РЕШЕНИЕ
№ 2299
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120104640 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. К. Д., ЕГН **********,
адрес: * срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, представлявана от Н.Н.,
с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 645,05 лева
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд,
преизчислен до 75,50 часа извънреден труд, за периода 01.08.2019 г. – 10.07.2020 г., по
възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността „*“, сумата от 151,36 лева обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до
21.07.2022 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба – 21.07.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се, че ищецът е полагал труд през процесния период към Регионална
дирекция „ПБЗН“. Работил е на 24-часови смени, по 7 или 8 смени месечно и е положил
нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143. Преизчислението на нощен
към дневен труд води до извънреден труд, който е трябвало да се заплати от ответника.
Според чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50 % увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Ответникът чрез процесуален представител е посочил, че исковете са
неоснователни. Посочено е, че неправилно е приложен коефициент 1,143, тъй като същият
се отнася към работници и служители по трудово правоотношение по КТ, не намира
приложение и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като тя
1
важи само за работници по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и
неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. С Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. е регламентирано отчитането на
извънреден труд за процесния период, като в тях не е предвиден коефицент, цитиран в
исковата молба.
Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства
и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени
доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което
ищецът заема длъжността „*“ в Сектор СОД към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ – МВР. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е
изпълнявал дежурства по график.
Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза в периода от 01.08.2019 г. – 10.07.2020 г. ищецът е положил 66 нощни смени,
възлизащи на 528 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 603,50 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 75,50 часа, като стойността му е 645,05 лева.
Пресметнато е, че размерът на законната лихва за периода от падежа на всяко задължение до
датата на подаване на исковата молба е в размер на общо 151,36 лева. Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице К. като компетентно дадено и всестранно
отговарящо на всички поставени въпроси.
При така събраните доказателства съдът намира претенцията за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд.
Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма. Чл. 187,
ал. 9 ЗМВР (настояща ал. 10) предвижда, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакцията на закона преди изменението с ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020 г.) за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
2
основното месечно възнаграждение (ал. 6). С приетите изменения на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от
07.07.2020 г. вече е фиксирана нормална продължителност на работното време през нощта –
8 часа за всеки 24-часов период. Приета е нова ал. 4, съгласно която „при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1“, като промените в
закона действат занапред. За процесния период са приложими старите текстове на закона,
действали до 10.07.2020 г.
През процесния период 01.08.2019 г. – 10.01.2020 г. e действалa Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, издаденa от министъра на вътрешните работи, а за периода от
10.01.2020 г. до 10.07.2020 г. – Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. В тях липсва изрична
норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., с която е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
нощен труд за отчетния период се умножава по 0.143, за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143. Това следва да се възприеме като празнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, и субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.
140, ал. 1 КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143,
получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на
денонощие за втория (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и 7 часа за първия.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от
ответника, тъй като на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен
нощен час за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143, се явява доказана по своето основание, като за периода е
приложима субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
3
В тази връзка се установи от заключението на вещото лице, че нощният труд,
преизчислен с коефициент 1.143, е 603,50 часа. Разликата от 75,50 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер от 645,05 лева, като няма данни така
претендирана сума да е заплатена на ищеца. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата за всеки отработен час или за част от него – между 22.00
ч. и 06.00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.
При това искът като основателен следва да се уважи до заявения размер, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на падежа на всяко задължение до
подаване на исковата молба, който размер се установява от изготвената съдебно-
икономическа експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да се осъди ответника да
заплати държавна такса за производството в размер на 100 лева и 185 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Не следва да се допуска предварително изпълнение на решението предвид
разпоредбите на чл. 243, ал. 2 и чл. 519, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, със седалище и
адрес на управление: *, представлявана от Н.Н., да заплати на Н. К. Д., ЕГН **********,
адрес: * сумата от 645,05 лева (шестстотин четиридесет и пет лева и пет стотинки) главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд,
преизчислен до 75,50 часа извънреден труд, за периода 01.08.2019 г. – 10.07.2020 г., по
възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността „*“, сумата от 151,36 лева (сто петдесет и един лева и тридесет и шест стотинки)
обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до 21.07.2022 г., ведно със законната лихва за
забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 21.07.2022 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, със седалище и
4
адрес на управление: *, представлявана от Н.Н., да заплати на Н. К. Д., ЕГН **********,
адрес: * сумата от 400 лева (четиристотин лева) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, със седалище и
адрес на управление: *, представлявана от Н.Н., да заплати по сметка на БРС сумата от 285
лева (двеста осемдесет и пет лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от
които 100 лева за държавна такса и 185 лева за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5