№ 67674
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110135125 по описа за 2022 година
намери следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от ...0,
представлявано от Росен Таков – управител против ... за парично вземане по
договор за кредит № OL00022135 от 29.06.2020 г. в размер на: 500 лева –
главница, 16,80 лева – договорна лихва, 99,13 лева – неустойка, 66,09 лева –
такса за експресно разглеждане, 105 лева – разходи за извънсъдебно събиране
на вземането и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
На 29.06.2020 г., ...Д, като заемодател и ЮЛ. ОГН. В. като заемател са
сключили Договор № OL00022135 за предоставяне на заем на парична сума в
размер на 500 лева. Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в
тридневен срок от сключването на му да представи следното обезпечение по
договора – поръчителство от две физически лица, които да отговарят
кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход от над 2000
лева; да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители или
заематели по други договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат
неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към
други банкови или финансови институции, или ако имат – кредитната им
история в ЦКР на БНБ за една година назад да е с класификация, не по-лоша
от „редовен“ и да представят бележка за получавания от тях доход, като при
неизпълнение на това задължение дължи неустойка. Тъй като в конкретния
случай длъжникът не е изпълнил задължението си да представи исканото
обезпечение, заемодателят е начислил неустойка за неизпълнение на това
договорно задължение в размер на 99,13 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността
съдът следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която
се позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
1
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се
намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на
Европейския съюз /ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС имат задължителен
характер относно тълкуването на нормите на общностното право. С Решение
на Съда от 14.06.2012 г. по дело C-618/10 е дадено задължително тълкуване
на транспонираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна уредба на държава-
членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на
производството, макар да е установил всички необходими за това правни и
фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер
на клауза в договор, ако потребителят не е подал възражение – в този смисъл
са и решенията по дела С-473/00, С-137/08 и С-415/11. Следователно, следва
да се приеме, че съдът, разглеждащ заповедното производство, е длъжен и без
да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника – потребител да извърши
служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не
произтича от неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана
следва да отхвърли заявлението.
От фактическите твърдения, изложени от ...Д в подаденото заявление,
се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен договор за
паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно
длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена
в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148
ЗЗП. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява
неравноправните клаузи за нищожни като така изпълнява и изискването на
чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.
Съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай,
поради неизпълнение на задължението си за представяне на обезщетение по
договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 99,13 лева. Настоящата
инстанция намира така начислената неустойка за прекомерна съобразно
размера на заетата сума. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки са нищожни и не обвързват
потребителя по договора за заем. Условията и изискванията за обезпечаване
на задължението са твърде завишени и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Условията, на
които трябва да отговарят поръчителите, както и снабдяването с документите
за тяхното установяване са почти невъзможни за изпълнение в рамките на
тридневния срок по договора. Не на последно място следва да се отбележи, че
осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие
за сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на
2
което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не
отговаря на изискването за добросъвестност, визирано в чл. 143 ЗЗП.
По отношение на претендираната сума за закупен допълнителен пакет
от услуги съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича
това вземане, директно противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според цитираната
разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито са всички
предвидени в пакета допълнителни услуги. Предвид твърденията на заявителя
съдът установява, че към момента на сключване на договора за кредит
претендираната сума за експресно разглеждане на заявлението за кредит е
била фиксирана по размер. Следователно тази сума не попада в хипотезата на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, противоречи на тази разпоредба и на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД е нищожна.
По отношение на претендираната сума за такса за извънсъдебно
събиране на сумата по кредита съдът намира, че посочената договорна клауза,
от която произтича вземането за такса за разходи в размер на 105 лв.
директно противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърденията в заявлението сочат,
че уговорената предпоставка за начисляване на такси и разходи е единствено
забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Ето защо валидността на уговорката, от която
произтича вземането за такса за разходи, преценена с оглед на императивната
норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК, води до извод за нейната нищожност. Освен това
конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с
императивен характер. От изложеното в заявлението не се установява да е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират
такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От
твърденията в заявлението не може да се направи несъмнен извод за такъв
характер на начислената такса, доколкото не се изброяват извършените
дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя. Както се
посочи по-горе, таксите и разноските са основани на забавата на длъжника,
която е последица от договорно неизпълнение и не съставлява допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Поради всичко гореизложено настоящият състав счита, че клаузите на
договора – предмет на настоящото дело, които регламентират начислената
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, такса за експресно
разглеждане и разходи за човешки ресурси, са нищожни, не обвързват
длъжника по този договор и не следва да бъдат включвани в заявената
заповед за изпълнение. Що се отнася до останалите, посочени в заявлението
вземания не са налице основания за отказ за издаване на заповед за
изпълнение и такава следва да се издаде.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на ...0, представлявано от Росен Таков –
3
управител против ... за сумата от 99,13 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, за сумата от 66,09 лева – такса за експресно
разглеждане на заявлението и за сумата от 105 лева – разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4