РЕШЕНИЕ
№ 7429
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря ..........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110172982 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ........... със
седалище и адрес на управление: ............, срещу Г. Н. К.а, ЕГН: **********, с
адрес: ............, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 345, ал.
1 ТЗ, чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 1) сумата в общ размер на 1 514,99 лв., представляваща
дължими по силата на договор за финансов лизинг № ........ г. с лизингодател -
..............., и солидарен длъжник – Г. Н. К.а, лизингови вноски, в това число:
остатък от лизингова вноска с падеж 10.05.2019 г. в размер на 148,64 лв.;
лизингова вноска с падеж 10.06.2019 г. в размер на 341,19 лв.; лизингова
вноска с падеж 10.07.2019 г. в размер на 341,37 лв.; лизингова вноска с падеж
10.08.2019 г. в размер на 341,72 лв. и лизингова вноска с падеж 10.09.2019 г. в
размер на 342,07 лв.; 2) сумата в общ размер на 57,47 лв., представляваща
неустойка за забава на плащания на дължими лизингови вноски по договор за
финансов лизинг № ............ г. с лизингодател - .......... лизингополучател –
.......... А. К., и солидарен длъжник – Г. Н. К.а, в размер на законната лихва за
забава на ден, начислена за времето от датата на падежа до датата на
плащането, в това число: 0,02 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с
падеж 10.01.2019 г. за 32 дни забава; 0,95 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 34 дни забава; 0,49 лв. – неустойка
за забава на лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 35 дни забава; 0,53 лв.
– неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 38 дни
забава; 0,55 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.01.2019
г. за 39 дни забава; 0,63 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с
1
падеж 10.01.2019 г., за 45 дни забава; 0,51 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. , за 48 дни забава; 0,06 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.02.2019 г. , за 17 дни
забава; 0,42 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.02.2019
г. , за 30 дни забава; 0,49 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с
падеж 10.02.2019 г., за 35 дни забава; 1,23 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.02.2019 г., за 44 дни забава; 1,76 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.02.2019г., за 63 дни
забава; 0,33 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.03.2019г., за 52 дни забава; 0,88 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.03.2019г., за 63 дни забава; 0,98 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 70 дни забава; 3,23 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 77 дни
забава; 1,58 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.03.2019г., за 84 дни забава; 1,68 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.04.2019г., за 104 дни забава; 0,49 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 53 дни забава; 0,74 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 53 дни
забава; 1,71 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.04.2019г., за 61 дни забава; 2,27 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.04.2019г., за 81 дни забава; 0,88 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.05.2019г.,за 74 дни забава; 1,11 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.05.2019г., за 79 дни
забава; 2,41 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.05.2019г., за 86 дни забава; 1,82 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.08.2018г., за 65 дни забава; 2,02 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.08.2018г., за 72 дни забава; 2,21 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.08.2018г.,за 79 дни
забава; 0,91 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.08.2018г., за 89 дни. забава; 1,36 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.09.2018г., за 58 дни забава; 3,86 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.09.2018г., за 69 дни забава; 1,18 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.09.2018г., за 79 дни
забава; 0,64 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.10.2018г.,за 49 дни забава; 1,48 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.10.2018г., за 53 дни забава; 1,68 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.10.2018г., за 60 дни забава; 1,72 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.10.2018г., за 68 дни
забава; 0,1 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.11.2018г., за 37 дни забава; 1,48 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.11.2018г., за 53 дни забава; 1,79 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.11.2018г., за 64 дни забава; 3,33 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.11.2018г. , за 93 дни
забава; 5,96 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
2
10.12.2018г., за 63 дни забава; 3) сумата в общ размер на 1 126,82 лв.,
представляваща платени от лизингодателя и невъзстановени застрахователни
вноски по сключени застраховки на лизинговото имущество по застраховка
„Каско на МПС“, застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
застраховка „Злополука на пътниците в обществения транспорт“, в това
число: 323,32 лв. – непогасен остатък по вноска с падеж 04.12.2017 г. от
застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“ по полица № .........;
471,99 лв. – непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна
премия по застраховка „Каско на МПС“ по полица № .............; 291,00 лв. –
непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ..........; 40,51 лв. –
непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по
застраховка „Злополука на места – ОТ“ по полица № ..............; 4) сумата от
26,31 лв., представляваща платен от лизингодателя и невъзстановен данък на
„Превозни средства“ за 2019 г. за лизинговото имущество съгласно договора
за финансов лизинг от 04.12.2015 г.; 5) сумата от 660,00 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване претърпяна от дружеството вреда, вследствие
на неизпълнение на задълженията на ответницата по договора за финансов
лизинг от 04.12.2015 г., равняваща се на платена сума от лизингодателя на
специализирана в събирането на вземания фирма, на която е възложено
извършването на действия – установяване на местонахождението на
лизингови обекти, извършване на огледи на същите, установяване на тяхното
физическо състояние, разходи за транспортиране, гориво, паркинг и др.;
ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 28.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 20394/2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 04.12.2015г. между.............. А. К.
като лизингополучател и Г. Н. К.а като солидарен длъжник е бил сключен
договор за финансов лизинг с № ........./..........., по силата на който ищецът се
задължил да купи и предаде на лизингополучателя за възмездно ползване лек
автомобил ........ срещу заплащане на месечни 36 лизингови вноски, съгласно
погасителен план, и други дължими суми предвидени в договора за финансов
лизинг и приложените към него Общи условия и Тарифа за таксите, събирани
от ищеца. За изпълнение на задълженията по договора при условията на
солидарна отговорност отговаряла и ответницата Г. Н. К.а. По договора за
лизинг останали непогасени горепосочените суми, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата
Г. К.а, като в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба чрез
адв. К. Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни и
3
недоказани. Поддържа, че ответницата отговаря като поръчител. Твърди, че
поръчителството е прекратено на основание чл. 147 ЗЗД с изтичане на 6-
месечния срок, който е изтекъл на 27.06.2020 г. В условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, че процесният договор за
финансов лизинг е бил подписан. Това обстоятелство се установя и от
представения по делото договор за финансов лизинг №............. г. Основният
спорен момент е този за правното положение на ответницата Г. Н. К.а,
подписала договора за финансов лизинг като солидарен длъжник.
Действително, от приетото по делото като писмено доказателство договор за
финансов лизинг № .......... г. се установява, че между ищеца .............като
лизингодател, ...........А. К. като лизингополучател и ответницата Г. Н. К.а като
солидарен длъжник, е бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на
който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави на
лизингополучателя в сроковете и при условията, предвидени в общите му
условия, лек автомобил марка и модел ............. срещу 36 лизингови вноски
по 372,17 лв. всяка. За да се реши въпросът за отговорността на ответницата,
следва да се изясни характера на правоотношенията между страните.
Ответницата К.а е сключила с ищеца и с ...........А. К. договор за финансов
лизинг, но от съдържанието на договора се установява, че тя няма
положението на лизингополучател. Тя няма изобщо права нито конкретни
задължения по този договор, а единствено го е подписала като солидарен
длъжник. Нейното правно положение следва да се определи на база
качеството, което е имала при подписването на договора, от което произтича
извода, че тя, като солидарен длъжник, се е съгласила да отговаря солидарно
с лизигополучателя за всички задължения на последния, произтичащи от
договора и от общите условия, неразделна част от него. Видно от
приложеното в ч.гр.д. (материалите в което са приобщени като писмени
доказателства по настоящото дело) допълнително споразумение към
процесния договор за финансов лизинг от същата датата, ответницата се е
съгласила да отговаря солидарно с лизингополучателя за всички задължения
на последния, произтичащи от договора за финансов лизинг, общите условия
на лизингодателя и в случай на неизпълнение на което и да е задължение на
лизингополучателя, лизингодателят има право да иска изпълнение на това
задължение и от солидарния длъжник. В този смисъл, дали ответницата с
подписа си е декларирала,че приема общите условия, съдът намира за
ирелевантно, след като с подписването на договора се е съгласила, че
неразделна част от него са общите условия и безусловно се е задължила да
отговаря за всички задължения на лизингополучателя, произтичащи от
4
договора и общите условия.
В договора не се установява ответницата да е ползва автомобила, тя не е
подписала и приложенията, свързани с неговото получаване. Ответницата
участва в този договор с една единствена цел, а именно да гарантира всички
задължения на лизингополучателя ........К., като същевременно се задължава
спрямо лизингодателя да отговаря за изпълнението на задълженията на
същия. Това обвързване е станало едновременно със сключване на договора
за финансов лизинг. От фактическа обстановка, установена от
доказателствата по делото следва, че ответницата е сключила с ищеца писмен
договор, че се е задължила спрямо ищеца да отговаря за всички задължения
на ..........К. и че е уговорена солидарна отговорност между последния и
ответницата. Следователно, договорът между ищеца и ответницата притежава
всички съществени и неотменими елементи на договора за поръчителство.
Задължавайки се спрямо кредитора на главния длъжник за същото,
ответницата се е обвързала като поръчител. Осъществен е фактическият
състав на договора за поръчителство. В един и същи документ следователно
се сключват два договора между три лица – договор за финансов лизинг
между ищеца и .......К. и договор за поръчителство между ищеца и
ответницата.Спазено е изискването за форма на договора - писмена такава. В
резултат на договорните клаузи, както и по силата на чл.141, ал.1 ЗЗД, е
възникнала солидарна отговорност между ...........К. и ответницата Г. К.а
спрямо ищеца. Обезпечавайки дълга на .......К., ответницата се е задължил за
същото, за което се е задължил и той като главен длъжник. Приложение
намират правилата на солидарната отговорност, а съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД,
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от който и да е от
длъжниците.
Съдът намира, че договорът за поръчителство не е прекратен на
основание чл.147 ал.1 от ЗЗД, поради неспазване на шестмесечния срок,
визиран в тази разпоредба, за която, според задължителната съдебна практика
по чл.290 от ТПК, съдът следи служебно. Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, само
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.
Идеята на закона е да се ограничи отговорността на поръчителя, който
отговаря за чужд дълг. От доказаните факти по делото се установи, че сумите,
предмет на предявените искове, ако въобще са били дължими, са били
изискуеми към датата на прекратяване на договора, което, видно от
представеното по делото уведомление от ищеца, адресирано до главния
длъжник ...........К., е станало на 27.09.2019 г.След тази дата вноски, неустойки
и т.н. не се дължат, защото договорът е прекратен.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
Със ЗИД на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г. ) нормата на чл. 3,
т. 2 е изменена и от редакцията отпада частта относно "и други срокове",
5
като в § 13 от Заключителните разпоредби е предвидено, че същите
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в
Държавен вестник. Следователно срокът по чл. 147 ЗЗД е продължил да тече,
считано от 17.04.2020 г. и е изтекъл на 03.05.2020 г., т.е. по време на
извънредното положение. Извънредното положение е отменено с решение на
Народното събрание, считано от 13.05.2020 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДВИП
(ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) удължават се с един месец от
отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън
тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са
свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. Следователно шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД
изтича на 03.06.2020 г. Дори да се приеме, че срокът по чл. 147 ЗЗД не е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, то същият би изтекъл на 27.03.2020
г., т.е. отново по време на обявеното извънредно положение и отново срокът
би бил продължен с един месец от отмяната на извънредното положение на
основание чл. 4, ал. 1 ЗМДВИП. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу двамата длъжници е подадено на 28.05.2020 г.,
следователно срокът по чл. 147 ЗЗД е спазен и поръчителството на
ответницата не е прекратено.
При това положение следва да бъдат разгледани дали
претенидираните от ищеца вземания са възникнали. В тази връзка съдът
намира следното. В отговора на исковата молба ответницата не оспорва
размера на претендираните вземания. В съдебно заседание процесуалният
представител изрично е заявил, че исковите претенции не се оспорват по
размер, а само по основание. По делото се установи, че ответницата отговаря
солидарно за задълженията на главния длъжник.
Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ, с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. В чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД е предвидено
насрещно задължение на лизингополучателя да плати възнаграждение за
ползването на лизинговата вещ. В настоящия случай между страните не се
спори, а и от представения по делото приемо-предавателен протокол от
07.12.2015 г. се установява, че лизинговата вещ е била предоставена на
лизингополучателя. Следователно ищецът в производството е изпълнил
6
задълженията си по договора, като е придобил и предоставил на
лизингополучателя ползването на автомобила. Договорен е размера на
месечните лизингови вноски, остатъчната стойност, по която същият би
могъл да изкупи автомобила. Следователно за ползването на автомобила
лизингополучателят дължи плащане на възнаграждение. Ответницата не
твърди и не доказа дължимите за исковия период лизингови вноски в общ
размер на 1 514,99 лв. да са били погасени.
На следващо място, договорена е и неустойка при забава в плащанията.
Съгласно чл. 2.11 от договора за финансов лизинг, в случай на забава на
плащането на лизинговата вноска и/или вноската по застрахователната
премия по сключените застрахователни договори с повече от пет дни
лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава
върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от
датата, на която сумата първоначлано е станала изискуема. Видно от
приложеното по делото уведомление, връчено на главния длъжник на
27.09.2019 г., последният е бил в забава на заплащане на лизингови вноски и
други плащания по договора, като е бил поканен да заплати същите на в 7-
дневен срок от датата на получаване на уведомлението.Ответницата не твърди
и не доказа лизинговите вноски да са били платени в срок, като не оспорва и
размера на претендираната неустойка. Ето защо исковата претенция за сумата
от 57,47 лв., представляваща неустойка за забава на плащания на дължими
лизингови вноски с падежи от 10.11.2018 г. до 10.01.2019 г. е основателна.
Задълженията на лизингополучателя са уредени в чл. 345 ТЗ, която
препраща към чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД. От посочените разпоредби следва,
че лизингополучателят е длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването
на вещта, каквито несъмнено се явяват дължимите данъци и тези по
сключването на имуществена застраховка „Каско на МПС“ и задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В т. 13.1. от общите условия на ищеца е предвидено, че лизингодателят в
качеството си на собственик задължително застрахова лизинговата вещ в
..........., като до датата на прехвърляне на правото на собственост върху
лизинговата вещ, лизингополучателят се задължава да заплаща на
лизингодателя всички дължими разходи по застрахователните договори, в т.ч.
застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на
договора. А в т. 13.2. е предвидено, че когато лизинговото имущество е МПС,
лизингодателят сключва и застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ и застраховка „Пълно автокаско“ в ........... и предоставя на
лизингополучателя сметка за дължимите суми за застрахователни премии. В
7
т. 13.2.2 е предвидено, че в случай, че лизинговият автомобил се ползва за
таксиметрови услуги лизингополучателят се задължава да сключи и
застраховка „Злополука“и да я поддържа валидна за срока на договора.
Сключването на посочените договорите за застраховка от ищеца и
дължимите по тях застрахователни премии се установяват от представените
по делото застрахователна полица № ............... г., застрахователна полица по
застраховка „Каско на МПС“ № ............от ........г., застрахователна полица по
задължителна застраховка „Злополука на пътниците в обществения
транспорт“ № ...........oт ..........г. и застрахователна полица по застраховка
„Каско МПС“ № ...........от ............г. В настоящия случай ответницата не
оспорва размера на исковите претенции, но от събраните по делото
доказателства не се установи лизингодателят да е заплатил застрахователните
премии и данъци, чието възстановяване претендира в настоящото
производство. Представеният по делото отчет представлява частен документ
(без посочен автор и дата), който не доказва извършено от страна на ищеца
плащане на задълженията на лизингополучателя. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че исковите претенции за установяване
съществуването на вземания на ищеца за заплатени от него застрахователни
премии и данъци, дължими от лизингополучателя, са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Изложеното по-горе се отнася и по отношение на претенцията за сумата
от 660,00 лв. От събраните по делото доказателства се установява, че на
01.02.2012 г. ищецът е сключил договор с „.............., по силата на който
възложил на последния да извършва действия, насочени към извънсъдебно
събиране на просрочени вземания и доброволно предаване на активи по
сключени от него договори за финансов лизинг, срещу възнаграждение,
уговорено в Приложение № 2 към договора. По делото е представен протокол
№ 73 за постигнати резултати и определяне на възнаграждение за м. 09.2019
г. по договор за събиране на вземания от 01.02.2012 г., сключен между
................, дължимото от ищеца възнаграждение за събиране на вземанията
срещу ........К. му по процесния договор за финансов лизинг е в размер на
550,00 лв. с ДДС. В посочения протокол фигурират и други вземания на
ищеца, възложени за събиране на ............., като в същия е отразено дължимо
възнаграждение в общ размер на 1980,00 лв. с ДДС. За посочената сума от
...........е била издадена фактура № ........./............. г., но от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин, че сумата е била платена
от ищеца. Ангажираните от ищеца доказателства в тази връзка – 2 бр.
преводни нареждания, касаят извършени от него плащания в полза на трето
лице – ............. и за друг период, доколкото като основание за плащане на
същите са посочени „отчети за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г.“ и
„отчети за периода 01.12.2018 г. – 20.12.2018 г.“. Доколкото по делото не се
установи ищецът реално да е претърпял твърдените в исковата молба вреди,
то искът по чл. 82 ЗЗД за сумата от 660,00 лв. се явява неоснователен.
Доколкото по делото се установи съществуването на вземания на ищеца
8
срещу ответницата, следва да бъде разгледано релевираното от последната
възражение за изтекла погасителна давност.
Основното насрещно задължение на лизингополучателя е да заплаща
възнаграждение във формата на определени лизингови вноски, платими по
предварително уговорен погасителен план. С всяка лизингова вноска се
заплаща част от цената на вещта, като еквивалент на предоставеното
ползване. В случая също се касае за повтарящо се , трайно изпълнение на
парични задължения, които имат единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на
плащанията е изначално определен. В този смисъл вземането по договора за
лизинг попада под дефиницията на понятието „периодични плащания“ по
смисъла на Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 на ОСГТК на ВКС. По
отношение на вземанията за лизингови вноски по договора за лизинг е
приложима 3-годишната давност по чл.111, б. „в ЗЗД. В случая заявлението
по чл.410 ГПК, който на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД
прекъсва давността по отношение на вземанията за лизингови вноски, е
предявен на 28.05.2020 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 28.05.2017 г. Предвид
изложеното не са налице погасени по давност вземания за лизингови вноски с
падежи 10.05.2019 г., 10.06.2019 г., 10.07.2019 г., 10.08.2019 г. и 10.09.2019 г.,
доколкото изискуемостта им е настъпила в рамките на тригодишния срок.
По отношение на установеното вземане на ищеца за неустойка за
забава върху лизингови вноски, чийто с падеж е настъпил в периода от
10.12.2018 г. до 10.01.2019 г., съдът намира, че за тях е приложима кратката
тригодишна давност на основание чл. 11, б. „б“ ЗЗД, като към датата на
подаване на завлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в съда – 28.05.2020 г., давността за тях не е изтекла.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 67,71 лв., като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, с оглед обичайната фактическа и
правна сложност на делото, определи на 50,00 лв. С оглед уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се дължат разноски в размер на
54,67 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 67,71 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 766,27 лв. с
ДДС, платено изцяло в брой. Ответницата е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради
9
което адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 700,00 лв.
С оглед уважената част от исковете, на основание чл. 78,а л. 1 ГПК, следва да
му бъдат присъдени разноски в размер на 356,57 лв.
Ответницата е строила разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 800,00 лв., платено изцяло в брой. Ищецът е направил възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което съдът, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, намира за основателно, поради което адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуцирано до 700,00 лв. Съобразно отхвърлената част от
исковете следва да ѝ бъдат присъдени разноски в размер на 374,88 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, че Г. Н. К.а ,
ЕГН: **********, с адрес: ............., дължи на ............., със седалище и адрес
на управление: ............. следните суми: сумата в общ размер на 1 514,99 лв.,
представляваща дължими по силата на договор за финансов лизинг №
......../........от .............г. с лизингодател - ......... ), лизингополучател – ..........А.
К., и солидарен длъжник – Г. Н. К.а, лизингови вноски, в това число: остатък
от лизингова вноска с падеж 10.05.2019 г. в размер на 148,64 лв.; лизингова
вноска с падеж 10.06.2019 г. в размер на 341,19 лв.; лизингова вноска с падеж
10.07.2019 г. в размер на 341,37 лв.; лизингова вноска с падеж 10.08.2019 г. в
размер на 341,72 лв. и лизингова вноска с падеж 10.09.2019 г. в размер на
342,07 лв.; сумата в общ размер на 57,47 лв., представляваща неустойка за
забава на плащания на дължими лизингови вноски по договор за финансов
лизинг № ......../..........от ..........г. с лизингодател - .......... , лизингополучател –
..........А. К., и солидарен длъжник – Г. Н. К.а, в размер на законната лихва за
забава на ден, начислена за времето от датата на падежа до датата на
плащането, в това число: 0,02 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с
падеж 10.01.2019 г. за 32 дни забава; 0,95 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 34 дни забава; 0,49 лв. – неустойка
за забава на лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 35 дни забава; 0,53 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 38 дни
забава; 0,55 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.01.2019
г. за 39 дни забава; 0,63 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с
падеж 10.01.2019 г., за 45 дни забава; 0,51 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. , за 48 дни забава; 0,06 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.02.2019 г. , за 17 дни
забава; 0,42 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.02.2019
г. , за 30 дни забава; 0,49 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с
падеж 10.02.2019 г., за 35 дни забава; 1,23 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.02.2019 г., за 44 дни забава; 1,76 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.02.2019г., за 63 дни
10
забава; 0,33 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.03.2019г., за 52 дни забава; 0,88 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.03.2019г., за 63 дни забава; 0,98 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 70 дни забава; 3,23 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 77 дни
забава; 1,58 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.03.2019г., за 84 дни забава; 1,68 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.04.2019г., за 104 дни забава; 0,49 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 53 дни забава; 0,74 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 53 дни
забава; 1,71 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.04.2019г., за 61 дни забава; 2,27 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.04.2019г., за 81 дни забава; 0,88 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.05.2019г.,за 74 дни забава; 1,11 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.05.2019г., за 79 дни
забава; 2,41 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.05.2019г., за 86 дни забава; 1,82 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.08.2018г., за 65 дни забава; 2,02 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.08.2018г., за 72 дни забава; 2,21 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.08.2018г.,за 79 дни
забава; 0,91 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.08.2018г., за 89 дни. забава; 1,36 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.09.2018г., за 58 дни забава; 3,86 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.09.2018г., за 69 дни забава; 1,18 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.09.2018г., за 79 дни
забава; 0,64 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.10.2018г.,за 49 дни забава; 1,48 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.10.2018г., за 53 дни забава; 1,68 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.10.2018г., за 60 дни забава; 1,72 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.10.2018г., за 68 дни
забава; 0,1 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.11.2018г., за 37 дни забава; 1,48 лв. – неустойка за забава на лизингова
вноска с падеж 10.11.2018г., за 53 дни забава; 1,79 лв. – неустойка за забава
на лизингова вноска с падеж 10.11.2018г., за 64 дни забава; 3,33 лв. –
неустойка за забава на лизингова вноска с падеж 10.11.2018г. , за 93 дни
забава; 5,96 лв. – неустойка за забава на лизингова вноска с падеж
10.12.2018г., за 63 дни забава; ведно със законната лихва върху всяка от
сумите, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.05.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 20394/2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., със седалище и адрес на
управление: .............., срещу Г. Н. К.а , ЕГН: **********, с адрес: гр. ........,
11
............., по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 342 ТЗ и чл. 82
ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата в общ размер на 1 126,82 лв., представляваща платени от
лизингодателя и невъзстановени застрахователни вноски по сключени
застраховки на лизинговото имущество по застраховка „Каско на МПС“,
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застраховка
„Злополука на пътниците в обществения траспорт“, в това число: 323,32 лв. –
непогасен остатък по вноска с падеж 04.12.2017 г. от застрахователна премия
по застраховка „Каско на МПС“ по полица № ............; 471,99 лв. – непогасена
вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по застраховка
„Каско на МПС“ по полица № ..........; 291,00 лв. – непогасена вноска с падеж
04.12.2018 г. от застрахователна премия по застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № ...........; 40,51 лв. – непогасена вноска с падеж
04.12.2018 г. от застрахователна премия по застраховка „Злополука на места –
ОТ“ по полица № .........; сумата от 26,31 лв., представляваща платен от
лизингодателя и невъзстановен данък на „Превозни средства“ за 2019 г. за
лизинговото имущество съгласно договора за финансов лизинг от 04.12.2015
г.; сумата от 660,00 лв., представляваща подлежаща на възстановяване
претърпяна от дружеството вреда, вследствие на неизпълнение на
задълженията на ответницата по договора за финансов лизинг от 04.12.2015
г., равняваща се на платена сума от лизингодателя на специализирана в
събирането на вземания фирма, на която е възложено извършването на
действия – установяване на местонахождението на лизингови обекти,
извършване на огледи на същите, установяване на тяхното физическо
състояние, разходи за транспортиране, гориво, паркинг и др.
ОСЪЖДА Г. Н. К.а , ЕГН: **********, с адрес: ............, да заплати на
..............., със седалище и адрес на управление: ............., сумата от 54,67 лв. –
разноски в производството по ч.гр.д. № 20394/2020 г. по описа на СРС, 59-ти
състав.
ОСЪЖДА Г. Н. К.а , ЕГН: **********, с адрес: ................., да заплати
на ............, със седалище и адрес на управление: ................, сумата от 356,57
лв. –разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ............, със седалище и адрес на управление: ........., да
заплати на Г. Н. К.а, ЕГН: **********, с адрес: ............. , сумата от 374,88 лв.
– разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
12
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13