№ 401
гр. Плевен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500599 по описа за 2025 година
С решение № 486/ 14.04.2025г., постановено по гр.д.№ 5398/ 24 г. Плевенски
районен съд ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД
„СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен, с адрес на управление в
гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от управителя Р. М. да
заплати на В. Г. М. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** сума в размер на 4500
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на настъпилата на 14.07.2023г. трудова злополука, ведно със
законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - 14.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата над 4500 лева до претендираните 60000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***,
гр.Плевен,с адрес на управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1,
представлявано от управителя Р. М. да заплати на В. Г. М. с ЕГН **********
от с.***, ул.*** разноски по делото в размер на/липсващ диспозитив в частта
за разноските ,като впоследствие за разноските е постановено решение
№805/04.06.2025г. за поправка на ОФГ с което ответникът е осъден да
заплати държавна такса 180 лв. и възнаграждение на вещи лица в размер на
450 лв. /
ОСЪЖДА „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен, с адрес на
управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от
управителя Р. М. да заплати на адвокат Г. С. от АК Шумен сумата от 112,50
лв. адвокатско възнаграждение. Посочено е,че Решението е постановено при
1
участието на трето лице – помагач на ответника ЗД „УНИКА ЖИВОТ“ ЕАД.
Това решение е било връчено на В. Г. М. на 23.04.2025г. с оглед на което
срокът за неговото възвивно обжалване изтича на 07.05.2025г.
Въпреки ,че върху постъпилата по електронен път въззивна жалба от В. Г.
М.,чрез пълномощника му адв. Н. Д. е поставена входяща дата на документите
08.05.2025г.,то при направената справка в електронната папка на делото на
РС-Плевен се установява ,че електронния пакет документи, съдържащ
въззивната жалба е подаден още на 07.05.2025г. с оглед на което Плевенски
окръжен съд намира ,че тази въззивна жалба е подадена в срока за въззивно
обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК. Тази жалба се явява редовна и допустима
по смисъла на извършената от съда проверка по чл. 262 във вр. с чл. 260 и чл.
261 от ГПК,поради което съдът е приел ,че следва да бъде разгледана в
открито съдебно заседание.В жалбата не се съдържат доказателствени
искания по чието допускане да се произнася въззивната инстанция.
Постъпил е и писмен отговор срещу въззивната жалба ,подаден от
противната страна по делото „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***,
гр.Плевен,като в него се сочи ,че е подписан от адв.А. Д. .В него също така
няма нови доказателствени искания.
В срока за подаване на писмен отговор е подадена и насрещна въззивна
жалба от „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен срещу решението на
ПлРС в частта с която РС-Плевен е определил размера на обезщетението на
15000/преди редуцирането му поради съпричиняване до 4500лв. /,както и по
отношение приетия от съда размер на съпричиняване на вредата -70 % ,като
се претендира ,че този процент следва да е 99% ,както и срещу това ,че РС не
е приспаднал от определеното обезщетение ,изплатеното на ищеца
обезщетение от застрахователя в размер на 1041,60лв.
Насрещната жалба също така е подадена в срока по чл. 263,ал. 2 във вр. с ал.
1 от ГПК, от надлежна страна в производството и чрез надлежно
упълномощен процесуален представител,поради което също така се явява
редовна и допустима и следва да се разгледа по същество.В нея също така не
са направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Подаден е и писмен отговор от В. Г. М.,чрез пълномощника му адв. Н. Д.
срещу насрещната въззивна жалба ,според който тя е неоснователна.В този
отговор също така не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Постъпила е и частна жалба от адв.Н. Д. срещу определение № 2853/
04.06.2025г. на ПлРС с което е оставена без уважение молбата му за изменение
на решението в частта за разноските.Тази частна жалба също така е подадена в
срока по чл. 275,ал.1 от ГПК и като редовна и допустима следва да бъде
разгледана по същество в рамките на същото производство- по в.гр.д.№ 559/
2025г.
Срещу нея е подаден писмен отговор от противната страна ,според който
частната жалба е неоснователна и недоказана.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивните жалби при условията на
2
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга
на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че РС-Плевен е постановил
едно валидно и допустимо ,но частично неправилно по съществото на спора
решение що се отнася до определения от РС-Плевен общ размер на
дължимото обезщетение , както и до приетото от РС-Плевен основание за
намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване на вредите от
самия работник - поради проявена от него груба небрежност при изпълнение
на работата,която му е била възложена. Не е налице ,обаче ,според ПлОС
неправилност на обжалваното решение поради това ,че РС-Плевен не е
приложил нормата на чл. 200,ал. 4 от КТ според която „Дължимото
обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите“ и не е
приспаднал изплатената на работника от застрахователно дружество „Уника
живот „АД обезщетение в размер на 1041,60лв.
Безспорните факти от твърдяната в исковата молба фактическа
обстановка,които са били установени още пред РС-Плевен и по които не се
спори и пред въззивната инстанция са ,че в качеството му на „работник
строителство„ в предприятието на „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***,
гр.Плевен , на 14.07.2023г. при изпълнение на възложената му от
работодателя работа – извършване на декофраж на стена на строителен обект
в ж.к.Дружба в гр.Плевен , В. Г. М. е паднал в намиращата се непосредствено
до декофрираната стена водомерна шахта в резултат на което падане е
получил фрактура на дясна петна кост вследствие на което е претърпял болки
и страдания ,т.е. неимуществени вреди ,които подлежат на обезщетяване.
В т.вр. е безспорно ,че случилото се на посочената дата има характер на
трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал.1 от КТ за която работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им.
По този повод следва да се съобрази и обстоятелството ,че в изпълнение на
изискванията на Чл. 3. (1) от Наредбата за установяване ,разследване
,регистриране и отчитане на трудовите злополуки /която гласи „ Когато
обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се
предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него
длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното
настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на
осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден от
управителя на НОИ, и обнародвана в "Държавен вестник". Декларацията се
вписва в регистъра за трудовите злополуки в предприятието.“/, работодателят
„СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***,представляван от управителя си
инж.Р.М. е подал представената по делото Декларация за трудова злополука/
вложена на л. 9 и 10 от делото на РС-Плевен /.
По този повод ,особено съществено е да се отбележи ,че въпросната
декларация в случая се подава от работодателя в хипотезата на чл. 3,ал.1 от
посочената Наредба , поради което тя следва да бъде подписана само и
единствено от него ,респ. от упълномощено от него лице ,но не е
необходимо тази декларация да се подписва и от самия пострадал
3
работник В. М. ,доколкото тя не е подадена в хипотезата на чл.3, ал.3 от
същата Наредба според който „ Когато злополуката не бъде декларирана по
реда на ал. 1, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат
декларацията в срок една година от настъпването на злополуката в
териториалното поделение на НОИ“.
Именно по тази причина съдът приема ,че положеният под въпросната
Декларация за трудова злополука подпис за пострадал от В. М. е ирелевантен,
тъй като такъв подпис от работника изобщо не е бил необходим при нейното
подаване, поради което няма основание да се приеме ,че с въпросната
декларация самият работник удостоверява каквито и да било факти относно
конкретните обстоятелства при които е настъпила трудовата злополука ,в т.ч.
и описаното в т.26 от нея“отклонение от нормалните действия и материални
фактори ,свързани с това отклонение „.
Описаното в т.26 от процесната Декларация в действителност представлява
изхождащо от самия работодател твърдение за благоприятни за самия
работодател обстоятелства от които той иска да черпи права –в случая за
обоснове възражението си за редуциране размера на дължимото обезщетение
поради проявена от самия работник груба небрежност при изпълнение на
възложената му работа и при настъпване на трудовата злополука.
Неслучайно е това ,че в утвърдения образец на Декларацията изрично в
скоби е пояснено /подписва се само от подаващия декларацията /, а това в
конкретния случай е управителят на работодателя , но не и самият работник.
Поради това Плевенски окръжен съд приема ,че в рамките на настоящия
исков процес и чрез допустимите доказателствени средства трябва да се
изследва спорният въпрос за това дали работникът е проявил груба
небрежност при изпълнение на възложената му работа , при което е станала и
трудовата злополука ,като не се съобразява във вреда на работника / ищеца /
положеният от него подпис под Декларацията за трудова злополука ,който
както посочихме по-горе е ненужен и не се предвижда да бъде полаган в
хипотезата на чл. 3,ал.1 от въпросната Наредба ,за разлика от хипотезата на чл.
3, ал. 3 от нея в която, обаче ,не се намираме.
При преценката на събраните в хода на процеса пред РС-Плевен годни
доказателства , според въззивната инстанция не се потвърждава
направеният от РС-Плевен извод ,че работникът е проявил груба
небрежност при изпълнение на възложената му работа ,като самоволно и
въпреки проведен инструктаж за безопасност ,да е премахнал положените
върху процесната водомерна шахта кофражни платна след което е
продължил да работи без да ги постави отново ,поради което именно да е
паднал в шахтата и да е получил въпросното телесно увреждане .
Горният извод –че работникът самоволно и въпреки проведен инструктаж за
безопасност , е премахнал положените върху процесната водомерна шахта
кофражни платна след което е продължил да работи без да ги постави отново ,
не се потвърждава при съвместната преценка на свидетелските показания на
разпитаните пред РС-Плевен свидетели : Г. П. / разпитан в о.с.з. на
4
05.02.2025г./ , С. Ц. и И. Г./разпитани в о.с.з. на 16.12.2024г.
При преценката на техните свидетелски показания следва да се отбележи на
първо място ,че от тези трима свидетели само един от тях , а именно Г. П. е
бил непосредствен очевидец на инцидента ,тъй като е работил заедно със
самия пострадал В. М. при декофрирането на същата стена на обекта и е
възприел пряко обстоятелствата при които е протекъл самият инцидент.
Другите двама свидетели С. Ц. и И. Г. сами сочат ,че не са възприели
пряко как е станала трудовата злополука,т.е. не са били непосредствено
на самото място,когато тя е станала , а са били на друго място на територията
на строителния обект и са дошли на мястото след като работникът вече е бил
излязъл от шахтата.
Освен това ,при преценката на показанията на тези двама свидетели следва
да се съобрази и тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото
,като се има предвид, че свидетелят Ц. е бил на длъжност технически
ръководител на процесния строителен обект , поради което самият той има
определени задължения във връзка с осигуряване на безопасните условия на
труд ,в т.ч. че самият той сочи ,че по негово изрично нареждане процесната
водомерна шахта била „закапачена „ чрез поставяне отгоре и на две метални
платна върху шахтата , а пък свидетелят И. Г. е бил бригадир на бригадата
за извършване на кофража на бетонови отливки ,на когото именно
свидетелят Ц. твърди ,че е разпоредил да извърши „закапачването „ на тази
шахта,поради което последният свидетел безспорно има интерес да твърди ,че
е изпълнил това разпореждане и че шахтата е била надлежно обезопасена ,тъй
като това е било част и от неговите задължения.
Освен това ,тези двама свидетели дори не твърдят да са възприели
самият работник В. М. да е премахнал платната поставени върху шахтата
и в т.см. не се и установява именно той да е извършил твърдяното от
работодателя в неговата защитна теза премахване на платната от шахтата
и невръщането им върху нея, преди да започне да изпълнява възложената му
работа.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че следва да се
кредитират именно показанията на свидетеля Г. П.,който както посочихме
по-горе е бил непосредствен очевидец на инцидента ,тъй като е работил
заедно със самия пострадал В. М. при декофрирането на същата стена на
обекта и е възприел пряко обстоятелствата при които е протекъл самият
инцидент и за когото не са налице подобни обстоятелства/като при другите
двама свидетели/,сочещи на негова заинтересованост от изхода на делото.
Според показанията на свидетеля Г. П. нито преди ,нито по време на
извършване на декофрирането на платната от отлятата стена, В. М. не е
махал платната ,които са били поставени върху водомерната шахта с цел
нейното обезопасяване /както твърди работодателят в Декларацията за
трудова злополука , а и в писмения си отговор/,а е бил стъпил върху
покриващото шахтата метално платно,докато се е опитвал със щанга да
премахне кофражно платно от самата стена при което самата щанга е излязла /
изплъзнала се / и той се поместил с платното върху което е бил стъпил и което
5
било на земята . Той/В. М. / е упражнил натиск върху щангата за да
декофрира платно от стената при което явно поради действието на
физическите закони е възникнала сила на противодействие , в обратна
на натиска му посока,която е довела до хоризонтално изместване на
металното платно/което е лежало свободно положено върху шахтата /
върху което е бил стъпил работника,заедно с тялото на работника , и
именно при това изместване на хоризонтално положеното метално
платно се е оказал открит частично отвора на шахтата и тялото на
работника е пропаднало долу.
В т.вр. следва да се отбележи, че РС-Плевен, макар в мотивите на
решението си буквално да е възпроизвел свидетелските показания на Г. П.
,които са в изложения по –горе от въззивната инстанция смисъл , то в
противоречие с тях е приел противната теза , че „ за да улесни свалянето на
вертикалното платно ,ищецът не е покрил шахтата и именно това
несъобразяване с обстановката е довело до падането му в нея“ ,което действие
РС-Плевен квалифицирал като проявена от страна на работника груба
небрежност –проявена липса на елементарно старание и
внимание,пренебрегвайки основни правила за безопасност и неполагане на
грижа ,каквото и най-небрежният би положил при същите обстоятелства .
Този извод на Плевенски районен съд ,обаче ,относно действителната
фактическа обстановка и конкретните действия на работника В. М.
,извършени от него преди и по време на трудовата злополука , както беше
обосновано по –горе не се подкрепя от събраните и обсъдени гласни
доказателства.
Освен изложеното дотук относно възприетия от въззивната инстанция
механизъм на настъпване на трудовата злополука ,следва да се отбележи , че и
т.н. от свидетелите С. Ц. и И. Г./ „закапачване „ на водомерната шахта , за
което няма спор, че е било извършено преди инцидента ,всъщност не може
да се приеме като достатъчно положена от самия работодател надлежна
грижа за обезопасяване на шахтата ,така че да бъдат създадени безопасни
условия за полагане на труда от работниците по декофриране на стената
,доколкото въпросната водомерна шахта се намира непосредствено до
подлежащата на декофриране стена и очевидно се е налагало
многократно работниците да преминават над нея , а в конкретния случай
се е наложило и да стъпят върху свободно положените върху отвора и
покриващи я платна,за да имат достъп до кофражните платна
,подлежащи на премахване от стената и да ползват тези свободно лежащи
платна като твърда опора за да могат да упражняват натиск при
декофрирането, а такава твърда опора тези платна не може да се приеме
,че представляват .
Все в т.вр.следва да се отбележи и факта ,че дори условно да се приеме,че е
бил проведен на работниците ,в т.ч. и на пострадалия В. М. инструктаж за
безопасност / а такъв всъщност се установява ,че не е бил надлежно проведен /
, то никой от свидетелите не твърди ,че на работниците В. М. и на Г. П.
е били изрично указано да не стъпват върху въпросните платна
,покриващи шахтата , докато махат кофражните платна от вертикалната
6
стена.
Не се установява от свидетелските показания работникът да е извършил и
някакво необичайно за обикновения начин на изпълнение на възложената му
работа/каквато при това той не изпълнява за пръв път / по декофриране
действие , което да се намира в разрез с обичайната му практика при
изпълнение на тази работа или което да противоречи на елементарната логика
и здрав разум ,които би проявил всеки при нейното извършване.
В т.см. според ПлОС съвсем няма основание да се приеме ,че работникът е
пренебрегнал изрично дадени му от работодателя указания за начина на
извършване на възложената му работа ,проявявайки самонадеяност и така да е
проявил липса на елементарно старание и внимание и да не е положил дори
тази грижа ,която и най-небрежният би положил при извършване на тази
работа.
Освен всичко това, особено съществено е да се отбележи и заключението на
в.л. М. М. от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза / изготвена по
повод направеното от ищеца оспорване на положени от него подписи в
книгата за инструктаж /, според което „подписите в графа „Подпис на
инструктирания „ на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа / ежедневен инструктаж / за процесния строителен обект под № 13/
11.07.2024г. ; № 14 / 12.07.2024г. ; № 10 / 13.07.2024г. и № 11 / 14.07.2024г. НЕ
СА ПОЛОЖЕНИ от В. М..
От това следва извода ,че не само в самия ден на настъпване на трудовата
злополука – 14.07.2024г. , но и на посочените в заключението предходни дни ,
ищецът В. М. не е бил надлежно инструктиран относно правилата за
безопасност на труда.
При това положение не може да се приеме ,че работникът е проявил груба
небрежност ,която да е основание за намаляване размера на полагащото се
обезщетение за претърпените вреди в каквато и да било степен , още по –
малко пък в приетата от РС-Плевен степен ,равна на 70 % .
В т.вр. ПлОС приема за очевидно неоснователни развитите в насрещната
въззивна жалба от „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен
оплаквания срещу решението на ПлРС за това ,че не бил възприет по-висок
размер/ 99 % / на съпричиняване от работника, поради проявена от него груба
небрежност.
От всичко посочено дотук ,следва ,че въззивната инстанция приема ,че
няма основание по смисъла на чл. 201, ал. 2 ,т.1 от КТ за намаляване
Отговорността на работодателя , когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, а обезщетението за
претърпените от работника вреди ще следва да се дължи в пълен размер.
Що се отнася до размера на дължимото обезщетение ,ПлОС намира , че са
основателни оплакванията ,развити във въззивната жалба от В. М. за
това ,че първоинстанционният съд не е взел предвид всички фактори при
определяне размера на обезщетението ,в т.ч .и че някои от тези фактори са
подценени.
7
Според въззивната инстанция,макар РС - Плевен да е посочил верните по
същество факти ,че пострадалият в продължение на няколко месеца е търпял
болки, налагащи прием на обезболяващи ; че е бил в гипсова имобилизация
в продължение на 45 дни и че физическото му възстановяване е продължило
една година , то той не е отчел в достатъчна степен приетата от самия
него продължителност,обем и интензитет на търпените от пострадалия
болки и страдания.
Не са съобразени в достатъчна степен ,макар формално да са обсъдени , и
показанията на свидетелката К. Н. / на л. 180-182 от делото на РС-Плевен /
,която сочи ,че пострадалият е бил първите три месеца на легло ,не е можел да
се обслужва в битов план, а е живеел сам,поради което се е наложило да му
помагат в ежедневието самата тя и негов съсед,в т.ч. и за елементарните му
битови и хигиенни нужди ,което безспорно носи допълнителни/ извън
преките физически болки/ негативни психически преживявания
/страдания / за пострадалия ,който е бил принуден дълго време да
разчита на несигурната чужда грижа.
Освен това , макар да е възпроизвел в мотивите си някои от констатациите на
в.л. изготвило съдебно –психологическа експертиза по делото , а именно – че
претърпяната злополука е довела до промяна в начина му на живот, тъй като
затрудненото самостоятелно придвижване го лишавало от възможността да
поддържа активен начин на живот ; че в момента на травмата е изпитал
изключително силна болка ; че претърпяната травма е дала негативно
отражение върху психическото състояние на ищеца, довела го е до
екзистенциална криза, свързана с преминаване през състояние на страх за
бъдещето, стигащ до отчаяние, чувство за загуба на смисъл за живот и
безпомощност,както и че ищецът изпитва посттравматичен стрес и към
момента на психологическото изследване /експертизата е изготвена на
28.01.2025г.,т.е. година и половина след инцидента постравматичния стрес
не е бил преодолян от пострадалия / ,което психично състояние се
характеризира с повишена тревожност, периодични повтарящи се
представи, мисли, сънища, свързани със събитието, чувство за ранимост и
безпомощност, и че за неговото преодоляване е необходима професионална
помощ, РС-Плевен е недооценил това заключение при оценката както на
обема ,така и на интензивността и продължителността на претърпените
от ищеца болки и страдания, което е довело и до определяне на
обезщетението в един занижен размер.
Според въззивната инстанция,като се вземат предвид вида ,обема ,
интензивността и продължителността на претърпените от ищеца болки и
страдания , адекватният размер на дължимото обезщетението за тях е
25 000лв.
Както беше посочено по-горе ,според въззивната инстанция няма основание
за редуциране на този размер поради проявена от работника груба
небрежност.
Няма основание,според въззивната инстанция, също така от този
размер да се приспадне изплатеното на работника от Застрахователна
8
компания „Уника живот „ АД обезщетение за трудова злополука в
размер на 1041,60лв. То, както се вижда от писмените доказателства по
делото е изплатено на 04.02.2025г. въз основа на сключен между тази
застрахователна компания и работодателя „Стройпродукт „ЕООД договор за
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова
злополука „ , отразен в застрахователна полица № 580002201823/ вложена на
л. 56 от делото /,като покрива случаите на трудова злополука по чл. 55, ал.1 от
КСО,като в конкретния случай на работника е изплатено обезщетение за
настъпил застрахователен риск „временна неработоспособност на
застрахования от трудова злополука“,като размерът на обезщетението се
изчислява в определен процент от месечната брутна работна заплата и според
продължителността на тази временна неработоспособност. В т.см. очевидно е
,че това обезщетение цели да репарира имуществени вреди на работника/
във вид на пропусната полза/ поради това ,че за определен период същият
не е могъл да получава пълния размер на трудовото си
възнаграждение,поради установената временна нетрудоспособност, а
няма за цел за обезщети претърпени от него неимуществени
вреди,какъвто е предмета на настоящия спор .
В т.см. съдът възприема и съдебната практика по сходни случаи , а именно-
решение №43/ 08.02.2013г.- на ВКС по гр.д.№ 174/ 2012г. четвърто г.о. ,както
и решение №54/ 23.04.2019г. на ВКС по гр.д.№ 3649/2018г. ,трето г.о. в които
се приема ,че Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от
общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е,
когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респ. два пъти се задоволява
един и същи интерес. Когато обезщетението от общественото осигуряване
компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне
от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този
случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно
до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени
вреди,обаче , компенсира причинените болки и страдания чрез
предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно
неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението по общественото
осигуряване , което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза.
Получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и
обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди.Тези съображения важат и по отношение на
обезщетението, изплатено от застраховател за претърпените от работника
имуществени вреди ,което по същите причини не следва да се приспада
от размера на определеното обезщетение за неимуществените вреди.
Поради тези съображения, ПлОС счита ,че на пострадалия при трудовата
злополука работник следва да бъде изплатено обезщетение в размер на
9
25 000лв. вместо в определения от РС-Плевен размер от 4500лв. ,ведно със
законната лихва върху главницата считано от 14.07.2023г. /датата на трудовата
злополука / до окончателното изплащане.
Поради това следва обжалваното решение на РС-Плевен да бъде отменено в
ЧАСТТА с която предявеният от В. М. иск с правно осн. чл. 200 от КТ е
отхвърлен за разликата над 4500лв. до 25 000лв. /която разлика е в размер на
20 500лв./ и вместо това да се постанови решение по същество с което искът
да бъде уважен за тази разлика.
Според Плевенски окръжен съд ,няма основание за определяне на по-голямо
обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания ,тъй като не се
установяват такива характеристики на конкретната травма и свързаните с нея
болки и страдания ,които да надвишат съществено обичайните за този тип
травми болки и страдания .
Не се доказва според съда и тезата на ищеца ,че вследствие именно на
въпросната трудова злополука са се проявили за пръв път или пък обострили
други негови заболявания ,за чието лечение той е постъпил на 15.01.2025г. в
МБАЛ ЕООД –Гулянци , а именно по клинична пътека „диагностика и
лечение на болести на черепно-мозъчни нерви ,на нервни коренчета и
плексуси ,полиневропатия и увреждане на лумбо-сакралните коренчета
вляво,както и стенокардия ,исхемична болест на сърцето и др. Вярно е ,че
разпитан като свидетел – д-р Е. Б./ специалист ортопед травматолог / ,който е
извършвал прегледите на пострадалия ,сочи , че е принципно възможно
счупването на петната кост да обостри налични заболявания в кръста поради
последвалото счупването обездвижване и поради придвижването с помощни
средства,но все пак не прави категоричен и обоснован извод ,че в
конкретния случай именно такава е причинно-следствената връзка
между посочената травма и обострените заболявания .
Такъв извод за такава причинна връзка в конкретния случай ,не се
обосновава и от в.л. по СМЕ ,приета по делото/ на л. 117-123 от делото на
РС-Плевен /.Поради това ,за разликата над 25 000лв. до претендираните с
исковата молба и въззивната жалба 60 000 лв. съдът намира ,че искът е
неоснователен и поради това правилно в тази част е отхвърлен от
ПлРС.Поради това в тази част , обжалваното решение на РС-Плевен следва да
бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото ,следва решението на ПлРС да бъде отменено и
в частта за държавната такса,която следва да заплати ответникът ,като вместо
д.т. в размер само на 180 лв. / определена върху уважен размер на иска само
4500лв./ ,следва ответникът да бъде осъден да заплати д.т. в размер на 1000 лв.
Що се отнася до размера на адвокатското възнаграждение ,което следва да
се присъди в полза на един адвокат ,осъществявал безплатна правна помощ на
ищеца В. М. , ПлРС е присъдил такова в размер само на 112,50лв. в полза на
адв.Г. С. от АК-Шумен.За Плевенски окръжен съд не става ясно от мотивите
на РС-Плевен по какъв начин точно и в коя хипотеза на Наредба № 1 от
09.07.2024г. за възнагражденията за адвокатска работа е определен посочения
размер на това възнаграждение. Ако се има предвид уважения размер на иска
10
/4500/ то би следвало това възнаграждение да се определи в хипотезата на чл.
7, ал. 2 т.2 от тази Наредба ,в какъвто случай би било дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 750лв.
Молбата за изменение на решението на РС-Плевен в частта за присъденото
адвокатско възнаграждение, обаче , е била подадена не от адв. Г. С. , а от
адв.Н. Д.,който е поискал присъждане в негова полза на адвокатско
възнаграждение в размер на 490,50лв. вместо присъденото от РС-Плевен
само 112,50лв.
Следва да се има предвид , обаче ,че макар към исковата молба по делото да
е представено пълномощно в полза на адв.Н. Д. и на адв.Г. Р. ,които са подали
исковата молба от името на В. М. ,то в това пълномощно никъде не е
посочено ,че на ищеца се оказва безплатна правна помощ в някоя от
хипотезите на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В хода на делото пред РС-
Плевен също така не е било представено друго пълномощно в полза на адв.Д.
или пък договор за правна помощ в който да е изрично отразено ,че на ищеца
се оказва от този адвокат безплатна правна помощ. Такова пълномощно и
договор за правна помощ има вложени на л. 140 от делото на РС-Плевен ,в
което е изрично посочено че на ищеца В. М. се оказва безплатна правна
помощ на осн.чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА ,но както пълномощното ,така и
договора за правна защита са за адвокат Г. С. , а не за посочените по-горе
други двама адвокати . Поради това се налага изводът ,че адв.Н. Д. изобщо
няма право на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА за
производството пред първата инстанция ,тъй като пред РС-Плевен не е
удостоверено ,че същият е оказал безплатна правна помощ на ищеца по
делото.Право на такова възнаграждение има само адв.Г. С.,която обаче не
е подала молба за изменение на решението на РС-Плевен в частта му за
разноските и конкретно за присъденото и адвокатско възнаграждение.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира,че частната
жалба от адв.Н. Д. срещу определение № 2853/ 04.06.2025г. на ПлРС с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за
разноските ,се явява неоснователна.Друг би бил извода на ПлОС по
отношение на процесното определение№ 2853/ 04.06.2025г. на ПлРС, ако
молбата по чл. 248 от ГПК ,респ.и частната жалба срещу определението на
РС-Плевен бяха подадени от адв.Г. С. .
Едва в производството пред ПлОС е представен изрично изрично
пълномощно в полза на адв.Н. Д.,както и договор за правна защита в
които вече е посочено ,че на въззивника В. М. адв.Д. оказва безплатна
правна помощ на осн. чл. 38,ал.1 т.2 от ЗА.Поради това и доколкото на
адвоката се дължи възнаграждение за процесуалното представителство за
всяка инстанция отделно ,то Плевенски окръжен съд намира,че има
основание да се присъди в полза на адв.Н. Д. съгласно чл. 38, ал.2 във вр. с чл.
38, ал.1 т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство и оказаната безплатна правна помощ на въззивника в
производството пред ПлОС . Тъй като ,в резултат на подадената въззивна
жалба , предявеният иск по чл. 200 от КТ е уважен от Плевенски окръжен съд
в общ размер на 25 000лв.,то адвокатското възнаграждение,дължимо на осн.
11
чл. 38 , ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказаната на ищеца безплатна правна
помощ следва да се определи в хипотезата на чл. 7,ал. 2 т. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2024г. за възнагражденията за адвокатска работа ,т.е. да бъде в
размер на 2650лв.
Въззивникът В. М. също така следва да заплати на насрещната страна
направените от нея деловодни разноски,съразмерно с отхвърлената част на
въззивната му жалба. Според представения от въззиваемата страна списък по
чл. 80 от ГПК,тези разноски са в размер на 2090 лв. от които 90лв. д.т. за
въззивното обжалване и 2000лв. адвокатско възнаграждение. По този повод
съдът намира ,че възражението на Въззивникът В. М.,направено чрез
пълномощника му адв.Д. за прекомерност на разноските в частта им за
адвокатско възнаграждение е неоснователно ,като се има предвид посоченото
по-горе при изчисляване на размера на дължимото на самия адв. Д.
възнаграждение,което съдът определи в размер на 2650лв. за въззивната
инстнация.Поради това и като се има предвид отхвърляната част от
въззивната жалба ,следва ,че В. М. следва да заплати на „СТРОЙПРОДУКТ“
ЕООД деловодни разноски в размер на 1 219,17лв.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 486/ 14.04.2025г. ,постановено по гр.д.
№ 5398/ 24 г. на Плевенски районен съд В ЧАСТТА с която предявеният от
В. Г. М. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** против „СТРОЙПРОДУКТ“
ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен,с адрес на управление в гр.Плевен,
ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от управителя Р. М., иск на
основание чл.200 КТ е отхвърлен за разликата над 4500лв./четири хиляди и
петстотин лева / до 25 000 лв./ двадесет и пет хиляди лева/, както и в частта
за държавната такса ,която ответникът е осъден да заплати в полза на РС-
Плевен в размер на 180 лв. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн.чл. 200 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД
„СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен, с адрес на управление в
гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от управителя Р. М. да
заплати на В. Г. М. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** ДОПЪЛНИТЕЛНО
сумата в размер на 20 500лв./двадесет хиляди и петстотин лева / ,която
сума е разлика между присъдените от РС-Плевен 4500лв. и сумата 25 000лв.
,която ПлОС счита ,че се дължи от работодателя като обезщетение за
причинените на работника неимуществени вреди в резултат на настъпилата
на 14.07.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
датата на трудовата злополука - 14.07.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен, с адрес на
управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1,да заплати в полза на
Плевенски окръжен съд държавна такса върху уважения размер на иска, в
размер на 1000 лв.
12
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен,с адрес на
управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от
управителя Р. М. да заплати в полза на адв. Н. Н. Д. –ШАК , със съдебен адрес
– гр.София , п.к.1000,пл.*** адвокатско възнаграждение за оказаната на
въззивника безплатна правна помощ в производството пред ПлОС , в размер
на 2650лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 486/ 14.04.2025г. постановено по гр.д.№ 5398/
24 г. на Плевенски районен съд в ОСТАНАЛИТЕ МУ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ, а именно :
1. В ЧАСТТА с която предявеният от В. Г. М. с ЕГН ********** от с.***,
ул.*** против „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен,с адрес на
управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от
управителя Р. М., иск на основание чл.200 КТ е бил уважен за сумата
4500лв./четири хиляди и петстотин лева /, ведно със законната лихва, считано
от датата на трудовата злополука - 14.07.2023г. до окончателното изплащане
на вземането.
2. В ЧАСТТА с която предявеният от В. Г. М. с ЕГН ********** от с.***,
ул.*** против „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен,с адрес на
управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от
управителя Р. М., иск на основание чл.200 КТ , е отхвърлен за разликата над
25 000лв. до претендираните с исковата молба 60 000/ шестдесет хиляди лева /
лв.
ОСЪЖДА В. Г. М. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** да заплати на
„СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен,с адрес на управление в
гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от управителя Р. М.
деловодни разноски,направени от дружеството пред въззивната инстанция в
размер на 1219,17лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от адв.Н. Д. срещу определение
№ 2853 / 04.06.2025г. на ПлРС с което е оставена без уважение молбата му по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Решението е постановено при участието на Застрахователна компания
„УНИКА ЖИВОТ „АД като трето лице помагач на страната на ответника
„СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13