№ 150
гр. Шумен , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630201007 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 564896-F585759/10.03.2021 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр.
София, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на “Гаранти - Консулт” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Климент, обл. Шумен, ул.
„Съединение“ № 52, представлявано от Е.И.Ш., ЕГН ********** е наложена “имуществена
санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н –
18/13.12-2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, излагайки подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания представляващия дружеството –
жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен
представител.
За ТД на НАП - Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
съдебно заседание не се явява представител. В представените писмени бележки излага
съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Гаранти - Консулт” ООД, ЕИК ********* е със
седалище и адрес на управление: с. Климент, обл. Шумен, ул. „Съединение“ № 52 и се
представлява от управителя Е.И.Ш., ЕГН **********. Дружеството – жалбоподател
извършва търговска дейност, като стопанисва търговски обект – магазин „Енесез“, находящ
се на бул. „Славянски“ № 80 в гр. Шумен.
На 18.12.2020 г. в 16.35 часа била извършена данъчна проверка от компетентни
длъжностни лица при ЦУ на НАП в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от
Допълнителните разпоредби на ЗДДС, представляващ магазин „Енесез“, находящ се на бул.
„Славянски“ № 80 в гр. Шумен, стопанисван от “Гаранти - Консулт” ООД, при която било
установено, че в търговския обект се извършва дейност, като в обекта има монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за отчитане на
извършените продажби – модел „ELTRADE В1 – КL“ с ИН ЕD280463. По време на
проверката свидетелката ЕЛМ. К. Д. – старши инспектор по приходите в НАП констатирала,
че в обекта на 20.07.2020 г. е била допусната операторска грешка при маркиране на сума за
плащане в брой в размер на 17 595.00 лева с предмет на продажбата чанти 391 броя Х 45.00
лв. на обща стойност 17 595.00 лв., за което е издаден ФКБ с № 0001907 от 20.07.2020 г.
Сторно операцията за операторската грешка не е била документирана чрез монтираното и
работещо в обекта ФУ до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната
грешката. Вместо със сторно касова бележка от ФУ за сторно операцията била издадена
бележка от кочан с дата 20.07.2020 г., но същата била без пореден номер, а като основание
за извършената сторно операция било посочено: грешно маркирана сума, като самият
управител обяснява това със своето незнание на закона. За резултатите от проверката на
18.12.2020 г. е съставен Протокол серия АА, № 0430722, в който било констатирано, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12-2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Във връзка с тези констатации на
13.01.2021 г., в присъствието на представляващия дружеството, бил съставен Акт №
F585759 за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това,
че като данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да извърши сторно
операцията чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Цитираният акт за установяване
на административно нарушение бил връчен на представляващия дружеството - нарушител и
подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в
разписка. Впоследствие, представляващия дружеството се е възползвал от законното си
право и е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени
2
за неоснователни от административно-наказващия орган. Въз основа на така съставения акт
и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 564896-F585759/10.03.2021 г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, с което на
основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС на “Гаранти - Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Климент, обл. Шумен, ул. „Съединение“ № 52, представлявано от Е.И.Ш.,
ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12-2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят
ЕЛМ. К. Д., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелката Е.Д.следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 564896-F585759/10.03.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно
управление на НАП - гр. София, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор НАП ЦУ - гр. София. При извършената проверка настоящият
съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били
ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало
възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл.
57 от ЗАНН.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
3
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от издадената във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра
на финансите, сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска
грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се
документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. А съгласно ал. 4 на
цитираната правна норма сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-мо
число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че е
налице нарушение на чл. 31, ал. 1 от цитираната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
министъра на финансите, доколкото сторно операцията не е документирана чрез издаване на
документ от работещото в обекта ФУ в предвидения от закона срок. Безспорно е установено
по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че това задължение не е било
изпълнено.
Поради всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че дружеството -
жалбоподател действително е осъществило състава на визираното, както в акта за
установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение. Наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки извършеното от “Гаранти - Консулт” ООД като
административно нарушение по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12-2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна
разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, предвиждащ наказание „глоба“ - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 лв. до 1000 лв., или „имуществена санкция“ - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3000 лв. до 10 000 лв. за лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане извън случаите по ал. 1. А когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1 – „глоба“ - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 лв. до 500 лв., или „имуществена санкция“ - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 500 лв. до 2000 лв. В случая на “Гаранти - Консулт”
4
ООД е наложена имуществена санкция размер на минималния, предвиден в закона, а
именно 500 лв., като са съобразени данните по делото, че грешката е допусната от незнание
на закона, като макар и не по надлежния начин са положени усилия за поправка на
операторската грешка и при това положение наложената имуществена санкция се явява
съобразена с обществената опасност на констатираното нарушение и е напълно достатъчна,
за да се постигнат целите на наказанието.
Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Точно обратното: сравнително висока стойност на
сумата, която е сторнирана не по надлежния ред – 17 595.00 лв. и сравнително
продължителен период от време, през който законовото задължение не е изпълнено – от
месец август 2020 г. до датата на проверката – 18.12.2020 г., сочат, че конкретно
извършеното нарушение има типичната, клоняща към завишена степен на обществена
опасност в сравнение с другите нарушения с подобна правна квалификация. Липсват и
някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да
обусловят извода за маловажност на случая.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството -жалбоподател, че
наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на мотиви от страна на
административно-наказващият орган за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. Съобразно текста на
Тълкувателно решение № 1/ 12. 12. 2007 г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за
неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т.е.
преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледище
на нормата на чл. 28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има
или няма мотиви за неприложението на текста.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде
оставена без уважение.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административно-наказващия
орган - ТД на НАП - Варна, който обаче чрез процесуалния си представител не е направил
изрично искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 564896-F585759/10.03.2021
г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП
- гр. София, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на “Гаранти - Консулт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Климент, обл. Шумен, ул. „Съединение“
№ 52, представлявано от Е.И.Ш., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12-2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6