Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. Варна, 02.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2068 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът „Е.п.” АД твърди, че считано от
1993г. ответникът В.Л.П. е собственик и ползвател на електроснабден
имот, находящ се в с. К., като същият към
04.05.2018г. не е уведомил дружеството за промяна на собствеността. Поради
последното и към посочената дата с системата на ищцовото
дружество като титуляр на партида с абонатен № ********** е фигурирал Л. П. Т..
Твърди се, че на 28.10.2018г., в присъствието на двама свидетели, служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършил проверка на изправността на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации досежно електромера, обслужващ процесния
обект, като същият е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. При последната
е установено осъществено софтуерно вмешателство в електромера. Констатираното е
още наличие на преминала ел.енергия по регистър 1.8.3 в размер 5701 кВтч, който не е визуализиран на дисплея. Въз основа на
констативния протокол е изготвено становище за начисляване на ел.енергия, като
за паричния еквивалент за неотчетеното реално доставено количество такава е
издадена фактура № *********/28.05.2019г. за сумата от 1028.86 лева, с падеж на задължението 07.06.2019г. Поради незаплащане на дължимите суми ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 9677/2020г., по описа на ВРС,
34-ти състав, въз основа на която е издадена заповед за изпълнение, срещу която
П. е възразил. С оглед изложеното сезира съда с искане за установяване
съществуване на вземането му за сумата от 1028.86 лева, представляваща цена на
ел.енергия, начислена за периода 05.05.2017г. до
04.05.2018г., за която е издадена фактура № *********/28.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното заплащане на задължението, както и сумата
от 108.32 лева – лихва за забава, начислена за периода от 07.06.2019г. до
17.07.2020г. Претендират се и сторените по делото разноски
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.Л.П., депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Оспорва констатациите, обективирани в
констативен протокол № 1104622/04.05.2018г. Поддържа на следващо място, че за
ищеца не е съществувало законово основание да коригира сметката му за
ел.енергия за минало време. Оспорва, че остойностеното
количество ел.енергия е било доставени, респективно реално потребено
от страната. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
Със заповед № 4433 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2020г., ВРС, 34-ти
състав, по ч.гр.д. № 9677/2020г., е разпоредил длъжникът В.Л.П. да заплати на „Е.п.”
АД сумите, както следва: 1028.86 лева, представляваща цена на ел.енергия,
начислена за периода 05.05.2017г. до 04.05.2018г., за
която е издадена фактура № *********/28.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното заплащане на задължението, както и сумата
от 108.32 лева – лихва за забава, начислена за периода от 07.06.2019г. до
17.07.2020г. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника В.П..
Видно е от
приложеното на л. 10-11 от делото заверено копие от протокол, че на 04.05.2018г. служители на „Енерго-про
мрежи” АД са извършили проверка на електромер с фабричен № 1114021564333557 и абонатен № 0********* и е съставен
протокол № 1104622, подписан от служителите, извършили проверката и двама свидетели. Посочено в протокола
е, че при проверката са визуализирани
следните показания 1.8.1 –
001267; 1.8.2 – 002773, 1.8.3 – 005701, 1.8.0 – 009743. Посочено е, че електромерът е подменен с нов изправен, като
демонтираният такъв е изпратен за проверка
в БИМ.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и протокол от 23.06.2015г.,
от който е видно, че е извършвана
проверка на горния електромер с фабричен № 1114021564333557, при която са
установени показания по нощна тарифа от
0 кВтч и по дневна тарифа от 0 кВтч. (л. 24).
По делото е представен констативен
протокол № 800/08.05.2019г., в който е посочено,
че електромерът е предаден за експертиза
в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 508884, придружен с коментирания
констативен протокол, с показания на тарифите:
Т1-001267.2 кВтч и Т2-002774.1 кВтч. Посочено
е, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера,
като е налице преминала ел.енергия на тарифа Т3 – 0005702.151 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Посочено
още е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия, но не съответства
на техническите характеристики.
Съставено е
Становище за начисляване на електрическа енергия от 17.05.2019г. в размер на 5701
кВтч за периода от 05.05.2017г.
до 04.05.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.
55 ПИКЕЕ и след прочитане на паметта на СТИ, при която е установено точното
количество неотчетена ел.енергия.
Въз основа
на цитираното становище е издадена фактура № *********/28.05.2019г. за сумата 1028.86
лева, със срок на плащане 07.06.2019г.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в случая при проверката е констатирана неотчетена енергия, записана в търговския регистър 1.8.3. В процесния обект отчитането е двуфазно. Показанието за върхова енергия, записано в регистър 1.8.3, не е фактурирано и не е остойностено, но е реално потребено
и доставено. Наличието на показания в регистъра 1.8.3 означава, че е налице неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на процесния електромер.
Схемата на свързване на електромера
не е променена. Електромерът е в класа на точност и в метрологична годност. Показанието, записано в регистър 1.8.3, не фигурира в редовния отчет, тъй като
показанията в този регистър не се
визуализират на дисплея – налице е вмешателство в параметризацията на СТИ. Допълнително начисленото количество ел.енергия не е от редовен отчет,
не е изчислено по методика за корекция
на сметка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 ГПК В.П. е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, както и че искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За успешното провеждане на предявените установителни искове, ищецът следва да установи наличието
на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел.
енергия, предпоставките за
възникване на правото на ищеца
служебно да коригира сметките
за електроенергия за минал период
от време.
Между страните не е спорно, че
имотът, чийто абонат е ответникът, е бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което
върху него лежи задължение да заплащане на
използваната електроенергия.
Спорният въпрос е налице ли са предпоставките за служебно да коригира сметките
за електроенергия за минал период
от време, каквато е начислената служебно електроенергия за периода 05.05.2017г.
до 04.05.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се
приемат от комисията, т.е. от ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно
и водно регулиране /КЕВР/,
и да се публикуват
от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците
им. С приетата с § 83, т.
1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона
за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният
снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа
ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
С оглед горната правна
уредба се налага извода, че със Закона
за изменение и допълнение на Закона
за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 54/2012г., в
сила от 17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите
на ред за
уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване
на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./. Същевременно с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д.
№ 2385/2016г., нормите на
ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на
обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 04.05.2018г.
Нормата обаче на чл.
50 ПИКЕЕ, на която се позовава ищецът,
е действала към момента на преизчисляване
количеството на ел.енергия. Същата предвижда, че при
установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не
по-дълъг от една година.
Или, за да възникне
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място
следва да се установи несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея.
След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на
проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да
преизчислява сметка на потребителя въз основа на
констатациите от извършената на 04.05.2018г.
проверка следва да се отрече
изцяло.
При това положение и доставчикът би могъл да коригира
сметката на крайния потребител при установеност по делото, че отклонението в показателите на консумираната енергия се дължи на
неправомерно действие от страна на
потребителя, периода на грешното измерване
и отчетената реално консумирана електрическа енергия за миналия
период. Ответникът не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерни
действия от страна на потребителя.
На следващо място не се
установява точният период, в който е натрупана електроенергията в тарифа 1.8.3, както и че скалата, по която е отчетено това количество ел.енергия е имала показание „0” към началния период, за който е начислената
цената на енергията. Такива доказателства по делото не са ангажирани /при липса на
отразяване на показанията по тарифа 1.8.3 в протокола за монтаж
на процесното СТИ/.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме,
че вземането на ищцовото дружество е изцяло недължимо, при липса на проведено доказване, че количествата ел.енергия са реално доставени, респ. потребени от ответника, поради което
и съдът приема предявения иск за установяване
съществуване на вземането на ищеца за неоснователен и като такъв същият следва
да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главното задължение, неоснователна
се явява и акцесорната претенция за съществуване на
вземане за обезщетение за забава.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът има право на разноски, като в тежест на ищеца следва да се
присъдят сторените от В.П. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева за заповедното производство и 310 лева за исковото
производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове на
„Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу В.Л.П., ЕГН **********,***,
за установяване дължимостта на оспореното вземане,
както следва: 1028.86 лева,
представляваща цена на ел.енергия, начислена за периода 05.05.2017г.
до 04.05.2018г., за която е издадена фактура № *********/28.05.2019г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 108.32 лева – лихва за забава, начислена за периода от 07.06.2019г.
до 17.07.2020г., за която е издадена заповед № 4433/26.08.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9677/2020г., по описа на ВРС,
34-ти състав, на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на В.Л.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 200.00
лева (двеста лева), представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 310.00 лева (триста и десет лева), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: