Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 183 Година
2022, 07.02. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 08.12.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА и като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2150 по описа за 2021
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е искова молба от А.Г.В.
***, действащ със съгласието на баща си Г.Н.В., чрез пълномощник адв.Т., срещу
Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз
Богориди” №7 за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева,
представляващо причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на
стрес, паника, уплаха, напрежение, тревожност, безсилие, унижение, непоносимост
към ситуацията, формирали негативни емоции и възприятия относно органите на
МВР, техните правомощия, безнаказаността на действията им при нарушаване
правата на гражданите, както и ролята на държавата в тази ситуация, вследствие
на отменена като незаконосъобразна с Решение №992/18.06.2021г., постановено по
гр. дело №5471/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVІ гр. състав, Заповед за задържане на лице рег.№432зз-143 от 27.03.2021г., издадена от П.Д.И.–
полицейски инспектор при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив в качеството му на
полицейски орган. Претендира се присъждане и на законни лихви от датата на
влизане в сила на решението, с което заповедта е отменена, до окончателното
изплащане на сумата, а така също и на разноски.
Ответникът – ОД на МВР –
Пловдив оспорва така заявената исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ както по
основание, така и по размер, в т.ч. се иска прилагане разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на исковата претенция,
алтернативно прави искане за присъждане на обезщетение при спазване разпоредбата
на чл.52 ЗЗД.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна.
Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че с влязло в сила на 21.07.2021г. съдебно
решение №992/ 18.06.2021г., постановено по адм. дело №5471/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVI гр. състав, е отменена Заповед за
задържане на лице рег. № 432зз-143/27.03.2021г., издадена
от П.Д.И.– полицейски инспектор при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е
заповядано задържане за срок от 24 часа на А.Г.В. в помещение за временно
задържане на Първо РУ-Пловдив. Видно от горепосочената заповед, В. е бил
задържан в 11,40 часа на 27.03.2021г., съответно освободен на следващия ден в
11,30 часа.
Установява се също така от приложената по делото
прокурорска преписка №3614/2021г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, че
с Постановление от 23.04.2021г. е отказано образуването на досъдебно
производство по преписка №432ЗМ-364/2021г. по описа на Първо РУ-ОДМВР –
Пловдив, прокурорска преписка №3614/2021г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив и е прекратена същата, поради липса на осъществен състав на
престъпление от общ характер. Преписката е била образувана въз основа на
постъпили в Районна прокуратура – Пловдив материали от Първо РУ – ОДМВР –
Пловдив, както следва: по преписка № 432000-4826/2021г. по описа на Първо РУ –
ОДМВР – Пловдив, образувана по жалба на А.Г.В. и по пр.преписка №4247/2021г.,
като след деловодното им обединяване са продължили да се водят под прокурорска
преписка №3614/2021г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив.
Като свидетел по делото е разпитан Г.Н.В. – баща на
ищеца, който заявява, че на 27.03.2021г. е бил на работа, съпругата му се е
обадила, че полицаи от Първо РУ са дошли вкъщи, влезли са и са взели сина им,
за да го разпитат. След това свидетелят е разбрал, че синът му е бил задържан.
След като са го освободили се е променила цялата обстановка в неговия дом –
синът му е започнал да изпада в депресии, нощно време е ставал, стряскал се е
насън, не е можел да спи, като това състояние е продължило около 6-7 месеца.
След това свидетелят е разбрал, че синът му, който и към настоящия момент е
непълнолетен, е бил неправомерно задържан. Имали са много проблеми в
семейството. При задържането на сина му, малката му дъщеря, която е на 12
годни, е била вкъщи. В момента на задържането в дома на свидетеля са били
неговата съпруга, малката му дъщеря и синът му. Свидетелят твърди, че е карал
сина си да ходи на психолог, но той е започнал да изпитва срам, затова не е
поискал да ходи на психолог, не е искал да го разберат приятели, че ходи на
психолог. Тъй като е в тийнейджърска възраст е спрял да го кара. Свидетелят не
знае дали с белезници са извели синът му, тъй като не е бил там. Бил е задържан
за 24 часа съгласно заповед за задържане. Свидетелят също е служител на МВР и
синът му започнал да го обвинява, като му казвал, че така ли работят и така ли
правят да задържат невинни хора. Минали са 6-7 месеца, докато синът му се е
успокоил. Бил е притеснен и е останал притеснен дори и след отказа за
образуване на досъдебно производство.
От това, че е бил задържан, е останал притеснен, като
посочва, че за човек, който е бил задържан, остава травма за цял живот.
Свидетелят заявява, че не е водил сина си на лекар. Той е изпитвал срам и пред
родителите си и пред приятелите си, като и от двете неща го е било срам. Няма
представа кога е получено решението на прокурора, тъй като всичко било при
адвоката. Минали са 6-7 месеца, докато се успокои детето от задържането му в
РУ. След отказа също е бил притеснен, свидетелят също бил притеснен.
Съдът кредитира частично показанията на разпитания по
делото свидетел, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в
това изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал и
ценени през призмата на чл.172 ГПК. За пълнота е необходимо да се посочи, че
чрез разпита на бащата на А.В. не се нарушава забраната на чл.166 ал.3 ГПК, тъй
като същият не е пълномощник на своя син, а единствено е приподписал исковата
му молба(оказал е попечителско съдействие като родител), поради
изискването на чл.28 ал.2 ГПК, тъй като е непълнолетен.
Други доказателства в хода на настоящото производство не
са ангажирани от страните, въпреки дадените на страните указания за подлежащите
на установяване факти и последиците от недоказването.
След анализ на така изложените фактически обстоятелства,
съдът намира следното от правна страна.
Съгласно новелата на чл.203 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК.
Съдът констатира, че както
ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по
чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно
исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а
ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл.37 ал.2 от
Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна
издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ,
тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се
предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва
да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази
изрична законова норма съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
От изложеното следва, че както
ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по
чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като
изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия
състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество
на правния спор.
В тази връзка следва да бъде
съобразено на първо място, че за да възникне правото на обезщетение,
задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Както вече се посочи, не е спорно между страните, че с
влязло в сила на на 21.07.2021г. съдебно решение №992/18.06.2021г., постановено
по адм. дело №5471/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр. състав, е отменена Заповед за задържане на лице рег.№432зз-143/27.03.2021г., издадена
от П.Д.И.– полицейски инспектор при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е
заповядано задържане на А.Г.В. в помещение за временно задържане на Първо
РУ-Пловдив.
Или, налице е единият от
елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по
съответния ред административен акт.
Следователно, дължима е
преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени
неимуществени вреди и при
положителен отговор на този въпрос – намират ли се неимуществените вреди в
пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на
отговорността по чл.1 ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в
резултат на отменен по съответния ред административен акт, като съображенията
за това са следните:
Терминът „вреди“ е легално
установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му
обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в
теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни
права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от
накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата
представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и
неимуществени.
Във връзка с претендираните тук
неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в
засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат
последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и
неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и
морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и
последиците от накърняване на естетическите му чувства.
Въз основа на свидетелските
показания, изслушани в хода на съдебното производство, настоящият съдебен
състав приема, че в периода на действие на отменената като незаконосъобразна
Заповед за задържане на лице рег.№ 432зз-143/27.03.2021г., издадена
от П.Д.И.– полицейски инспектор при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е
заповядано задържане на А.Г.В. в помещение за временно задържане на Първо
РУ-Пловдив, а именно от 11,40 часа на
27.03.2021г., когато е бил задържан, до 11,30 часа на 28.03.2021г., когато е
бил освободен, ищецът е преживял негативни емоции - създаден у него психически
дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от
извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство,
които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да
бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.
На следващо място следва да се
посочи, че съгласно чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи
наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен
акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква
обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е
да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди
и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са
в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За
установяването на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния акт са
допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания.
Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитания по делото
свидетел се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на
издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени са по повод и
във връзка със Заповед за задържане на лице рег.№432зз-143/27.03.2021г., издадена
от П.Д.И.– полицейски инспектор при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив в
качеството му на полицейски орган, с която на основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано задържане
на А.Г.В. в помещение за временно задържане на Първо РУ-Пловдив.
В случая свидетелските
показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на
неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразната заповед. Казано с други думи, налице е пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата
вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са
доказани по основание.
Относно размера на
претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има
характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния
административен акт се е отразил на увреденото лице.
При преценка времетраенето на
претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че задържането по
реда на чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е вид принудителна административна мярка с
определен срок на действие – в случая 24 часа. Или, ограничаването на свободата
на движение на ищеца не би могло да бъде повече от 24 часа, в какъвто смисъл е
разпоредбата на чл.27 ал.1 от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, уреждаща, че
задържаните лица незабавно се освобождават след отпадане на основанието за
задържане, но не по-късно от изтичането на 24-часовия срок за задържане по реда
на ЗМВР. В конкретния случай, както вече се посочи, правото на свободно
предвижване на ищеца е било ограничено в рамките на 23,50 часа - от 11,40 часа
на 27.03. 2021г., когато е бил задържан, до 11,30 часа на 28.03.2021г., когато
е бил освободен. При това положение следва да се приеме, че ищецът е търпял
твърдяните вреди единствено и само в този период, а именно от 11,40 часа на
27.03. 2021г. до 11,30 часа на 28.03.2021г., тъй като след този период
заповедта е прекратила действието си.
По отношение на наведените
твърдения след този период, в каквато насока са и част от показанията на
разпитания по делото свидетел, когато са били в ход наказателно производство по
пр. пр. №3614/2021г. по описа на РП – Пловдив и досъдебно производство по
преписка №432ЗМ-364/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив, следва
да се посочи на първо място, че е извън срока на действие на отменената като
незаконосъобразна заповед. Отделно от това, тук вече не се касае за
административна дейност, нито за действия на административни органи или техни
длъжностни лица. Това е така, защото следствените органи(Националната следствена служба,
окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в
специализираната прокуратура), както и органите на дознание в МВР, извършвайки
процесуално-следствените действия по разследване по реда на НПК, не
осъществяват административна дейност, а правораздавателна, поради което и
тяхната отговорност за вреди не може да бъде ангажирана по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а е по чл.2 ал.1 от с.з..
С други думи казано, ищецът
разполага с правото да заведе иск по реда на чл.2 ал.1 ЗОДОВ пред общите
съдилища в случай, че прецени, че правата му са били накърнени по някакъв начин
от действията, респ. бездействията на посочените по-горе длъжностни лица.
Съдът намира също така, че
интензитетът на породените негативни емоционални преживявания у ищеца не е
висок, без да са налице белези на дълбоки и трайни увреждания на неговата
психика. Не се установява това състояние да е трайно, да се е отразило на здравето
на ищеца или на образованието му. До извод в обратната насока не водят
показанията на свидетеля в частта им, касаеща психологическото състояние на
ищеца, доколкото за наличието или липсата на твърденията като причинена
„депресия“, следва да бъдат представени съответните медицински документи, тъй
като това са факти, които не могат да бъдат установени само и единствено със
свидетелски показания.
Отделно от това няма данни
разпитаният по делото свидетел да е лекар, а още по-малко да е извършил преглед
и поставил диагноза на ищеца. Нещо повече, свидетелят заявява, че ищецът А.В.
не е ходил на психолог и лекар. Все в тази насока следва да се посочи, че
психологическото състояние на ищеца може да бъде установено единствено и само с
помощта на съдебно-медицинска експертиза, каквато не е поискана, въпреки
указаната му доказателствена тежест с разпореждането за насрочване на делото в
открито съдебно заседание.
Отчитайки посочените до тук
обстоятелства, периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета
на породените негативни преживявания и обстоятелството, че ищецът към момента
на задържането е бил непълнолетен, настоящият съдебен състав приема, че
искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1 200 лева за посочения период от 11,40 часа на 27.03.2021г. до 11,30 часа на
28.03.2021г./23,50 часа/, при съобразяване с икономическия растеж и стандарта на живот и
актуалната практика на ВАС по казуси като процесния/така напр. Решение №350 от
17.01.2022г. на ВАС по адм. д. №7272/2021г., III отд., при това, че там
увреденото лице е било пълнолетно/.
Според този съд именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически
увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка,
направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост.
Размерът на обезщетението
отразява и важното обстоятелство, че ищецът е бил непълнолетен и както сочи
чл.14 от Конституцията на РБ същият се е намирал под закрилата на държавата и
обществото, като освен това се държи сметка за причинените негативни емоции,
резултат от незаконно задържане, при една все още млада, незряла личност.
Във връзка с възражението на
ответника за освобождаване от отговорност на основание чл.5 ЗОДОВ следва да се
посочи, че отговорността на Дирекцията не би могла да се ангажира, ако
увреждането е причинено по изключителна вина на В., каквато в настоящия случай
не се установява. Предвид приетото за установено по делото, не се установяват и
предпоставките за намаляване на обезщетението по причина, че той е допринесъл
за увреждането.
Крайният извод, който се налага
е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди на
ищеца, е частично основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 1 200
лева, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 2 000 лева,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателна при това положение
се явява и претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната
лихва, считано от 21.07.2021г. /датата на влизане в сила на решението, отменящо
заповедта за задържане/ до окончателното й изплащане.
По разноските.
С оглед изхода от спора,
на ищеца са дължат направените в това съдебно производство разноски. Преди
съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да
бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
В конкретния случай по
делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева/л.7-гръб/. Материалният интерес в случая е в размер на 2 000
лева, съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на
чл.8 ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 370 лева, поради което и при
съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че
процесуалното представителство на адв.Т. се изразява в изготвяне на искова
молба, лично явяване в две о.с.з., ангажиране на доказателства, в т.ч. и разпит
на свидетел, настоящият съдебен състав преценява възражението за прекомерност
на адвокатския хонорар в размер на 500 лева като неоснователно.
С оглед изложеното, разноските
в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в
размер на 310 лева – заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
На ответника следва да
бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на
основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК във връзка с § 1 от ЗР ЗОДОВ и
чл.144 АПК, в съответствие с изхода на спора. Според настоящия съдебен състав,
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150 лева
на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото, а изчислено по съразмерност възлиза на 60 лева и
именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.
Или по компенсация на
ищеца се дължат разноски от страна на ответника в размер на 250 лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване
гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7 да заплати на А.Г.В. ***, сумата от 1 200/хиляда и двеста/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на
незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице
рег.№432зз-143/27.03.2021г., издадена от П.Д.И.– полицейски инспектор при Първо
РУ на ОД на МВР – Пловдив, отменена като незаконосъобразна с Решение
№992/18.06.2021г., постановено по гр. дело №5471/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XVІ гр. състав, за периода от 11,40 часа на 27.03.2021г. до 11,30 часа
на 28.03.2021г., ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная
от 21.07.2021г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 250/двеста и петдесет/ лева разноски
за това съдебно производство по съразмерност и компенсация като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния и предявен размер от 2 000 лева като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: