Номер 127704.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
Секретар:Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20202100502190 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. К. Г. с
ЕГН-********** от гр.Бургас, ул.Б. № 21, ет.4, заявена чрез пълномощника адв.Ненчо
Драгнев от БАК, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Александровска № 17, ет.2,
офис № 5-за адв.Н.Драгнев против Решение № 1914/04.08.2020г. по гр.д.№
9883/2019г. по описа на БРС.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна установителна
претенция на въззивната страна по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.439 ГПК по отношение
въззиваемия-ответник, че К. Г., не дължи на ВиК ЕАД-Бургас сумата от 1240,85лв. по
изп.дело № 459/2012г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев с район на действие БОС,
както следва: 595,85лв. – олихвяема сума, представляваща главница за ползвани ВиК
услуги; 520лв. – мораторна лихва, както и сумата от 125лв.-разноски, поради
погасяване на вземанията по давност, като са възложени в тежест на въззивницата
сторените от насрещната страна разноски.
Решението се обжалва като неправилно поради противоречие с
материалните разпоредби, определящи правилата за прилагането и прекъсването на
давността. По-конкретно счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.113
ЗЗД. Твърди се, основателност на иска, като се застъпва становище, че вземанията са
погасени по давност, а съдът неправилно е кредитирал подадена от въззивницата в
изпълнителното производство молба-заявление за погасяване на дълг от 05.11.2019г.,
като едностранно волеизявление за отказ от субективно право на погасителна
давност.
Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което
искът бъде уважен. Няма доказателствени искания. Не е отправено искане за
присъждане на разноски.
В законния срок въззиваемата „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез
1
своя процесуален представител юк.Д.Златева е депозирала отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Искът е с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл. 439 ГПК.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и
въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К. К. Г. против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която твърди, че не дължи описаните по-
горе суми, за събирането на които е образувано изп.д.№ 459/2012г. по описа на ЧСИ
Наско Георгиев. След образуването на делото, взискателят не е поискал повече от 5
години ЧСИ да извърши изпълнително действие - т.е настъпила е перемпцията по чл.
433, ал.1, т.8 ГПК към дата 01.10.2014г./2015г. Търсените суми са за периодични
плащания и е настъпила и погасителната давност за вземането по чл.111, т. в от ЗЗД.
С тези мотиви счита, че вземането по изпълнително дело № 459/2012 г. на ЧСИ Наско
Георгиев, peг. № 802 е погасено по давност на 01.10.2015г. и не съществува към
настоящия момент, поради което е отпаднала нуждата от изпълнение. На горните
основания моли да се признае за установена неоснователността на изпълнението – че
не дължи описаните вече суми по изпълнителното дело. Ангажира доказателства.
Въззиваемата страна е оспорила иска в депозирания по реда и в срока по чл.131
ГПК отговор. Излага подробни аргументи за отхвърлянето му, като възразява срещу
твърдението за погасяване на вземането с кратка 3 годишна давност. Заявява, че в
хода на изпълнителните дела срещу ищцата са извършени редица принудителни
действия, довели до прекъсване на давността. На следващо место твърди и че
давността е прекъсната и с признаване на дълга от ищцата, като се позовава на
подадена от ищцата, в качеството й на длъжник по изпълнителното дело до ЧСИ
молба-заявление за погасяване на дълг, с което вземането на кредитора по
изп.производство се признава и е посочено, че дългът ще се погасява разсрочено като
всеки месец до 30 число длъжникът ще заплаща по 100 лева. Моли да бъде отхвърлен.
Също сочи доказателства.
По повод заведения иск съдът приема следното: правната норма на чл.439 ГПК
урежда защита на длъжника срещу изпълнението по исков ред. В исковата молба и
отговора срещу нея са изложени твърдения за наличие на изпълнително основание –
наличие на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК, постановена в полза на въззиваемото дружество, издаден въз
основа на нея изпълнителен лист, образувано принудително производство по
удовлетворяване на кредитора, твърдения за недължимост на присъдените суми въз
основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението.
Искът е допустим, доколкото разпоредбата на чл.439 ГПК гласи: „Длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание”.
2
За да бъде искът основателен, следва да са налице предпоставките за
провеждане на установителния иск по чл.439 ГПК, визирани от Решение № 101 от
1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК: наличие на изпълнително основание и
изпълняемо право, образуван изпълнителен процес и осъществяване на нов факт,
който изменя или погасява защитеното със съдебното решение материално право.
В настоящия случай категорично са налице както изпълнително основание –
стабилизирана заповед 3293/01.06.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК и изпълнителен лист от 17.08.2011 г., издадени по ч.гр.д.№ 5004/2011г. на
БРС, изпълняемо право на въззиваемото дружество, така и образуван изпълнителен
процес, в хода на който принудително се събират суми за удовлетворяване на „ВиК“
ЕАД.
Доколкото се касае за периодично вземане по месечни фактури за доставена,
отведена и пречистена вода и не е проведено производство по чл.415, вр.чл.422 ГПК,
правилно е отбелязано от БРС, че 5-годишната давност е неприложима с оглед
разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК. Предвид последното, напълно се споделя като
правилно становището на БРС, че погасителната давност в случая е изтекла на
26.06.2018г., като в тази част препраща на осн.чл.272 ГПК към мотивите на
обжалваното решение досежно действието на ППВС № 2/80г. и извършената с т.10 на
ТР № 2/15г. по тълк.дело № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице волеизявление на
длъжника за отказ от давността по смисъла на чл.113 ЗЗД. Видно от доказателствата по
делото с подадената на 05.11.2019г. /с вх.№ 13-42271 по описа на ЧСИ/ от ищцата, в
качеството й на длъжник по изпълнителното производство до ЧСИ Молба-Заявление за
погасяване на дълг, с което вземането на кредитора по изп.производство се признава и
е посочено, че дългът ще се погасява разсрочено като всеки месец до 30 число
длъжникът ще заплаща по 100 лева. Авторството и съдържанието на молбата не са
оспорени. Във въззивната жалба са изложени субективни причини/срам и неудобство/
мотивирали К.Г. да я подаде. Не е спорно, че молбата –заявление е подадена след
изтичане на давностния срок по чл.11, б.“в“ ЗЗД, съдържанието и недвусмислено сочи,
че длъжникът признава конкретните вземания на конкретния кредитор-ВиК ЕАД, в
качеството му на взискател по горепосоченото изпълнително дело, като длъжникът
посочва начина, по който ще извърши погасяването – „ до 30-то число на всеки месец
по 100лв.“. С оглед горното правилно е прието, че длъжникът с подаването на Молба-
Заявление за погасяване на дълг до ЧСИ, след изтичане на давността е налице
фактически недвусмислен отказ от давност, доколкото с нея е признат дълга и е дадено
обещание за погасяването му по описания по-горе начин.
При изложената фактическа обстановка и горните мотиви, като споделя по
реда на чл.272 ГПК и мотивите на районния съд, настоящият състав приема, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените от въззиваемата страна съдебни разноски пред настоящата инстанция за
юк.възнаграждение в размер на 100лв..
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1914/04.08.2020г. по гр.д.№ 9883/19г. на БРС.
ОСЪЖДА К. К. Г. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ул.Б. № 21, ет.4 да заплати
на „ВиК" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.Победа, ул.”Генерал Вл.Вазов” № 3, представлявано от Г.Тенев – Изпълнителен
Директор направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4