Определение по дело №1622/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3907
Дата: 30 октомври 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101001622
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………2019г., гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1622/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

            Производството е по реда на чл.260 ГПК.

Образувано е по ВЖ на ЕКОСТРОЙ ЧАКАЛОВИ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Р Д от ВАК, срещу решение №3490/26.07.2019г., постановено по гр.дело №14353/2018г. по описа на 11 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца „ЕКОСТРОЙ – ЧАКАЛОВИ“ ЕООД ЕИК *********, гр.Варна, бул.Вл. Варненчик №133, бл.40 вх.В ап.73, представлявано от Е Х Ч срещу ответника „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД ЕИК *********, гр.Варна, район Приморски, ул.Дубровник № 54, бл. 4, магазин 6, представлявано от С М Ж, иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 13 013,40 лв. , формирана като сбор от следните суми, а именно: сумата от 8673,70 лв., представляваща незаплатени СМР,  извършени от ищеца в изпълнение на Договор за строителство от 09.09.2013г., сключен между страните, описани в акт образец 19 от 15.12.2013г. и сумата от 4339,70 лв., представляваща  незаплатена част от доставени материали и услуги по Договор за строителство от 09.09.2013г. , за което е издадена фактура № 338/10.10.2013г., цялата на стойност 18 339,70лв., като погасен чрез прихващане с предявеното от ответника ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ  за сумата в размер на 13 013,40 лв., представляваща отбив от договорената цена по Договора от 09.09.2013г. поради некачествено изпълнение на положената  настилка, на основание чл.265 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

            В жалбата се излага, че решението в частта, в която е уважено възражението на ответника за намаление на цената по договора за СМР /отбив от цената/ до размера на исковата претенция, поради което същата е отхвърлена, е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че решението е порочно, необосновано и непочиващо на събраните доказателства. Претендира се уважаване изцяло на исковата претенция, респ. отхвърляне на възражението за отбив в цената по договора за изработка. Поддържа се правилността на извършения от съда правен извод, че работата по договора е приета изцяло от възложителя – ответника. Излагат се принципни възражения по приемане от съда в последно съдебно заседание на едно нередовно/неуточнено/ възражение за отбив на цената. Тези възражения касаят по същество изводите на съда относно насрещната защитна претенция на ответното дружество. Твърди се, че съдът не е отчел даденото от вещото лице заключение, че част от недостатъците се дължат на поведението на изпълнителя, но друга част се дължат на причини извън ищеца. Съдът не е обсъдил обстоятелството, станало явно от СТЕ, че ищецът е изпълнил строителството с уговорения клас бетон, а не с по-качествения клас бетон за този вид СМР. Твърди се, че недостатъците в настилката се дължат на неблагоприятна експлоатация на същата още от м.12.2013г. Твърди се, че тези недостатъци се дължат и на лошата основа, изпълнена от ответното дружество; преминаващите тежки транспортни машини и кранове и като цяло неправилна експлоатация. Не е извършвана и поддръжка на настилката през зимния сезон с насипване на соли. Не били изпълнени необходимите детайли по делатационната фуга от възложителя. Настилката е била възложена на ищеца без конкретен проект за изпълнение, но това е счетено за допустимо от стр.надзор и инвеститора на обекта. Проблемите с някои от фугите също се дължат на слабата основа и голямата експлоатация. Твърди се, че обработката на плочата не е била задължение на изпълнителя. Оспорва се и наличието на недостатъци в наклоните на площадката като този въпрос се твърди, че не е изяснен и от вещото лице по изслушаната експертиза. /не е посочило критерии, база или допуск на наклона/. Акцентира се на отговора на въпрос 11 от СТЕ, че не са правени забележки при подписване на акт обр.15; на отговора на вещото лице, че 5год.гаранционен срок за бетонни настилки, е бил изтекъл към датата на огледа.

            Въззивникът сочи като процесуално нарушение допускането от съда на допълнителни въпроси към СТЕ без връчване препис от същите на насрещната страна, за което ищецът е направил възражение в заседанието на 27.06.2019г. С това се твърди, че съдът е нарушил правото на справедлив съдебен процес на страната. Настоява, че съдът е следвало да отхвърли възражението за прихващане на насрещната страна въз основа на установените категорично по делото обстоятелства. Следвало е да приеме, че договорът е изпълнен качествено с полагане на уговорения между страните бетон Б 30 и С 25, въз основа на приложение №1 към договора. Твърди се, че изпълнителя е изпълнил всичко възложено му по договора точно и съобразно уговореното. Всички дадени заключения в СТЕ са въз основа личните възприятия на експерта и не почиват на утвърдени стандарти и методология. Претендира се отмяна на решението с уважаване изцяло на предявения иск посредством отхвърляне на възражението за прихващане на ответното дружество. Претендират се сторените разноски за две инстанции.

            В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна ИЗОЛАЦИИ ЕООД, чрез адв.Т от АК-Бургас, за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е нарушено правото на защита на страна в процеса доколкото ищецът е бил представляван като управителя и проц.му представител са задавали въпроси на вещото лице в същото съдебно заседание, в което са поставени и въпросите на ответника /от писмена молба от 06.06.2019г./ Възражението за отбив в цената е направено под формата на възражение за прихващане, за което няма давност. Поддържа се оспорване на обстоятелството и извода на съда, че работата по договора е била приета от поръчващия. Твърди се, че по делото не е представен акт обр.19, подписан от страните, а приложеният е оспорен като антидатиран от ответника. Приемането на работата в количеството, което се твърди, няма и не е доказано от ищеца. Въззиваемата страна в тази връзка е направила и оспорване на проформа фактура №14/10.10.2015г., изд. почти две години след данъчното събитие.

            Твърди се освен това, че изпълнената настилка е некачествена и с множество недостатъци, съобразно изслушаната СТЕ. Стойността на разходите за поправянето и са много по-големи от претендирания отбив от цената по договора, чрез възражение за прихващане, уважено от съда. Твърди се, че дружеството е канило изпълнителя да поправи констатираните скрити дефекти на настилката, но последния не се е отзовал. Твърди се, че напротив, въведените от ищеца твърдения за лоша поддръжка на настилката и несъобразена експлоатация от страна на възложителя, не са били доказани. По отношение на делатационните фуги се излага, че също са отговорност на изпълнителя и никъде в договора не е предвидена обработката им допълнително от Изолации ЕООД. Възразява се, че твърдението за липса на зимна поддържка на терена се правят за първи път с ВЖ, поради което не следва да бъдат разглеждани от съда.

            Твърди се, че ищецът е оферирал извършването на бетоновата настилка без да положи дължимата грижа на добрия търговец – при липса на професионална компетентност, познания и опит, без да възрази или поиска изготвянето на проект за работата. Изработването на работата „на свой риск” сочи, че изпълнителя следва да положи грижа за това. Ако при изпълнение на работата ищецът като търговец е установил, че терена е неподходящ и изисква обработка, че няма проект или друга необходима документация, е следвало незабавно за уведоми възложителя/поръчващия за това. В противен случай, изпълнителят е могъл да се откаже от поръчката, но щом се е съгласил да я изпълни, то е поел и отговорността за изпълнението в срок и в качество съобразно уговореното. Прави се довод, че приемането на обекта от общината и надзора не е критерий за качественото изпълнение, а освен това се касае за скрити недостатъци. Излага, че липсата на стандарти за шлайфания бетон не препятства възраженията за лошо изпълнение и компрометиране на цялата настилка.

            Претендира се оставане без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на направените разноски.

            При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез пълномощник с представителна власт и за въззивна инстанция, в преклузивния срок и съобразно изискванията на чл.260 и сл ГПК. На тези изисквания отговаря и постъпилият срещу ВЖ отговор на насрещната страна – ответник по иска.

            Страните не правят доказателствени искания, вкл. във връзка с изслушаната пред първата инстанция техническа експертиза във връзка с изпълнението на възложената работа. Не се твърдят нови обстоятелства нови доказателства. Не се твърдят процесуални нарушения с изключение на липсата на връчване препис от допълнителна молба на ответника с въпроси към вещото лице, на насрещната страна – ищеца.

            Въззивният съд намира, че ако и такова нарушение на съдопроизводствените правила съгласно чл.102, ал.2 ГПК да е налице, то не е препятствало защитата и упражняване на процесуалните права на насрещната страна тъй като при изслушване на заключението на вещото лице по СТЕ са присъствали и двете страни, а за ищеца както проц.представител, така и управителя на дружеството ЕКОСТРОЙ-ЧАКАЛОВИ ООД. Същите са могли и са задавали въпроси на вещото лице като видно от протокола от съдебно заседание на 27.06.2019г., липсват въпроси на ищеца към вещото лице Оноц, на които последното да не е отговорило поради липсата на поставена задача. Не е направено оспорване на заключението с искане за допълнителна или повторна експертиза, а не се поддържа и такова искане с въззивната жалба.

            Въз основа на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№59802/15.08.2019г. на ЕКОСТРОЙ-ЧАКАЛОВИ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв.Р Т.Д срещу решение №3490/26.07.2019г., постановено по гр.дело №14353/2018г. по описа на 11 състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от ищеца „ЕКОСТРОЙ – ЧАКАЛОВИ“ ЕООД ЕИК *********, гр.Варна, бул.Вл. Варненчик №133, бл.40 вх.В ап.73, представлявано от Е Х Ч срещу ответника „ИЗОЛАЦИИ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, район Приморски, ул.Дубровник № 54, бл. 4, магазин 6, представлявано от С М Ж, иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 13 013,40 лв. , формирана като сбор от следните суми, а именно: сумата от 8 673,70 лв., представляваща незаплатени СМР,  извършени от ищеца в изпълнение на Договор за строителство от 09.09.2013г., сключен между страните, описани в акт образец 19 от 15.12.2013г. и сумата от 4 339,70 лв., представляваща  незаплатена част от доставени материали и услуги по Договор за строителство от 09.09.2013г. , за което е издадена фактура № 338/10.10.2013г., цялата на стойност 18 339,70лв., като погасен чрез прихващане с предявеното от ответника ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ  за сумата в размер на 13 013,40 лв., представляваща отбив от договорената цена по Договора от 09.09.2013г. поради некачествено изпълнение на положената  настилка, на основание чл.265 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

НАСРОЧВА производството по делото в открито заседание на 22.01.2020г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВУДОМЯТ СТРАНИТЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       ЧЛЕНОВЕ: