РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Етрополе, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100280 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба, с която е предявен осъдителен иск, с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД от страна на Е. Д. Д., с ЕГН
********** от гр. Е************ против „ТРУД НЮЗ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична,
р-н „Изгрев“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 14А, вх. Б, ет. 1, за заплащане на сумата
от 20 000, 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на разпространени, на 03.11.2023 г., клевети, чрез
публикуване на статия във в. „Труд“ и на интернет сайта „trud.bg“, озаглавена
„Кандидат – кмет и брат викат джипове в първи частен град“. Прави се и
искане за присъждане на разноските, направени от ищеца в хода на
производството.
В молбата се твърди, че на 03.11.2023 г. във в. „Труд“ и интернет – сайта
„trud.bg“ била публикувана една и съща статия, озаглавена „Кандидат – кмет и
брат викат джипове в първи частен град“. Посочва се, че в процесната статия
са били направени недвусмислени внушение, че ищецът, описан с думите
„бивш депутат, нашумял в скандали“ се е появил в навечерието на местните
избори в черен джип, за да плаши хората с „генерало- милиционерски техники
1
на влияние“, прибягвайки до грубости. Ищецът счита, че чрез тези твърдения
се цели да се създаде внушение у хората, че се занимава с изборна търговия,
което, според него, представлява приписване на позорящи обстоятелства и на
престъпление. Твърди, че тези твърдения са неверни, че не е организирал вота
или каквото и да е, свързано с местните избори в гр. Етрополе през 2023 г..
Навежда доводи, че постоянният му адрес е в гр. Етрополе; че е почетен
гражданин на града; че е бил общински съветник в общинския съвет в града;
че братовчед му Димитър Д. е бил кмет на този град в продължение на два
мандата и че фамилията му е уважавана от местното население, като с
посочените публикации е уронен престижа му и е претърпял неимуществени
вреди в претендирания размер. Посочва, че последните са свързани и с
обстоятелството, че по повод същите публикации е бил посетен от органите на
МВР за извършването на проверка по случая и е бил разпитван от
следствените органи. Твърди, че с това били засегнати в значителна степен
неговата чест и достойнство; че е ограничил контактите си с близки, приятели,
познати и колеги, заради постоянните разговори, които се е налагало да води с
тях по повод въпросните публикации и данните, изнесени в тях; че започнал
често да чува и разбира за негативни коментари на различни лица по негов
адрес, от което също претърпял негативи, в личен и професионален план.
Ищецът посочва, че в резултат на всичко това е започнал да изпитва
безпокойство, чувствал се е подтиснат, затворил се в себе, станал необщителен
с околните, преживял силен стрес и започнал да изпитва силни тревоги за
майка си, която, в следствие на процесните публикации, била много
притеснена и разстроена. В молбата се твърди, че в резултат на всички
описани по – горе негативни изживявания, ищецът е получил стомашна и
диабетна кризи, като с дни бил с преобладаващо високо кръвно налягане.
Посочва се, че ответното дружество следва да отговаря за причинените му
неимуществени вреди, в качеството на възложител и работодател на лицата,
непосредствено ангажирани с изготвянето и публикуването на въпросните
статии.
В срока на отговор ответното дружество е депозирало такъв – чрез
пълномощника си адв. И И. Й. – Т. В него се излагат подробни аргументи
относно неоснователността на предявените искови претенции; твърди се, че
въпросната статия не съдържа нито една обида, клевета или невярно
твърдения за ищеца; прави се възражение за недопустимост на иска, с оглед
2
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, като се навеждат доводи, че въпросните
статии са били насочени към друго лице - кандидатът за кмет Д Д., който е
братовчед на ищеца, а не към последния; твърди се, че статиите са били
публикувани вследствие на добросъвестно журналистическо проучване и с
цел да се информира обществото в периода на провеждането на местните
избори през есента на 2023 г., като, в този смисъл, се посочва, че нормално
братовчедът на ищеца /който е бил кандидат за кмет на гр. Етрополе по това
време/ и близките му да са обект на медийни публикации; твърди се, че
статии, съдържащи данни за ищеца са публикувани в други медии около месец
преди да бъдат публикувани статиите от ответното дружество и с оглед на
това се излагат доводи, че ако ищецът е претърпял някакви неимуществени
вреди, то те не са в причинна връзка със статиите, изнесени в печатното и
интернет – изданието на ответното дружество от 03.11.2023 г.;посочва се, че в
статията изрично се цитира името на източника на информацията, касаеща
ищеца, а именно – инж. М. Ц. – бивш кмет на града. Претендират се разноски,
като се посочва, че допълнително ще бъде представен списък на същите по
реда на чл. 80 ГПК. Такъв, обаче, не е представен от страна на ответното
дружество.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява като се
представлява от адв. Г., който поддържа исковата молба, по изложените в нея
факти и доразвива своите аргументи относно основателността й. Претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не се
представлява. От негова страна – чрез пълномощниа му адв. И Й. - Т е
подадена молба, с която се излага становище за даване ход на делото в
отсъствието на негов представител и с която прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски по делото.
В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства са
приобщени: заверено копие /на хартиен носител/ на статия със заглавие
„Кадидат – кмет и брат викат джипове в първи частен град“, публикувана на
страницата на „trud.bg“ на 03.11.2023 г.; копие /на хартиен носител/ на статия
от 13.10.2023 г., публикувана на сайта „DNESNEWS.BG“ със снимка на
ищеца, озаглавена „Е. Д. /Фаса/ се върна от Х*****, купува гласове в
Е******“; заверено копие /на хартиен носител/ на статия, публикувана в сайта
3
„Narod.bg“ , на 12.10.2023 г., озаглавена „Е Ф се върна от Х******, купува
гласове в Е*****“; заверено копие /на хартиен носител/ на статия,
публикувана на сайта „DNESNEWS.BG“, на 19.10.2023 г., със снимка на Е. Д.
Д., озаглавена „Narod.bg“ до МВР: Е. Д. /Ф/ държи ли прокуратурата в
Е*******?“; заверено копие /на хартиен носител/ на статия, публикувана на
сайта „Narod.bg“ , на 19.10.2023 г., озаглавена „Narod.bg“ пита С: Е Ф държи
ли прокуратурата в Е******?“; заверено копие на справка от сайта
„DNESNEWS.BG“, от секция „контакти“; заверено копие на постановление за
отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 1723/2023 г. по
описа на РП – Ботевград, ТО – Етрополе; заверено копие на справка на имейл
„Регистър.БГ“ ООД; заверено копие /на хартиен носител/ на справка по име на
домейн; заверено копие на справка от „Търговския регистър“ при АВ;
заверено копие на грамота за дарител; заверено копие на свидетелство за
съдимост на Е. Д. Д.; заверено копие на грамота, издадена от вестник „24 часа“
и Българска национална телевизия за „Един от достойните българи“; копие
/на хартиен носител/ на статия, публикувана на 17.04.2013 г. на сайта
www.utroruse.com, със заглавие „Прокуратурата призова Е. Д. за снемане на
обяснения“; копие на искова молба, предявена на 24.01.2024 г. от Е. Д. пред РС
– Етрополе срещу Сдружение с нестопанска цел „Гражданско движение
„ДНЕС“ – общество срещу произвола; други копия /на хартиен носител/ на
статии, които, според ответника, са много по – негативни и е твърде по -
вероятно да са предизвикали твърдените емоционални реакции; копия на
статии /на хартиен носител/, които, според ответника, показват ищеца като
публична личност и свързват името му със серия скандали, проверки,
разследвания и конфликт на интереси;заверено копие на писмо от РП –
Ботевград, ТО – Етрополе, с изх. № 593/09.05.2024 г.; заверено копие на писмо
от Общинска избирателна комисия – гр. Етрополе, с изх. № 22/09.05.2024 г.;
заверено копие на писмо от Началника на РУ – Етрополе при ОД МВР –
София, с изх. № 263000-495/30.05.2024 г.; амбулаторен лист с №
24142В085519/21.05.2024 г., издаден на ищеца във връзка с извършен му
медицински преглед – във вид на оригинал и заверено копие; заверено
фотокопие на 1-ва и 16-та страница на брой на вестник „Труд“ от 03.11.2023 г.;
заверено копие на писмо от Общинска избирателна комисия – гр. Етрополе с
изх. № 25/27.09.2024 г.; заверено копие на писмо от РП – Ботевград с изх. №
1394/14.10.2024 г.; заверено копие на удостоверение, издадено от
4
„Ловчанската митрополия“ с изх.№ 135/07.10.2024 г.; заверено копие на
справка от манастир „Света Троица Варовитец“; заверено копие на писмо от
Общински съвет – Етрополе, ведно с решение № 196/22.12.2024 г.; квитанция
за платена държавна такса и адвокатски пълномощни.
В съдебното заседание, по реда на чл. 190 ГПК, е указано на ответното
дружество да представи писмен документ, от който да е видно кое е
лицето/лицата, участвало в изготвянето на процесните статии, както и
служебната му връзка с ответното дружество. С оглед на това по делото е
депозирана молба от адв. И Й. – Т, в която се посочва, че в редакцията на
ответното дружество не се съхранява и не съществува такъв документ, с оглед
на което не може да бъде представен. Излага се и становище, че по своето
естество се иска предоставяне на информация, а не документ по смисъла на
чл. 190 ГПК, че само свидетелите предават инофромация на съда, а
ответникът не такъв, респ. няма как да даде такава.
В съдебното заседание са допуснати до разпит двама свидетели – един
при режим на довеждане от страна на ищеца – Т В Т и един – при режим на
призоваване по искане на ответното дружество – М. Й. Ц.. В показанията си
св. Т В Т, заявява, че познава Е. Д. Д. от около 25 години, като поддържа
добри приятелски отношения с него; че след като ищеца е разбрал за
въпросните статии, не е излизал и не се е срещал с приятелите си; че не знае
някой да е подавал жалби и сигнали срещу него, или да се е оплаквал от него.
В показанията си св. М. Й. Ц. посочва, че познава ищеца по делото от
2003 г., когато е бил кандидат за кмет на гр. Е***; че той също е бил кандидат,
като е бил избран с мандат от 2003 г. до 2007 г.; че ищецът е известен с
прякорите „Е. С“ и „Е Ф“, последният най – вече заради развивания от него
бизнес с цигари; че е закупил бившият затвор в гр. Е******* и го е
преустроил като ловен дом, създал е ловно стопанство, което е било
посещавано от много ловни групи, но същото е станало печално известно с
отстрелването на „фалшив“ елен и че, освен това, е закупил и местната фабри
„Етрополски бук“. Св. Ц. заявява, че след като е изтекъл мандатът му като
кмет е участвал активно в управлението на града, тъй като е бил общински
съветник в периода от 2007 г. до 2015 г.; че с оглед на това до него е
достигнала информация за това, че приближени до ищеца хора, управляващи
фирмата „Вас Мит“ са печелили почти всички обществени поръчки в града и
5
че неведнъж е споделял това с различни медии, в периода от 2008 г. до 2023 г.;
че не веднъж е правил изявления за тези обстоятелства на сесии на общинския
съвет, с оглед на което е бил заплашван и бит от лицата, управляващи
горепосочената фирма; че никога не е бил заплашван и притесняват лично от
Е. Д. Д., но от хора от неговото обкръжение – да; че не му е известно Е. Д. Д.
да е притеснявал лично някой жител на гр. Е******* и общината, но групата
гравитираща около него, известна с прякора „Комарджийте“ постоянно са
притеснявали местното население; че е запознат със статията, по повод на
която е образувано делото; че непосредствено преди публикуването й с него,
по телефона се е свързала журналистка от „Труд Нюз“, чието име не си
спомня; че същата журналистка му е обяснила, че ще пише статия по повод
битката за кметското място, очертаваща се между кандидатите В А и Д Д.
/братовчед на Е. Д. Д./; че е дал интервюто между първия и втория тур на
местните избори за кмет, след като е станало ясно, че двамата горепосочени
кандидати отиват на балотаж; че всичко, което е отразено в посочената статия
той го е заявил на журналистката и че неслучайно цитират имото му нея; че
цялата изложена информация за приближените фирми около бившия кмет Д
Д., брат му Е. Д. и братовчед му Е. Д. Д. е посочена от него и е отразена така,
както я е заявил, и че в интервюто единствено не е посочвал термина „частен
град“.
Във връзка с всичко гореизложено, ръководен от събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Ответното дружество „ТРУД НЮЗ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична, р-н „Изгрев“, ул.
„Чарлз Дарвин“ № 14А, вх. Б, ет. 1, развивало медийна дейност, като
стопанисвало и ползвало интернет – сайта с домейн „trud.bg“, а също така
организирало дейността по спирването и издаването на вестник „Труд“.
През есента на 2023 г. в страната се провеждали местни избори за
кметове и общински съвети. Както всички медии /печатни и електронни
такива/ и горепосоченото дружество било пряко ангажирано с изборния
процес и резултатите от него, респ. със събирането и оповестяването на
информация, касаеща този процес и кандидатите за кметове и общински
съветници. След провеждането на изборите за кметове, в много населени
6
места в страната се стигнало до балотаж. Сред тези населени места бил и гр.
Е******, в който след първия тук на изборите за кмет не могъл да се открои
спечелил кандидат и на балотаж отишли В А и дотогавашният кмет на града –
кандидатът Д Д.. Медията „Труд Нюз“ се заела с по – детайлното отразяване
на очерталата се битка между двамата кандидати, като възложила на своите
журналисти да проучат нагласите на местното население и местната власт. В
изпълнение на това една от журналистките им /неустановена в хода на делото/
се свързала по телефона със св. М. Й. Ц., за когото установила, че е ангажиран
от дълги години с управленитео и развитието на града, предвид
обстоятелството, че същият е бивш кмет и общински съветник. В проведеният
между двамата телефонен разговор, св. Ц. се съгласил да даде интервю за
медията. В хода на същото надълго обяснил неговите виждания за
управлението на града от досегашното му ръководство /в лицето на кмета Д
Д./ през последните години. Св. Ц. споделил за управлението на кмета Д. и
обстоятелството, че всички обществени поръчки се печелят от едни и същи
приближени нему фирми, част от които, в годините назад, са били
управлявани от неговия брат Е. Д.; че в навечерието на втория тур на изборите
първият братовчед на кандидадът за кмет Д. - Е. Д. Д. по прякор „Е Ф“ се е
върнал в града, най – вероятно, за да подкрепи братовчед си на втория тур на
изборите, той като той изостава значително от другия кандидат за кмет; че
автомобилът на Е. Д. Д. е забелязан в града да обикаля заедно с други
подобни автомобили и че кметът – генерал Д Д. най – вероятно е решил да
приложи някой генералско – милиционерски техники за влияние.
В последствие, на 03.11.2023 г., във в. „Труд“ и на интернет сайта
„trud.bg“, били публикувани статии със заглавие „Кандидат – кмет и брат
викат джипове в първи частен град“, които били с абсолютно идентично
съдържание, и в които подробно били описани изложените от св. Ц. факти
относно управлението на града от дотогавашния кмет Д Д.; неговите
приближени фирми, които през последното десетилетия печелили всички
общенствени поръчки на местно ниво; близките му роднински връзки с
управителите на тези фирми през годитите, сред които брат му и братовчед му
Е. Д. Д., който бил посочен с прякора „Е Ф“. В статиите било посочено, че
бившият депутат и преуспял в миналото търговец, най – вече покрай
цигарения бизнес, Е. Д., по прякор „Е Ф“се е появил в гр. Е******* в
навечението на балотажа,като черният му джип е забелязан по улицете на
7
града; че нашумелият в миналото покрай лобистки законови поправки,
конфликт на интереси и други с скандали политик, се е върнал в града, за да
подкрепи първия си братовчед и кандидат – кмет Д Д., който, според
резултатите от първия тур изостава значително от опонента си В А и очевидно
е решил да приложи някои генералско – милиционерски техники за влияние,
които включват и бръмчене с джипове по улиците. В статиите била
публикувана и снимка на паркирали в близост до ТП „ДГС“ – Етрополе черни
луксозни джипове и други автомобили, като под тази снимка бил изписан
текста „Джипът на Е. Д. обикаля етрополските улици преди балотажа на 5
ноември. Зад него има и други.“.
Междувременно, преди тази дата /03.11.2023 г./ в различни други
електронни медии били публикувани и други статии, в които се цитирало
името на ищеца, а именно: статия от 13.10.2023 г., публикувана на сайта
„DNESNEWS.BG“ със снимка на ищеца, озаглавена „Е. Д. /Ф/ се върна от
Х****, купува гласове в Е*****“; заверено копие /на хартиен носител/ на
статия, публикувана в сайта „Narod.bg“ , на 12.10.2023 г., озаглавена „Е Ф се
върна от Х****, купува гласове в Е*****“; заверено копие /на хартиен
носител/ на статия, публикувана на сайта „DNESNEWS.BG“, на 19.10.2023 г.,
със снимка на Е. Д. Д., озаглавена „Narod.bg“ до МВР: Е. Д. /Фаса/ държи ли
прокуратурата в Е*****?“; заверено копие /на хартиен носител/ на статия,
публикувана на сайта „Narod.bg“ , на 19.10.2023 г., озаглавена „Narod.bg“ пита
С: Е Ф държи ли прокуратурата в Е*******?“.
След като посочените статии станали достояние на ищеца, същият ги
възприел като такива – касаещи неговата личност и като обидни,
клеветнически и позорящи го, поради което изпитал негативни емоции и
чувства,което било констатирано от близките му приятели, сред които и св. Т
В Т.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства,
подробно описани по – горе.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с осъдителен иск по чл. 45, вр. чл. 49, вр. чл. 52 ЗЗД с
искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца съответната
8
парична сума, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди по повод публикуването на процесните статии,
съдържащи обидни и неверни клеветнически твърдения за последния.
При това положение, в тежест на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, а
именно: че ответното дружество е възложител на работа, във връзка с която са
направени конкретните публикации; че тези публикации са били насочени
към ищеца и са се отнасяли за неговата личност; че изнесените в тези статии
факти и обстоятелства не отговарят на обективната истина; че в следствие на
възприемането на фактите от тези статии за него са настъпили съответни
неимуществени вреди, в твърдените от него вид и интензитет.
В тежест на ответното дружество, при условията на обратно доказване, е
да установи релевантните за него /в отговора/ факти и обстоятелства, а
именно: въпросната статия не съдържа нито една обида, клевета или невярно
твърдения за ищеца; че въпросните статии са били насочени към друго лице -
кандидатът за кмет Д Д., който е братовчед на ищеца, а не към последния; че
статиите са били публикувани вследствие на добросъвестно журналистическо
проучване и с цел да се информира обществото в периода на провеждането на
местните избори през есента на 2023 г., и че е нормално братовчедът на
ищеца /който е бил кандидат за кмет на гр. Е****** по това време/ и близките
му да са обект на медийни публикации; че статии, съдържащи данни за ищеца
са публикувани в други медии около месец преди да бъдат публикувани
статиите от ответното дружество и че ако ищецът е претърпял някакви
неимуществени вреди, то те не са в причинна връзка със статиите, изнесени в
печатното и интернет – изданието на ответното дружество от 03.11.2023 г.; че
в статията е базирана на данни, предадени от достоверен източнки, който е
застанал с името си пред медията и пред обществото, а именно – инж. М. Ц.;
както и да обори презумпцията за вина, визирана в чл. 45, ал. 2 ЗЗД .
В конкретния случай се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищеца с публикуването на статии, съдържащи обидни и
неверни, позорящи го клеветнически фактически твърдения. Отговорност за
вреди от публикации в печатно издание /включително и електронно такова/
носи този, който е възложил извършването на работата на основание чл. 49 от
ЗЗД, т. е. издателят на вестника/стопанинът на интернет-сайта, в който са
9
публикувани твърденията. Издателят носи отговорност за верността на
написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно
журналистическо разследване. Свободата на словото се разпростира до
пределите, след които засяга други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на други граждани /в този смисъл виж решение №
147/18.03.2011 г. по гр. д. № 1640/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о. и решение №
404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. О./
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че ответното дружество е собственик на интернет-сайта „trud.bg“
и е ангажирано със списването и издаването на печатното издания на в.
„Труд“. Нещо повече, тези обстоятелства не се оспорват от ответника по
никакъв начин. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема за
безспорно установено по делото, че ответното дружество, като издател на
въпросното печатно и електронно издание определя характера и
съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на
работа и носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени при
изпълнението на тази работа.
При обсъждане на елементите на деликтната отговорност по чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД, следва да се установи по безспорен начин, че е налице деяние,
което е противоправно по своята същност и в резултат на което са настъпили
съответни вреди /в случая неимуществени такива/ и че е причинено от
съответно лице, в резултат на възлагане от страна на друго лице. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал. 2 ЗЗД виновността при извършването на деянието се
предполага до доказване на противното. За да се установи наличието на
противоправно деяние е необходимо да се установи има ли нарушение на
нормативно установено задължение. На първо място, предмет на разглеждане
в настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба
действия на ответника се характеризират с противоправност. За да се формира
категоричен извод в тази насока следва да се изследва относимия към случая
наказателен състави на клеветата, респ. да се установи дали той се е
осъществил в разглеждания казус. В случай, че се установи поведение,
покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на
противоправно деяние.
Клеветата, се извършва като се разгласи неистинско позорно
10
обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под
"разгласяване" в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице
на неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до личността
на пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато тези факти, се
изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за
наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да
накърни доброто му име в обществото. Клеветата винаги представлява
изнасяне на факти, на обективни обстоятелства, а не е израз на лична оценка
за другиго. Това са обстоятелства, които са конкретизирани, относими са към
миналото или настоящето на адресата на клеветническите изрази, към
твърдяни конкретни действия или бездействия на пострадалия, които са
неприемливи за обществените нрави и морал, и обективно позорят
наклеветения. Клеветническите изрази са винаги факти, които носят след себе
си отрицателна оценка на обществото за наклеветения и в конкретния случай.
Твърденията следва да са насочени конкретно към определеното лице, т.е.
конкретно да е визиран пострадалия.
В настоящия случай, видно от съдържанието на процесните статии,
същите не съдържат обидни и клеветнически факти, относими за личността на
ищеца. Като цяло двете статии са насочени изключително към личността на
кандидатът за кмет Д Д. и неговото обкръжение, но не и към ищеца. Името му
е споменато само спорадично на няколко места в тях: в началото на
изложението - където е посочено, че същият се е появил в гр. Е****** в
навечението на балотажа,като черният му джип е забелязан по улиците на
града; че нашумелият в миналото покрай лобистки законови поправки,
конфликт на интереси и други с скандали политик, се е върнал в града, за да
подкрепи първия си братовчед и кандидат – кмет Д Д.; на едно място - като
стопанин на ловните стопанства „Елен“ в гр. Е***** и „Шерба“ край Г Ч, за
които фирмите му са имали концесия от 2002 г. и често са посещавани от
известни личности; на още едно място, където е посочено че през 2007 г. Д Д.
е оглявявал НСО, а братовчед му Е. Д. си е гарантирал мнозинството в
общиянския съвет в гр. Е****, където е бил общински съветник, а две години
по – късно и депутат и на още едно място, където се цитира, че фирми на
ищеца Е. Д. и брата на кмета, който съще се казва Е. Д. участват в
дърводобива, дървопреработката и държат ловни концесии. Името Е. Д. е
посочен и под публикуваната в статията снимка на автомобили. Тук
11
настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че в статиите на
няколко пъти се споменава името Е. Д. като брат на кандидатът за кмет – Д Д..
Също така и двете статии са озаглавени „Кандидат – кмет и брат викат
джипове в първи частен град“, поради което не може по безспорен начин да се
установи за джипа на кое точно от двете лица с имена „Е. Д.“ се отнася тази
снимка. Дори да се приеме, че е за ищеца, то същият текст не съдържа обиди и
клеветнически твърдения. С всички посочени аргументи съдът счита, че в
хода на делото не се установи да е осъществено противоправно деяние,
вследствие на което да се ангажира деликатната отговорност на ответника.
Независимо от горното и за пълнота на изложението настоящият
съдебен състав счита за необходимо да обсъди и въпроса за вината по смисъла
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на
Република България се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които
е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо
останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между
свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването на
правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2
и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените
разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а
се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно
защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите.
Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България
свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки
права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени
ценности се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен
случай. За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да
съобрази доводите относно разграничение на изнесената информация като
факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното
пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират
деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и
12
позорят адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност,
тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те
могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.
Неблагоприятните за другиго факти трябва да бъдат проверени от
журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази
проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените
факти журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два
независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се
проявява тогава, когато въпреки извършването, фактите се окажат неверни. В
този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва
вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното
му деяние /в този смисъл решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011
г., на ВКС, ГК, ІV ГО и Решение № 111 от 26.05.2000 г. по н.д. № 23/2000 г.,
ВКС, ГК, ІІ н.о./. Ако източникът на информация е посочен, цитиран е или се
възпроизвеждат точно изнесените от него твърдения, то тогава авторът на
статията не е излязъл извън рамките на предоставената му информация, респ.
той не дължи проверка на казаното от третото лице /защото преразказва
казаното от него/ и не отговаря за верността на твърденията на последния.
Ако съдържанието на текста насочва към извод, че твърденията изхождат от
други лица, които са посочени в статията и в текста коректно е предадена
установената по този начин информация, авторът, респ. издателят, не
отговаря за така предадената информация.
В настоящия случай, видно от съдържанието на процесната статия, във
всяка една от тях се цитира, че въпросната изнесена информация придобита от
инж. М. Ц., бивш кмет на гр. Е*******. В ангажираните от ответното
дружество гласни доказателства, чрез разпита на същия като свидетел по
делото, по безспорен начис се установява, че М. Ц. е дал интервю пред
журналистка на ответното дружество и че пред нея е изложил всички описани
във въпросната статия факти и обстоятелства, като единствено не е използвал
термина „частен град“. Св. Ц. и в показанията си обстойно преповтаря голяма
част от фактите, изнесени в статията,както и това, че познава ищеца с прякора
„Е Ф“, както е посочен в нея. С оглед на това настоящият съдебен състав
намира, че налице необходимото журналистическо проучване при
публикуването на процеснате статии. И в двете коректно се посочва източника
на информацията, която същите съдържат, предвид на което и с
13
горепосочените аргументи, съдът счита, че при изготвянето им са спазени
всички правила на добрата журналистическа практика. Именно с оглед на това
съдът приема, че от страна на ответното дружество успешно беше оборена
презумпцията, визирана в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което безспорно се
установи липсата на вина, както на журналистите, списали въпросните статии,
така и на ответното дружество – възложител на тази дейност по смисъла на чл.
49 ЗЗД.
С всички горепосочени аргументи съдът счита, че предявения от страна
на ищеца иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв – следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,ал. 3 ГПК ответното
дружество има право да иска заплащане на разноските, направено от него в
производството. Още с исковата молба е заявено желание за присъждане на
такива, като е посочено, че допълнително ще бъде представен списък на
същите по реда на чл. 80 ГПК. Такъв списък, обаче, не е приложен по делото.
Също така не е приложен и договор за правна за щита и съдействие между
ответното дружество, респ. неговия законен представител и адв. И И. Й. – Т,
от съдържанието на който да е видно какво точно възнаграждение е
договорено в полза на последната. Единственото докозателство за размера на
сторените по делото разноски от страна на ответното дружество е платежното
нареждане за внасяне на депозит на свидетел в размер на 50,00 лева /л. 62 по
гр.д. № 20241110118766 по описа на СРС,85 гр. състав/. С оглед на това съдът
счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество
само тази посочена посочена сума.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от страна на
Е. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. Е********* осъдителен иск, с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД против „ТРУД НЮЗ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична,
р-н „Изгрев“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 14А, вх. Б, ет. 1, за заплащане на сумата
от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на разпространени, на 03.11.2023 г., клевети, чрез
14
публикуване на статия във в. „Труд“ и на интернет сайта „trud.bg“, озаглавена
„Кандидат – кмет и брат викат джипове в първи частен град“.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. Е********* да заплати на
„ТРУД НЮЗ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, общ. Столична, р-н „Изгрев“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 14А, вх. Б, ет.
1 паричната сума в размер на 50,00 /петдесет/ лева, представляваща разноски,
сторени в прозводството от страна на ответното дружество.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
15