Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при
секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 183 по описа за 2020 г. на РС Елин Пелин и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Г.И.Г. ***, с ЕГН **********, е обжалвал
с искане да бъде отменено Наказателно
постановление № II-30/05.05.2020 г. на
старши
комисар-директор на ОД МВР-София, респ. наложеното му със същото административно наказание “глоба в размер на 300.00 / триста / лева” на основание чл.209а, ал.1
от Закон за здравето /ЗЗдр/ за нарушение на чл.63,
ал.1 от Здр, във вр. със Заповед № РД 01-124/13-93-2929г. на Министъра на
Здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед № РД
01-197/11.04.2020 година на Министъра на Здравеопазването.
С
жалбата си Г.Г. възразява относно възприетата с натазателното постановление фактическа
обстановка. Твърди, че не се е разхождал по площада на с. Г. М., а се намирал на ул.“П.“, където
и му бил съставен процесния АУАН.
Въвежда в жалбата си съображения за маловажност на случая, тъй като улицата
била празна, нямало хора наоколо и не са настъпили никакви вредни последици.
Счита, че в случая е било налице
формално деяние с ниска степен на
обществена опасност, като и
нарушението би се явявало за жалобподателя първо такова. В този смисъл административният
орган могъл да му отправи писмено
предупреждение , а не да подходи към составянето на АУАН. Моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган, редовно призован за с.з., не е
изпратил представител. Депозирана е писмена защита,с която се иска съдът да
постанови решение ,с което да
потвърди наказателното постановление
/л.48 от делото/.
РП Елин Пелин не е изпратила представител и не
е депозирала становище във връзка с жалбата.
По
делото е приета изпратената в цялост административнонаказателна преписка водена
срещу жалбоподателя.
От
показанията на св.П. е видно, че докато с колегата си пътували със служебнен автомобил
в района на с. Г. М. , обл. С., са забелязали на площада лице без маска.
Спрели го и го попитали дали има маска, на което той отговорил отрицателно. Свидетелят му казал ,
че ще му състави акт, извадил една от служебните маски и я дал на
жалбоподателя. Последния си поставил маската и след съставянето и връчването на
процесния АУАН си продължил.
Св.
А. в показанията си твърди, че с колегата П.
на процесната дата били екип, като практиката в
ОДМВР била всеки месец да ходят
като контрол по ЗМВР в района на С. област. В случая били в района на с. Г.М.а, обл. С..
Докато потували с автомобила в района на селото видели едно лице на площада , което не носело маска. Слезли и отишли с колегата си при това лице , което казало ,
че няма маска.Дали му служебна, след което св. П. съставил акт на жалбоподателя. Г.Г.
по никакъв начин не бил осиутявал
проверката, а пояснил на полицейските служители, че работел в гр. С. във
фитнес, където нямали практика да носят
маски и се чуди дали да си слага маска или да не слага. Тогава му разяснили,
че е длъжен да носи маска и ако не носи може да се
наложи да заплати и следваща глоба, ако му бъде извършена още същия ден и друга
такава проверка, при което Г. си сложил маската.
Производството
е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата
е допустима. Депозирана е от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Съдът
намира жалбата за основателна по следните съображения:
На
16.04.2020г., около 12.40 часа в с. Г. М. , обл. С. екип на ОДМВР София
извършвал обход във връзка с
осъществяването на контрол по ЗМВР. На
площада в селото видели мъж, който не носел предпазна маска покриваща лицето и
носа му.Спрели лицето, което им казало, че няма маска, при което св. П. извадил
от служебните и дал на жалбоподателя. Последният се поколебал дали да си слага майска, тъй като „ във фитнеса където работел в гр. София
никой не носел маска“. След като му било разяснено от свидетелите П. и А.,
че при последваща проверка дори още същия ден може отново да му бъде съставен
акт и наложена втора глоба, жалбоподателят си поставил маската на лицето и
останал с нея. След това свидетелят П. подходил към съставяне на АУАН № 465073/16.04.2020г., в който отразил,
че Г.Г. се
разхожда без поставена
маска на лицето, с което не е изпълнил въведени противоепидемични мерки
във връзка с извънредно положение
въведено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 година. В нарочна към АУАН
графа актосъставителят отбелязал, че посоченото в
акта лице е нарушило чл.63, ал.1 от Закон за Здравето, във вр. с т.9 от Заповед № РД 01-124/13-93-2929г.
на Министъра на Здравеопазването, изменена и допълнена със
Заповед № РД 01-197/11.04.2020 година на Министъра на Здравеопазването. Жалбоподателят
е подписал съставения му АУАН ,
отбелязвайки, че няма възражения по акта.
Въз основа
на съставения АУАН е издадено
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Така
изложената по- горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
АУАН №
465073/16.04.2020г. е съставен на името
на жалбоподателя за нарушение на т.9 от
Заповед № РД 01-197/11.04.2020 година на Министъра на Здравеопазването, с която
изменена Заповед № РД 01-124/13-93-2929г. на
Министъра на Здравеопазването.
Точка 9 от цитираната Заповед /
изменението в която влиза в сила от 12.04.2020г./ въвежда задължение за всички
лица намиращи се в закрити или на открити обществени места, в т.ч.
...паркове , ...улици...,спирки...“, да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство / шал, кърпа и др./ покриващо носа и устата.
Видно от събраните доказателства поведението
на жалбоподателя на 16.04.2020г. в с. Горна Малина е било в отклонение от въведените с цитираната Заповед изисквания към обществеността, като Г.Г. не само не е имал поставена защитна маска покриваща устата
и носа, но и не е имал такава в себе си. Относно този факт жалбоподателят е изложил
пред контролния орган своите
съображения /вж. показанията на св. А./. След проведените разяснения от
страна на полицейските служители,
жалбоподателят се е привел в съответствие с изискванията на цитираната Заповед
поставяйки си предпазната маска.
Нормата на
чл.209а , ал.1 от Закона за Здравето /редакцията действаща към 16.04.2020г./
предвижда административнонаказание „глоба
в размер от 300 до 1 000.00 лева , а при повторно нарушение от 1 000.00 лв. до
2 000.00 лева “ за лице, което не изпълни
въведени от Министъра на Здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки по
чл.61, ал.1 и ал.2 от ЗЗдр.
При служебно
извършена проверка съдът констатира, че
АУАН е съставен, а НП издадено от компетентен орган, като не са допуснати
нарушения на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В съставения АУАН ясно и недвусмислено
е описано извършеното от жалбоподателя нарушение, както и прецизно отразени разпоредбите, които са били нарушени, в
т.ч. и нарушената противоепидемична
мярка по т.9 от Заповед № РД
01-197/11.04.2020 година на Министъра на Здравеопазването, с която е изменена
Заповед № РД 01-124/13-93-2929г. на Министъра
на Здравеопазването. В този смисъл АУАН
от 16.04.2020г. по отношение на жалбоподателя е съставен при спазване на
установените императивни разпоредби, предвид извършеното от Г. Г. нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр..
От друга страна
настоящият състав намира, че нарушението осъществено от жалбоподателя
представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като
нарушението е със значително по-ниска
степен на обществена опасност от
случаите на административно нарушение
от този вид. В тази връзка не се
събраха данни в хода на съдебното дирене, на площада, както и в близост на
нарушителя, да са се намирали други лица / общуващи с жалбоподателя или
разминаващи се с него /, които да са били подложени на евентуален риск от
епидемичното им обременяване от страна на
Г.. Пак в тази връзка липсват данни по делото последният да е имал
каквито и да било признаци на отклонения в здравословното си състояние,
от които биха могли да възникнат
съмнения за заболяване, в т.ч. и
епидемичното такова, по повод на което са били въведени мерките по т.9 от цитираната Заповед. Съдът
отчете и обстоятелството, че нарушителят по никакъв начин не е възпрепятствал
проверката извършена му от контролните органи и е изпълнил разпорежданията им
да си постави маската, която му е била
дадена от свидетелите П. и А.. Не на последно
място следва да се посочи, че
жалбоподателят с жалбата си до съда признава фактите изложени в съставения му
АУАН и в издаденото НП, в т.ч. , както по отношение извършваната
разходка, така и касателно
липсата на предпазна маска, носенето на каквато е било задължително
съгласно цитираната Заповед. Ето защо настоящият състав намира, че въпреки формалната прецизност проявена от страна на административния орган при провеждане на административнонаказателното преследване по
процесната преписка, е следвало единствено да предупреди нарушителя Г., че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Тъй като преценката за наличието на „маловажен случай“ се извършва
за всеки конкретен случай, при настоящата хипотеза съдът споделя наличието на
предпоставките по чл.28 ЗАНН при съображенията изложени по-горе в настоящото.
Предвид горното и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление
№ II-30/05.05.2020 г. на старши комисар-директор на ОД
МВР-София, с което
на Г.И.Г. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба в размер на 300.00 / триста / лева” на основание чл.209а, ал.1
от Закон за Здравето за нарушение на
чл.63, ал.1 от ЗЗдр, във вр. със Заповед № РД
01-124/13-93-2929г. на Министъра на Здравеопазването, изменена и допълнена със
Заповед № РД 01-197/11.04.2020 година на Министъра на Здравеопазването.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд-София област в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: