№ 280
гр. Варна, 09.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Н. Колева
Членове:Янко Д. Янков
Даниела П. Костова
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600389 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 НПК и е образувано по частен
протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна срещу протоколно
определение № 1311/04.12.2025 г., постановено от Окръжен съд – Варна по
ЧНД № 20253100201787/2025 г.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е отказал
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия И. М. М. и е определил мярка „Парична гаранция“ в размер на
1000 лв. Прокуратурата поддържа, че определението е неправилно,
необосновано и противоречи на изискванията на чл. 63 НПК.
Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното:
От материалите по делото се установява, че на 03.12.2025 г.
обвиняемият И. М. М., полицейски служител, е привлечен като обвиняем по
ДП № 160/2025 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Варна, за
престъпление по чл. 302, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК, за това че в качеството си на длъжностно лице при условията на
продължавано престъпление е поискал и приел дар – парична сума от 1000 лв.,
който не му се следва, за да не извърши действие по служба и загдето не е
извършил действие по служба. Деянието е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
поради предвидената наказуемост „лишаване от свобода“ от три до десет
1
години за по-тежка квалификация по чл. 302 НК.
Въззивният съд съобрази, че в рамките на производството по чл. 64
НПК не се обследва извод за виновност, а се проверява наличието на
минимален праг от данни, позволяващ прилагане на коя да е мярка за
неотклонение. Презумпцията за невиновност изисква съдът да оценява не
категоричността, а достатъчността на събраните към момента доказателства.
В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека по
делата Fox, Campbell and Hartley, Murray и Ilgar Mammadov въззивният съд
приема, че в случая съществуват факти и информация, които могат да убедят
обективен наблюдател в наличието на разумно подозрение за съпричастност
на обвиняемия М. към деятелността, предявена му като обвинение.
Показанията на свидетеля М. са последователни, конкретни и детайлни, като
описват ситуацията и повода за искането на сума от 1000 лв., пресъздават и
предаването й; тези показания намират опора в съдържанието на чат-
кореспонденцията, инициирана от обвиняемия, която разкрива активност и
настойчивост при търсенето на сумата; подкрепя се и от резултатите от
извършения обиск - у обвиняемия е намерена именно такава сума,
предварително описана от свидетеля.
Документите, представени от защитата относно поръчка на метална
врата, не изключват напълно възможността сумата да е била поискан дар за
бездействие по служба. С оглед на това въззивният съд приема, че
обоснованото предположение за съпричастност е налице.
По отношение на опасността от укриване, съдът отчита, че
обвиняемият е с установен постоянен адрес, семейство и социални връзки и
не е предприемал действия за избягване от правосъдие. Ето защо този риск не
се приема като съществен. Това обаче не препятства определяне на мярка
„задържане под стража“, когато рискът от извършване на престъпление е
реален и конкретен, както приема ЕСПЧ в решението по Buzadji v. Moldova.
Въззивният съд намира, че такава опасност от извършване на
престъпление е налице в конкретния случай. Корупционните престъпления,
извършени от длъжностни лица, по естеството си поставят под сериозен риск
възможността подобна деятелност да бъде предотвратена чрез по-леки мерки.
В конкретния случай поведението на обвиняемия, демонстрирало трайност на
намерението и активност в търсенето на сумата, сочи на вероятност за
2
повторяемост, съгласно разясненията в решенията Letellier (Летелие),
Matznetter (Мацнетер) и Clooth (Клуут). Качеството му на полицейски
служител е фактор, който увеличава риска от извършване на престъпление и
въздействие върху доказателствения процес. Всички тези данни сочат на
реален, а не хипотетичен риск, който не може да бъде обезпечен чрез по-лека
мярка.
При тези данни въззивният съд приема, че са налице предпоставките на
чл. 63 НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и че
първоинстанционният съд неправилно е отказал прилагането й.
Ето защо Апелативният съд – Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 1311/04.12.2025 г. на Окръжен
съд – Варна по ЧНД № 20253100201787/2025 г.
ВЗЕМА спрямо обвиняемия И. М. М., ЕГН **********, обвиняем по
ДП № 160/2025 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Варна, мярка
за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3