О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 21.06.2019 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав
На 21 юни
2019 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 3256 по описа
за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото, следва да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която след
като извърши необходимите проверки да отговори на въпросите поставени в исковата
молба и в отговора на исковата молба.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи
съдебно-техническа експертиза, която след като извърши необходимите проверки да
отговори на въпросите поставени в отговора на ИМ.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Стара Загора твърди, че е еднолично дружество с
ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по
описа на Ст.ОС. Заявява, че същият осъществява основно дейностите по дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
област Стара Загора и община Тополовград. Същият е потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939033 – ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК”, с.
Орешник, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция” 20 кV, собственост на дружеството,
като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво
ниско напрежение (НН.
Ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, притежавал Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия. По силата на чл. 42 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
екетроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
Заявяват, че през
периода от 01.06.2014г. до 30.06.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД е
заплатило на ответното дружество сумата 820,72 лева, по фактура №**********/15.06.2014г.
както и сумата 796,85 лв. по фактура №**********/30.06.2014г. представляваща
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца – Помпена станция „Орешник”, намираща се в Община
Тополовград.
Следва изрично
да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на ответника
и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не били
предмет на настоящата искова молба.
Посочената
по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба сума, била измерена и отчетена при
измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена
станция „Орешник”. Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това
място, е незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане на недължими
суми.
Считано от
01.07.2008г. с Решение № Ц – 021/26.06.2008г.
на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента – цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно
нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху
използваната електроческа енергия съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от ДКЕРВ цени.
Заявява, че при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства
за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ,
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116
ал. 7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба
№ 6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединявала към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
За тези
клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната
с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има
такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В конкретния
случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград” 20 кV, след
която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 Кv.
Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започва от Подстанцията, и
достига до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо
до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник”. И електропровода
„Венеция” 20 кV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените
станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД.
С оглед на
това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница – т.е. между Подстанция
„Тополовград” 20 кV и Електропровод „Венеция” 20 кV, в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник”.
Във връзка с
изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е отправяло няколкократни писмени
искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. №
1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД писмо, дружеството е изпратило писмо за промяна на
мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-Подстанция
„Тополовград” - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;
-Извод „Рила”
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Следва да се
отбележи, че след, получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция” това не било сторено.
Във връзка с
това от дружеството било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с
което отново изрично посочва, че желае да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които се изисквала
промяната:
-ИТ № 2939032
– ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник
-ИТ 2939033
„ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Койвода.
На това искане
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпратило Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с
което ги уведомява, че следва да им предоставят документи за собственост на
Електропровод 20 кV извод „Венеция”. Това искане било необосновано, тъй като
още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищцовото дружеството изпратило по отношение
на електропровод „Венеция” всички необходими документи.
„Водоснабдяване
и канализация” ЕООД е собственик Електропровод „Венеция” 20 кV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството било собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не изпълнявало задълженията си и продължавал
да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо
на ниво средно напрежение.
Твърди в
молбата си, че ако се установи, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а
на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена
на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явявала недължимо платена
и платена без основание.
При това
положение за ищцовото дружество възниква правен интерес да предяви против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД иск за заплащане на платените суми за такса за
пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без
основание като за периода 01.06.2014г. до 30.06.2014г. сумата в размер на 1090лв.
Освен
дължимата сума в размер на 1090лв., ответникът дължал и обезщетение в размер на
законна лихва считано от датата на плащане на недължимо платената сума, до
датата на предявяване на молбата в съда -03.05.2019г., както следва:
- сумата 280
лева /двеста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в
размер на 570лв. по фактура №**********/15.0б.2014г. – 26.06.2014г., до датата
на предявяване на молбата в съда – 03.05.2019г.
- сумата 265
лв. /двеста шестдесет и пет лева/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в
размер на 550лв. по фактура №**********/30.06.2014г. – 12.07.2014г., до датата
на предявяване на молбата в съда – 03.05.2019г.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********,
1. сумата 1090
лв./хиляда и деветдесет лева/, представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение – Помпена
станция „Орешник”, ИТ № 2939032, за периода 01.06.2014г. – 30.06.2014г., представляваща разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, ведно със законната лихва от датата завеждане на исковата молба в
съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
2. сумата 280
лева /двеста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в
размер на 570лв. по фактура №**********/15.06.2014г. – 26.06.2014г., до датата
на предявяване на молбата в съда – 03.05.2019г.
3. сумата 265 лв. /двеста шестдесет и пет
лева/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 550лв. по фактура
№**********/30.06.2014г. – 12.07.2014г., до датата на предявяване на молбата в
съда – 03.05.2019г.
Претендира за
разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в законоустановения срок представя писмен
отговор, с който счита предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен.
Претендира, че сумите, предмет на исковата
претенция, са дължими и основателно начислени по сметката на ищеца.
Счита, че
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите недължима.
Твърди в
отговора си, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е титуляр на
лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността
„снабдяване с електрическа енергия” (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало
само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител.
Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия.”, а според ал. 4 на същия член – „Публикуваните
общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.”
По силата на
чл. 7, т. 1 от общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия и при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение
на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
доставило в обекта на ищеца за периода електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги е издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част
от която съставлява исковата сума.
Заявява, че
действително ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се
краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв
ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическа
енергия през разпределителната мрежа.
Твърди, че разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като
„транспортиране на електрическа енергия.. през разпределителните мрежи”.
Дейността „разпределение на електрическа енергия” също подлежи на лицензиране
(съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т.
22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД,
като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено
разпределение на електрическа енергия извършва услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по утвърдените от КЕВР цени, като спазва
следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулира
по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона
за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за
търговия с електрическа енергия.
Заявяват, че доставената
електрическата енергия, описана в процесната фактура, била остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на
напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от
ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през
разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ),
а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени.
Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия, описана в
процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период
решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване,
определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Обектът на
ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорен бил
фактът, че присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г., отм., бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000г. и разбира се преди
влизане в сила на чл. 16. ал. 1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на
измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните
нормативни актове ред или в договора за
присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба
за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г., отм., бр. 34 от
19.04.2005 г. , аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ,
бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото писмени доказателства може да
се установи, че процесиите обекти са присъединени през 1995г.
Заявява, че е
видно, че принципа, залегнал както в отменените, така и в сега действащите
нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определя/дотоваря към момента на присъединяване на
обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта !!!
Действително
след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация
на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът е подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Оспорва твърдението,
че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия
ищецът представил доказателства за собственост върху присъединителните
съоръжения – ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост,
представени по преписката сочили, че правото на собственост е на Община
Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията били подадени от лице с
пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста – вж. писмото т.1 и т.2 са
представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ – 14
от 21.01.2015г.
Твърди, че при
строеж, разширение и реконструкция на промишлени, жилищни и други обекти преди
започване на проектирането трябвало да се поиска разрешение от съответните електроснабдителни
организации за начина на електрозахранване, както и за необходимата мощност за
строителството.
Когато за
електроснабдяване на нови обекти на организациите-потребители или за
преустройство на съществуващи техни обекти се налага разширяване на
разпределителните уредби, увеличаване на трансформаторната мощност или други
работи по съоръженията за пренос и разпределение на електрическата енергия,
това се прави за сметка на тези потребители.
Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от
19.04.2005г.
Чл. 24. (1) В
договора за присъединяване се включват клаузи за:
ниво на
напрежение и брой на фазите в мястото на присъединяване; вид, технически
параметри, брой и място на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите
и комуникационни устройства към тях, както и тарифи за измерване на
електрическата енергия;
Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г.
Чл. 19. (1) В
договора за присъединяване се включват клаузи за: нивото на напрежение и броя
на фазите на границата на собственост; вида, техническите параметри, броя и
мястото на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите и
комуникационни устройства към тях, както и тарифите за измерване на
електрическата енергия; описа на приложенията на всички предходни писма е
видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, не е и за
трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. – т. 5 – приложенията са
за ел, провод 20 kV AC проводник 95 L – 7180 м.
и ел провод 20 kV откл. за ТП
проводник АС – 95 L – 738 М,
същите са били приложени и към писмо изх. № 1748 от 23.10.2008 г.). За
доказване на това обстоятелство представят цялата кореспонденция по случая.
Ищецът не бил доказал правото си на собственост върху псидъединителните
съоръжения – ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на
доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната
във фактурите (за ниво ниско напрежение) не били налице. Едва с писмо изх. № ЦУ
– 14 от 21.01.2015г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което и
едва тогава стартирала и цялата процедура по смяна на меренето. Меренето било
сменено на 19.11.2015г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа
проверка от 14.01.1016 г.)
Съгласно чл.17
ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.3 било посочено
съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на
ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на ОУ или процесиите суми били
дължими на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, тъй като услугата достъп до
електоразпределитената мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и
задълженията по тях.
Аналогично на
издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител
изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД били лицензионно,
финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да спазват общи
правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния
снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР е създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения – както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР
последователно въвежда и утвърждава правилото че:
•
потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи
при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния
снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия.
Твърди, че ако
се установи мястото на измерване на електрическа енергия за процесния период не
е следвало да бъде на нива ниско напрежение, а на ниво средно напрежение.
Въпреки че към момента на присъединяване обектът е присъединен на ниво ниско
напрежение, то действително недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде
единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
средно напрежение и ниво ниско напрежение, каквато е претенцията на ищеца. Не
било ясно обаче как е изчислен размерът на тази претенция.
Заявява, че
изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период. Сумата по процесната фактура била
основателно начислени и дължима от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Твърди, че
ищецът е претендирал присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на
паричното задължение, считано от датата на плащане на недължимо платената сума
до датата на предявяване на исковата молба в съда. Счита, че искът е
неоснователен. Заявява, че се касае за задължения, които били без точно
определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД
длъжникът по него изпада в забава от датата на поканата. По делото липсвали
доказателства за отправна покана преди датата на предявяване на иска, поради
което и не може да се приеме, че до тази дата ответникът е изпаднал в забава.
Претендират за
разноските по делото.
От изложените обстоятелства в исковата молба
се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.55,
ал.1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без
основание. Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата молба сума не се
дължи по силата на сключения между страните договор за доставка на електрическа
енергия, поради което подлежи на връщане като недължимо платена.
Тежестта да се
докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.
Тежестта да се
докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: решение 4486 от 14.10.1991г.; 2 бр.
справка от търговския регистър; фактура № **********/15.06.2014г.; фактура №
**********/30.06.2014г.; писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г.; писмо с изх. №
1749/23.10.2008г.; писмо с изх. № 201/05.12.2008г.; писмо с изх. №
01/09.01.2009г.; скица от електропровод; заповед № 135/12.12.199г.; акт за
приемане и предаване на основни средства; инвентаризационен опис за земя,
сгради и съоръжения на ПС „Капитан Петко Войвода” – 2бр.; характеристика на ДМА
– Трафопост „Кам. Петко Войвода”; акт обр. 16 за Електропровод „Венеция” 20 kV, на помпена станция „Орешник”, с. Орешник, на
помпена станция „Кап. Петко Войвода”, и намиращите се в тях ЗРУ; разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г.; скица.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОВА, която след като се запознае с материалите по
делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи
заключение, като отговори на поставените в исковата молба и в отговора на
исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 300 лева, който следва да се заплати от поравно от страните в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице Димитър Денев Димитров, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение,
като отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 300 лева, който следва да се заплати от ищеца в едноседмичен срок
от връчване на настоящото определение.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адвокат З.Д.
и пълномощно на юриск. Станимира Раева.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да
поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките
на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 17.09.2019г.
от 09.35ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на
депозитите.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: