Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14744/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от В. Н.Д., ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-
Е” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 2821,64лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
17.08.2017г.- 16.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-ст „Дилбер чешма” № 359, с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/27.08.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес в м-ст „Дилбер
чешма” № 359. Оспорва дължимостта на
начислената й като корекция с процесната фактура стойност на ел. енергия. След
като подала възражение до ответника, получила препис от констативен протокол,
от който узнала, че на 16.08.2018г. е извършена проверка на СТИ отчитащо
потреблението на ел.енергия в имота й. Твърди, че не е присъствала при
извършване на проверката и СТИ се намира извън имота й, достъп до което тя
нямала. За процесния период редовно заплащала текущото потребената ел. енергия,
поради което оспорва да е потребявала така
начисленото като допълнително количество. Излага доводите, че не са спазени
изискванията на чл.48- 50 ПИКЕЕ, а нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ като
отменени към датата на проверката не
могат на намерят приложение. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ. На 16.08.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление в
присъствието на двама свидетели, за която е бил съставен констативен протокол с
№ 1104844. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията
по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 4639кВтч, 1.8.2- 10303кВтч, 1.8.3-
скрит регистър- 6151кВтч., 1.8.4- скрит
регистър- 15046кВтч. и сумарен регистър 1.8.0- 36140кВтч. Потребената
ел. енергия в четвъртия регистър не е била визуализирана и съответно отчетена
при редовните отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна
за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол №
1936/20.08.2019г., в който е документирано, че при софтуерно четене е
установена налице намеса в тарифната схема на електромера. На 26.08.2019г. от
ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така
отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и
период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото
количество енергия. Твърди се, че типът вмешателство има за цел отклоняване на
част от консумираната ел.енергия в регистър, който не се отчита при
ежемесечните отчети, доколкото инкасаторите нямали видимост до скритите
регистри. В евентуалност, като основание за дължимост на сумата се сочи
наличното договорно правоотношение и задължение на абоната да плаща реално
потребената от него ел. енергия.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените
по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За безспорно и
ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните
са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект
и период.
От констативен протокол №
1104844/16.08.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищцата. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 004639, 1.8.2- 010303, 1.8.3- 006151, 1.8.4- 015046 и 1.8.0-036140.
Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с
ново при нулеви показания по всички тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката и двама свидетели.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен
протокол № 1936/20.08.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- Т4- 015046кВтч. Електромерът не съответства на техническите
характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване
с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и
осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 26.08.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 15046квтч.
за периода 17.08.2017- 16.08.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 17.08.2017- 16.08.2018г.
в размер на 15046квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/27.08.2019г.
за сумата от 2821,64лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От заключението на в.л.
инж. Л.Б. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е в метрологична годност, без дистанционен отчет. Отчитането
на консумираната ел. енергия в обекта се извършва по три тарифи, тъй като
електромерът е трифазен. Остойностяването на ел.енергията по тарифа 3 обаче се
извършва по цена за дневна енергия. Показанията по тарифа 4 не са визуализирани
на дисплея и не са отчитани при редовните отчети, тъй не се ползва за отчитане
потребление. Констатациите на БИМ са, че е установено наличие на ел. енергия по
тарифа Т 4, която е натрупана в невизуализиран регистър. Това количество е
преминало през измервателната система на СТИ, но в следствие на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация е натрупано в този
невизуализиран регистър. Въпросното количество е определено математически и
разпределено спрямо броя на дните, съдържащи се в отделните ценови подпериоди.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало да докаже, че в
този период това количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от
одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание
становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.4 на СТИ и
касае минал период 17.08.2017- 16.08.2018г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна
намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват
доказателства относно момента на извършването й, още по- малко такива от които
да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя. Още
повече, че по делото не е наличен протокол за първоначалния му монтаж, от който
да са видни показанията на СТИ към него момент. Когато се касае за договорна
отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни
задължения, не може да бъде презюмирана. Неясно е за
какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия.
А щом се позовава на реална доставка, то ответникът е следвало да докаже и
периодът й, доколкото той е част от основанието за получаване на дължимата
цена. Начисляването безспорно е сторено на основание отчетените показания на
СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за технологични разходи
/чл. 51 ПИКЕЕ/. При липса на яснота относно момента, в който е започнало
натрупването на ел. енергия в този регистър, настоящият състав приема, че при твърдения
това количество да е реално преминало през измервателната система на СТИ, ищецът няма право да го начислява като дължима сума
за така определения процесен период, вкл. защото предвид периодичния характер
на вземането би била препятствана защитата на потребителя при евентуално
направено възражение за изтекла погасителна давност. Отделно, хипотезата
регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ предвижда възможност операторът на съответната
мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. Тогава
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. В случая обаче е
неясно кога е допусната грешката, а изчисленията са направени на база общото
количество разделено на дните съдържащи се в отделните ценови подпериоди.
Затова, ако и да е приложима корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, то не е спазен реда за
извършването й. Извън
това, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, защото тя предвижда
възможност за корекция при разлика в данните от
паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не
е случаят по делото. Процесният електромер не е с
дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика
не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да
упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно
чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа и данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в
изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Няма данни и ответникът
да е изпълнил задължението си по извършване на периодични проверки изправността
на СТИ, на което е собственик. При дефицит на доказателства за виновно
поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството
за техническо измерване. В
чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът
на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата
на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 ПИКЕЕ
проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Следва
да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание,
защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016г. /обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите
като действащи разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да регламентират
възможните хипотези на извършване на корекцията, се явяват недостатъчни с оглед
покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват ред за извършване на корекционната процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало
на 14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена след нейната отмяна, на 16.08.2018г. Предвид отмяната на тези
правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи
процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена в ДТ в размер на 119,87лева за завеждане на делото и съд.удостоверение,
и адв. възнаграждение от 400лева по договор за правна помощ и съдействие. Така
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 517,87лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата
В. Н.Д., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2821,64лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 17.08.2017г.- 16.08.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-ст „Дилбер чешма” № 359, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/27.08.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В. Н.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 517,87ева, представляваща сторени
по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: