№ 25
гр. Велико Търново , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000282 по описа за 2020 година
С решение от 16.06.2020г. по т.д. № 130/ 2019г. по описа на Ловешки
окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Д. П. М. от гр.Троян против ЗАД
„Алианц България“ АД-гр.София иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ вр. Пар.22 от ПЗР на КЗ и по чл.86 ЗЗД за сумата 30000лв., която е
частичен иск от 60000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от загубата на неговия брат М. П. М., починал вследствие на ПТП на
29.10.2-14г. на път 1-5, свързващ гр.Русе и гр.В.Търново при км 28+900,
настъпило по вина на водача Г. К. К. при управление на л.а марка „Пежо“,
модел 306, с рег.№ ОВ 13****, застрахован при ответника с полица №
01114000227027, валидна от 07.01.2014г. до 06.01.2015г., ведно със законната
лихва , считано от 29.10.2014г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. М. чрез
пълномощника адв.В.Ангелов, в която сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон-чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.52
1
от ЗЗД, съгласно които съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди на правоимащите по справедливост. Счита, че ОС-Ловеч не е съобразил
конкретните обстоятелства по делото и е постановил решението си в
противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1
т.1 ГПК, обективирана в ППВС № 4/ 1968г. и ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на
ВКС. Неправилно съдът приел, че ищецът не е претърпял болки и страдания
над обичайните такива, както и че не били установени изключително близки
отношения между ищеца и починалия, поради което не е присъдил
обезщетение. Неправилно съдът приел, че стресовата реакция била отшумяла
и ищецът се върнал към нормалния си начин на живот, като приел, че не са
налице доказателства за предизвикана интензивна психологическа реакция
или заболяване, отключено от изживяния стрес, за потърсена медицинска
помощ и психологическа подкрепа. Счита, че за претърпените болки и
страдания не е задължително претендиращият обезщетението да е отключил
душевно заболяване или да е търсил медицинска и /или психологическа
помощ. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел:
1.тежкото семейно положение на ищеца-едно от три деца в семейство на
разведени родители с изключително лоши взаимоотношения, най-голямото
дете с тежко психическо заболяване, живот на ръба на мизерията, в което
положение двамата братя са били изключително привързани един към друг;
2.изключително близките отношения между ищеца и починалия му брат-били
в обща компания, заедно били винаги навсякъде-на училище, вкъщи, по
празници, във ваканциите, имали общи планове за бъдещето-за съвместен
бизнес; 3. голямата мъка по загубата на брата-ищецът след загубата му
отказал да ходи на училище, променил се, не искал да ходи и на
абитуриентския си бал. Счита, че неправилно съдът не отчел доказателствата
по делото, установяващи отношения между двамата братя, отличаващи се с
изключителна близост между тях. ОС-Ловеч не обсъдил всички доказателства
по делото в тяхната взаимна връзка, не посочил кои свидетелски показания и
в кои части приема и в кои не приема. Неправилно съдът обосновал
решението си с довода, че майката и бащата на починалия били получили
обезщетения в големи размери. Моли въззивният съд да отмени изцяло
решението на ОС-Ловеч и да уважи предявения иск в пълния му размер.
Претендира разноски.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба ЗАД“ Алианц България“ АД-гр.София чрез
пълномощника адв.М.К.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за
това доводи и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на
ОС-Ловеч-да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и
недоказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че първоинстанционният съд не е съобразил конкретните
обстоятелства по делото и е постановил решението си в противоречие със
3
задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,
обективирана в ППВС № 4/ 1968г. и ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС, е
несъстоятелно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които е установена
правилно фактическата обстановка по делото, и са направени правилни
правни изводи относно неоснователността и недоказаността на предявения
иск.Обсъдени са свидетелските показания на разпитаните св.П.И., Л.К., М.Б.
и П.П., като съдът е посочил, че кредитира същите досежно установените от
тях факти за начина на живот и отношенията между двамата братя-ищеца и
починалия М. М., характеризиращи се с разбирателство, липса на конфликти,
общи приятели и взаимна подкрепа. Правилно, предвид установеното от тези
свидетели, първоинстанционният съд е приел, че не се установяват
отношения, характеризиращи се с изключителна близост, а нормални добри
отношения между братя. Отчетени /досежно близостта между двамата братя/
са и другите обстоятелства-че ищецът, починалия му брат и другият им брат
И., който е с психическо заболяване, живеели заедно с майка си в малко
жилище, като тримата братя спели в една спалня. Всички свидетели излагат,
че ищецът и починалия му брат, с малка разлика във възрастта, били винаги
заедно-на училище, на почивка, на разходки, имали общи занимания и
планове да работят заедно, т.е. същите като двама братя са имали силна
емоционална връзка. Предвид на това и с оглед традициите в българското
общество, правилно първоинстанционният съд е приел наличието на
нормални отношения между двама братя, които общуват, подкрепят се и
между тях няма конфликти, в което няма нищо извънредно и такова
ежедневно общуване не предпоставя задължително изключително
емоционална близост. Съгласно ТР № 1/ 21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС,
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и близката
привързаност между братя и сестри е характерна за българското семейство и
традиции. За да се признае обаче правото на обезщетение на роднините от
тази степен трябва да бъде установено, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В настоящия случай от гласните доказателства
се установява наличието на близка емоционална връзка между двама братя,
4
основана на ежедневното им общуване, малката разлика във възрастта,
сплотеността им предвид развода на родителите и наличието и на друг брат,
за когото трябва да помагат в грижите предвид заболяването му. От гласните
доказателства обаче не се установява наличието на такава изключително
силна и дълбоко духовна и емоционална привързаност между жалбоподателя
като брат на починалия, различна от обичайните много близки отношения
между двама братя, традиционни за българското общество. Безспорно е, и
това се установява от приетата съдебно-психиатрична експертиза, че смъртта
на М. М. се е отразила много тежко на психиката на ищеца, като същият и до
днес скърби за него. От заключението на експертизата се установява, че след
първоначалната остра стресова реакция към момента ищецът е с нормална
психологична и разбираема реакция на тъга и скръб от загубата на брат си и
не е налице отклонение в психоемоционалното му състояние.
С оглед изложеното, неоснователни са и другите оплаквания в
жалбата, че неправилно съдът приел, че ищецът не е претърпял болки и
страдания над обичайните такива, както и че не били установени
изключително близки отношения между ищеца и починалия; че стресовата
реакция била отшумяла и ищецът се върнал към нормалния си начин на
живот; че неправилно първоинстанционният съд не е отчел: тежкото семейно
положение на ищеца,изключително близките отношения между него и
починалия му брат и голямата мъка по загубата му; че не е отчел
доказателствата по делото, установяващи отношения между двамата братя,
отличаващи се с изключителна близост между тях; че не е обсъдил всички
доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, не посочил кои
свидетелски показания и в кои части приема и в кои не приема. Оплакването,
че неправилно съдът обосновал решението си с довода, че майката и бащата
на починалия били получили обезщетения за неимуществени вреди, е също
неоснователно. Първоинстанционният съд е взел предвид това обстоятелство
само доколкото с него се установява факта, че и майката и бащата са
отглеждали децата си отговорно, в опровержение на твърдението на ищеца, че
бащата се е бил дезинтересирал от него и брат му.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
5
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да
заплати на ответника по жалба направените по делото разноски пред
въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 1716 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.06.2020г. по т.д. № 130/ 2019г. по описа на
Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. П. М. от гр.Троян, *********, ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Троян, ул.“Ангел Кънчев“ № 4, адв.В.Ангелов, да заплати
на ЗАД „Алианц България“ АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Оборище, Център, бул.“ Княз Ал.дондуков“ № 59, ЕИК
*********, сумата 1716 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция
за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6