Р Е Ш Е Н И Е
Номер V-169 Година 2020, 31.07 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тринадесети
юли, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1340 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№8584/19.02.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт
Красимира Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу
Решение №257/20.01.2020г., постановено по гр.д.№7556/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГД ,,Гранична полиция“-МВР на
РБ, да заплати на П.Г.Г. с ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, сумата
от 1 405. 26 лв. - главница, представляваща нетния размер
на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд
от 204. 50 часа в периода от
01.08.2016 г. до 04.09.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения
от него нощен труд от 1 580 часа в дневен, ведно с мораторна
лихва в размер на 194. 47 лв. върху
възнаграждението дължимо в периода от 01.08.2016 г. до 04.09.2019 г., за
периода от падежа – последният ден на месеца, следващ съответното изтекло
тримесечие, до 04.09.2019 г., както и законната
лихва върху главницата от 1 405. 26 лева от датата на подаване на
исковата молба - 04.09.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 344. 30 лв. за направените по
делото разноски и е отхвърлил исковете за
главница над уважения размер от 1 405. 26 лв. до пълния заявен размер от
1 425. 85 лева, за положения извънреден труд от 3. 43 часа през месец юли
2016 г., ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част от
04.09.2019 г., а искът за мораторна лихва над уважения размер от 194. 47 лв. до
пълния заявен такъв от 200. 32 лв.
Със същото
решение, ГД
,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху
уважения размер на исковете държавна такса в сумата от
283. 28 лв., от които
106. 21 лв. за държавна такса и 177. 07 лева за разноски за експертиза.
Срещу
отхвърлителната част на решението жалба не е подадена.
С жалбата срещу решението в частта, с която исковете са
уважени се изразява недоволство от него
и се иска отмяна му. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно
и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място изразява становище, че претенцията за
м.август 2016г. също е погасена по давност, противно на това, което
първоинстанционният съд е приел.
Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период,
ищецът изпълнявала служебните си
задължения на 24-часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумарно.
Посочва се, че в
резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР като
извънреден труд.
Счита,
че основният спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване
на правните норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и
заплащането на допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по
служебно правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е
налице празнота в правната уредба, изразяваща се в липса на норма за
преобразуване на часовете, положен нощен труд и налагащо запълването й с друга
норма, регламентираща сходна материя.
Посочва Решение №197 /07.10.2019г. по гр.д.№786/2019 на IV Г.О., в
което е засегнат въпроса относно приложението на общата нормативна уредба в
правоотношенията на държавните служители от МВ с полицейски правомощия.
Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните
работи. Посочва също така, че в ЗМВР, в който се съдържа специалната уредба
правоотношението на ищеца по повод полагания от него труд, не е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на 0,25 лв. на
отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен
извънреден труд, дължимостта на допълнителното възнаграждение на същия и
компенсирането му по друг начин.
Навеждат се доводи, че за периода до 29.07.2016 е действала Наредба№8121з-592/25.05.2015г.,
за периода от 29.07.2016г. -02.08.2016г.-Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. / поради отмяна на Наредба№8121з-592/25.05.2015г. с решение на ВАС/, а за периода от
02.08.2016г. до отмяната й на 10.01.2020г.- Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. Посочва, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по
чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, съдържанието на правоотношението му с ответника се
определя въз основа на нормите на ЗМВР и и издадените въз основа на него
наредби, които са специални спрямо ЗДСл и КТ.
Подчертава, че
за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 ч.дневно, такова
ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормална продължителност на
работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното
време през нощта и тя е 8 ч. като посочва, че различието на двете уредби е
обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142,
ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с
които е свързано изпълнението на тези функции.
Излага доводи, че съдът е допуснал смесване на нормите
относно нощния труд и извънредния труд, като създава несъществуваща конструкция
„извънреден нощен труд“ като посочва, че положеният от едно лице труд в
определения от работодателя или от закона отчете период период представлява
съвкупност /сбор/ от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от
сумирането установява дали общо положения т е в рамките на нормата за
продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при
което надвишаването представлява извънреден труд. Поради тази причина, счита,
че при лица, които полагат и двата вида труд, не може да се говори за
„извънреден нощен труд“, както и не би могло да се говори за „извънреден дневен
труд“. Трудът е или е нормите на продължителност, или част от него е извън
тях.
Иска се
атакуваното решение да бъде отменено. Претендират
се направените в производството пред двете инстанции разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Страните не се явяват в с.з. редовно и
своевременно уведомени.
С
писмени становища, чрез процесуалните си представители страните поддържа
подадената въззивна жалба, респ. отговор. Претендират разноски. В становището
на въззивника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и се иска да бъде намалено.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При
служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и
допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание
чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба,
подадена от
Г., чрез пълномощника адв. Димова, срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 828 лв., от които: 738 лв. - дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд от 123 часа, за периода от 01.07.2016г. до 04.09.2019г., получен като резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 90 лв., представляваща лихва
за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „командир на кораб на 20 бр. тона в 01 БГПК“ – Созопол при
РДГП „Гранична полиция“ към МВР, като се посочва,
че същият е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.07.2016г. до 04.09.2019г. ищецът е положил общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 987 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води
до 123 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен
от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 738 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях
изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и
нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Сочи се, че
превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане
на нощния труд, а не за заплащане на извънреден. Претендира се отхвърляне на
исковете. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са
представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 14.01.2020г., ищецът е изменил претенцията си на 1425,85 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд от
207,93, ведно с мораторна лихва в размер на 200,32 лв.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно
правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от
страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния периода ищецът е положил и са отчетени 1454
часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143, нощният труд от 1454 часа става на 1661,93 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен труд е 207,93 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение
възлиза на 1425,85
лв. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е
заплатена от работодателя като извънреден труд. Лихвата за забава върху сумата
от 1425,85лв., изчислена за всеки месец поотделно от първо число
на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на
предявяване на иска, възлиза на 200,32 лв.
При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил
предявените искове
като е приел за основателно възражението за погасяване на част от вземанията-за
м. юли 2016г. за 20,59 лв. и за 27,86 лв. мораторна лихва.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По
наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените
часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд
в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение
на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното, съдът намира, че в рамките на процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота,
която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по
основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период от време – 01.07.2016г. до 04.09.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1454 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени
на дневно работно време тези часове възлизат на 1661,93 часа, като разликата от 207,93 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по
платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена
по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1425,85 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция за заплащане на положен
извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за
процесния период се явява основателна за сумата от 1425,85лв. и като такава следва да се уважи. Основателно е възражението на ответника
за погасяването по давност на главницата
за периода 01.07.2016г. до 03.09.2016г. Същото
се погасява с изтичането на кратката три годишна давност съгласно чл.11, б.“а“ ЗЗД вр. чл.125 ЗДСл и чл.358,ал.1т.3 КТ. Исковата молба е подадена на 04.09.2019г.,
а вземането за м. юли 2016г., което е станало изискуемо на 31.08.2019г., поради
което е погасено с изтичането на тригодишната давност, а това от своя страна
влече погасяваното по давност и на акцесорното задължение за мораторна лихва за
периода 01.07.2016г. до 03.09.2019г. в размер на 194,47 лв. на основание чл.119 ЗЗД.
Предвид изложеното искът за главницата е
основателен за периода 01.08.2016г. до
04.09.2019г. за сумата от 1405,26 лв. за 204,50 часа извънреден труд. Искът
за мораторна лихва в частта касаеща забавено плащане на посочената главница за
периода 01.08.2016г. до 04.09.2019г., е основателен за размера от 194,47г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното производство, право на
присъждане на разноски има въззиваемият Г.. Предвид направено възражение за прекомерност от страна
на въззивника съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл.7, ал.2 от Наредба
№1 от 09.04.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към 15.05.2020 г.,
минималния размер е 235,98 лв. на основание чл.7, ал.2,т.2 при интерес от 1000
лв. до 5000 лв.- 100 лв. +6 % за горницата над 1000 лв.
Следователно заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представения договор за правна защита
и съдействие от 02.07.2020 г. следва да бъде намалено до 235,98 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение №257/20.01.2020г.,
постановено по гр.д.№7556/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство
на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на П.Г.Г. с ЕГН
**********,***-адв.
Е.Д., сумата от 235,98 лв. /двеста
тридесет и пет лв. и 98 ст./, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: