№ 855
гр. Казанлък, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101970 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Т. К. П., с ЕГН:
********** чрез адв. М. Т. — АК С.З., срещу
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с
ЕИК: ********, гр. С******************** К.. Правно основание: чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 386, ал. 1, вр. чл. 400, ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите;. Цена на иска: 500,00 лева
частичен иск от 10 000,00 /десет хиляди/ лева.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г.,
около ******** ч. на кръстовището в гр. К., образувано от ул. „************”
до ул. „********************” ***, настъпило ПТП между управляваното от
него МПС марка: „********”, модел: „********”, с рег. № ********, негова
собственост и МПС марка: „********” модел: „********”, с рег. № ********,
управлявано от М. Р., с дата на раждане ******** г.
Механизмът на ПТП-то бил следният: движил се с допустимата по ЗДвП
скорост, по ул. „********”, с посока на движение запад и достигнал
кръстовището образувано от същата с улица „********************”, като
спрял на пътен знак Б - 2 (знак стоп), огледал се и като се уверил, че
преминаването му е безопасно, навлязъл в кръстовището. В този момент пред
него внезапно изскочило МПС марка: „********”, модел: „********”, с рег. №
********, управлявано от М. Р., и последвал удар, като МПС-то било
застраховано към ответното застрахователно дружество с полица №
********************, валидна до ******** г. Безспорно причината за
процесното ПТП било виновното поведение от страна на горепосочения
водач-М. Р. и се изразявало в неспазването на предписанието на пътен знак Б -
1
2 (знак стоп). Вследствие на това му нарушение, той му отнел предимството и
последвал удар. След инцидента, след като се уверили, че няма пострадали
хора и няма противоречие относно настъпването на инцидента, с виновния
водач попълнили двустранен констативен протокол.
Сочи, че виновния водач МПС притежавал сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, с полица № ******************** със срок на
валидност до ******** г. към ответното дружество - Застрахователно
акционерно Дружество, ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, посетил негов офис и
уведомил негов представител за настъпилото събитие и предоставил всички
изискани документи във връзка с него. В тази връзка бил направен оглед на
процесното МПС, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички
настъпили вреди вследствие на инцидента. С оглед на това от представител на
ответника били изготвени два описа на щети от ******** г. и ******** г. С
това се установили конкретните имуществени вреди по отношение на
собствения му лек автомобил, както и тяхната степен на увреда и му било
казано, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път
предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на
******** г., получил отказ от страна на ответника с Изх. № ******** г., в
който бил уведомен, че неговата щета е заведена под №
******************** и че нямало да получи никакво плащане, тъй като
според тях било налице съществено противоречие между характера и степента
на установените увреждания на автомобила му и декларираните от него
обстоятелства относно тяхното възникване.
Видно от изготвените от страна на представителя на ответника опис на
щети, настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения му лек
автомобил, причинени от настъпилото на ******** г. ПТП както и степента
им на увреда, били както следва: Предна броня - степен на увреда - боя;
Преден ляв калник - степен на увреда - трета + боя; Предна лява джанта -
степен на увреда - боя; Ляв фар - степен на увреда - смяна;
Счита, че така поставения отказ с Изх. № ******** г., издаден от
ответника, за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречал на
закона и в частност на чл.405, ал. 1 от КЗ и в тази връзка счита, че помежду им
е налице валидно облигационно правоотношение. Цитираната липса на
противоречие не отговаряла на обективната истина, тъй като бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП от ******** г. изготвен от него и
виновното лице М. Р. - който саморъчно поставил подписа си под графата
„виновен водач” и нямал никакви претенции относно фактите и
обстоятелствата, които декларирали заедно. От същия били видни по
категоричен и несъмнен начин всички факти и обстоятелства, свързани с
настъпилото ПТП, в това число вината за неговото настъпване и неговия
механизъм. Нещо повече, полученият от него отказ не бил основание да не му
бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените му имуществени
вреди. Законодателят изрично предвидил случаите, в които застрахователят
има правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно
обезщетение. Същите били визирани в нормата на чл. 408 от КЗ. В настоящия
случай подобна хипотеза безспорно и категорично не била налице и
ответникът по никакъв начин не доказал виновно поведение от негова страна,
което да се явява причина за неизплащането на дължимото му обезщетение.
2
Всичко това налагало постановения му отказ да бъде отменен, като
незаконосъобразен и неправомерен.
Сочи че при определяне размера на дължимото обезщетение
застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Размерът на реалната стойност на вредата в случая следвало да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 10 000
лева. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на
деликвента, изисквала обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело
да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това било
определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ
възстановителна застрахователна стойност била стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото
имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество.
Моли съда да осъди на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 1, вр. чл.
400, ал. 2 от кодекса на застраховането, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите Застрахователно акционерно дружество
,ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК: ********, гр. ********************”
***, представлявано от ******************** К. да заплати в негова полза
сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева, която се явява частичен иск на
сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща неизплатените му
имуществени вреди по отношение на собственото му МПС - лек автомобил
марка: „********”, модел: „********”, с рег. № ******** и законна лихва
върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на
настоящата искова претенция - ******** г. до датата на окончателното
изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди, които
претърпял, се изразявали в следните увредени детайли на горепосоченото
МПС и са: предна броня - степен на увреда - боя, преден ляв калник - степен
на увреда - трета + боя, предна лява джанта степен на увреда боя, ляв фар -
степен на увреда - смяна.
Общата сума на претърпените имуществени вреди от него била в размер
на сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, като подробно описаните по пера
имуществени вреди настъпили следствие на настъпилото ПТП на ******** г.,
причинено от виновното поведение на застрахования водач със
застрахователна полица, с полица № ********************, със срок на
валидност до ******** г., сключена с ответното дружество.
Моли съда на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
да осъди ответника да изплати в полза на ищеца законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на
настоящия иск, а именно ******** г.
Моли съда обезщетението за настъпилите имуществени вреди по
3
отношение на собствения му лек автомобил, ведно с законната лихва от датата
на завеждането на настоящата искова претенция - ******** г. до датата на
окончателното изплащане на задължението, както и направените от него
съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да
бъде преведено по следната банкова сметка: ******************** в „***”
АД, собственост на адв. М. Т..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител.
Счита предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен и
недоказан, сочи, че не съществуват процесуални пречки същият да бъде
допуснат за разглеждане от страна на съда.
Счита ищцовата претенция за неоснователна и недоказана, както по
основание, така и по размер и моли съда да постанови съдебно решение, с
което да я отхвърли изцяло и да присъди на основание чл. 78 и сл. от ГПК на
ответното дружество направените в настоящото производство разноски, в
това число за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. В условията на
евентуалност и в случай, че съдът приеме искът за основателен, моли да не
присъжда застрахователно обезщетение в пълния претендиран размер,
доколкото същият бил прекомерно и необосновано завишен, а и с оглед на
направените възражения за виновност / съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, в качеството му на водач.
Не възразява, че към датата на пътния инцидент е било налице
валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД и собственикът на л. а. марка и модел „********” с рег. №
********, обективирано в застрахователна полица № ********************.
Оспорва изцяло основателността на предявения иск, с аргумента, че
процесното пътнотранспортно произшествие въобще не е било реализирано.
Оспорва възникването на пътнотранспортно произшествие на дата ********
г., около ******** ч. в гр. К., с участието на застрахованото при ответното
дружество МПС и л. а. „******** ********” с рег. № ********. Оспорва
твърдението, че описаното ПТП е реализирано по описаните в исковата молба
време, начин и местоположение, както и между твърдените участници.
Оспорва верността на представения по делото Двустранен констативен
протокол и на претенцията за изплащане на обезщетение за щети по МПС в
частта относно начин на причиняване на ПТП като противоречиви. ДКП бил
частен свидетелстващ документ, който не разполагал с материална
доказателствена сила. Счита, че обстоятелствата, изложени в него, не
кореспондирали с действително осъществения механизъм на ПТП съобразно
претенцията и претендираните за възстановяване вреди, поради което оспорва
съдържанието на документа.
Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на
действителното положение при реализираното пътнотранспортно
произшествие. От описания в исковата молба механизъм на ПТП и от
представения Двустранен констативен протокол за ПТП от ******** г. не
можело да се направи извод, че щетите по автомобил „******** ********” с
рег. № ********, са настъпили именно в резултат на процесния инцидент.
4
Счита, че получените увреди на автомобила не били в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, а с друго такова. Тази получена увреда на
процесното ПТП не отговаряла на механизма на произшествието, не
кореспондирала с височината на застрахованото в „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД МПС, поради което твърди, че сумата по отстраняване на
получената вреда била недължима. Оспорва претендираните вреди по
автомобил марка „********”, модел „********” да са в резултат на това ПТП.
Не били представени никакви доказателства, които да навеждат, че при
произшествието от ******** г. са настъпили щети по броня, фар и пр. на
автомобила. Доколкото отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” била
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, в
конкретния случай не били налице основания за ангажиране на отговорността
на ответното дружество по отношение на процесните материални щети по
автомобил марка „********”, модел „********”, с рег. № ********. В
резултат от извършения анализ на събрания по ликвидационната преписка
снимков и писмен доказателствен материал, било видно, че е налице
съществено противоречие между характера и степента на установените
увреждания на автомобила и декларираните обстоятелства относно тяхното
възникване в уведомлението за щети и в представения ДКП от ******** г.
Същите не можело да бъдат приети като възможна последица от удар с
посочения за виновен автомобил марка: „********”, модел: „********”, с рег.
№ ******** - предвид височината, проекцията и посоката на увреждането и
спецификата на повърхността в твърдяната област на удара на споменатия по-
горе автомобил. Съобразно извършената проверка по конкретната щета с така
представените данни и доказателства, било счетено, че е осъществен опит за
въвеждане на застрахователя в заблуждение, чрез деклариране на неверни
данни, с цел получаване на имотна облага под формата на застрахователно
обезщетение. С оглед изложеното, ликвидационният съвет на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД на свое заседание решил, че застрахователят не може да
се ангажира с изплащане на обезщетение по претенция по щета №
0********************.
Счита, че ищецът не е посочил механизма за настъпване на ПТП, не е
представил годни доказателства за претендираните вреди, които да доказват
причинно-следствената връзка със събитието, позовавайки се на
възможността за образуване на претенция към „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД. Оспорва твърдението, че вина за настъпване на
застрахователното събитие може да се вмени на водачът, управлявал
застрахования при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД лек автомобил.
Оспорва иска и поради констатираните от експертите материални щети
съгласно представения Двустранен констативен протокол за ПТП от ********
г.
Оспорва твърдението, че изключителна вина за настъпване на
застрахователното събитие можело да се вмени на водача М. Р.. управлявал
застрахования при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД лек автомобил.
Счита, че същият с действията си не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и
Правилника за неговото прилагане. Водачът Р. извършвал правомерно
маневрата си, като се съобразил напълно с останалите участници в
5
движението. Предвид изложеното, счита, че поради липсата на действително
настъпили вреди, причинени от водача на л. а. марка „******** С ********” с
рег. № ********, чийто застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите е ответното дружество,
отговорността за обезщетяване на причинените вреди не възниквала за ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме за основателен
така предявения иск, въвежда възражение като моли съда да отчете наличието
на съпричиняване от страна на ищеца в качеството му на водач на МПС
„******** ********” с рег. № ******** Т. П. по съображение, че същият
нарушил разпоредбите на ЗДвП като предприел забранена маневра и създал
опасност за другите участници в движението, поради което станал причина за
възникване на пътнотранспортното произшествие.
Твърди, че водачът на увредения лек автомобил марка „********
********” с рег. № ******** се е движил по начин, несъобразен с пътните
условия, като поради това е причинил/допринесъл значително за възникване
на пътнотранспортното произшествие.
Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение като
част и цяла сума. Счита същия за прекомерно и необосновано завишен, като
при определянето и изплащането му не били отчетени година на
производството на МПС марка и модел „******** ********” с рег. №
********, материалните щети, степента им на увреждане, стойността на
ремонта, времето и цената на труд, както и подмяната на увредените детайли с
други от алтернативни доставчици. Увреденият автомобил бил с дата на първа
регистрация - 2018 година, като автомобилът бил на възраст над 7 години, т.е.
извън гаранционния период и не било необходимо същият да се отремонтира
в официалното представителство на марката. В този смисъл, твърди, че
ремонтът по увредения автомобил следвало да се извърши от сервиз, различен
от официалния за марката и с части от алтернативни доставчици, без това да
въздейства по някакъв начин върху безопасното движение на автомобила по
пътната мрежа.
Оспорва причинно-следствената връзка между материалните щети и
процесното ПТП. Счита, че били в резултат на друго/ предходно ПТП и без
участието на застрахованото при ответното дружество МПС. С тези си
действия собственикът на л. а. марка „********” се стремял неоснователно да
се обогати за сметка на ответното дружество. При така описания с исковата
молба механизъм на ПТП, оспорва настъпването на описаните увреждания по
лек автомобил марка „********", като твърди, че същите не отговаряли по
никакъв начин на механизма на пътнотранспортно произшествие при
посочения, а по-скоро при механизъм на попътно движение.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло
ищцовата претенция, тъй като същата била неоснователна и недоказана, както
по основание, така и по размер и да присъди на ответното дружество на
основание чл. 78 от ГПК направените в настоящото производство разноски, в
това число за юрисконсултско, респ. адв. възнаграждение. В условията на
евентуалност и в случай, че съдът приемете претенцията за основателна, моли
да не присъждате застрахователно обезщетение в пълния претендиран размер,
6
доколкото същият бил прекомерно и необосновано завишен, а и с оглед на
направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца като на основание чл. 51 ал. 2 от 33Д намали обезщетението с
доказания процент принос.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адв. Т., който моли
съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Моли съда да
допусне изменение на цената на иска от първоначално предявената в размер
на 500 (петстотин) лева частичен иск от 10 000 /десет хиляди/ лева, на сумата
от 1 195 /хиляда сто деветдесет и пет/ лева.
На осн. чл. 214 ГПК съдът е изменил размера на иска, като същият се
счита предявен за сумата от 1195,00 лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
******** г. От същия се установява, че на ******** г., около ******** ч. в гр.
К. на кръстовището образувано от ул. „********“ и ул.
„********************“ до ул. „********************“ *** е настъпило
ПТП с участници: лек автомобил марка: „********“, модел: „********“, с
рег. № ********, управлявано от Т. П. и лек автомобил марка: „********“,
модел: „********“, с рег. № ******** управлявано от М. Р.. В протокола е
описано, че по ул. „********” в посока от изток на запад се е движил лек
автомобил „********“, модел: „********“, с рег. № ******** управляван от
Т. П.. В противоположна посока — от запад на изток по улица
„********************”, се е движил лек автомобил „******** ********” с
рег. № ********, управляван от М. Р.. И двата автомобила са се приближавали
към кръстовището, регулирано с пътен знак Б2 — „Стоп”. След като са се
убедили, че по бул. „********” няма приближаващи се МПС, двата
автомобила са навлезли в кръстовището почти едновременно. В този момент
водачът на л. а. „********” е предприел маневра „завой на ляво", като не е
пропуснал насрещно движещия се направо л. а. „********”. В резултат на
това, в кръстовището е настъпил сблъсък между предните леви части на двата
автомобила. По характер ударът е ЧЕЛЕН — КОС, реализиран при движение
на двете превозни средства в противоположни посоки и при малък ъгъл на
о
сблъсък (приблизително 20-30). към момента на удара надлъжните оси на
двата автомобила са били с частично отклонение една спрямо друга, поради
маневрата „ляв завой” на л. а. „********” От така реализирания удар, под
действието на инерционните сили, двата автомобила са се отклонили леко
един от друг и са спрели в зоната на кръстовището.
От представеното Удостоверение за регистрация част І за лек автомобил
марка: „********“, модел: „********“, с рег. № ******** се установява, че
ищецът Т. К. П. е собственик на пострадалото МПС и затова се явява лице,
активно легитимирано по предявения иск.
Не е спорно, че лек автомобил марка: „********“, модел: „********“, с
рег. № ******** е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на
7
автомобилистите“ в ответното дружество.
По делото са представени описите на щетите за нанесените
имуществени вреди на лек автомобил марка: „********“, модел: „********“,
с рег. № ********, собственост на Т. К. П..
Страните по делото не спорят, че ответникът е съставил опис
заключение по полица № BG/30/************* за причинени увреждания по
автомобила на ищеца.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза
с вещо лице, което е депозирало заключение, което не е оспорено от страните
и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че механизмът на настъпилото
на ******** г. ПТП е следния: На ******** г., около ******** часа, в гр. К.,
на кръстовището между ул. „********” и бул. „********", се е движил лек
автомобил „******** ********” с рег. № ********, управляван от Т. П., в
посока от изток на запад по ул. „********************”. В противоположна
посока — от запад на изток по улица „********************”, се е движил
лек автомобил „******** ********” с рег. № ********, управляван от М. Р.. И
двата автомобила са се приближавали към кръстовището, регулирано с пътен
знак Б2 — „Стоп”. След като са се убедили, че по бул. „********” няма
приближаващи се МПС, двата автомобила са навлезли в кръстовището почти
едновременно. В този момент водачът на л. а. „********” е предприел маневра
„завой на ляво", като не е пропуснал насрещно движещия се направо л. а.
„********”. В резултат на това, в кръстовището е настъпил сблъсък между
предните леви части на двата автомобила. По характер ударът е ЧЕЛЕН —
КОС, реализиран при движение на двете превозни средства в
о
противоположни посоки и при малък ъгъл на сблъсък (приблизително 20-30).
към момента на удара надлъжните оси на двата автомобила са били с частично
отклонение една спрямо друга, поради маневрата „ляв завой” на л. а.
„********”От така реализирания удар, под действието на инерционните сили,
двата автомобила са се отклонили леко един от друг и са спрели в зоната на
кръстовището.
В резултат на произшествието по автомобилите са нанесени материални
щети. В резултат на произшествието били нанесени и материални щети по л.
а. марка: „********“, модел: „********“, с рег. № ********, които са: Предна
броня - със степен на увреждане - боя; Преден ляв калник — със степен на
увреждане - трета + боя; Предна лява джанта - със степен на увреждане - боя;
Ляв фар - със степен на увреждане - смяна. Посочено е, че при така описания
механизъм на ПТП е налице причинно-следствена връзка между механизма на
настъпилото ПТП и вредите по МПС - то. Вещото лице сочи, че пазарната
стойност на щетите по лек автомобил „********“, модел: „********“, с рег.
№ ******** по средни пазарни цени вследствие на ПТП, настъпило на
******** г. е равна на 1 195.00 лева.
Вещото лице твърди, че височините на увредените елементи по двата
автомобила отговарят едни на други. Това обосновава механизма на
първоначалния удар. Обяснява защо ударът е локализиран в предната лява
част на „********", без засягане на други части на автомобила. Твърди се, че,
уврежданията на „******** ********” напълно кореспондират с установения
8
механизъм на ПТП и че повредите са настъпили вследствие на сблъсъка с л.а
„********", при условията на кръстовището и траекторията на движение.
Вещото лице, сочи, че причинител на ПТП е водачът на „********
********” (М. Р.), и че същото би било предотвратимо при спазване на
правилата за предимство и знак Стоп от страна на водача на л.а „********”
Съдът счита, че следва да кредитира заключението на
съдебноавтотехническата и оценителна експертиза, тъй като същото е
извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените му въпроси, като по делото не се
установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ
увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380
КЗ, т. е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне
на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може
да бъде по-дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска
отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в
резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените имуществени
вреди и съответно техния размер.
Безспорно по делото се установи, че увреждащия автомобил – лек
автомобил марка: „********“, модел: „********“, с рег. № ******** е имал
валидно сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, в ответното дружество. Застрахователното събитие е
настъпило в срока на действие на застрахователното правоотношение. Не е
спорно, а това се установява и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма
на настъпилото ПТП на ******** г. и вредите на лек автомобил марка:
„********“, модел: „********“, с рег. № ********.
Според вещото лице средствата необходими за отстраняване на
причинените щети по автомобила вследствие на ПТП възлизат в размер на
сумата 1 195.00 лева.При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към
9
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се
определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 1 195.00 лева. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна
на тази на деликвента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по
чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон / решение № 235/27.12.2013г. по т. д.
***586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д.
***069/2010г., II ТО, определение ***56/27.03.2015г. по т. д. ***667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/.
Наред с това в съдебно заседание вещото лице посочва, че ищецът не е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП-то.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен в
претендирания от ищеца размер на 1 195.00 лева и като такъв следва да бъде
уважен.Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва
считано от датата на завеждането на иска – ******** г.
В разпоредбата на чл. 236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет/
лева, представляващи платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице
и адвокатски хонорар.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА на основание чл. 423 от КЗ Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК: ********, гр.
********************,представлявано от ******************** К. да
заплати на Т. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Ц******** сумата
от 1 195.00 лева представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди на лек автомобил марка: „********“, модел:
„********“, с рег. № ********, вследствие на ПТП настъпило на ******** г. в
гр. К. на кръстовището образувано от ул. „********“ и ул.
„********************“ до ул. „********************“ *** по вина на
водача на лек автомобил марка: „********“, модел: „********“, с рег. №
********, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица рег. BG/30/************* със срок на договора до
14.09.2025 г. за следните увреждания: предна броня – степен на увреда – боя,
преден ляв калник – степен на увреда – трета + боя, предна лява джанта –
степен на увреда – боя, ляв фар – степен на увреда - смяна, както и
присъщите разноски за тяхното поправяне, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба – ******** г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, с ЕИК: ********, гр. ********************,представлявано от
******************** К. да заплати на Т. К. П., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. К., ул. „Ц********, сумата от 950.00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК: ********, гр.
********************,представлявано от ******************** К. по
следната банкова сметка: ******************** в „***“ АД, собственост на
адв. М. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11