МОТИВИ
по НОХД № 123 по описа на Окръжен съд гр. Търговище за 2014 година.
ПРОИЗВОДСТВОТО
по делото е водено срещу подсъдимата А.Е.А. ***
за извършено престъпление по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 НК ЗА ТОВА, че на 20. 05. 2014 год. в гр.
Попово, при условие на продължавано престъпление, използвала платежни
инструменти – дебитни карти от „Райфайзен банк“ ЕАД с номера
414387****3470 и № 4143****4807, чрез
които изтеглила 130 лева без съгласие на титуляра К.К. ***, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
ОБВИНЕНИЕТО,
като безспорно доказано се поддържа от представителя на О.п.г.Т. пледира се за
признаване на подс. А. за виновна и налагане на наказание ЛОС в размер към
специалния минимум /две години/, както и глоба в размер на двойния размер на
изтеглената сума.
ПОСТРАДАЛАТА
от престъплението – св. К. се явява лично в с.з., заявявайки, че няма претенции
към подс. и не желае да бъде конституирана като частен обвинител и гр. ицещ.
Заявява, че сумата от 130 лв. и е възстановена.
ПОДСЪДИМАТА,
редовно призована, се явява лично в с.з., признава изцяло вината си, предоставя
за наказанието на съда.
СЪДЪТ,
след като се запозна с материалите по делото, изслуша обясненията на подс. А. и
показанията на свидетелите Й. и К. /св. С. – майка на подс. А., беше заличена
от списъка на свидетелите по искане на обвинението/ прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата
живеела с майка си и с двете си малолетни деца в гр. Попово. На инкриминираната
дата – 20. 05. 2014 год. около обяд, двете се разхождали в центъра на гр.
Попово. С тях било и едно от децата на А.. В близост до детска площадка, до сградата на общината, те срещнали св. К.,
която също разхождала малкото си дете. К.
и С. били съученички, познавали се, и тъй като не се били виждали продължително
време се заговорили. В един момент К. помолила подс. и С. да наглеждан детската
и количка, докато се занимава с детето си. След като се отдалечила подс.
бръкнала в джоба на количката и от там взела портмонето на К.. Малко след това
подс. и майка и си тръгнали, като подвикнали на К. да си наглежда количката.
След като се отдалечили достатъчно подс. отворила портмонето и там намерила две
дебитни карти, издадени от „Райфаизен банк“ с номера както следва - №
414387**** 4807 и № 414387**** 3470 и прикрепени с кламер към тях листчета с
ПИН кодове.
Подс.
решила веднага да се възползва от отдалата
и се възможност на си набави парични средства и отишла до най-близкия банкомат,
който се намирал пред община Попово и бил на ОББ. Използвайки последователно и
двете дебитни карти /извършила две отделни транзакции/ подс. изтеглила от
едната – 90 лева, и от втората – 40 лв., или общо 130 лева. Веднага след това подс. заедно с детето и
майка си, се прибрали в домът си.
Междувременно
св. К. забелязала липсата на портмонето си и веднага отишла до ОББ, от където
блокирали картите, но това станало след като вече парите били изтеглени. Малко
по-късно тя се оплакала в РУ-Полиция гр. Попово. След проведени мероприятия /преглеждане на
камерата на банкомата/ било установено, че транзакциите са осъществени от подс.
А.. Веднага след като била намерена от служителя на полицията – св. Й. – подс.
признала вината си.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се доказа по безспорен начин както от
самопризнанията на подс. А., така и от останалите събрани гласни, и приобщени
писмени доказателства. Касае се за кражба. Тъй като обаче чл. 249 ал.1 НК предвижда по-леко наказание, подс. А. следва да бъде призната за виновна
по този текст от закона. Предвид на
това, че са осъществени две отделни транзакции, от две различни дебитни карти,
макар и за кратък период от време, в случая се касае за продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 НК. Затова и съдът призна подс. А. за
виновна по първоначално предявеното и обвинение – на инкриминираната дата в гр.
Попово, при условие на продължавано престъпление, използвайки платежни
документи – дебитни карти – изтеглила 130 лева без съгласие на титуляра, като
деянието и не съставлява по-тежко престъпление, и това осъществява както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 249 ал.1
вр. чл. 26 ал.1 НК.
При
определяне на наказанието съдът, коментирайки събраните доказателства, стигна
до извода, че налагане на наказание, дори и в долния предвиден от закона размер
/чл. 249 ал.1 НК предвижда наказание от ДВЕ до ОСЕМ години ЛОС и ГЛОБА до
двойния размер на получената сума / би се оказало прекалено тежко за подс. А..
По-тежко не толкова като размер, тежест за подс. би било предвиденото
кумулативно наказание ГЛОБА, определено в какъвто и да е размер. Защото безспорно се установи, че подс. не
разполага с никакви парични средства, живее с майка си и двете си малолетни
деца. Самата тя е на 20 години. Тези обстоятелства, както и факта, че подс.
прави пълни самопризнания както на ДП, така и в с.з., изказва дълбоко съжаление
за постъпката си, и е възстановила изтеглената сума на св. К. мотивираха
състава да кредитира това като многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Затова и наказанието и беше определено под специалния минимум – в размер на
ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. С оглед чистото съдебно минало и всичко
изложено по-горе съдът прие, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати
с приложението на чл. 66 ал.1 НК – затова и отложи изтърпяване на наказанието с
изпитателен срок за ТРИ ГОДИНИ.
Съдът
не наложи кумулативно предвиденото по-леко наказание ГЛОБА на подс. А. предвид
възможността на чл. 55 ал.3 НК и с оглед тежкото и семейно и материално
състояние.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: