Присъда по дело №108/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 27
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20212220200108
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Нова Загора , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
и прокурора Пламен Митков Славов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212220200108 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. М. - роден на 09.08.1994 г. в гр. Нова Загора, с адрес
за призоваване: ***, българин, български гражданин, образование – начално, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.02.2021г. в ***, нарушил мерки, въведени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората със Заповед № РД-01-
74/01.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл.61а, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и
чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на СОVID-19 на територията на страната, като лице по т.2 от Заповедта
– български гражданин, пристигнал на 08.02.2021 г. от Обединено Кралство
Великобритания, държава с регистрирани случаи на СОVID-19, поставено под карантина с
Предписание за поставяне на карантина № 210208/168357 на РЗИ- Русе за срок от 10 дни,
като на 16.02.2021 г. излязъл от дома си и е ходил на фризьор, с което не изпълнил
задължението си по т.8 от Заповедта да не напуска дома си или мястото на настаняване в
*** където е посочил, че ще пребивава за срок включително до 17.02.2021 г., посочен в
Предписанието, като деянието е извършено по време на пандемия свързана със смъртни
случаи от СОVID-19, обявена с Решение МС №325/14.05.2020г., извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение на МС №378/12.06.2020г, Решение №418/15.07.2020г,
Решение №525/30.07.2020г, Решение №609/23.08.2020г, Решение 673/25.09.2020г., Решение
№855/ 25.11.2020г и Решение №72/26.01.2021г. за удължаване срока на извънредната
епидемична обстановка - престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и
при условията на чл. 54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и „ГЛОБА“ в размер на 10 000
1
/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева.
На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО Присъда № 27/12.05.2021 г., постановена по НОХ д № 108/2021 г.
година по описа на НЗРС, изготвени на 14.05.2021 година.



Производството е по чл. 271 и чл. 269, ал. 1 от НК.
Обвинението срещу подсъдимия Д. Д. М. е по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това,
че на 16.02.2021г. в *** нарушил мерки, въведени против разпространението или
появяването на заразна болест по хората със Заповед № РД-01-74/01.02.2021 г. на Министъра
на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61а, ал.2, чл.63, ал.4,
5 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, във връзка с усложняващата
се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на територията на
страната, като лице по т.2 от Заповедта – български гражданин, пристигнал на 08.02.2021 г.
от Обединено Кралство Великобритания, държава с регистрирани случаи на СОVID-19,
поставено под карантина с Предписание за поставяне на карантина № 210208/168357 на
РЗИ- Русе за срок от 10 дни, като на 16.02.2021 г. излязъл от дома си и е ходил на фризьор, с
което не изпълнил задължението си по т.8 от Заповедта да не напуска дома си или мястото
на настаняване в гр.Нова Загора, ул. „ Момина сълза“ №101А където е посочил, че ще
пребивава за срок включително до 17.02.2021 г., посочен в Предписанието, като деянието е
извършено по време на пандемия свързана със смъртни случаи от СОVID-19, обявена с
Решение МС №325/14.05.2020г., извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение
на МС №378/12.06.2020г, Решение №418/15.07.2020г, Решение №525/30.07.2020г, Решение
№609/23.08.2020г, Решение 673/25.09.2020г., Решение №855/ 25.11.2020г и Решение
№72/26.01.2021г. за удължаване срока на извънредната епидемична обстановка
Подсъдимият М. в досъдебното производство се признава за виновен.
Служебният защитник адв. Д.Д. в с. з. пледира за налагане на наказание към
минималния размер, което на основание чл. 66 да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. По отношение на глобата предоставя на съда за решението му.
Представителят на РП Сливен в с. з. поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Д. Д. М. е неосъждан.Към инкриминираната дата – 16.02.2021 г,.
същият живеел в гр.Нова Загора, ул. „Роза“ № 106.
На 13.03.2020 г. с Решение на Народното събрание на територията на Република
България е обявено извънредно положение във връзка с разпространението на заразна
болест – COVID 19, като от заболяването са настъпили смъртни случаи както на
територията на страната, така и в световен мащаб.Впоследствие с Решение №
325/14.05.2020 г. на Министерския съвет на територията на Република България е въведена
извънредна епидемиологична обстановка.
Срока на така въведената извънредна епидемиологична обстановка е бил удължен с
1
Решение на МС №378/12.06.2020г., Решение №418/15.07.2020г., Решение
№525/30.07.2020г., Решение №609/23.08.2020г., Решение 673/25.09.2020г., Решение №855/
25.11.2020 г. и Решение №72/26.01.2021г.
Със Заповед № РД-01-74/01.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл.61а, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11 и чл.63в от
Закона за здравето, чл. 73 от АПК и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, във връзка с усложняващата се епидемиологична
обстановка в страната, свързана с разпространението на COVID 19 е предвидено
българските граждани, които влизат в страната и членовете на техните семейства, които не
представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди
влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID 19 да бъдат поставяни под задължителна 10-дневна карантина в дома си или друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание, издадено
от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него
заместник - директор.
Във връзка с посочените противоепидемични мерки на подс.Д. Д. М. било издадено
Предписание за поставяне под карантина изх. № 210208/168357 на РЗИ – Русе на
08.02.2021 г. при влизане в Република България на ГКПП „Дунав мост“.Карантината, която
му била наложена бил за срок от 10 дни, считано от 08.02.2021 г..Подсъдимият М. следвало
да изпълнява карантината на адрес ***.Предписанието било връчено лично на М. на
08.02.2021 г.
На 16.02.2021 г. въпреки че бил поставен под задължителна карантина със
задължение да не напуска дома си, подс. М. излязъл навън, без уважителна причина, като
отишъл да се подстриже в кв. „Шести“ и да си купи цигари.
Междувременно, на 16.02.2021 г. Свидетеля Б. И. И. – мл. инспектор в РУ – Нова
Загора, заедно с колегите си М. М. и С. К. извършвали проверка на лица, поставено под
задължителна карантина, съгласно представен от РЗИ списък.В хода на проверката посетили
адреса, на който подс.М. следвало да търпи наложената му карантина, а именно
***.Полицейските служители установили, че подсъдимият не е на адреса, като жената, с
която живеел на семейни начала им обяснила, че той е излязъл да си купи
цигари.Полицейските служители изчакали около 10 минути завръщането на подс. М., но тъй
като за това време той не се появил си тръгнали, като докладвали по съответния ред за
установеното нарушение на наложената на подс. М. карантина.
Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият Д. Д. М., в
присъствието на защитник се признава за виновен.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Б. И.
И., обясненията на – подс. М. – л.14, показанията на – свид. Петров – л.15, копие на
предписание на РЗИ – л.8, заповед на министъра на здравеопазването – л.3-л.4, свидетелство
за съдимост на обв.М. – л.18, характеристична справка – л.20, декларация – л.21.
Фактическата обстановка в с. з. не се оспорва от защитника.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимият Д. Д. М. действително е осъществил състава на престъплението по
предявеното обвинение доколкото този извод кореспондира не само на направеното от него
самопризнание, но и на данните в писмените и гласни доказателствени материали, събрани
при воденото разследване по досъдебното производство. Действията във връзка с
2
напускането на конкретния адрес в гр. Нова Загора, на който той е посочил, че ще пребивава
през съответния период, вписан в издаденото предписание с № 210208/168357 на РЗИ Русе
не са предмет на спор, а са категорично установени от приложените доказателства. С оглед
на това следва да се приеме, че посредством тях той е осъществил и състава на
престъпление по чл. 355 ал.2 във вр. с ал.1 от НК от обективна страна, тъй като те са довели
до нарушаване на забрана, изрично предвидена като мярка против разпространението на
посочената по-горе заразна болест по хората чрез издадената Заповед № РД 01-
74/01.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Р България, а деянието е било
извършено по време на /действало през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г./ извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84 т.12 от
Конституцията на Р България с решение на народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. във
връзка с разрастваща се епидемия от COVID 19 на територията на страната. Предписанието
на РЗИ Русе е връчено на подсъдимия, който е бил запознат не само с обстоятелството, че е
бил поставен под карантина, но и че носи наказателна отговорност при нарушаване на
задълженията, свързани с нея. Поради изложеното той явно е действал с пряк умисъл, тъй
като е осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното
настъпване.
Имайки предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. чл. 355, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
С предписание № 210208/168357 на РЗИ Русе (л. 8) са били въведени индивидуални
мерки против разпространяването на заразна болест по хората, конкретно на COVID-19 по
отношение на подс. М., конкретно пребиваване под карантина на посочения от лицето адрес.
Предписанието е било издадено въз основа на Заповед № РД-01-74/01.02.2021 г., която в т. 1
указва, че всички пристигащи от Англия се поставят под карантина.
На основание чл. 180 от АПК заповедта като общ административен акт с еднократно
действие (чл. 65 от АПК) има предварително изпълнение предвид едномесечния срок по
оспорването ? (чл. 179 от АПК), от което следва, че към момента на деянието е породила
правни последици чрез разпореждането на права и задължения.
Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален
административен акт.От външна страна предписанието е било издадено в изискуемата от
закона форма, от компетентен орган и съобразно целите на закона.
Следователно съдът приема, че предписанието не е нищожен акт и е породил
целените с него правни последици. По същество съдържанието му също не противоречи на
материалноправна норма на Закона за здравето, Наредба № 21 от 2005 г. на МЗ или. др.
закон в широк смисъл.
С напускането на мястото за изолация подс. М. е осъществила изпълнителното
деяние "наруши" от състава на престъплението.
Действително с § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на Закона за здравето са били въведени като
понятия изолация и карантина, считано от 14.05.2020 г., но в предписанието са били
посочени конкретни мерки и срок, в които се изразява поставянето под карантина, а и
самата разпоредба на чл. 355 от НК не въвежда като съставомерни понятия карантина и
изолация.
Съдът счита, че разпространението на болестта е свързана със смъртни случаи и
това е ноторно известен факт, а ноторно известните факти не подлежат на доказване.
3
Решението за обявяване на извънредно положение е публикувано в ДВ, т. е. подс. М. е
осъществил квалифицирания състав на чл. 355, ал. 2 от НК.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че той е действал с пряк
умисъл.
Подсъдимия Д. Д. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искала настъпването им.
Събраните по делото доказателства и добрата грамотност на дееца дават основание
да се приеме, че той напълно е съзнавал всички съставомерни елементи.
Имайки предвид изложените мотиви подс. М. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни, а
като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат безотговорното отношение към
епидемичната обстановка.
Не се установяват доказателства подсъдимия да е имал изключителна причина да
извърши престъплението.
На подс. Д.М. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години, както и на „ глоба“
в размер на 10000 лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
4
Съобщи за изтекли лични данни