Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№451 / 12.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2813 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145
и следващите от АПК вр. чл.83,
ал.6 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Жалбоподателят Р.Р.Д., чрез представител по пълномощие адвокат
Б.Д.,***, е оспорил заповед № 431з-603/04.09.2018г. на началника на Първо РУ
при ОД МВР Бургас, с която му е отказано издаването на разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
иска да бъде отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез представител по
пълномощие поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на
обжалваната заповед.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител.
В съдебното производство, на основание чл.16, ал.1 от АПК и
въз основа на изрично искане е конституирана Прокуратурата на Република
България. Представляващият я прокурор от Окръжна прокуратура Бургас счита, че
обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата - неоснователна и иска да бъде
отхвърлена.
ФАКТИ:
Жалбоподателят е подал заявление на 02.08.2018г. (л.29) до
началника на Първо РУ Бургас, да му бъде издадено разрешение за придобиване,
съхранение и носене на два броя ловно гладкоцевно оръжие по реда на чл.76 от ЗОБВВПИ.
Към заявлението е представил декларация по чл.76, ал., т.2 от ЗОБВВПИ, удостоверение за съдебно-психично
освидетелстване, в което е направено заключение, че жалбоподателя е психично
здрав и годен за носене на оръжие; справка за съдимост, според която Р.Д. не е
осъждан; билет за лов от 2011г., презаверяван до 2018г. вкл.; членска карта в
Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”;
копие от лична карта; диплома за завършено висше образование, магистърска
степен в Стопанска академия „Димитър Ценов” Свищов; удостоверение от следовател
при Окръжно следствено отделение в Окръжна прокуратура Бургас, според което към
02.08.2018г. срещу Д. има данни за обвинения по неприключили наказателни
производства – пр.пр. №2576/2016г. по описа на РП Бургас за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Във връзка с подаденото заявление и представените
доказателства, началникът на Първо РУ изпратил писмо на 08.08.2018г. до Районна
прокуратура Бургас, с искане да бъде уведомен писмено има ли образувано
наказателно производство и повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ
характер срещу Р.Д.. В отговор на писмото от районна прокуратура Бургас е
посочено (л.31), че на производство в БРП е досъдебно производство №
431ЗМ-622/2016 по описа на Първо РУ МВР, пр.пр. вх.№ 2576/2016г.,
пор.№2083/2016г. по описа на БРП. Досъдебното производство е образувано на
13.06.2016г. срещу Р.Р.Д., за това, че през периода от м.януари 2016г. до
м.март 2016г. вкл., в гр. Бургас, след като е осъден с влязло в сила на
15.04.2013г. съдебно решение № 651/15.04.2013г. по гр.д.№9030/2012г. по описа
на Районен съд Бургас, изменено с решение № 1544/27.10.2015г. по гр.д.№
4897/2015г. на Районен съд Бургас, изменено с влязло в законова сила на
25.01.2016г. съдебно решение № І-2/25.01.2016г. по гр.д. №2064/2015г. на
Окръжен съд Бургас, да издържа свой низходящ – детето си Н.Д., родена на ***г.
с месечна издръжка от 130 лв., чрез майката и законен представител А.А.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно три месечни вноски, всяка от по 130 лв., или общо в размер на
390лв., което е квалифицирано като престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и за
това, че през периода от месец януари 2016г. до месец март 2016г. вкл., в гр.
Бургас, в условията на съвкупност с деянието по т.1 след като е бил осъден с
влязло в законова сила на 15.04.2013г. съдебно решение № 651/15.04.2013г. по
гр.д.№9030/2012г. по описа на Районен съд Бургас, изменено с решение №
1544/27.10.2015г. по гр.д.№ 4897/2015г. на Районен съд Бургас, изменено с
решение №1544/27.10.2015г. по гр. д.№4897/2015г. на Районен съд Бургас,
изменено влязло в законова сила на
25.01.2016г. съдебно решение № І-2/25.01.2016г. по гр.д. №2064/2015г. на
Окръжен съд Бургас, да издържа свой низходящ – детето си Г.Д., роден на ***г. с
месечна издръжка от 120 лв., чрез майката и законен представител А.А. от гр.
Бургас, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно три месечни вноски от по 120 лв. всяка, в общ размер
на 360лв. – престъпление по чл.183, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК (л.31-32). В писмото е заявено, че към момента на неговото съставяне
(15.08.2018г.) в досъдебното производство не е привличано лице към наказателна
отговорност и не е определена мярка за неотклонение.
По делото е представена съдебна заповед за незабавна защита от
01.09.2017г., издадена на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу
домашното насилие (ЗЗДН) по гр.д.№ 6508/2017г. по описа на Районен съд Бургас,
с която е наложена мярка за незабавна защита на двете малолетни деца Н.Д. и Г.Д.,
действащи чрез майката законен представител А.А. срещу осъщественото спрямо тях
на 19.08.2017г. от баща им – ответника Р.Р.Д. психическо и сексуално домашно
насилие, като районният съд е задължил Р.Д. да се въздържа от извършване на домашно
насилие срещу двете си малолетни деца и го е предупредил, че при неизпълнение
на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението й, ще задържи
нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата. Въз основа на тази
заповед и определение № 5690/01.09.2017г. издадено от Районен съд Бургас по
същото дело, с което е наложена мярката по Закона за защита срещу домашното
насилие, началникът на Първо РУ е издал заповед, рег. № 431з-687/19.09.2017г.,
с която е наредил да се отнеме издаденото на Р.Д. разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160280926 от 01.04.2017г. и да се
изземат вписаните в приложение към това разрешение огнестрелни оръжия:
полуавтомат „Ескорт” и полуавтомат „Франки”, както и боеприпаси за тях.
По делото е приложена и докладна записка от мл. инспектор Й.Б.до
началника на Първо РУ МВР, в която е докладвано заявлението на Р.Д. за издаване
на разрешение за придобиване, съхранение и носене на ловно оръжие. Съдържа се
заключение, че към него са представени всички необходими и изискуеми от закона документи.
Извършена е проверка по местоживеене от полицейския инспектор, както и проверка
от оперативния работник, има попълнена декларация. От извършената проверка за
обстоятелствата по чл.58, ал.1 т.3, 6 и 7 от ЗОБВВПИ, се установило, че през
последните три години Р.Д. не е лекуван за употреба на наркотични вещества, не
е настаняван в заведения за отрезвяване и не е нарушил обществения ред, за
което да са му били налагани административни наказания. Отбелязано е
определението на Районен съд Бургас № 5690/01.09.2018г. по ЗЗДН, както и факта,
че се установили данни, че Д. е регистриран като извършител по ЗМ 0596/2005г.
по описа на Първо РУ във връзка с деяние по чл.144, ал.1 от НК, както и по
ЗМ-1213/2009г. по описа на същото районно управление, за деяние по чл.234в от НК. Посочени са и резултатите от справката, извършена в Районна прокуратура
Бургас, от където са посочени данни за образуваното досъдебно производство от
2016г. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Въз основа на всички събрани от органа доказателства,
началникът на Първо РУ МВР Бургас е издал обжалваната заповед, с която е
отказал издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на ловно
оръжие. В мотивите на заповедта е посочено, че е налице заповед за незабавна
защита и определение № 5690/01.09.2017г. на Районен съд Бургас, с наложена
мярка по ЗЗДН спрямо Р.Р.Д., както и че от извършена справка в Районна
прокуратура Бургас се установило висящо досъдебно производство № 431ЗМ-622/2016г.
за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Като правно основание е посочен чл.58,
ал.1, т.2 и 8 от ЗОБВВПИ.
Заповедта е връчена на 11.09.2018г. На същата дата
жалбоподателят е подал до началника на Първо РУ МВР Бургас заявление, с което е
поискал да бъде отменена въпросната заповед поради това, че съдебното
производство, което било образувано срещу него е прекратено на 04.09.2018г. и
да му бъде издадено разрешение за придобиване и носене на огнестрелно ловно
оръжие. В отговор на това заявление, с писмо рег.№431000-4579/14.09.2018г. началника
на Първо РУ МВР Бургас заявил, че молбата не може да бъде уважена, въпреки, че
от представено удостоверение на Окръжна прокуратура Бургас се установява
липсата на обвинения срещу жалбоподателя по неприключили наказателни
производства. Същевременно административният орган се позовал на определение №
5690/01.09.2017г. на Районен съд Бургас, което постановява издаването на
заповед за незабавна защита по ЗЗДН.
С жалбата е представено определение № 5690/01.09.2017г. по
гр.д.№ 6508/2017г. по описа на Районен съд Бургас, с което е наложена мярка за
незабавна защита на малолетните деца на жалбоподателя Д. срещу осъществено
спрямо тях от жалбоподателя Д. психическо и домашно насилие. Въз основа на това
определение е издадена представената пред административния орган заповед за
незабавна защита. Жалбоподателят е представил и решение №1858/16.11.2017г.,
постановено по същото гражданско дело, с което е отхвърлена молбата на бившата
съпруга на жалбоподателя А.А.за налагане на мерки за защита в полза на двете
малолетни деца срещу осъщественото спрямо тях от баща им Р.Д. психическо и
сексуално домашно насилие. Това решение е било обжалвано пред Окръжен съд
Бургас, който с решение № ІV-5/13.02.2018г. по въз.гр.д. №1886/2017г. е
обезсилил решения № 1858/16.11.2017г. по гр.д.№6508/2017г. на Районен съд
Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При
новото разглеждане е образувано гр.д.№ 1240/2018г., по което е постановено
решение № 688/24.04.2018г., с което отново е отхвърлена молбата на А.А., в
качеството й на майка и законна представителка на малолетните деца Н.Д.и Г. Д.
за осъществено спрямо тях на 19.08.2017г. домашно насилие от страна на техния
баща Р.Д..
С жалбата е представено и удостоверение от Окръжна прокуратура
Бургас рег.№ 6631/10.09.2018г., според което срещу Р.Р.Д. към 09.09.2018г. няма
обвинения по неприключили наказателни производства.
В хода на съдебното производство е представено Постановление
вх.№ 2576/2016 от 04.09.2018г. за прекратяване на досъдебно производство, с
което е прекратено наказателно производство по ДП № 431ЗМ-622/2016 по описа на
Първо РУ на МВР, на основание чл.199, във вр. чл.242, ал.1, във вр. чл.183,
ал.1 от НК.
Обжалваната заповед е връчена лично на жалбоподателя Д. на
11.09.2018г. (л.21). Жалбата сезирала съда е изпратена по пощата, като е
подадена чрез административния орган с дата на пощенското клеймо 21.09.2018г.
(л.18).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице –
адресат на обжалваната заповед, поради което е допустима за разглеждане.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия - чл.76,
ал.1, предл. второ и чл.83,
ал.5, предл. второ от ЗОБВВПИ. В нея се
съдържат фактически и правни основания за издаването й – посочени са изрично
причините, поради които е постановен отказа. Посочена е и правната норма на чл.
58, ал.1, т.2 и т.8 от ЗОБВВПИ.
Обжалваният акт противоречи на материалния закон.
Съгласно чл.58, ал.1, т.2 и т.8 от ЗОБВВПИ разрешенията за
придобиване и/или съхранение и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ
характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено
престъпление от общ характер, също така и срещу лице, спрямо което през
последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от
домашното насилие.
В мотивите на обжалваната заповед административният орган е
посочил, че спрямо жалбоподателя Д. има издадена заповед за незабавна защита и
определение № 5690/01.09.2017г. на Районен съд Бургас. От представените по
делото доказателства се установява, че по молба на бившата съпруга на
жалбоподателя е било образувано гр.д.№ 6508/2017г. по описа на Районен съд
Бургас, с искане за налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН,
с които да бъде защитено здравето на двете ненавършили пълнолетие деца, което
според твърденията на молителката е застрашено от поведението на бащата –
настоящият жалбоподател. В хода на това производство на основание чл. 18, ал.1
от ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита. Заповедта е издадена въз основа
на посоченото определение № 5690/2017г. По своята същност тази заповед за
незабавна защита представлява привременна мярка, която действа до издаване на
същинската заповед за защита или до отказ на съда, т.е. до произнасянето на
съда по съществото на искането. В конкретният случай съдът е отхвърлил молбата
на А.А.за налагане на мерки за защита в полза на двете малолетни деца срещу
бащата Р.Д.. Съдебното производство е завършило с решение № 688/24.04.2018г. по
гр.д. № 1240/2018г. по описа на Районен съд Бургас, потвърдено с решение №
ІІІ-95/31.07.2018г. по въз.гр.д.№847/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=dwN06b7iODc%3D), което е окончателно. Това означава, че към 31.07.2018г. е
постановен окончателен съдебен акт, който разрешава спора с отхвърлянето на искането
за налагане на мерки за защита от домашно насилие.
Процесната заповед е издадена на 04.09.2018г., т.е. след като
съдът вече се е произнесъл, че липсват основания за налагане на мярка по ЗЗДН,
поради това позоваването в обжалвания административен акт на заповедта за
незабавна защита е незаконосъобразно, тъй като тази заповед към момента на
издаване на административният акт не е имала правно действие на основание чл.19
от ЗЗДН. Привременната мярка по чл.18, ал.1 от ЗЗДН може да послужи за правно
основание свързано с разрешаването или отнемането на оръжие само, ако е
действаща, т.е. за времето от постановяването й до влизане в сила на крайния
съдебен акт по искането за налагане на мярка за защита по ЗЗДН. В противен
случай всяка привременна мярка по този закон, постановена само въз основа на
декларативни твърдения на едната страна, би довела до незаконосъобразно
ограничаване на лицето, срещу което е подадена молбата за защита по ЗЗДН, без
да са налице доказателства, че домашно насилие действително е осъществено. Конкретния
случай е именно такъв, жалбоподателят няма наложена мярка, от визираните в чл.5
от ЗЗДН, а привременната мярка е загубила действие към датата на издаване на
обжалваната заповед поради това, че искането въз основа на което е постановено
е неоснователно.
На следващо място по делото се установи, от представеното
постановление от 03.09.2018г. на прокурор в Районна прокуратура Бургас, че образуваното
наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК е прекратено. От
съдържанието на постановлението се установява, че жалбоподателят Р.Д. не е бил
привлечен като обвиняем, тъй като прокуратурата навсякъде го нарича „свидетелят
Р.Д.”. Това се потвърждава и от удостоверение от Окръжна прокуратура Бургас
(л.15) от 10.09.2018г., според което срещу жалбоподателят към 09.09.2018г. няма
обвинения по неприключили наказателни производства, както и от писмо на
прокурор от РП-Бургас до началника на Първо РУ (л.32), където е заявено, че по
досъдебното производство не е привлечено лице към наказателна отговорност.
В разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2, предл.второ от ЗОБВВПИ се
визира наличието на образувано срещу лицето наказателно производство за
умишлено престъпление от общ характер. От доказателствата се установява, че към
датата на издаване на заповедта цитираното досъдебно производство е било
прекратено от Районна прокуратура Бургас, т.е. въобще не е имало висящо
наказателно производство. Същевременно обаче, за да се приеме, че е налице
обстоятелството – срещу лицето да има образувано наказателно производство, е
нужно това лице да е било привлечено в качеството на обвиняем. От представеното
постановление на Районна прокуратура Бургас може да се извлече извода, че
жалбоподателят не е бил привличан като обвиняем, тъй като навсякъде в постановлението,
той е наречен „свидетел”. Същото се установява и от писмо на прокурор от
РП-Бургас до началника на Първо РУ от 15.08.2018г. (л.31,32) и удостоверение от
Окръжна прокуратура Бургас (л.15) от 10.09.2018г. Това означава, че както към
датата на издаване на обжалваната заповед, така и преди това, в периода на
течение на административното производство пред органа не е била налице тази
предпоставка на чл. 58, ал.1, т.2, предл. второ от ЗОБВВПИ, която е пречка да
бъде издадено исканото разрешение.
По изложените съображения обжалваната заповед поради
противоречието й с материалния закон, следва да бъде отменена и на основание
чл.173, ал.2 от АПК преписката да бъде върната за ново произнасяне.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 вр. чл.173, ал.2 вр. чл.174
от АПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед № 431з-603/04.09.2018г. на началника на Първо РУ при
ОД МВР Бургас.
ВРЪЩА преписката на началника на Първо РУ при ОД МВР Бургас за ново произнасяне при
съобразяване на указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на това решение и определя едномесечен срок от влизане в сила на
решението, в който административният орган е длъжен да се произнесе.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: