О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 420
гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Марина
Белчева след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 339/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 НПК.
Образувано е по протест на ОП-К. срещу определението от
06.07.2020 г. по ЧНД № 72/20 г. по описа на ОС-К., с което осъденият А.И.П. е
реабилитиран относно осъжданията си по НОХД № 113/01г. по описа на РС-Е. и по
НОХД № 34/10 г. по описа на ОС-К..
В протеста, който не е просрочен, се твърди непълнота на
доказателствата относно обстоятелствата, които се явяват формална предпоставка
за претендираното съдебно реабилитиране на осъдения П.. Що се отнася до
изискуемото добро поведение, се набляга на осъществено през 2019 г. задържане
на осъдения за престъпление по чл. 270 НК (на основание чл. 72 ЗМВР), което
според протестиращия не позволявало извод за реализиране и на оценъчната
предпоставка за реабилитация. Формулираното искане е за отмяна на протестирания
акт и отхвърляне искането за приложение разпоредбата на чл. 87 НК.
При пренията прокурорът от АП-П. обяви, че не поддържа
протеста, като изложи съображения за законосъобразност на първоинстанционния
акт.
Осъденият П. и упълномощената от него адв. Ч. изразяват
становище за неоснователност на протеста и молят първоинстанционното
определение да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на
страните, с атакуваното определение и прецени
събраните по делото данни, намери, че протестът е подаден в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледан по
същество, е неоснователен.
Споделя се
изводът на първоинстанционния съд за наличие на формалните предпоставки за
допускане на претендираната реабилитация:
1. Изтекъл е изпитателният срок, за който е било
отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода по първото от двете
дела, за които се иска реабилитацията, както и изпитателният срок на условното
предсрочно освобождаване по второто от тях, като от тогава до сега П. не е
извършвал престъпления, наказуеми с лишаване от свобода.
2. Всяко от осъжданията, за които се иска
реабилитация, е включвало и глоба (по първото дело му е определена глоба от
1000 лева, а по второто – от 3000 лева). Първоинстанционният съд е бил прав да
приеме настъпила погасителна давност, доколкото органите, които са били
сезирани с принудителното изпълнение на двете наказания, не са осъществили
каквито и да са действия по събиране на глобите (спиращи или прекъсващи
давността), освен действията по самото образуване (и присъединяване) на
изпълнителните дела през 2001г., респ. 2011 г. Така че считано от 2003г., респ.
от 2013г. глобите са станали неизпълними. По възражение на задълженото лице П.
за изтекла погасителна давност се е стигнало и до прекратяване (на 17.07.19 г.)
на производството по принудително изпълнение. В този смисъл е поредният отговор
на ТД на НАП-К., постъпил в изпълнение на запитване на ПАС. Следователно и
двете наказания се явяват неизпълними по принудителен ред, а считано от момента
на тяхната неизпълнимост през 2003г., респ. 2013 г. до сега са изтекли
тригодишните срокове по чл. 87, ал. 1 НК. Разсъжденията на КОС в същия смисъл
се явяват точно изпълнение на указанията в т.р. № 2/18г. по тълк.д. № 2/17г. на
ОСНК.
С основание
ОС-К.е приел наличието и на оценъчната предпоставка за реабилитацията. Събраните
по делото доказателства сочат, че през релевантния период от три години, както
до днес осъденият П. има добро поведение. В тази връзка окръжният съд правилно
се е позовал на казаното от разпитани в с.з. свидетели за прояви, доказващи
неговата лесна социална вградимост и желание да спазва изискванията на
обществото. Освен това по отношение на него не се водят досъдебни производства
за извършени престъпления, не са му съставяни и актове по УБДХ.
Протестиращият се позовава на заповед на РУ-М.от
09.07.2019 г. за полицейско задържане на П. за срок от 24 часа за престъпление
по чл. 270 НК. ПАС реши да провери развоя на случая, описан в споменатата заповед.
Оказа се, че е било образувано досъдебно производство (№ 52/19 г. по описа на РУ-М.)
за това, че на 08.07.19г. в землището на с. Н. С., общ. М. осъденият
противозаконно е пречил на орган на властта да изпълни задължението си. След
извършване на съответното разследване наказателното производство е било
прекратено с постановление от 12.11.19г. на РП-М.. За да постанови този акт,
прокуратурата е приела, че г-н П. не е извършил разследваното престъпление.
В заключение:
протестът се оказа неоснователен, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 731/06.07.2020 г., постановено по ЧНД № 72/2020 г. по описа на ОС – К., с което осъденият А.И.П. е реабилитиран за
осъжданията си по н.о.х.д. № 113/01г. по описа на РС-Е. и по н.о.х.д. № 34/10г.
по описа на ОС-К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: