№ 16156
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110134179 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „......." ЕАД против М. М. Г., с която са предявени
искове с правно основание чл. 422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД
и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за сумата 342,23 лв. представляваща неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, ведно със законна лихва за период от
11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 142,50 лв. представляваща неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане, ведно със законна лихва за период от
11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 270,50 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна лихва за период
от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 154,01 лева (сто петдесет и
четири лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва за период от 15.03.2021 г. до
10.09.2023 г., за които e издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50460/2023 г. по описа
на СРС, 141 състав.
В исковата молба се твърди, че между „......." ЕАД и М. М. Г. бил сключен договор
за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран със системен
партиден номер 1406305, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален
номер *********, задълженията за периода от 17.02.2021 г. до 01.09.2021 г. са на обща
стойност 755.23 лв., формирани, както следва: Неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 342,23 лв.; Неплатени суми за устройство по договор
за продажба на изплащане на обща стойност 142,50 лв.; Поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 270,50 лв. За периода
от 09.05.2021 г. - 08.09.2021 г. ищецът е изпълнявал задълженията си по силата на
сключените договори, но ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в
сроковете, съгласно договора и Общите условия на „......." ЕАД и е натрупал просрочени
задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащанe.
Ищецът твърди, че сключеният договор е прекратен поради неплащане продължило повече
от 124 дни неизпълнение и съгласно Общите условия на търговеца са начислени неустойки.
Претендира ответникът да му заплати сумите, както следва: сумата 342,23 лв.
представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, сумата
1
142,50 лв. представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, ведно със законна лихва за период от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 270,50 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната, сумата 154,01 лева (сто петдесет и четири лева и 01 стотинка),
представляваща мораторна лихва за период от 15.03.2021 г. до 10.09.2023 г, за които e
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50460/2023 г. по описа на СРС, 141 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. М.
Г..
В открито съдебно заседание, ответникът М. М. Г. представя 2 броя касови бонове от
30.04.2025 г., за заплащане на сума в размер на 387.84 лева и сума в размер на 367.39 лева
или общо сумата от 755.23 лева.
Ответникът не е депозирал становище по извършеното плащане, въпреки
предоставената му възможност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството са искове за установяване съществуването на задължение
за заплащане на дължимата цена по договор за телекомуникационни услуги, договор за
продажба на изплащане, и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, както и за мораторна лихва за забава върху главницата. За основателност на иска
в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена, както и че са настъпили обстоятелства, обосноваващи
възникването на отговорността за неустойка. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. Ответникът следва да осъществи насрещно доказване по
посочените обстоятелства. При установяване на обстоятелствата от страна на ищеца, в
тежест на ответника е да докаже, че е платил.
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление на 11.09.2023 г.,
срещу ответника в полза на ищеца по ч.гр. дело № 50460/2023 г. на СРС, 141 състав, е
издадена заповед за изпълнение за сумата 342,23 лв. представляваща неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, ведно със законна лихва за период от
11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 142,50 лв. представляваща неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане, ведно със законна лихва за период от
11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 270,50 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна лихва за период
от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 154,01 лева (сто петдесет и
четири лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва за период от 15.03.2021 г. до
10.09.2023 г.
От представените от ответника касови бонове № 4398000000227746 и №
4398000000227748 от 30.04.2025 г. по делото се установява, че всички суми заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 50460/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, с
изключение на законната лихва и разноските са платени в хода на производството от М. М.
Г.. С извършеното в хода на исковото производството плащане на сумата от 755.23 лева,
ответникът е признал конклудентно основанието и размера на исковете, поради което се
явява безпредметно обсъждането на основателността им. С оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява
фактическото положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки
настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесните суми по
2
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50460/2023 г. по описа на СРС, 141 състав.
Ищецът не оспорва плащането да е постъпило по сметката. С оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява
фактическото положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки
настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесните суми.
Следователно, към приключване на съдебното дирене процесните суми не се дължат на
ищеца, тъй като са му платени. Извършеното плащане в погашение на задълженията на
ответника хода на процеса безспорно представлява такова обстоятелство.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от
няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес
на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и
е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения намира
приложение специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/.
Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред:
погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.; ако задълженията са еднакво обременителни и са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
Съдът намира, че от основанието на приетите касови бонове следва извод, че ответникът
е посочил кое свое задължение погасява с плащането, а именно - сумата 342,23 лв.
представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, сумата
142,50 лв. представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, сумата от 270,50 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, както и сумата 154,01 лева (сто петдесет и четири лева и 01
стотинка), представляваща сбор от мораторни лихви за период от 15.03.2021 г. до 10.09.2023
г. върху всяка една от главниците или общо сумата от 755.23 лв. по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, без разноските. В полза на ищеца следва се присъди законната
лихва върху погасената главницата – 755.23 лв., за периода от датата на завеждане на иска -
11.09.2023 г., до плащането – 30.04.2025 г., чийто размер, изчислен от съда на основание чл.
162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор възлиза на 170.41 лв.
Доколкото обаче плащането е в хода на исковото производство, ответникът дължи и
сторените от ищеца разноски в настоящия процес за държавна такса в размер на 25 лева и
разноските, направени в заповедното производство по ч.гр. дело № 50460/2023 г. на СРС,
141 състав в размер на 505 лева, от които 480 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева
3
държавна такса. Претендира се и адвокатско възнаграждение за исковото производство, но
не са представени доказателства, за заплащането на такова. Плащането на исковите суми в
хода на производството не е равнозначно на признание на иска по смисъла на чл.237 ГПК,
респ. чл.78, ал.2 ГПК. Както бе посочено по-горе налице е конклудентно, а не изрично
признание на исковете. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е видно, че
са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК, респ. първо на длъжника М. М. Г.
е връчена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която тя е възразила и така е дал
повод за образуване на настоящото исково производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените „.......” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
гр. С., ул. К. против М. М. Г., ЕГН: ********** и адрес: с. Д. П., УЛ......, искове с правно
основание чл. 422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал.1,
изр.1 ЗЗД за сумата 342.23 лева, представляваща неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги, сумата 142.50 лева, представляваща неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане, сумата от 270.50 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна
лихва за период от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 154.01 лева (сто
петдесет и четири лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва за период от
15.03.2021 г. до 10.09.2023 г., за които e издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
50460/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено
плащане на сумите в хода на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, М. М. Г. с ЕГН: ********** и адрес: с. Д. П.,
УЛ...... чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „.......” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. К., сума в размер на 170.41 лева представляваща законна лихва върху
сумата от 755.23 лева, погасена с плащане в хода на процеса главницата, изчислена за
периода от датата на исковата молба от датата на завеждане на иска - 11.09.2023 г., до
плащането – 30.04.2025 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 лева
държавна такса по гр.д. № 34179/24 г. на СРС, 141 състав и 505 лева представляващи
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса по ч.гр.д. № 50460/2023
г. по описа на СРС, 141 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4