Р Е Ш Е Н И Е
№ 140 25. 04. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 26. 03. 2018г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия :
Методи Величков
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков гражданско дело № 653 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 45 от ЗЗД.
По съображения изложени в исковата молба,
ищецът И.Г.А., чрез адвокат Р.М., моли да бъдат осъдени ответниците
С.Е.Г. и К.Р.Д., да му заплатят солидарно сумата 50 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, вследствие
нанесения му побой на 01. 09. 2012г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 01. 09. 2012г. до окончателното й изплащане, както и да му
заплатят направените по делото съдебни разноски. Поддържа иска си и в съдебно
заседание чрез адвокат Р.М..
С.Е.Г. е подал в срок писмен отговор,
чрез адвокат В.К.. С него изразява становище, че предявеният иск е допустим, но
го оспорва по основание и по размер, като завишен. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Поддържа становището си и в съдебно заседание, чрез
адвокат К.. Адвокат К. моли да й се присъди адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска правна помощ
Ответникът К.Р.Д. е подал в срок писмен
отговор, чрез адвокат В.Б.. С него изразява становище, че искът е недопустим.
Оспорват го по основание, размер, като завишен и като недоказан. Позовава се на
разписка от 26. 02. 2016г., с която той и И.Г.А. са уредили всички финансови
въпроси помежду си по повод присъдата, постановена по НОХ дело № 1133 / 2013г.
по описа на Пернишкия районен съд. Прави възражение за изтекла обща 5 годишна
давност. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Поддържа
становище си и в съдебно заседание чрез адвокат Б..
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното :
Видно от
приложеното НОХД № 1133 / 2013г. по описа на Пернишкия районен съд, по него е
постановена присъда № 53 от 21. 01. 2015г. Същата е частично изменена от
Пернишкия окръжен съд с Решение № 78 от 02. 12. 2015г. по ВНОХ дело № 150/2014г.
само по отношение вида на наложеното наказание на К.Р.Д.. Присъдата е влязла в
сила на 02. 12. 2015г.
С нея подсъдимите К.Р.Д.
и С.Е.Г., са признати за виновни, в това, че на 01. 09. 2012г., в гр. Перник /***/ в съучастие като съизвършители,
са причинили на И.Г.А., средна телесна повреда, изразяваща се в : разкъсно – контузно нараняване в
дясната слепоочно – теменна област на главата с подлежащо линеарно
счупване на черепни кости, представляващо нараняване, проникващо в черепната
кухина; избиване на първи, втори, трети и четвърти зъби долу вдясно и на първи
зъб долу вляво, без които се затруднява дъвченето и говоренето; счупване на
лявата малкопищялна кост, довело до трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник, поради което и на основание чл.
129, ал.2, вр. ал.1, вр. с
чл. 20, ал.2, вр. с чл. 54 от НК са им наложени
наказания.
Освен това с тази
присъда К.Р.Д. и С.Е.Г., заедно с други лица, сред които и свидетелят по
настоящето дело Г.И.В., са признати за виновни, че на същата дата, в гр. Перник
/***/ в съучастие като съизвършители, са :
-Повредили
противозаконно чужда движима вещ /лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с рег. № ***, на обща стойност 4296,03лв.,
собственост на И.Р.М., поради което и на основание чл. 216, ал.5, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл.54 от НК са им наложени наказания.
-Извършили действия
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
/отправили нецензурни и заплашителни реплики към И.Р.М., В.С. В., И.Г.А., Х.И.Д.
и Б.Б.А., а в последствие нанесли безпричинен побой
на същите лица/ като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 54 от НК, са им наложени наказания.
Видно от
приложената по делото разписка от 26. 02. 2016г., неоспорена от ищеца, И.Г.А. е
получил от К.Р.Д. сумата от 700лв., представляваща обезщетение за всички
неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на деяние, обект на
разследване и влязла в сила присъда по НОХД 1133 / 2013г. по описа на ПРС, като
с настоящата сума са заплатени и всички разноски по делото. С разписката
страните декларират, че за в бъдеще нямат финансови претенции един към друг,
тъй като с плащането на настоящата сума всички финансови въпроси помежду им са
уредени. /л67 от настоящето дело/. Тази разписка има характер на извънсъдебно
споразумение /спогодба/ за неимуществените вреди, имуществените вреди,
разноските и тя урежда всички финансови въпроси между И.Г.А. и К.Р.Д., по повод
деянието, предмет на посочената по – горе присъда. Извънсъдебното споразумение
/спогодба/ представлява отрицателна процесуална пречка за предявяване на процесния иск, поради което производството по делото следва
да бъде прекратено по отношение на К.Р.Д.. Същият е направил разноски в настоящето
производство в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение, която сума на
основание чл. 78, ал.4 от ГПК, следва да бъде заплатена от ищеца на ответника.
Исковата молба по
отношение на ответника С.Е.Г. се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, присъда № 53 от 21. 01. 2015г., постановена по НОХД № 1133 / 2013г. по описа на Пернишкия
районен съд, е задължителна за настоящия съдебен състав, по отношение на
обстоятелствата, че ответникът С.Г. е извършил деянието /причинил е описаните
телесни увреждания на ищеца И.Г.А./, неговата противоправност
и виновността на същия. Следователно налице е непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради
което ответникът Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на нанесения му побой, ведно
със законните лихви за забава, считано от датата на увреждането – 01. 09.
2012г. до окончателното изплащане.
От заключението на
вещото лице д-р Р.С., се установяват следните увреждания по ищеца И.А. :
Разкъсно
– контузното нараняване в дясната слепоочно – теменна
област на главата с подлежащо линеарно счупване на
черепни кости е причинило нараняване, проникващо в черепната кухина.
Избиването на
първи, втори, трети и четвърти зъби долу в дясно и на първи зъб долу в ляво е
осъществило критериите на признака избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето.
Счупването на
лявата малкопищялна кост е довело до трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за около два месеца.
Останалите
увреждания, които не представляват средни телесни повреди /мозъчно сътресение,
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, прободна рана в кръсцовата
област, фрактура маргиналис на първи поясен прешлен, разкъсна рана на
долна устна, и разкъсна рана на лява длан/ отговарят
да са получени в резултат на нанесения му побой на 01. 09. 2012г.
Пернишкият окръжен
съд изцяло възприема заключението на вещото лице, тъй като същото кореспондира
с представените писмени доказателстелства – лист за
преглед на пациент в спешно отделение, история на заболяване, медицински
изследвания и епикриза /л.13 – 33 по настоящето
дело/, както и със свидетелските показания на Е.Л. Г., която заявява, че когато
видяла И. в *** едва го познала – толкова бил подут и със синини.
В настоящето
производство няма данни прободна рана в кръсцовата област, фрактура маргиналис
на първи поясен прешлен, и разкъсна
рана на лява длан/, да са нанасяни от ответниците,
поради което за тези увреждания искът се явява неоснователен.
От епикризата на И.А. е видно, че същият е постъпил на 01. 09.
2012г. в Клиника по спешна неврохирургия към УМБАЛСМ *** и е изписан на 06. 09.
2012г.
Свидетелските
показания на Г.И.В., че бил виждал постоянно И.А. да работи в ***, включително
и след 01. 09. 2012г., без да има белези и синини по него от бой, са напълно
изолирани от събрания доказателствен материал по
делото и не се възприемат от съда. Самият свидетел е осъден с присъдата на
Пернишкия районен съд по чл. 216 и чл. 325 от НК, като вторият състав включва и
нанасянето на побой на лицата описани в присъдата.
От свидетелските
показания на Е.Л. Г. се установява, че веднага след побоя И.А. е изпитвал много
силни болки. Заради избитите общо пет зъба същият се е хранел само през сламка,
с която е поемал само течна храна. Впоследствие му е бил поставен мост, поради
многото счупени зъби е бил захванат само на един зъб и мостът му е бил неудобен
и му пречи да се храни както трябва. А. изпитва такива затруднения и към
настоящия момент. В Германия му предлагат да му направят импланти,
но същите струват много скъпо и той не може да си го позволи. Поради счупената лява
малкопищялна кост на ляв долен крайник, в съвкупност
с травмата на главата, ищецът за период около два месеца е изпитвал затруднения
от санитарно – хигиенно и битово естество. Общо от всичките увреждания и най -
вече от травмата по главата е изпитвал много силни болки по тялото, които са
били най – силни в главата. Същият непрекъснато е приемал обезболяващи. Не е искал
да го виждат хората в това състояние, в което е бил и е станал много затворен.
Преди побоя същият е работил без трудов договор в ***, но след получените
увреждания за около една година не е работил.
Изхождайки от
изискванията на чл. 52 от ЗЗ и от изискванията, визирани в раздел ІІ от ПП на
ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от обстоятелството, че към датата
на увреждането И.А. е бил в най – активната си трудоспособна възраст на ** години,
че са му причинени три телесни повреди, като само при една от тях са му избити
общо пет зъба, от много силните болки, които той е изпитал при увреждането и е
изпитвал през време на възстановителния му процес, от претърпените неудобства
от санитарно – хигиенно и битово естество, от факта, че дълго време се хранел
само с течна храна, а и до настоящия момент не може да се консумира по –твърди
храни, като печено месо например, от обстоятелството, че същият не е можел да
работи в *** за около една година, от отчуждението му от хората, от
обстоятелството, че към датата на увреждането – 01. 09. 2012г. минималната
работна заплата в страната ни е била в размер на 290лв., а сега тя е в размер
на 560лв., Пернишкият районен съд намира, че сумата от 33 000лв. би
обезщетила по справедливост И.А. за претърпените от него неимуществени вреди, в
резултат на побоя нанесен му на 01. 09. 2012г. На същия следва да бъде
присъдена сумата 33 000лв., ведно със законните лихви за забава на
държавни вземания, считано от 01. 09. 2012г. до окончателното изплащане. Искът
за горницата над 33 000лв. до пълния претендиран
размер от 50 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение
направеното възражение за погасяване на иска поради изтичане на общата 5
годишна давност. Само основателен иск може да бъде погасен по давност. В случая
е налице основателен иск за сумата от 33 000лв., ведно със законните лихви
за забава считано от датата на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Непозволеното увреждането е извършено на 01.
09. 2012г., като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗД от тази дата е
започнала да тече погасителната давност. Видно от приложеното НОХД № 1133 /
2013г. по описа на Пернишкия районен съд, на 04. 10. 2013г. е била депозирана
молба рег. № 30810 от И.Г.А., чрез адвокат Р.М., за конституиране на А. като граждански
ищец в наказателното производство /л.116 от НОХ Д № 1133 / 2013г. по описа на
Пернишкия районен съд/. С определение, постановено на 26. 11. 2013г.,
Пернишкият районен съд не е приел предявения от А. граждански иск, както и тези
на останалите пострадали и е отказал да конституира А. и останалите пострадали
като граждански ищци. Следователно за периода от 04. 10. 2013г. до 26. 11.
2013г. давността е спряла да тече, съгласно разпоредбата на чл. 116, б.“б“ от ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1 от ЗЗД, от 26. 11. 2013г. е
започнала да тече нова 5 годишна давност. Искът по настоящето дело е предявен
на 26. 11. 2018г. и съгласно разпоредбата на 60, ал.2 от ГПК искът не се явява
погасен по давност.
Ищецът е направил
разноски в размер на 2800лв. за адвокатско възнаграждение /л.5 от настоящето
дело/, а не както е отбелязано в списъка по чл. 80 ГПК в размер на 3000лв. С оглед уважената част от иска и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът С.Г. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 1848лв., представляваща направените от него разноски пред
Пернишкия окръжен съд, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед
отхвърлената част от иска в размер на 17 000лв. /горницата над 33000лв. до
50 000лв./ и на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат В.К. *** сумата в размер на 1040лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
На вещото лице д-р С.
е заплатено възнаграждение в размер на 200лв. от бюджета на Пернишкия окръжен
съд, тъй като съгласно чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси и разноски. С оглед уважената част от иска,
ответникът С.Г., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 1320лв. държавна такса и
сумата 132лв. разноски за вещо лице, ведно със законните лихви за забава на
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Прекратява производството по гр. д. № 653 / 2018г.
по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта му по отношение исковата претенция
на И.Г.А. срещу К.Р.Д., за заплащане на сумата 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства,
вследствие нанесения му побой на 01. 09. 2012г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 01. 09. 2012г. до окончателното й изплащане.
Осъжда И.Г.А., с ЕГН **********,*** да
заплати на К.Р.Д., с ЕГН **********,***,
сумата 2000лв. /две хиляди
лева/, представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда С.Е.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на И.Г.А., с ЕГН **********,***,
сумата 33 000лв. /тридесет и
три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки, страдания и неудобства, вследствие нанесения му побой на 01. 09.
2012г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01. 09. 2012г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 1848лв.
/хиляда осемстотин четиридесет и осем лева, представляваща направените от
него разноски пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно с уважената част от иска, като за
горницата над 33 000лв. до пълния претендиран размер
от 50 000лв. – отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда И.Г.А., с ЕГН **********,***, да заплати на адвокат В.К. *** сумата в
размер на 1040лв. /хиляда и
четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда С.Е.Г., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 1320лв. държавна такса
и сумата 132лв. разноски за вещо лице, ведно със законните лихви за забава
на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: