ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№113
20.02.2019 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА,
гражданско отделение, на 20.02.2019 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен
Славов
Членове: Петя Петрова
Мария
Маринова
като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 81 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. №81/2019 г. по описа на Варненския апелативен
съд е образувано по въззивна жалба на ответника по делото -Н.В.Н., подадена
чрез адв. Н.Х., против решение № 47/07.12.2018 г., постановено по гр.д. №
160/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което са частично уважени,
предявените от В.Н.Н. срещу него
искове по чл. 59 от ЗЗД. Въззивникът
е молил за отмяна на решението в неговата цялост и за отхвърляне на иска. Приложил
е нови писмени доказателства към жалбата си.
Ищецът В.Н.Н., чрез адв. Р.М., е
подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и е молил за
оставянето й без уважение с присъжане на разноските по делото. Приложил е ново
писмено доказателство.
Съдът като се запозна с книжата по
делото намира, че въззивната жалба и отговора са нередовни.
Въззивната жалба е подадена от
ответника по делото, спрямо когото исковете по чл. 59 от ЗЗД са били частично
уважени и той е осъден да заплати на другата страна сумата от 13 320,95 лв.
с която се неоснователно обогатил вследствие на извършени от другата страна в
собствения му имот полезни разноски за строително монтажни работи - изградена
през 2014г. баня и тоалетна (3 276.97 лв. с ДДС) и изграден през 2016 г.
битов навес (10 043,98 лв. с ДДС), както и сумата от 1 505,12 лв. за
обогатяването, вследствие на извършени необходими разноски за ремонт на покрив
на къщата през 2015 г. Ответникът е бил осъден и за разноски. Исковете
са били съответно отхвърлени за горниците над 13 320,95 лв. до пълния
размер от 34 700 лв., включваща и претенциите за заплащане на обезщетение за
изградена през 2012 г. инсталация за парно отопление и за горницата над 1 505,12
лв. до пълния размер от 7 650 лв., включваща и претенциите за заплащане на
обезщетение за ремонт през 2013 г. на северна стена и покрив на пристройка.
Във въззивната жалба е налице
противоречие, доколкото решението в отхвърлителната му част е изгодно за въззивника,
а с въззивната жалба той сочи, че обжалва решението в неговата цялост и
настоява за цялостната му отмяна. Към въззивната жалба не са представени и
доказателства за заплатена изцяло държавна такса, като същата следва да бъде внесена
след уточняване на обжалваната част от решението. В случай, че въззивникът
обжалва цялата осъдителна част от решението на окръжния съд – (сбор от
13 320,95 лв. и 1 505,12 лв.), остава за довнасяне сумата от 30 лв. Въззивникът
също следва да посочи дали отправя до апелативния съд искане за приемане като
писмени доказателства на приложените към жалбата.
Отговорът на исковата молба също е
нередовен, доколкото е подаден от пълномощник – адв. Р.М., снабден с
представителна власт само до приключване на делото в първата инстанция.
Посочените нередовности на въззивната
жалба и отговора трябва да бъдат отстранени от окръжния съд в качеството му на
администриращ такъв и с оглед задълженията му по чл. 262 ГПК чрез даване на подходящи
указания в посочения смисъл. Затова делото следва да бъде прекратено пред
настоящата инстанция и – върнато на окръжния съд за предприемане на действия по
отстраняване на нередовностите във възивната жалби и отговора.
С оглед изложените съображения,
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по
в.гр.д. № в.гр.д. № 81 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд
за изпълнение на процедурата по чл. 262 от ГПК и евентуално чл. 263 от ГПК,
съобразно дадените с настоящото определение указания.
След приключване на производството по
чл. 262 от ГПК, евентуално и чл. 263 от ГПК, делото следва да бъде върнато на
Апелативен съд – Варна за разглеждане на въззивната жалба.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: