РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Айтос, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100970 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.42, ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Производството е образувано по ИМ на Я. Ж. С., ЕГН **********, и Т. Ж.A С., ЕГН
**********, със съд.адрес: ***, чрез адв.Г.К., против „***” ЕООД, ЕИК ***, със съд. адрес:
***, чрез адв. Б.Д.. Ищците твърдят, че са наследници по закон на Ж.С., б.ж. на гр.Б., с ЕГН
**********, починал на 01.01.2021 г., който бил собственик на зем. земи в с.Р., общ. Р. на
осн. НА за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 94, TOM XIII, per.
№ 4459, дело № 2698 от 1999 на Б.Д., а именно: ПИ с идентификатор 63598.27.21 no КККР
на с. Р., общ. Р. одобрени със 3аповед PД-18-208/03.06.2020г. на ИД на АГКК, с адрес на
ПИ: с. Р., м. „СОЛУ ГЕРЕН" с площ oт 9829 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, номер no предходен
план: 027021, при съседи: имoти с идентификатори: 63598.27.26, 63598.27.22, 63598.27.34,
63598.27.20, и ПИ с идентификатор 63598.58.23 no КККР нa с. Р., общ. Р. одобрени със
3аповед PД-18-208/03.06.2020г. нa ИД на АГКК, с адрес нa ПИ: с. Р., м. „АЛАНГО3А" с
плoщ от 4349 кв.м., с трайно предназначение нa територията: Земеделска, начин нa трайно
ползване: нива, категория на земята: 3, номер no предходен nлaн: 058023, npu съседи: имоти
с идентификатори: 63598.58.22, 63598.58.36, 63598.58.24, 63598.58.35. Поддържат, че през
2013 г. С.Х., действащ без съгласието и знанието на Ж.С., и подпомогнат от Ю.M. (кмет на
с. Р.)- последният изпълнявайки задължения по чл. 83 3ННД съставил официален документ,
в частта, в която извършил нот. заверка с рег. № 143/24.09.2013 г., полагайки подпис в
щемпела за нот. заверка за удостоверяване на подпис върху пълномощно, издадено и
подписано от името на Ж.С., удостоверявайки неверни обстоятелства и изявления. Твърдят,
че въз основа на пълномощното (което намира за нищожно поради липса на съгласие) на
25.10.2013 г. С.Х. като представляващ ответното дружество (като арендатор) и от друга като
пълномощник на Ж.С. (като арендодател) сключил без да има предоставени права от Ж.С.,
договор за аренда на земеделски земи, заверен с рег. № 5596, акт 3, TOM 9 на Г.Г. - нотариус
с рег. № 557 на НК, с район на действие - PC Айтос, вписан в CП - гр. Айтос с вх. рег. №
4059/19.11.2013 г., TOM 3, № 225, с който се отдавали за възмездно ползване гореописаните
1
имоти за срок от 20 г. Поддържа, че ответникът ползвал без валидно основание зем.земи.
Молят да бъде прогласена нищожността на договора за аренда от 25.10.2013 г. поради липса
на съгласие и ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху описаните имоти,
които владее и ползва без основание. Претендират разноски.
Ответникът е депозирал ОИМ. Оспорва основателността на иска. Поддържа, че
процесният договор е сключен съобразно закона и че бил изпълняван добросъвестно от
страните. Твърди се наличие на валидно извършено упълномощаване от Ж.С., както и
изплащане на дължимата по договора рента. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява, че процесните земеделски земи са били
собственост на Ж.С., видно от НА №94/02.06.1999г., като имотите са му били възстановени
по реда на ЗСПЗЗ.
Представено е пълномощно №143/24.9.2013г., с което упълномощителят Ж.С.
упълномощава С.Х. (управител на ответника), като по силата на тази сделка
упълномощеното лице може да сключва и подписва от името на упълномощителя договори
за наем и/или аренда на собствените му гореописани зем. земи с представляваното от С.Х.
ответно дружество „***“ ЕООД.
Представен е договор за аренда между С.Х. (в качеството му на представляващ
арендатора „***“ ЕООД) и С.Х. (в качеството му на пълномощник на арендодателя Ж.С.) за
отдаване за временно и възмездно ползване на процесните земеделски земи в с.Р..
Договорът е сключен на 18.11.13г. в предвидена форма от чл. 3, ал.1 ЗАЗ за срок от 20
стопански години и е вписан в СВ–Айтос на 19.11.13г.
Не се спори, че ответникът обработва процесните зем.земи в с.Р., считано от 2007 г.,
упражнявайки фактическа власт върху същите, вкл. и към настоящия момент.
Видно от Удостоверение за наследници от 18.5.21г., издадено от общ.Б., починалият на
01.01.2021г. Ж.С. е оставил като наследници Я. Ж. С., ЕГН **********, и Т. Ж.A С., ЕГН
**********.
По делото е разпитан като свид. Ю.М., от чиито показания се установява, че през
2013г. е бил кмет на с.Р., че подписът в процесното пълномощно от 24.9.13г. не е бил
положен от Ж.С. пред свидетеля (като дл.лице). Свидетелят не познава и не е виждал лицето
Ж.С., последният не е полагал подписа си пред свид.М.. Показанията му кореспондират
напълно с деянието, извършено от лицето, за което М. е признат за виновен с вл. в сила
съдебен акт по НОХД 134/21г. от РС Айтос.
ВЛ по назначената СГрЕ е дало заключение, че подписът за упълномощителя, положен
в процесното пълномощно №143/24.9.2013г., не е положен от лицето Ж.С..
При тези факти от правна страна съдът намира следното:
Искът по чл. 42, ал.2 ЗЗД е допустим – предявен е от наследниците на лицето Ж.С., явяващи
се негови универсални правоприемници (т. 2 от ТР №5/2014 ОСГТК на ВКС). Предявеният иск за
недействителност на арендната сделка следва да се квалифицира именно по чл. 42, ал.2 ЗЗД.
Според т.2 от ТР №5/2014 ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице, действало като представител,
без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените
с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Съгласно мотивите на т.3 от посоченото ТР за договора,
сключен чрез мним представител – без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично
установява възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден
от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците
от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване,
2
то тезата за абсолютна и неоздравима нищожност е логически изключена. Тази теза е в пряко
противоречие и с приетото в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като
съгласно възприетите там дефиниции на видовете недействителност, е изключено съвместяването
на абсолютната нищожност по чл. 26 ЗЗД и висящата недействителност, каквато е тази по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, респ. – изключено е съчетаването им в понятие като „висяща нищожност“. В конкретния
случай се установява, че на 18.11.13г. Ж.С. и „***“ ЕООД са сключили договор за аренда на
процесните зем.земи, като при сключването му арендодателят е бил представляван по пълномощие
от управителя на арендатора - С.Х.. Спорният по делото въпрос е относно липсата/наличието на
представителна власт на лицето, действало като представител (пълномощник). Доколкото от СГрЕ
се установи, че подписът, положен под упълномощителната сделка не е изпълнен от
упълномощителя Ж.С., то очевидно е налице липса на учредена представителна власт в полза на
пълномощника С.Х., обуславящо извод за основателност на иска по чл. 42 ЗЗД само на това
основание. Нито се твърди, нито се установява, сделката да е била потвърдена от мнимо
представлявания в предвидената за това форма (писмена с нот.заверка на подписа на
упълномощителя на осн. чл. 42, ал.2 ЗЗД вр. чл. 37 ЗЗД). Нещо повече - от показанията на свид.М.,
изпълняващ към 24.9.13г. удостоверителни функция по чл.83 от ЗННД, се установява, че подписът
на упълномощителя не е положен присъствено лично пред него, обосноваващо извод за нарушение
на чл.589, ал.2 ГПК, сочещо на основание за нищожност на нот. действие по см. на чл.576 ГПК.
Следователно нищожното нот. действие значи, че упълномощителната сделка не е изпълнена в
предвидената от закона форма за валидност, обуславящо отново извода, че процесният аренден
договор е сключен без представителна власт от името на арендодателя Ж.С.. От процесуалното
поведение на наследниците на арендодателя е видно, че те също отказват да потвърдят
извършената от името на наследодателя им арендна сделка, обосноваващо извод, че договорът за
аренда като сключен без представителна власт е висящо недействителен. Съдът намира, че
ирелевантен за (висящата) недействителността на сделката е въпросът дали договорът е бил
изпълняван от страните (вкл. че е била заплащана рента от ответника), доколкото формата за
потвърждаване на договора за аренда е такава за валидност и е уредена в чл. 42, ал.2 ЗЗД вр. чл. 37
ЗЗД, т.е. потвърждаването не може да се установява със свид.показания.
Доколкото искът за (висяща) недействителност на арендната сделката се явява основателен, а
сделката не поражда целените с него правни последици, не е спорно между страните, че
фактическата власт върху процесните зем.земи е получена и се осъществява от ответника „***”
ЕООД и към момента, а последното не доказа наличие на основание, по силата на което упражнява
такава власт върху нивите, основателен се явява и искът на ищците за предаване на владението
върху имотите.
По отношение на исковете, предявени с ИМ срещу С.Х. като ФЛ, съдът счита, че същите са
оттеглени от ищците на осн. чл. 232 ГПК (видно от молба от 11.11.21г. и съобразно изявлението
на проц. им представител в о.с.з. от 4.2.22г.), предполагащо прекратяване на делото в тази му част
поради извършеното десезиране.
В тежест на ответника „***” ЕООД следва да се възложат сторените разноски от ищците в
размер на общо 575 лв., от които: 25 лв. – депозит за свидетел; 150 лв. – депозит за СЕ; 400 лв. -
заплатено адв.възнаграждение. Разноски от лицето С.Х. не са поискани, а такива не се твърди,
нито се доказва да са извършени и такива не му се следват. Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи да се
произнесе изрично по заявено искане за присъждане на разноски (в случая от отв.дружество),
поради което формираната воля за неоснователност следва да бъде огласена в диспозитива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл. 42, ал.2 ЗЗД договор за аренда на
земеделски земи, заверен с рег. № 5596, акт 3, TOM 9 на нотариус Г.Г., с рег. № 557 на НК, с
район на действие - PC Айтос, вписан в CВ - гр. Айтос с вх. рег. № 4059/19.11.2013 г., TOM
3, № 225, сключен между „***“ ЕООД, ЕИК ***, и Ж. С. С., ЕГН **********, по иск на Я.
3
Ж. С., ЕГН **********, и Т. Ж.A С., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.Г.К..
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със съд. адрес: ***, чрез адв. Б.Д., да предаде
владението върху следните имоти:ПИ с идентификатор 63598.27.21 no КККР на с. Р., общ.
Р. одобрени със 3аповед PД-18-208/03.06.2020г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: с. Р., м.
„СОЛУ ГЕРЕН" с площ oт 9829 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, номер no предходен план: 027021,
при съседи: имoти с идентификатори: 63598.27.26, 63598.27.22, 63598.27.34, 63598.27.20, и
ПИ с идентификатор 63598.58.23 no КККР нa с. Р., общ. Р. одобрени със 3аповед PД-18-
208/03.06.2020г. нa ИД на АГКК, с адрес нa ПИ: с. Р., м. „АЛАНГО3А" с плoщ от 4349 кв.м.,
с трайно предназначение нa територията: Земеделска, начин нa трайно ползване: нива,
категория на земята: 3, номер no предходен nлaн: 058023, npu съседи: имоти с
идентификатори: 63598.58.22, 63598.58.36, 63598.58.24, 63598.58.35, на Я. Ж. С., ЕГН
**********, и Т. Ж.A С., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.Г.К..
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 232 ГПК производството по делото в частта му по
предявените искове от по иск на Я. Ж. С., ЕГН **********, и Т. Ж.A С., ЕГН **********,
със съд.адрес: ***, чрез адв.Г.К., срещу С. СМ. Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „***” ЕООД, ЕИК ***, със съд. адрес: ***, чрез
адв. Б.Д., да заплати на Я. Ж. С., ЕГН **********, и Т. Ж.A С., ЕГН **********, със
съд.адрес: ***, чрез адв.Г.К., сумата от 575 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***” ЕООД за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в 2-седм. срок от връчването, а в
прекратителната си част,имащо характер на определение, в 1-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4