№ 1290
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502779 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Н. И. М., чрез адв. М. Ш. против Решение от
27.06.2022г. по в. ч.гр.д.№ 5790/2021г. но описа на СГС, в частта в която се
оспорват заплатените разноски за адвокатско възнаграждение от Щ. К. в
размер на 2000лв.
В жалбата си твърди, че постановеното решение е неправилно не
поради факта, че е извършено разпределение на разноските между всички
съделители, а поради факта, че заплатеното адвокатско възнаграждение от
2000лв е прекомерно и не е разгледано искането за редуциране на размера
му. Счита, че същото следва да бъде намалено до минималния размер за
образуване на изпълнително дело по Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200лв.
Счита изводите на СГС относно спецификата на проведеното
изпълнително производство по ликвидиране на съсобственост за правилни,
като се приема, че това не е същинско изпълнително производство. Счита за
правилен извода, че на останалите съделители не е следвал да бъде връчвана
ПДИ за правилен. В тази връзка намира, че на същите не е следвало да бъде
1
връчвано и съобщението за заплащане на направените от съделителя Щ. К.
разноски за адвокатска защита в размер на 2 000лв. Твърди, че изпратеното
съобщение от ЧСИ не е имало характер на постановление за разноските и
срока за възражение за прекомерност на същите е именно изготвянето на
постановлението на ЧСИ за разпределение. Счита, че разпоредбата на чл. 436
ал.1 от ГПК във вр. чл. 4335 ал.2 т.7 от ГПК се отнася до длъжник, каквото
качество той няма в производството, тъй като в това особено изпълнително
производство всички съделители са взискатели.
По изложените съображения моли да бъде отменено решението на СГС
в обжалваната част и постановено друго, с което се признае жалбата му за
основателна. Претендира присъждането на разноски.
Отговор на жалбата е депозиран в срок от Щ. Н. К., в който се твърди,
че жалбата е неоснователна, решението на СГС – правилно, тъй като срокът
на жалбоподателя да направи възражение за прекомерност на разноските е
изтекъл на 01.10.2020г., тъй като постановлението за разноски е съобщено на
жалбоподателя и в него е бил посочен техния размер. Счита, че въпреки
преклузията, СГС е обосновал защо направените разноски са били
необходими. Моли да бъде потвърдено решението.
Производството по в.гр.д.№ 5709/21 по описа на СГС е било образувано
по жалбата от съделителя Н. И. М. срещу разпределението от 26. 02. 2021 г.,
постановено от частния съдебен изпълнител В. М. регистрационен номер 860,
район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело
№ 20208600400795. Жалбоподателят възразява, че включеното в
т. III адвокатско възнаграждение в полза на Щ. Н. К. е прекомерно предвид
липсата на процесуална сложност по водене на делото, а също така не е
съобразено и с дела му в съсобствеността. Жалбоподателят претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, които според него неправилно не са
били включени в разпределението, въпреки че е поискал това.
С обжалваното решение СГС е приел, че жалбата е неоснователна.
Не е спорно между страните, че е изп.д. № 795/2020 година по описа на
ЧСИ В. М. с рег. №860 при КЧСИ с район на действие – СГС е образувано по
молбата на Щ. Н. К. по издаден изпълнителен лист от 01.09.2020 година, с
който се изнася на публична продан описаният в изпълнителния лист
недвижим имот. С молбата за образуване на изпълнителното производство е
2
поискано и изнасянето на имота на публична продан. Представени са
доказателства за извършени от Щ. К. разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 2 000лв. ие поискано те да се възложат в тежест на длъжника.
Представени са доказателства за тяхното заплащане.
На 14.09.2020г. до жалбоподателя Н. М. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която е описано изпълнителното основание,
съобщено е налагането на възбрана върху имота и съобщено приемането на
разноските от ЧСИ, от които 2 000лв. за адвокатско възнаграждение. В срока
по чл. 436 ал.1 от ГПК този съделител не е подал жалба срещу приетите от
ЧСИ разноски и не е възразил срещу размера на адвокатското
възнаграждение.
Съделителите са уведомени надлежно за извършване на описа, като е
насрочена публична продан, като при съставен протокол от 12.02.2021г. за
купувач на имота е обявен Н. И. М. и е изготвено разпределение съобразно
квотите на съделителите, посочени в изпълнителния лист, а с протокол от
26.02.2021 година разпределението е предявено на съделителите.
При наличието на описаната фактическа обстановка, СГС правилно е
приел, че жалбоподателят не е обжалвал в срок постановлението на ЧСИ за
разноските, поради което техния размер е останал този, който е съобщен на
страните и в последствие те са разпределени при извършаването на
обжалваното разпределение.
Възражението за прекомерност на направените разноски следва да бъде
направено след като страната в изпълнителното производство бъде уведомена
за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и ако ЧСИ откаже
редуцирането на разноските то неговия отказ следва да се обжалва. Правилен
е извода на СГС, че въпреки че на жалбоподателя не е следвало да се връчва
ПДИ, то в останалата си част съобщението има характер на постановление за
разноските и поради неговото необжалване в срок е влязло в сила и следва да
бъде взето предвид при извършването на разпределението. До момента на
извършването на разпределението от ЧСИ, жалбоподателят не е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и не
може да навежда същото едва при обжалването на разпределението, както е
процедирал той с молбата от 01.03.2021г., която е приета за жалба срещу
разпределението.
3
Постановеното решение не е обжалвано пред САС в частта, в която е
разгледана жалбата на Н. М. относно неговото искане за включване в
направеното разпределение на направените от него разноски, поради което
решението в тази му част не е обект на контрол.
Поради съвпадение на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на СГС, следва обжалваното решение да бъде потвърдено.
При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат
направените разноски.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.06.2022г. по в. ч.гр.д.№ 5790/2021г.
но описа на СГС, в частта в която се оспорват разпределените разноски за
адвокатско възнаграждение заплатени от Щ. Н. К. в размер на 2000лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4