№ 382
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201324 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 23-0769-004791/27.05.2024 г., издадено от началник на група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1700 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С. С.... от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Ж....,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.06.2023 г., в 04:14 ч., в общ. Бургас, на път I-6, км. 495+182, в посока от КПП-1
към кв. П..., автоматизирано техническо средство - мобилна система за контрол над
скоростта - TFR1-M, с фабричен № 644/14, засякло и заснело движещ се със скорост от 120
км/ч лек автомобил С.... с рег. № А ...... Мястото на контролирания пътен участък попадало в
границите на населеното място с въведено ограничението на скоростта с пътен знак В-26 до
50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „клип № 79607“.
Установено е, че заснетият лек автомобил е собственост на А. Н. Г. (л. 6), както и че
скоростта следва да се счита на 116 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача) или с 66 км/ч над разрешената скорост.
Преди това жалбоподателят е бил наказан с електронни фишове - К 6305243, в сила
от 05.10.2022 г., К 6391138, в сила от 24.10.2022 г., и К 7005951, в сила от 16.05.2023 г.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта, към датата на
заснемане на нарушението, е било годно и калибрирано, видно от приложените по делото
1
писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и писмо (л. 7),
и протокол от проверка (л. 8).
За използване на мобилното техническо средство е изготвен и надлежен протокол по
реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (л. 9), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като е
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до собственика на лекия автомобил (л.
16). На 17.08.2023 г. жалбоподателят попълнил декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в
която не е декларирал друг да е управлявал автомобила.
На 23.08.2023 г. актосъставителят Р. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН, като
последният е изпратен за надлежно връчване на известния адрес в гр. К..., ул. В....... При
посещение на адреса жалбоподателят не е намерен, като дори е установено, че същият не
живее на същия. На 02.10.2023 г., на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, производството е било
спряно, а на 22.04.2024 г. е възобновено.
При последващо посещение на адреса (14.05.2024 г.) жалбоподателят е открит, но
категорично е отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от същия, което
обстоятелство е удостоверено в АУАН с подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН, на 27.05.2024 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта. АНО приел, че нарушението е извършено
повторно, доколкото е осъществено в едногодишен срок от наказването му за същото
нарушение с влезли в сила електронни фишове - К 6305243, в сила от 05.10.2022 г., К
6391138, в сила от 25.10.2022 г., и К 7005951, в сила от 16.05.2023 г. На основание чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на
1700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на свидетеля К. Н., които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които
съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по делото снимка.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на група
към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР - Бургас, видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор към
Сектор ПП - ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
2
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено на 10.06.2023 г.
АУАН е съставен на 23.08.2023 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в
рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението. На 02.10.2023 г.
актосъставителят е спрял административнонаказателното производство, поради неоткриване
на нарушителя, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а на 22.04.2024 г. същият го е
възобновил. Тези релевантни обстоятелства се установяват по един безспорен начин от
първата страница на АУАН (л. 5), където е видно, че актосъставителят собственоръчно е
поставил дата, длъжност и се е подписал. Наказателното постановление е издадено на
27.05.2024 г., т.е. в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. С
оглед на това съдът намира, че направеното възражение от жалбоподателя за неспазване на
срока по чл. 34 от ЗАНН е неоснователно.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
Мобилната система за контрол на скоростта, към датата на заснемане на
нарушението, е била годна и калибрирана, и това е видно от удостоверението за одобрен тип
средство за измерване и от протокола от последваща проверка.
На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на
извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на въпросната дата
и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът
3
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.
Жалбоподателят не е декларирал друг да е управлявал МПС и правилно именно на него е
съставен АУАН и издадено НП. В хода на съдебното следствие защитата не ангажира
надлежни доказателства, които да изключват административнонаказателната му
отговорност, поради което съдът приема, че за извършеното нарушение правилно е бил
санкциониран жалбоподателят.
За така констатираното нарушение по чл. 21 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 1700 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява МПС за срок три месеца. В § 6, т. 33 ДР на ЗДвП е дадено
легално определение на понятието повторно нарушение - извършено в едногодишен срок, а
в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От данните по
делото се установява, че настоящото деяние е извършено в едногодишния срок от влизане в
сила на посочените в НП електронни фишове - № К 6305243, връчен на 20.09.2022 г. и
влязъл в законна сила на 05.10.2022 г., К 6391138, връчен на 09.10.2022 г. и влязъл в законна
сила от 25.10.2022 г., и К 7005951, връчен на 01.05.2023 г. и влязъл в законна сила на
16.05.2023 г. С оглед на което и на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, вр. § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, настоящото нарушение се явява повторно и правилно е
наложено наказание глоба в двоен размер, а именно 1700 лв., и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност. Видно и от справката за нарушител/водач (л. 34-37), жалбоподателят е системен
нарушител, многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП, поради което и
личната му обществена опасност не само, че не е по-ниска, а дори е завишена, поради което
и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д,
ал. 3 и 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт (както е в случая), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия, съдът счита,
че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-004791/27.05.2024 г.,
издадено от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което
за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на
жалбоподателя А. Н. Г. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1700
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА А. Н. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - Бургас сумата в размер на 80 лв., представляваща сторени в производството разноски
за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5