Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1040 Година
04.08.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет
и осми юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело № 1293 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Хеликон“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, пл.„Тройката“ № 4,
представлявано от Ст. Д. П., със съдебен адрес:*** - адв.Ц. против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 0416646/30.04.2019г. издадена
от Л. П. Х.– изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – София
в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Счита, че заповедта е
незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
На 21.04.2019г. е извършена проверка от
служители на ТД на НАП гр.София на търговски обект – книжарница „Хеликон“,
находящ се в гр.София, площад „Славейков“ № 1, за която е съставен протокол за
извършена проверка сер.АА № 0416646 (л.16-18 от адм.д.№ 1546/2019г.).
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-0416646/30.04.2019г.,
на изпълняващият длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ София, Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „Хеликон“ АД е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – книжарница „Хеликон“,
находящ се в гр.София, площад „Славейков“ № 1 и забрана на достъпа до него за
срок от 5 дни.
Акт за установяване на административно
нарушение № F 483956 (л.97
от адм.д.№ 1546/2019г.) е съставен на 25.04.2019г. на
„Хеликон“ АД, за това, че при извършената проверка на 21.04.2019г. на стопанисвания
от търговеца обект книжарница „Хеликон“, находящ се в гр.София, пл.“Славейков“
№ 1, е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да съхранява в
обекта паспорт на фискално устройство, който не е представен при изискването му
от проверяващите органи, което е квалифицирано като нарушение на чл.42, ал.1,
т.2 от Наредба H-18/13.12.2006г. на МФ. С резолюция за освобождаване от
административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 499148- F483956/14.10.2019г. (л.21 от адм.д.№ 3260/2020г.), на
основание чл.28, б.“а“ от ЗАНН, дружеството е освободено от
административнонаказателна отговорност по административнонаказателна преписка
образувана с АУАН № F 483956 от 25.04.2019г.
по описа на ЦУ на НАП.
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 0416646/30.04.2019г.
е обжалвана по административен ред и жалбата е оставена без уважение,
като неоснователна и недоказана с решение № ГДФК-54/14.06.2019г. на директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
(л.85-87 от адм.д.№ 1546/2019г.).
Решението е връчено на 25.06.2019г., видно от
оформената разписка (л.88 от адм.д.№ 1546/2019г.) и заповедта е обжалвана по
съдебен ред с жалба вх.№ 1301-460#8/01.07.2019г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В проведеното на 28.07.2020г. като свидетел по
делото е разпитана Махаела Георгиева Паленкова – служител на „Хеликон“ АД. От
свидетелката се сочи, че не е присъствала по време на проверката, но е
уведомена по телефона за нея и е насочвала служителите къде се намират
документите на ФУ. Съответно, че в обекта към този момент се е съхранявало
нотариално заверено копие от паспорта на ФУ, което е представено на
проверяващите, но то не е било достатъчно.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна
норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕГ.ото издаване.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-260-0416646/30.04.2019г. е издадена от изпълняващият длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който се явява компетентен орган, с оглед
разпоредбата на чл.186,
ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. (л.24 от
адм.д.№ 1582/2019г.). на
Изпълнителния директор на НАП.
Със заповед ЗЦУ-398/18.03.2019г. на главния секретар на НАП (л.10 от делото), е
наредено при отсъствие на държавния служител Л. Д. Й., заемащ длъжността
началник отдел „Оперативни дейности“ София, в дирекция „Оперативни дейности на
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от А.
Л. Г., заемащ длъжността началник сектор „Мобилни групи“ София 2, в същия
отдел. При отсъствие и на А. Ле. Г., длъжността началник отдел ОД-София да се
изпълнява от Л. П.Х.в. Съгласно писмените доказателства, представени при
първото разглеждане на делото (л.114-115 от адм.д.№ 1546/2019г.), в периода от
22.04.2019г. до 02.05.2019г. Л.Д. Й. е ползвал платен отпуск, а А. Л. Г. от
19.04.2019г. до 08.05.2019г. е бил във временна неработоспособност, с предписан
режим на лечение – „домашен-амбулаторен“.
Съгласно ТР № 4/04 г. на ОСС на ВАС,
заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в
обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта
от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията
на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. С
оглед на така издадената заповед и делегираните правомощия на началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и наличните доказателства за отсъствие на
титуляря и първия му заместник, обжалваната заповед се явява издадена от компетентен
орган.
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Принудителната административна мярка е
наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”д” от ЗДДС, съгласно която принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител спази реда или
начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е
задължително.
Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), лицето
по чл.3 със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в стопанисвания
от него стационарен търговски обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по
чл.14, ал.3 и чл.50,
ал.6. В случая,
безспорно не са налице изключенията предвидени в чл.14,
ал.3 от Наредбата –
извършване на експертиза на ФУ и в чл.50,
ал.6 от Наредбата –
приемане на ФУ за ремонт.
От събраните по делото доказателства не се
установява, че жалбоподателят е нарушил изискванията на чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата,
тъй като на 21.04.2019г. в стопанисвания от него стационарен търговски обект се
е съхранявало нотариално заверено копие на паспорта на ползваното фискално
устройство, видно от ангажираните по делото свидетелски показания. Фактът, на
представян на копието от паспорта на проверяващите, не се оспорва от
процесуалния представител на ответника, като от него единствено се възразява,
че паспорта следва да е в оригинал. Това възражение е неоснователно, доколкото в
нормата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата липсва аналогично изискване. В случай,
че законодателят е имал в предвид, че в обекта следва да се съхранява оригинала
на паспорта на ФУ, това щеше да е изрично предвидено, както в нормата на чл.42,
ал.6, т.2 от Наредбата, съгласно която лице, извършващо продажби/зареждания на
течни горива от ЕСФП в обекти, които са изцяло на самообслужване, съхранява на
адреса за кореспонденция – оригинал
на свидетелство за регистрация и паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6 и КЛЕН. В този смисъл следва да се има в предвид и че
посредством представеното копие на паспорта няма пречка да се установи цялата
информация необходима на органите по приходите, във връзка с извършваната
проверка. Ето защо, след като на проверяващите е било представено заверено
копие от паспорта на ползваното ФУ, то не са били налице предпоставки за
приложение на чл.186, ал.1, т.1, б.”д” от ЗДДС и за налагане на процесната ПАМ.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна и на
още две основания, а именно:
При определяне срока на продължителността на
мярката, административния орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, както е посочено и в заповедта, поради което той е длъжен да
посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства, с оглед нЕГ.ото
индивидуализиране, което в случая не е сторено.
Видно
от заповедта, срокът за запечатване на обекта - 5 дни е мотивиран с
обстоятелството, че установените нарушения, свързани със съхраняване на
документи, издавани от и във връзка с ФУ, води до негативни последици при
провеждане на контрол от страна на органите на НАП, тъй като липсата на
паспорта на ФУ прави невъзможно установяването на множество факти, от които
може да се заключи дали ФУ работи при спазване на изискванията на Наредбата –
дали функционира, пуснато ли е в експлоатация от оторизирана фирма, в кой
момент е пуснато в експлоатация, дали към момента на проверката не е било
изведено от експлоатация поради ремонт или експертиза, дали има установена
дистанционна връзка с НАП, дали е извършван демонтаж на фискалната памет, дали
наличните отпечатани дневни и месечни финансови отчети в касовата книга са
отпечатани от един и същи касов апарат и др.. Прието е, че липсата на паспорт
води до извод за ненадлежна отчетност на ФУ.
Така
изложените мотиви за определяне на срока на ПАМ не съответстват на вида на
установените административни нарушения, за които е наложена принудителната
административна мярка. Видно от протокола за извършената проверка, контролните
органи са констатирали, че продажбите в обекта се отчитат, като при извършената
контролна покупка е издаден фискален бон и не е установено разминаване между
установената фактическа касова наличност и отчетената от фискалните устройства.
Съответно в протокола изрично са посочени модела на ФУ, регистрационния му номер
в НАП, дата на регистрация в НАП, идентификационен номер на фискалното
устройство и на фискалната памет, както и че книгата за дневните финансови
отчети в обекта е налична и се води редовно за 2019г., тоест по-голямата част
от посочените от органа по приходите обстоятелства, послужили за определяне на
срока на процесната ПАМ, са били установени при извършената проверка, макар и
да не е бил представен оригинала на паспорта на ФУ. В този смисъл, дори и да се
приеме, че в случая дружеството е извършило процесното нарушение (което не е
така), се касае за неизпълнение на формално изискване за съхранение на
документи, които не са свързани с отчитане на приходите от продажби, поради
което и не е налице твърдяната възможна увреда на фиска. Също така, не става
ясно по какъв начин установеното нарушение засяга особено значим държавен или
обществен интерес, чиято защита да е необходима чрез прилагане на ПАМ от вида
на процесната.
Видно от изложеното, в случая мотивите на
административния орган за налагане на процесната ПАМ са бланкетни и практически
могат да бъдат изложени по отношение на всеки един случай на нарушениe, свързано с изискванията за регистриране и отчитане на
продажби, но не и по отношение на нарушения на изискванията за съхранение на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Липсата на
конкретни и относими фактически основания за определяне срока за запечатване на
обекта, представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт
по чл.186, ал.3 ЗДДС, във връзка с чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта, като незаконосъобразна.
На следващо място, следва да се има в предвид
и че при установени за първи път нарушения и липса на констатации от тях да са
произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ –
запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок от 5 дни, е очевидно
несъразмерен на нарушенията по несъхраняване на паспорта на фискалното устройство,
тъй като ако целта е да се промени организацията на работа на търговеца, тоест сочените документи да се донесат в обекта, то
това със сигурност не изисква период от 5 дни. Прилагането на процесната ПАМ не
би могло да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици
от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на
приходи от нея, респективно и данъци за фиска за срока на своето действие. В
случая, характера и тежестта на установеното нарушение не обосновава засягане
на права и законни интереси на дружеството в такава степен. Ето защо, след
като, обжалваната заповед засяга права и законни интереси на данъчно
задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава, то тя е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на изискванията
на чл.6, ал.2 от АПК.
С оглед на изложеното, жалбата на „Хеликон“ АД
е основателна и следва да бъде уважена, а заповед за налагане на принудителни
административна мярка № 0416646/30.04.2019г. да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
При този изход на делото направеното от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски е основателно. Ето защо и на основание чл.143,
ал.1 и чл.226, ал.3 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски в общ размер на 1 500,00 лева, от които 600,00 лева
платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното съдебно производство, 480,00
лева платено адвокатско възнаграждение за касационното обжалване, 50,00 лева платена
държавна такса за образуване на съдебното производство и 370,00 лева платена
държавна такса за касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед за налагане на
принудителни административна мярка № 0416646/30.04.2019г., издадена от Л. П. Х.
– изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП да заплати в полза на „Хеликон“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, пл.„Тройката“ № 4, представлявано от
С. Д. П., разноски по делото в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: