Р Е Ш Е Н И Е
№2247/21.4.2015г.
18.05.2015 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№10329/2014г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.341 и сл. от ГПК. Производството е в първа фаза по допускане на
делбата.
Ищцата М.А. твърди, че по време на по настоящем прекратения й брак с ответника Р.А. са придобили
в режим на СИО недвижими имоти представляващи съответно:
Жилище №3 находящо
се в гр.В**** с обща застроена площ от 111.56кв.м., състоящо се от входен
коридор, баня, тоалет, кухня-столова, дневна, две спални и два балкона, при
граници: стълбище, ап.2, улица, съседна жилищна сграда и двор; заедно с
прилежащата му изба №1 със застроена площ от 11.25кв.м., при граници: коридор,
двор, изба №2 и изба №15 и заедно с 3.8389% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху общинската земя, попадаща
в кв. 451 в първи подрайон по плана на гр.В*/**
Магазин №8 в подблоковото
пространство находящ се в гр.В*** партерен етаж, с
обща застроена площ от 221.97кв.м., състоящ се от 166.42кв.м. магазинна площ и
55.55кв.м. изба при граници: изток-бл.***; заедно с 0.1609% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно
място находящо се в 15-ти микрорайон , втора зона по
плана на гр.Варна. Моли се да се допуснат до делба от квоти по 1/2ид.ч. имотите
и да се осъди ответника да заплаща на ищцата 1 000лв. месечно за това, че
ползва еднолично втория имот считано от датата на подаване на исковата молба до
приключване на делото.
Ответника е подал в срока по чл.131 от ГПК
възражение в което изрично заявява, че по отношение на жилищния имот признава
иска, а по отношение на не жилищния оспорва същия като навежда твърдение, че
имота е изключителна негова собственост макар и придобит по време на брака, тъй
като придобиването е станало с лични негови средства от дейността му като
едноличен търговец и служи за изпълняване на същата.
Съдът намира, че предявените
искове намират правното си основание в чл.34, от ЗС.
Съдът, след като се запозна
с наведените от ищците твърдения и възраженията на ответниците
и след преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа и правна
страна приема следното:
По отношение на претенцията за делба на ап. №3
находящо се в гр.В**** с обща застроена площ от
111.56кв.м., състоящо се от входен коридор, баня, тоалет, кухня-столова,
дневна, две спални и два балкона, при граници: стълбище, ап.2, улица, съседна
жилищна сграда и двор; заедно с прилежащата му изба №1 със застроена площ от
11.25кв.м., при граници: коридор, двор, изба №2 и изба №15 и заедно с 3.8389% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
общинската земя, попадаща в кв. 451 в първи подрайон
по плана на гр.Варна са представени копие от нот.акт
№**** и копие от решение №**** състав. От посочените доказателства се
установява, че страните по делото са биле в брак за времето от 9.07.1994г. до
21.06.2010г., когато бракът им е прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.50
от СК, като посочения имот е придобит на 27.10.2000г. чрез покупко-продажба и
при условията на презумпцията за равен съпружески принос. Освен това страните
не оспорват презумпцията като изрично са направени изявления, че имота е
придобит при равни квоти. По изложените съображения решаващия състав приема, че
описаното жилище следва да се допусне до делба при равни квоти от по 1/2ид.ч.
за всяка от страните по делото.
По отношение на искането за делба на втория
имот представляващ Магазин №8 в подблоковото
пространство находящ се в гр.В**** магазинна площ и
55.55кв.м. изба при граници: изток-бл.27, запад-бл.24, север-бул.”В**** от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място находящо се в 15-ти микрорайон, втора зона по плана на
гр.Варна също е представено копие от нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот №35, т.**** от съдържанието на който се
установява, че имота е придобит на 13.02.2002г. чрез възмездна сделка което
води на извода за възникнала бездялова съпружеска
общност върху него трансформирала се с прекратяване на брака между страните в
обикновена съсобственост при равни квоти за всеки от съсобствениците съгласно
чл.28 от СК. По отношение на възражението на ответника за това, че имота следва
да се изключи от делбената маса, тъй като макар и
придобит по време на брака е закупен с негови лични средства от дейността му
като ЕТ и е придобит за задоволяване нуждите на търговеца, съдът намира, че
тези възражения са останали недоказани в производството по делото. Видно е от
представения нот.акт в който е обективирана
сделката за придобиването, че като купувач по нея е действал ответника в
качеството си на физическо лице. От друга страна това придобиване е станало по
време на брака му с ищцата. На следващо място следва да се има предвид, че по
делото липсват представени доказателства за това, че имота е бил придобит от
ответника в качеството му на ЕТ което би довело до изключване от делбената маса на същия.
По изложените съображения решаващия състав
намира, че и посочения по-горе имот следва да се допусне до делба между
страните при равни квоти от по 1/2ид.ч. за всяка от тях поради не оборена
презумпция по чл.28 от СК.
По направеното от ищцата А. искането по
чл.344, ал.2 от ГПК за осъждане на ответника да й заплаща сумата от по
1 000лв. месечно за това, че той
еднолично ползва делбения имот представляващ магазин
№8, съдът намира следното:
По делото са представени копие от договор за
наем от 1.ХІ.2010г. по силата на който страните по настоящото дело са се
договорили ищцата да отдава на „Т**** представлявано от ответника магазин находящ се в гр.В**** партер целия с площ от 218кв.м. срещу
месечна наемна цена от 100лв. за срок на договора от една година. Представени
са и два броя приходни касови ордери №5/6.01.2012г. за сумата от 11 100лв.
сбор от по 700лв. наеми за м.І-ІІІ и от по 1 000лв. за месеците от ****за
сумата от 8 100лв. сбор от по 700лв. за м.от І-ІІІ и от по 1 000лв.
за месеците от ІV-ІХ. По отношение на посочените три писмени доказателства
решаващия състав приема следното:
Представения договор за наем е редовен от
външна страна и се отнася до процесния имот, като
срока на действие на същия е една година. От друга страна от представените две
копия от приходни касови ордери не се установява по категоричен начин, договороното отношение от посочения договор да е било
продължено, като тези две доказателства би следвало да се разглеждат като
издадени между страните във вразка с друг договор
наемен договор макар и за същия имот с оглед на разпоредбата на чл.4, ал.2 от
самия договор сочещ, че продължаването на действието му става само с изрично
писмено изявление от страните по него. По отношение на представените приходни
касови ордери съдът намира, че този от тях който е с №5 в себе си не съдържа обективирана информация която да е изложена по начин който
да доказва, че е произлязла от едната от страните и е приета от другата при
условията на съгласие от друга страна не се установява и ордера да носи в себе
си и информация за факти и обстоятелства които могат да се ценят във вреда на
издалия го-М.А. поради което съдът намира, че това доказателство не следва да
се обдъжда. Що се отнася до втория ПКО №8, то в същия
освен наличните както и при предходни реквизити се установява и наличието на
подпис положен на мястото обозначено за касиер. Извършеното лично от съда
елементарно неквалифицирано сравнение на посочения подпис с подписа положен с
цел заверка на копието сочи без съмнение, че двата подписа са еднакви, като
съвпадат с подписа положен под исковата молба от името на ищцата, като при това
положение решаващия състав при изложените за предния ПКО съображения намира, че
и този документ не следва да се цени по делото.
Относно установяване на това ползва ли
ответника еднолично съсобствения имот съдът намира,
че следва да се позове на изявлението на самия ответник направено в молбите му
до съда на л.71 и л.73 в които той е посочил именно адреса на магазина за адрес
на който живее, работи и желае да бъде призоваван.
При това положение решаващия състав приема,
че се е доказало по делото по силата на изявлението на самия ответник, че той
еднолично ползва имота и поради това дължи заплащане на ищцата на съответните
суми до приключване на делото.
Що се отнася до размера на дължимите се суми
съдът намира, че следва да се позове на посоченото от вещото лице по приетата
СТЕ на л.7 от същата, че месечния наем за подобен тип помещение е в размер на 1 500лв.,
като макар сумата да не е посочена като отговор на поставена задача е
достатъчна да се приеме, че ответника следва да заплаща на ищцата по 750лв.
месечно за едноличното ползване на магазина.
Ответника по последното обсъдено искане
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Висшия съдебен съвет в размер на
1 080лв. държавна такса.
Ето защо съдът:
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.344 ал.1 от ГПК във вр.с чл.34 ал.1 от ЗС извършването на съдебна
делба между М.Т.А. ЕГН********** *** и Р.С.А. ЕГН********** ***, партер-магазин
за дрехи на следните недвижими имоти: -
Ж**** с обща застроена площ от
111.56кв.м., състоящо се от входен коридор, баня, тоалет, кухня-столова,
дневна, две спални и два балкона, при граници: стълбище, ап.2, улица, съседна жилищна
сграда и двор; заедно с прилежащата му изба №1 със застроена площ от
11.25кв.м., при граници: ****от общите части на сградата и от правото на строеж
върху общинската земя, попадаща в кв. 451 в първи подрайон
по плана на гр.В***
Магазин №8 в подблоковото пространство находящ се в гр.В**** магазинна площ и 55.55кв.м. изба при
граници: изток-****; заедно с *** ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място находящо се в 15-ти микрорайон , втора зона по плана на
гр.Варна при квоти от по 1/ид.ч. за всеки от двамата съделители.
ОСЪЖДА Р.С.А. ЕГН********** ***,
партер-магазин за дрехи да заплаща в полза на М.Т.А. ЕГН********** *** месечно
по 750лв. за това, че еднолично ползва съсобствения
имот находящ се в Магазин №8 в подблоковото пространство находящ се в гр.В**** партерен етаж, с обща застроена площ
от 221.97кв.м. за времето от сезиране на съда с исковата молба-12.08.2014г. до
окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Р.С.А. ЕГН********** ***,
партер-магазин за дрехи да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на висшия съдебен съвет сумата от 1 080лв.
държавна такса по произнасянето по чл.344, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а в осъдителната част по чл.344, ал.2 от ГПК има
характера на определение и подлежи на обжалване по реда и в сроковете
предвидени в чл.344, ал.3 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :