№ 230
гр. Сливен, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СветоС.а Костова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
като разгледа докладваното от СветоС.а Костова Гражданско дело №
20232200100046 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от Г. К. Т., в която се твърди, че същият и
лицето Х. И. Я. на 30.09.2016 г. са закупил ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор № 56784.506.11.73 по Кадастралната карта и Кадастралните
регистри на гр. Пловдив, както и ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор № 56784.506.11.91 по Кадастралната карта и Кадастралните
регистри на гр. Пловдив. Останалата част от имотите или по ½ ид. част от
всеки от тях са собственост на ответницата Б. С. Б..
Твърди се, че след проведени разговори и договорки между страните по
делото, на ищецът Г. К. Т. е била възложена цялостната подготовка и
организация на всички дейности необходими за подготвяне на имотите за
застрояване. Ответницата се е съгласила за изграждането на нова сграда, като
страните са се уговорили, че всички разноски във връзка с подготовката на
документите необходими, за да се осъществи строителството, ще бъдат
платени съобразно идеалните части, които всеки от собствениците притежава.
Ответницата е учредила представителна власт на Г. К. Т., като е подписала
пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа за извършване на
всякакви правни и фактически действия във връзка с имотите, както и за
представителство пред всички физически и юридически лица по повод
строителството. Твърди се, че във връзка с предварителните уговорки
постигнати между съсобствениците на двата имота същите са предприели
действия по реализиране на строителството, като са избрали за строител ТД
„Т.Б. - 60“ ЕООД. На строителя са били възложени строителни дейности, като
за целта е бил сключен договор за строителство от 01.08.2017г., а чрез
уведомително писмо от 29.09.2017 г. било обективирано искане за започване
на самото строителство.
В изпълнение на договор от 01.08.2017 г. строителят извършил редица
1
СМР, за които били издадени три акта Образец 19 съответно на 30.10.2017 г.,
на 30.11.2017 г. и на 11.12.2017 г., с вписана във всеки от тях стойност на
извършените СМР в размер на съответно 11 094 лв.; 78 503,06 лв. и 43 357,80
лв. Твърди се, че през м. декември 2017 г. съсобствениците физически лица
прехвърли правата си на собственост върху имотите на учредени от тях
търговски дружества, в следствие на което договорът за строителство от
1.08.2017 г. бил прекратен, като бил сключен нов договор за строителство с
възложители – новоучредените търговски дружества. На 02.01.2018 г.
възложителите физически лица и строителя посетили обекта и съставили акт
за СМР от 02.01.2018 г. в който обобщават извършените и незаплатени към
онзи момент СМР на обща стойност 132 954,86 лв.
На 01.12.2021 г. „Т.Б. – 60“ ЕООД е отправил покана до физическите
лица възложители по договора от 01.08.2017 г. да му бъдат заплатени
извършените строители работи на обща стойност 132 954,86 лв., за които е
издал фактури. Ищецът Г. Т. е заплатил чрез периодични платежни
нареждания пълния размер по посочените фактури, като плащането е бил
извършено по банков път.
Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което
да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 66
477,43 лв. представляваща припадаща й се ½ част от направените разходи за
извършени СМР по Актове образец № 19 от 30.10.2017г., 30.11.2017г. и
11.12.2017г.
Исковата молба е редовно връчена на ответницата, като в
законоустановения срок е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от
ГПК. В същия изрично се оспорва твърдението, че е възлагала на ищеца Г. К.
Т. извършването на действия по цялостна организация и подготовка на всички
дейности необходими за подготвянето на имотите за застрояване. Оспорва се
твърдението, че като физическо лице е предприела каквито и да било
действия по застрояване на имотите, вкл. чрез възлагане на строителството на
ТД „Т.Б. – 60“ ЕООД. Оспорва се твърдението, че като физическо лице
ответницата е сключвала договор за строителство от 01.08.2017 г., както и се
оспорва твърдението, че чрез уведомително писмо от 29.09.2017 г. е
обективирала искане за започване на самото строителство. Оспорва се
твърдението, че СМР, които са отразени в три акта Образец 19, съответно от
30.10.2017 г., от 30.11.2017 и от 11.112.2017 г. отразяват верни
обстоятелства, като се оспорва тяхното съдържание, вкл. дати на извършване
и съставяне на вписаните по вид и количества СМР, както и вписаната
стойност на СМР. Оспорва се твърдението, че ответницата е запозната и с
кореспонденцията воден по повод строителството и цялата строителна
документация. Твърди се, че посочените СМР предмет на исковата претенция
действително са извършени от строителя „Т.Б. – 60“ ЕООД, но по поръчката и
условията на договора за строителство сключен м. януари 2018 г., като
същите са му заплатени в пълнота от възложителите – юридически лица, вкл.
и от контролираното от ответницата дружество „Ес Ес Би Тур“ ООД, което е
заплатило пълния размер на извършените от строителя дейности, вкл. и тези,
предмет на исковата претенция. Твърди се, че работите извършени от
2
строителя през месеците октомври, ноември и декември 2017 г. са извършени
по възлагане на трите дружества учредени от физическите лица собственици
на имота, като същите не са възлагани от физическите лица в частност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и след техния анализ както поотделно,
така и в съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК намира
за установено следното от фактическа страна :
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 13, том
ІV, рег. № 5828 дело № 566/30.09.2016г. Г. К. Т. и Х. И. Я. са придобили
собствеността по отношение на ½ от ПИ с идентификатор № 56784.506.1173,
находящ се в *** и ½ ид. част от ПИ с идентификатор № 56784.506.1191,
находящ се в ***
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 99, том
V, рег. № 7145, дело № 791/22.12.2017г. се установява, че Х. И. Я., Мария
Емилова Я.а, Г. К. Т., Н. М. Т. и Б. С. Б. продават на „Треви Инвест“ ЕООД
/1/4 ид. Част/, на „Т. Инвест ЕООД /1/4 ид. Част/ и „Ес Ес Би Тур“ ООД /1/2
ид. Част/ от ПИ с идентификатор № 56784.506.1173, находящ се в *** и ПИ с
идентификатор № 56784.506.1191, находящ се в ***.
С нотариален акт за доброволна делба на право на строеж в съсобствен
поземлен имот № 100, том V, рег. № 7146, дело № 792/22.12.2017г. е
извършена делба между дружествата по отношение на имотите и правото на
строеж върху самостоятелни обекти.
Видно от разрешение за строеж № 89/21.06.2017г. е разрешено на Г. К. Т.,
Х. И. Я. и Б. С. Б. да извършват строителство на обект „ново средноетажно
застрояване на многофамилна жилищна сграда, подземен паркинг и кафе
аперитив в ПИ с идентификатор № 56784.506.1173, находящ се в гр.Пловдив
ул.“Белград № 20А и ПИ с идентификатор № 56784.506.1191, находящ се в
***
По делото е представено нотариално заверено пълномощно с дата
17.09.2016г. чрез което ответницата Б. С. Б. упълномощава Г. К. Т. да я
представлява и да извършва всякакви правни и фактически действия,
свързани с процесните имоти пред всички държавни и общински служби,
пред НАП и ТД на НАП – гр.Пловдив, пред Община Пловдив, пред ЕВН
България, както и пред „ В и К“ ЕАД – Пловдив.
По делото е представен договор за строителство от 2017г. сключен
между физическите лица Г. К. Т., Х. И. Я. и Б. С. Б. и строителя „Т.Б. – 60“
ЕООД, в който няма индивидуализация на работата, която строителя е
следвало да извърши – вид строителни работи и количество, нито има
определена цена за извършените работи, както и срокове за извършване.
Ищецът е представил Акт за приемане на извършените СМР по нива и
елементи на строителна конструкция от 28.12.2017г. и Акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от
12.01.2018г., в които като възложители са вписани физическите лица Г. Т., Х.
Я. и Б. Б., въпреки че към този момент те не са собственици вече на терена.
Чрез приемо – предавателен протокол от 02.01.2018г. договорът с
3
възложители – физически лица е прекратен.
Считано от 22.12.2017г. вещните права върху гореописаните поземлени
имоти притежават три търговски дружества „ЕС ЕС БИ ТУР“ ООД; „Т.
инвест“ ООД и „Треви инвест“ ЕООД, като чрез договор за строителство от
м.януари 2018г. са възложили на строителя „Т.Б. – 60“ ЕООД извършване на
строителство в имота, чрез СМР вписани в чл.1 и чл.24 от договора, както и
изрично в приложение № 1 към договора от 2018г. В посочените текстове е
вписано, че възложителите юридически лица възлагат на строителя да
извърши масов изкоп и извозване на земни маси, направа на кофряж,
армировка и бетон на фундаментна плоча на кота – 2.70, кофраж, армировка,
бетон, стени, шайби, колони и плоча до кота 0.00, както и в чл.24 от договора
за строителство от м.януари 2018г. е определена цената за извършване на тези
СМР и изискуемостта на тяхното плащане.
В приложение № 2 към договора за строителство от м.януари 2018г. са
вписани и сроковете за изграждане на обекта, като срока за подземен етаж К –
2.70 е 40 дни, считано от 01.12.2017г., срока за първи /партерен/ етаж е 35
дни, считано от 21.12.2017г., а срока за втори етаж К + 3.50 е 35 дни, считано
от 25.01.2018г.
Страните спорят по отношение на представените три акта образец 19,
съответно от 30.10.2017г., 30.11.2017г. и 11.12.2017г. – вписани дати за
извършване и съставяне, вписаните по вид и количество СМР и тяхната
стойност, респ. издаването на три броя фактури за плащане по всеки акт.
Във връзка с заявените оспорвания по делото са назначени СТЕ и ССчЕ,
като вещите лица при разпита в проведеното на 28.09.2023г. съдебно
заседание посочват :
В.Л. О. Р. при разпита в с.з. посочва, че извършените строително-
ремонтни дейности /СМР/ представени с акт Образец 19 от договор сключен
на 01.08.2017 г. съвпадат с извършените СМР Приложение 1 т. 1, 2 и 3
неразделна част от договор сключен на 05.01.2018 г. Едни и същи СМР са
възложени и по двата договора. Всички задължения по договора от 05.01.2018
г. са заплатени изцяло съгласно чл. 20 ал. 5 от Договора от 2018 г., т.е. тези
СМР, за които в момента отново се претендира плащане, те са вече платени
от „Ес Ес Би Тур“ ООД.
Процесните СМР не са заплатени по договора от 2017 г., но същите са
изцяло платени от дружеството „Ес Ес Би Тур“ ООД като задължение по
договора от 2018 г., съгласно чл. 20 ал. 5. Актовете Образец № 19 са
изготвени преди констатации и извършени проверки при достигнати
проектните нива. Тук не е спазена Наредба № 3 от 31.06.2003 г. Тези актове са
направени преди да се извърши проверката и преди разрешение за
извършване на строителство. Това не съответства на Наредбата и тези актове
са неправилно съставени. Вещото лице посочва, че процесните актове
Образец № 19 от 2017 г. са недействителни.
В.Л. С. С. сочи, че процесните фактури, които са издадени въз основа на
трите Акта образец 19 са платени от физическото лице Г. Т.. Издадени са със
закъснение от 4 години, което е недопустимо. В ЗСч и ЗДДС изрично са
4
посочени сроковете, в които трябва да се издават фактурите. Тези фактури те
са данъчни, подлежат на вписване в дневниците за покупки и продажби и там
не може да се закъснее в никакъв случай. В случая са забавили издаването на
фактурите с 4 години. В счетоводството на строителя процесните фактури са
осчетоводени са съгласно ЗСч и ЗДДС във счетоводните книжа.
Осчетоводени са, а са заплатени от възложителя Г. Т.. Фактурите са
приложени по делото и съответните платежни нареждания също.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и
кредитира изцяло експертните заключения, изготвени от компетентни и
добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество :
Правна квалификация на претендираните права – претендира се
възстановяване на заплатена парична сума, с която ответницата
неоснователно се е обогатила – чл. 59 от ЗЗД.
Исковата претенция е допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна. По делото се събраха неоспорими доказателства, че
процесното задължение е изцяло заплатено от ТД „Ес Ес Би Тур“ ООД въз
основа на договор от 2018г., чийто предмет включва всички процесни
строително – монтажни работи. Сключения през м.август 2017г. договор за
строителство със „Т.Б. – 60“ ЕООД е сключен от ищеца Г. Т., в качеството му
на представляващ ответницата Б. Б. без за същия да е учредена надлежно
представителна власт. Представеното по делото нотариално заверено
пълномощно е изрично и същото не съдържа клауза за възлагане и
изграждане на процесния строителен обект, а само подготовка за такава
дейност. Липсата на представителна власт при сключване на договора за
строителство от м. август 2017г. не може да обвърже ответницата Б. Б. да
заплати възникнали задължения по този договор за строителство от 2017г.,
прекратен м.януари 2018г.
В случая не може да се приеме, че е налице водене на чужда работа без
пълномощия, тъй като извършените СМР не са в интерес на ответницата Б. С.
Б. и не ползват същата в лично качество, а са извършени, респ. управлявани в
интерес на учреденото от нея дружество „Ес Ес Би Тур“ ООД, собственик на
поземления имот, който е бил застроен от строителя „Т.Б. – 60“ ЕООД.
Процесните СМР са напълно заплатени от дружеството „Ес Ес Би Тур“ ООД.
Макар по делото да е установено, че задължението за плащане по
процесните фактури е изпълнено в пълен обем от ищеца Г. Т., то
извършеното плащане е било недължимо платено, въз основа на данъчни
фактури издадени в нарушение на правилата на ЗСч и ЗДДС. Приложим е
принципът „Който плаща зле, плаща два пъти“. Ищецът на свой ред може да
търси реституция от лицето, на което е платил „Т.Б. – 60“ ЕООД, на принципа
на неоснователното обогатяване.
По отношение на съдебно деловодните разноски :
5
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да останат сторените
от него разноски. На ответника следва да бъдат присъдени сторените
деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 3 600лева, съгласно
представения списък о чл.80 от ГПК и представените доказателства за
извършено плащане.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от Г. К. Т. с ЕГН **********
с адрес *** срещу Б. С. Б. с ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на
сумата от 66 477.43 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
представлаща стойността на припадащата се част от извършените разходи за
СМР от 30.10.2017г., 30.11.2017г. и 11.12.2017г. от ПИ с идентификатор №
56784.506.1173, находящ се в *** и ПИ с идентификатор № 56784.506.1191,
находящ се в ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г. К. Т. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. С.
Б. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 3600лева - деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
6