РЕШЕНИЕ
№ 260316
гр.Бургас, 02.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
на дванадесет и трети март през
две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в следния състав :
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 788 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е с правно основание по чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила жалба от „Ф.” ООД с ЕИК … със седалище в гр.П., и адрес на управление ул.”Р.” № …, представлявано от Х. П. В. с ЕГН ********** против наказателно постановление № К20_89-F539104 от 19.08.2020г издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас упълномощен със Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.182 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 4381,74 лева за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
С жалбата се оспорва постановлението, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Навеждат се доводи за неправилно определена фактическа обстановка и липсата на доказаност на факта кога се получени от жалбоподателя КДИ за месец ноември на 2020г. Посочва се нарушение на чл.18 от ЗАНН, като се твърди, че в акта и НП са посочени повече от едно нарушения, а санкцията е само една. Сочи се неправилно определен размер на имуществената санкция. Моли се за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание въззивникът е редовно призован. За него се явява упълномощен адвокат. Поддържа жалбата. Сочат се нови писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.
Представителят на органа издал наказателното постановление изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което е допустима за разглеждане. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд.
Съдът, като взе предвид събраните поделото
доказателства установи следната фактическа обстановка:
Свидетелите
В.М. и К.Н. и двамата в качеството си на инспектори по приходите в ТД на
НАП-Бургас извършили документална проверка назначена във връзка с издадена
Резолюция №П-02000220011100-ОРП-001/2020 г. (непредставена от АНО) на
дружеството „Ф.”
ООД с ЕИК … със седалище в гр.П., и
адрес на управление ул.”Р.” № …, представлявано от Х. П. В. с ЕГН ********** за
периода от 01.11.2019 г. -30.11.2019 г.
В хода
на документалната проверка било установено, че „Ф.” ООД с
ЕИК … със седалище в гр.П., и адрес на управление ул.”Р.” № …, представлявано
от Х. П. В. с ЕГН ********** като лице регистрирано по ЗДДС не е отразило в
дневника за покупки данъчни кредитни известия (ДКИ) за периода от 01.11.2019г до
30.11.2019г както следва :
-От контрагент Б. ЕООД с ЕИК …:
1.ДКИ №**********/07.11.2019г с
данъчна основа 1147,00 лв. ДДС 229,40 лв. към фактура №*********/06.11.2019г
данъчна основа 1225,00 лева ДДС 245 лв;
2.ДКИ №**********/07.11.2019г
данъчна основан 78,00 лева ДДС 15,60 лева към фактура №*********/06.11.2019г
данъчна основа 1225 лева ДСДС 245 лв;
3.ДКИ №**********/11.11.2019г
данъчна основа 120 лева ДДС 24,00 лева към фактура №30400058058/07.11.2019г
данъчна основа 419,00 лв. ДДС 83,88 лв.;
-От контрагент В. ЕООД с ЕИК …:
1.ДКИ №**********/12.11.2019г данъчна
основа 27810,00 лева ДДС5562,00 лева към фактура №**********/27.11.2018г
данъчна основа 44370,20 лева ДДС 8874,00 лева;
2.ДКИ №**********/29.11.2019г
данъчна основа 815,03 лева ДДС 163,01 лева към фактура №**********/19.11.2019г
данъчна основа 5766,02 лв. ДДС 1153,20 лв.;
3.ДКИ №**********/29.11.2019 г
данъчна основа 670,53 лева ДДС 134,11 лв. към фактура №**********/19.11.2019г
данъчна основа 5766,02 лв. ДДС 1153,20 лв. ;
4.ДКИ №**********/29.11-.2019г
данъчна основа 46,55 лв. ДДС 9,31 лева към фактура №**********/19.11.2019г данъчна основа 5766,02 лв. ДДС 1153,20 лв.;
5.ДКИ №**********/29.11.2019г
данъчна основа 7,50 лева ДДС 1,50 лева към фактура №**********/19.11.2019г
данъчна основа 5766,02 лева ДДС 1153,20 лева;
6.ДКИ №**********/29.11.2019г с
данъчна основа 4226,40 лв ДДС 845,28 лв. към фактура №**********/19.11.2019г
данъчна основа 5766,02 лв ДДС 1153,20 лева
ДКИ били включени в дневника за
покупки съм справката декларация (СД) по ЗДДС за месец 12/2019г.
-От контрагент Т. АД с ЕИК …:
1.ДКИ №**********/07.11.2019г
данъчна основа 737,10 лева ДДС 147,10 лева към фактура №*********/06.11.2019г
данъчна основа 4422,60 лева ДДС 884,52 лева
ДКИ било включено в дневника на
покупки в СД по ЗДДС за месец 01/2020г.
На 09.03.2020г.
свидетелят М. съставил на дружеството акт за установяване на административно
нарушение № F539104 (лист №7 от делото) за
нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Актът
бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения. Не
постъпили и писмени възражение по акта по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
Като
взел събраните в хода но производството писмени доказателства административнонаказващият
орган издал на 19.08.2020г атакуваното наказателно постановление, в което при
пълна идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация както в
акта на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 4381,74 лева
на основание чл.182 ал.2 от ЗДДС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства гласни и писмени.
С оглед изложеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи.
Както
актът, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните
правомощия. Непосочването нито в акта, нито в НП, на датата на откриването на
нарушителя (респективно на нарушението) е довело до невъзможност да се установи дали е спазен срока по чл.34 ЗАНН. Датата на откриване на нарушението (нарушителя) е важен елемент изрично
упоменат в императивните норми на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН. Дори не е
упоменато от коя дата е описаната акта и в НП резолюция
№П-02000220011100-ОРП-001/2020 г.
От събраните по делото доказателства, се
установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективно страна две
нарушения по чл.124 ал.5 от ЗДДС, тъй като не включил 10 броя данъчни кредитни
известия в дневника на покупките си през периода, през който са били издадени,
а именно ноември на 2019г, а ги включил както следва: 9 ДКИ през месец декември
на 2019г и 1 КДИ през месец януари на 2020г и по този начин било декларирано ДДС за месец
декември на 2019 г и за месец януари на 2020г. Макар да са осъществени две нарушения
по чл.124 ал.5 от ЗДДС на дружеството е наложена
една имуществена санкция, като не е определено за кое от двете нарушения се
отнася. Това представлява нарушение на чл.18 от ЗАНН. Вместо този недостатък да
бъде преодолян по реда на чл.53 ал.2 ЗАНН, в НП е бил повторен, което е довело
и до неговата незаконосъобразност. На следващо място елемент от фактически състав
на чл.182 ал.1 от ЗДДС е наличието на вредоносен резултат–определяне на данък в
по-малък размер, което въпреки, че не е отразено нито в акта, нито в НП не
представлява съществено нарушение на закона, тъй като данъкът е бил включен в
следващия период, поради което и съвсем правилно АНО е квалифицирал нарушението
по специалния привилегирован състав на чл.182 ал.2 от ЗДДС това е било предвидения
от закона бонус за случаи като настоящия.
В този смисъл е и съдебната практика, която
е многобройна и константна, според което не следва да бъде подробно
цитирана.
Не може
да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателя и обстоятелството, че
кредитните известия са получени през месец декември на 2019г и затова не били
отразени в дневниците за покупките за месец ноември на 2019г Очевидно,
жалбоподателят не се възползвал от
предоставената му възможност дадена в разпоредбата на чл.126 от ЗДДС за
корекции на данъчната декларация и приложенията към нея (дневниците за покупки
и дневниците за продажби), поради което и това не представлява извинителна
причина за забавянето му.
Следователно
в резултат на неясно изложените в акта и в наказателното постановление факти и
поради непрецизната правна квалификация на деянието е налице неяснота по
отношение на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, което е нарушило и правото му
на защита. С оглед изложените съображения съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло.
С оглед
изхода на спора съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН съдът е длъжен да се произнесе по поисканите
от жалбоподателя разноски. С оглед разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г
за минималния размер на адвокатските
възнаграждения предявения размер от 570 лева е завишен. Съдът като се
съобрази разпоредбите на Наредбата и преди
всичко с фактическата и правна сложност на делото счита, че следва да намали
размера до 300 лева, който ТД на НАП-Бургас следва да заплати на
жалбоподателя.
Мотивирано
от горното, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав, на основание чл.63 изречение първо предложение трето и ал.3
от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К20_89-F539104 от 19.08.2020г издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас упълномощен със Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.182 ал.2 от Закона за данъка върху добавена стойност (ЗДДС) на „Ф.” ООД с ЕИК …, със седалище в гр.П., и адрес на управление ул.”Р.” № …, представлявано от Х. П. В. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер от 4381,74 лева за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Бургас да заплати на „Ф.” ООД с ЕИК …, със седалище в гр.П., и адрес на управление ул.”Р.” № …, представлявано от Х. П. В. с ЕГН ********** разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му на страните, пред
Административен съд в гр.Бургас
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.