Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27. 07. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 719
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпилата въззивна жалба от Д.К.Ч. и П.К.Ч. -
ответници в производството пред СРС.
С въззивната жалба се обжалва
решение № 272675/12.11.2019 г по гр. д. №54199/2016 г по описа на СРС, ГО, 119
състав, в частта, в която
претенциите на ищеца - „Т.С.“ ЕАД по чл. 422 ГПК срещу ответниците -
въззивниците пред настоящата инстанция, са били уважени, а именно се: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.
и П. К.Ч.,че претендираното от „Т.С.“ ЕАД, вземане
в размер на 107.64 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2013 година до 30. V.
2013 година, ведно със законната лихва върху посочената сума за времето от
10. VI. 2016 година, когато ищецът подава в съда заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 30. VI. 2016 година по частно гражданско
дело № по описа на Софийския районен съд за 2016 година против Ю.В.К., съществува
при условията на разделност за по за
всеки от тях или за по 53.82 лева.
Във въззивната жалба се излагат
подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част, както и се твърди, че СРС не се е съобразил с признанието на вземанията,
както и частичното прекратяване на производството по исковете по чл. 422 ГПК.
сочат, че сумата в размер на 107,64 лв. не е дължима за периода м.05.2013 г.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли така предявеният иск за сумата от
107,64 лв., представляваща част от сумата 721,22 лв. – главница, незаплатена
топлинна енергия /според въззивниците/ за аб.№ 214734, присъдена от СРС за
периода 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. Претендират направените разноски.
От ищеца пред СРС - „Т.С.“ ЕАД не
е постъпил отговор по въззивната жалба. В течение на производството се взема
становище като се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС
в обжалваната му част е правилно.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки един
въззивник е бил уведомен на 15.11.2019
г., а въззивната жалба е подадена на 29.11.2019 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се
обжалва, СРС е уважил исковете по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
В частта, в която е бил уважен насрещния иск, решението като необжалвано е
влязло в сила.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
С влязло в сила определение,
четено в публично съдебно заседание от 17.06.2019 г. , СРС е прекратил
производството по делото за сумите, признати за дължими от ответниците
/наследници по закон на длъжницата/ в размер на 613,58 лв.- главница /322,36
лв.+291,22 лв./и лихва за забава в размер на 102,17 лв. или общо за сумата в
размер на 715,75 лв. Със същото определение е прието, че производството
продължава за разликата до пълния предявен размер от 823,39 лв., т.е. за
спорната по настоящето дело сума в размер на 107,64 лв.
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че претенцията за сумата в размер на 107,64 лв.
е основателна и е признал това вземане в полза на ищеца като е приел, че същото
представлява /с оглед посоченото в диспозитива/ „незаплатена топлинна енергия
за времето от 01.05.2013 г. до 30.05.2013 г.“. Тази сума представлявала
разликата между сумата в размер на 823,39 лв., претендирана от ищеца и
формирана според СРС от фактурираната сума, коригирана със сумата от
изравнителните сметки, и сумата от 613,58 лв., за които производството е
прекратено. Тази сума следвало да се присъди като главница за м.05.2013 г.
С оглед на така лаконичните
мотиви на първата съдебна инстанция възниква пред настоящата спора относно това какво представлява
сумата в размер на 107,64 лв. и действително за кой период се отнася.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Видно от т.12 от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено на 10.06.2016 г.,
посочено е, че вземането за което се иска издаване на същата представлява:
671,81 лв.- главница за стойност на потребена топлинна енергия /ТЕ/ и стойност
на дялово разпределение – 49,41 лв. /= 721,22 лв./; лихва за забавено
издължаване на двете главници, съответно 92,06 лв. и 10,11 лв. /=102,17 лв./.
Главниците са претендирани за периода 01.05.2013 г.-30.04.2015 г.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК е издадена на 30.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 31550 по описа за 2016 г. на СРС,
119 състав, за сумата в размер на 721, 22 лв.- за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г.- 30.04.2015 г.; лихва за забава в размер на 102,17 лв.
за периода 30.06.2013 г. до 19.05.2016 г. и разноски по делото –325 лв. , от
които държавна такса в размер на 25 лв. и 300 лв.-юриск.възнаграждение.
Сумите, които са предявени за
установяване по реда на чл.422 ГПК с исковата молба са следните: 721,22 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2013 г. до м.04.2015 г. и лихва за забава в размер на 102,17 лв., изтекла
за периода 30.06.2013 г. до 19.05.2016 г.
С възражението по чл.414 ГПК
наследодателката на ответниците /въззивници в настоящето производство/ е признала следните вземания: за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г.
– 322,36 лв. и за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г.- 291, 22 лв. /или общо
сумата в размер на 613,58 лв./ като е посочено изрично, че това са сумите по
изравнителните сметки за периода. Призната е и лихвата за забава в размер на
102,17 лв. или общо сумата от 715,75 лв.
Разликата
до сумата, която СРС е приел, че продължава да бъде предмет на разглеждане в
производството по чл.422 ГПК/ над 715,75 лв. до 823,39 лв.= 107,64 лв./,
всъщност представлява 58, 24 лв. ДДС
върху сумата в размер на 291,22 лв., виж съобщението към фактура № **********
от 31.07.2015 г. /л.19 по делото пред СРС/ по
изравнителната сметка за периода 01.05.2014 г.- 30.05.2014 г. и 49,41 лв.
стойност на услугата дялово разпределение.
Доколкото исковото производство е
проекция на заповедното, то на установяване подлежат същите суми и на същото основание,
за които е била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение от
30.06.2016 г. В последната е посочено, че сумата в размер на 721,22 лв.,
представлява стойност на доставена от дружеството ТЕ за периода от 01.05.2013
г. до 30.04.2015 г. По отношение на сумата в размер на 49,41 лв.- стойност на
услугата дялово разпределение, заповедният съд не е издал разпореждане. В
исковата молба е посочено, че сумата в размер на 721,22 лв. представлява
стойност на доставена от дружеството ТЕ за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г.
С определението си по чл.140 ГПК,
№ 119310 от 20.05.2019 г. СРС изрично е посочил, че не ще разгледа възраженията
във връзка с дяловото разпределение, тъй като такова не се търсело. Ищецът не е
възразил по доклада. В обжалваното решение СРС също е посочил, че възраженията
относно дяловото разпределение не ще бъде разгледано, тъй като ищеца не търси
плащане на същото.
При липсата на насрещна въззивна
жалба от ищеца, настоящата инстанция не може да се произнесе относно вземането
за дялово разпределение.
При това положение обжалваното
решение за сумата в размер на 49,41 лв., представляваща стойност на
дялово разпределение, която не е предявена за установяване с исковата молба и
за която първоинстанционният съд изрично е приел, че не подлежи на разглеждане
в процеса, но впоследствие неправилно е приел, че се дължи като част от сумата
в размер на 107,64 лв. за доставена топлинна енергия за м.05.2013 г., е
неправилно и като такова ще бъде отменено.
Претенцията по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД по отношение на тази
сума противно на приетото от СРС, не е доказана и като такава ще бъде
отхвърлена по отношение на всеки един от ответниците при квота по ½ или
за сумата в размер на 24,70 лв.
Относно сумата в размер на 58,23 лв. /или по 29,12 лв. по отношение на всеки един от
ответниците като наследници на починалата длъжница Ю.В.К./- ДДС върху сумата в размер на 291,22 лв. по фактура № **********
от 31.07.2015 г. по изравнителна сметка за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г.- 30.05.2014 г., същата е дължима- касае се до облагаема
доставка по ЗДДС и ответниците като крайни потребители дължат данъчната основа
ведно с ДДС. След като са признали данъчната основа по тази фактура, то е
налице имплицитно признание и на дължимото ДДС.
След като СРС е приел, че е
налице признание от страна на наследодателката на ответниците за периода
01.05.2013 г.- 30.04.2014 г. и независимо от това е приел за дължимо вземането
на ищеца в размер на 107,64 лв. като го е съотнесъл към периода м.05.2013 г.,
то в тази си част обжалваното решение е недопустимо; затова и ще следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
За сумата в размер на 58,23 лв. /или по 29,12 лв. по отношение на всеки един от
ответниците като наследници на починалата длъжница Ю.В.К./- ДДС върху сумата в
размер на 291,22 лв. по фактура №
********** от 31.07.2015 г. по изравнителна сметка за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г.- 30.05.2014 г., заповедта по чл.410 ГПК е влязла
в сила.
По разноските:
В заповедното производство:
С оглед приетото от въззивната
инстанция на заявителя разноски не се
следват.
На наследниците на длъжницата разноски се следват и такива
са били направени от наследодателката им, изразяващи се в адв.възнаграждение в размер на 150 лв. поради което им се
присъждат.
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора
първоинстанционното решение търпи промяна в частта за разноските:
На ищеца „Т.С.“
ЕАД разноски не се следват.
На ответниците при съобразяване с определението от 17.06.2019 г. във връзка с частичното
прекратяване на производството по исковете по чл.422 ГПК, следва да им бъдат
присъдени по 50 лв. разноски,
представляващи дължим остатък от адв.възнаграждение за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция по исковете по чл.422 ГПК.
Първоинстанционното решение, в
частта, в която са присъдени в тежест на Д.К.Ч. и П.К.Ч. разноски в размер на 08,17 лв. за исковото производство и 21,25 лв.
за заповедното, като неправилно ще следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивниците разноски се следват, а
именно: по 100 лв. за адв. възнаграждение и по ½ от платената държавна
такса /54,41 лв./ за въззивното обжалване или по 27,20 лв. или на всеки един от тях –
по 127,20 лв.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно; претендираното адв.възнаграждение
е дори под минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
Въззиваемата страна претендира разноски, каквито е направила за процесуално
представителство, но с оглед изхода на спора такива не й се следват.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 272675/12.11.2019 г по гр. д. №54199/2016 г по
описа на СРС, ГО, 119 състав, в частта,
в която се: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. и П. К.Ч.,че претендираното
от „Т.С.“ ЕАД, вземане в размер на 107.64 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2013 година до 30. V.
2013 година, ведно със законната лихва върху посочената сума за времето от
10. VI. 2016 година, когато ищецът подава в съда заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, до окончателното
изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 30. VI. 2016 година по частно гражданско дело № по описа
на Софийския районен съд за 2016 година против
Ю.В.К., съществува при условията на разделност за по за всеки от тях или за по 53.82 лева, като
недопустимо.
И вместо
това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по иска с правно основание чл.422 ГПК връзка с чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу Д.К.Ч., ЕГН **********, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
Д.К.Ч., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** а, ******, кантора 313- адв.Р.А.,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** Б, сумата в размер на 29,12 лв., представляваща ½ от начислен ДДС в размер на
58,23 лв. върху данъчната основа от 291,22 лв.- стойност на доставена топлинна
енергия по фактура № ********** от 31.07.2015 г. по
изравнителна сметка за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-
30.05.2014 г., като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска с правно основание чл.422 ГПК връзка с чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу П.К.Ч.,
ЕГН **********, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че П.К.Ч., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** а, ******, кантора 313- адв.Р.А., дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата в размер
на 29,12 лв., представляваща ½ от начислен ДДС в размер на
58,23 лв. върху данъчната основа от 291,22 лв.- стойност на доставена топлинна
енергия по фактура № ********** от 31.07.2015 г. по изравнителна сметка за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.- 30.05.2014 г., като недопустимо.
Обявява за влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 30.06.2016 г. по
ч.гр.д.№ 31550 по описа за 2016 г. на СРС, 119 състав, за сумата в размер на 58,23 лв. /или по 29,12 лв. по отношение на
всеки един от ответниците - Д.К.Ч., ЕГН ********** и П.К.Ч., ЕГН ********** като
наследници на починалата длъжница Ю.В.К., ЕГН **********/- ДДС върху сумата в
размер на 291,22 лв. по фактура №
********** от 31.07.2015 г. по изравнителна сметка за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г.- 30.05.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 ГПК връзка с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД,
предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** Б, за признаване за установено, че Д.К.Ч., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** а, ******, кантора 313- адв.Р.А., дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата в размер на 24,70 лв. - 1/2 част от 49,41
лв., представляваща част от сумата в размер на 721,22 лв., претендирана
като стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 30.06.2016 г.
по ч.гр.д.№ 31550 по описа за 2016 г. на СРС, 119 състав, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК връзка с чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Б, за признаване за установено, че П.К.Ч.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** а, ******, кантора 313- адв.Р.А., дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата в размер на 24,70 лв. - 1/2 част
от 49,41 лв., представляваща част от
сумата в размер на 721,22 лв., претендирана като стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. ., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 31550 по описа за 2016 г. на СРС,
119 състав, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 272675/12.11.2019 г по гр. д. №54199/2016 г по
описа на СРС, ГО, 119 състав, в частта, в
която са присъдени в тежест на Д.К.Ч., ЕГН ********** и П.К.Ч., ЕГН **********,
разноски в размер на 08,17 лв. за исковото производство и 21,25 лв. за
заповедното производство
и вместо
това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
Б, да
заплати на Д.К.Ч., ЕГН **********,*** и П.К.Ч., ЕГН **********,*** и двамата
като наследници по закон на починалата длъжница Ю.В.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** а, ******, кантора 313- адв.Р.А., сумата в размер на 150 лв., представляваща
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на
Д.К.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** а, ******, кантора 313- адв.Р.А.,
сумата в размер на 50 лв. разноски, представляващи дължим
остатък от адв.възнаграждение за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция по исковете по чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на
П.К.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** а, ******, кантора 313- адв.Р.А.,
сумата в размер на 50 лв. разноски, представляващи дължим
остатък от адв.възнаграждение за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция по исковете по чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на
Д.К.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** а, ******, кантора 313- адв.Р.А.,
сумата в размер на 127,20 лв. представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на П.К.Ч., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** а, ******, кантора 313- адв.Р.А., сумата в размер на 127,20 лв. представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: