиша също са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 04.04.2018г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –14.09.2018г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

       Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

     Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.М.Н., законен представител на „ЕТ „МИМИ - М.Н.", но в електронния фиш е посочен и ЕГН на Н., както и че с фиша се налага „глоба“.  Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице, законен представител на ЕТ – собственик/ползвател, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЕТ, именно на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на неговия законен представител. Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП като правно основание за налагане на наказанието с въпросния електронен фиш, не опорочава обжалвания пред ВРС фиш в степен да бъде отменен на това основание, доколкото не е налице съществено засягане на правото на защита на наказаното лице

      От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 524, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

      Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

      Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението,  гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

      На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 04.04.2018г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

     Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.

     От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол №3-9-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR -1M  и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г.

       Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. В съдебно заседание, пред съдебния състав св.А. заяви, че след включването й системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.

     Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител А., е видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 04.04.2018г. във времеви интервал 13.30.-14.30ч., на път Е70, посока гр.Шумен-гр.Варна, до Бензиностанция „Петрол“.

      Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.  От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

       Измерената скорост на движение на автомобила е 97 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 94 км/ч, след приспадане на толеранса.

      Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 14 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева (петдесет лева )  в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието. Размерът на санкцията е фиксиран в закона.

      Видно от представената справка от системата на МВР, собственик на процесния автомобил, след извършена служебна пререгистрация на 20.07.2017г. от Сектор ПП при СДВР, е ЕТ„МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:********* с вписан представляващ възз.Н.. Видно от официално изисканата справка от ТР при Агенцията по вписванията, в Регистър Булстат, ЕТ е служебно заличен, считано от 01.01.2012г., т.е. такъв едноличен търговец не съществува съобразно разпоредбите на българското законодателства и не може да извършва каквито и да било правно валидни действия чрез своите представителни органи, тъй като такива просто не съществуват.  Поради това и съдът намира, че АНО неправилно е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител.  В конкретния случай видно от справката от централната база  на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е ЕТ„МИМИ - М.Н." с БУЛСТАТ:*********, но такъв търговец към момента на констатиране на нарушението не съществува, той е заличен на 01.01.2012г.. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, със собственик юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.  ЕТ не са юридически лица , макар законът да ги приравнява в някои случаи на такива. Един от тези случаи е при извършени нарушения с автомобили собственост на ЕТ. В тези случаи съобразно горната норма, представляващият ЕТ следва да понесе наказание за нарушението извършено с превозното средство, ако не посочи на кого е представил автомобила. В случая обаче, такъв законен представител, както АНО е посочил в ЕФ не съществува, тъй като ЕТ е заличен считано от 01.01.2012г.   Именно поради това, след получаване на електронния фиш наказаното лице е подало до компетентните органи на полицията редица сигнали, с посочване на факти, че ЕТ не съществува, а процесният автомобил е бил продаден още през 2008г. Вместо да извършат разследване и да установят в чие владение се намира автомобила, с които очевидно системно се извършват нарушения, видно от данните по преписката, органите на МВР са отказали да предприемат каквито и да било законосъобразни мерки. Видно от съдържанието на пр.пр.№4447/2019г. по описа на ВРП, автомобилът дори не е бил обявен на ОДИ, макар в преписката да е констатирано, че с него са извършвани множество нарушения, както и че същия пребивава предимно на територията на гр.Варна, съобразно цитираната в справката проверка в масивите на АПИ. С оглед на това, по преписката не са ангажирани безспорни и категорични доказателства, че нарушението предмет на ЕФ е извършено от въззивника. В хода на съдебното въззивно производство, въпреки множеството изискани справки и въпреки проведеното разследване, такива доказателства също не бяха събрани.  Наказващият орган е следвало да изиска допълнително доказателства и да изпълни задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, следвало е да прояви активност и със способите дадени му от закона, като контролен орган, да изиска  обяснения от наказаното лице, да положи усилия за издирването на автомобила, с оглед установяване на неговия владелец. Като не е проявил никаква процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по случая е допуснал съществено процесуално нарушение.

    Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението за което е издаден електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, което обосновава извод за неправилност на същия. В този смисъл е практиката на АС-Варна- Решение на АС-Варна по к.адм. дело № 1024 по описа на съда за 2017г.

           

       Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

      ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №2005362, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на М.С.Н. ЕГН:**********, в качеството му на законен представител на ЕТ „МИМИ - М.Н.", БУЛСТАТ:*********,   за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.         

          

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: