Присъда по дело №52/2023 на Районен съд - Ардино

МОТИВИ по НОХД № 52/2023г. по описа на РС-Ардино:

Подсъдимият Б. Д. Д. от гр.Х. е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място,
подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание РП-Кърджали, ТО-Ардино чрез процесуалния си
представител поддържа обвинението, счита обвинението за доказано и моли
на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1 т.2,
б.“в“ от НК и предвиденото наказание “пробация“ да бъде заменено с „глоба“,
определена към минимума, поради наличие на смекчаващи вината
обстоятелства, както и за изпълнение целите на наказанието.
В съдебно заседание подсъдимият Б. Д. се признава за виновен по
предявеното обвинение по чл. 183, ал.1 от НК, като счита, че вината не е
изцяло негова, тъй като не му било известно, че издръжката била увеличена
през 2017г. Признава частично описаните факти в обвинителния акт, а
именно, че за периода от м. юни 2008 г. до м. октомври 2023 г. не е изплащал
издръжка за детето си, въпреки че е бил задължен, тъй като не знаел къде да
плати. Твърди, че през всичките тези 15 години търсел и не могъл да намери
начин как да плати издръжката. Искал да помага на детето си и дори през
2018 г.,докато бил в Германия, сестра му издирила майката и детето, но била
блокирана от нея. Признава задължението си по размер, възлизащо на 185 бр.
месечни вноски, от които 114 бр. вноски - по 50 лв. и 71 бр. вноски - по 150
лв., но обяснява, че не бил уведомен за второто дело за увеличение на
издръжката. До преди месец не знаел и как изглежда детето му. Бил в
чужбина 8-9 години. От 2015 г. до миналата година ходил да работи в
Германия и Дания и отново се завръщал в страната. Многократно търсел
детето и майка му в с.П., в И. през 2013г. и 2014 г. До 22.06.2011 г. бил в
затвора - за 3г., 7м. и 16 дни и по същото време бил призован в Хасковския
съд, като бил осъден да плаща издръжка. След излизането си от затвора
отново търсил детето си и майката в с. П. - лично и чрез роднини, но не
могъл да ги намери и не могъл да се види с детето си. Няма възможност да
плати сумата от 16 350 лв. или част от нея, тъй като в момента бил
безработен. Твърди, че когато искал да помага и да дава пари, майката се
криела. Съжалява за извършеното, но счита, че не носи пълната вина. Имал
проблеми и с дядото на детето-бащата на майката. Съжалява за извършеното
и обещава да изпълнява задължението си за издръжка. Моли за наказание
глоба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установени изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
С влязло в сила на 11.06.2008г. решение № 41/07.04.2008г.,
постановено по гр.д. № 1154/2007 г. по описа на Районен съд - Хасково, в
което подс. Б. Д. Д. лично е взел участие, същият е бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си Д. Б. Д., с ЕГН **********, в размер на
50,00лв., чрез неговата майка и законна представителка В. П. Ч. от с.П., общ.
А., считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2007г., до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, чийто
размер бил увеличен от 50,00лв. на 150,00лв. с решение № 71/16.11.2017г.,
1

постановено по гр.дело № 71/2017 г. по описа на РС – Ардино, влязло в
законна сила на 06.12.2017г., в което производство подсъдимият в качеството
си на ответник е бил представляван от назначен особен представител,
неоспорил иска по чл.150 от СК по основателност и размер.
Установено е по делото, че по образуваното в СИС - РС-Ардино
изпълнително дело № 2/2009г. за събиране на присъдената издръжка в размер
на 50,00лв., впоследствие увеличена на 150,00лв., с длъжник подсъдимият
Б.Д., от датата на присъждане на издръжката до датата на справката –
25.11.2022г., не са постъпвали суми, а такава издръжка е била изплащана от
община Ардино по Наредбата за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка.
За времето от 11.07.2007г. до 30.09.2009г. община Хасково е
заплащала присъдената на детето на подс. Б. Д. - Д. Д. - издръжка, а за
времето от 01.10.2009г. до 30.11.2022г. община Ардино е заплатила сумата в
общ размер на 9930,00лв. на същото дете.
Установено бе още, че майката и законен представител на детето Д. Д.
– св.В. Ч., е регистрирала свой и на детето Д. настоящ адрес в с.П. през 2011г.,
а през 2018г. – постоянен адрес в същото село.
Подс. Б. Д. е реабилитиран, безработен, не се ползва с добри
характеристични данни по местоживеене. От м. август 2014г. до 02.11.2020г.
за кратки периоди от време е полагал труд по трудово правоотношение при
различни работодатели, на същия не са изплащани парични обезщетения от
ДОО, пенсии и социални помощи и е бил регистриран като безработен в
периода 20.06.2005г. – 21.07.2005г. Подсъдимият не е декларирал имоти,
МПС, патенти и туристически данък. На 23.01.2022г. е напуснал страната със
самолет и се е завърнал отново през аерогара на 01.09.2022г. Декларирал е, че
не получава трудови възнаграждения и не притежава недвижими имоти и
МПС.
Горната фактическа обстановка се потвърди и прие след събиране на
доказателствата - писмени и гласни – частично от самопризнанията на
подсъдимия Б.Д. Д., показанията на св.В. Ч., които съдът кредитира като
пълни, логични и необорени с други доказателства по делото, включително и
от приетите като доказателство материали по досъдебно производство -
Досъдебно производство № 98/2022г. по описа на РУ – Ардино, а именно, -
протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на св. В. Ч., писма и
отговори от Районен съд - Хасково, Районен съд - Ардино, ДСИ при РС –
Ардино, кмета на община Ардино, кмета на община Хасково, Районно
управление „Полиция“ - Хасково, ТП „НАП“-офис Ахсково, ТП „НОИ“-
Хасково, Търговски регистър - Хасково, Служба по вписванията - Хасково,
Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково, влязло в сила решение №
71/16.11.2017 г. по гр.д. № 71/2017 г. по описа на РС - Ардино, влязло в сила
решение № 41/07.04.2008г. по гр.дело № 1154/2007г. по описа на РС –
Хасково, справка за съдимост, ведно с характеристична справка, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, в т.ч и от
останалите писмени доказателства по делото, които поотделно и в своята
съвкупност не будят съмнение относно авторството на престъпното деяние, а
напротив, обосновават единствения възможен и категоричен извод за
осъществяване на същото от предаденото на съд лице Б.Д. Д.. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, че не е знаел за
увеличения размер на издръжката, решението по което е влязло в сила на
2

06.12.2017г., тъй като, от една страна, тези обяснения не се подкрепят от
каквито и да е доказателства по делото, логически се оборват от обясненията
му, че през изминалите 15 години не е намерил начин да заплаща издръжката,
въпреки че имал желание и че чрез 2018г. чрез сестра си влязъл в контакт с
майката на детето, но последната я блокирана в социалните мрежи. На
следващо място, не се споделя възражението на подсъдимия, че не е знаел, че
размерът на първоначалната издръжка е увеличен, тъй като производството
по гр.д. № 71/2017г. по описа на РС-Ардино е заведено и приключило 10
години след предходното дело, поради изменение на обстоятелствата, при
които първоначалната издръжка е била определена, а именно, детето и
нуждите му са пораснали и в същото подсъдимият е участвал чрез назначения
му особен представител, който не е спорил иска по основание и размер, респ.
процесуалните действия на особения представител пряко обвързват
ответника в гражданското производство и подсъдим в настоящето, поради
което спрямо последния са настъпили последиците от извършените действия,
включително и постановеното по посоченото гражданско дело решение
правно-валидно е породило правните си последици спрямо ответника. Ето
защо, според настоящия състав подсъдимият е бил наясно както с
обстоятелството, че е осъден през 2007г. с влязлото в сила съдебно решение
да заплаща издръжка на детето си в размер на 50,00лв., така и с
обстоятелството, че размерът на издръжката е увеличен от 50,00лв. на
150,00лв., поради изминалия период от 10 години от постановяване на
първоначалната издръжка, а направеното от него възражение в хода на
съдебното производство се възприема единствено като защитна позиция. Т.е.,
след влизане в сила на съдебните решения по гр.д. № 1154/2007г. по описа на
РС-Хасково и гр.д.№ 71/20217г. по описа на РС-Ардино подсъдимият Б.Д. Д.
в качеството си на баща на непълнолетното дете Д. Б. Д., с ЕГН **********, е
бездействал и не е внесъл дължимите вноски за присъдената на негов
низходящ издръжка, въпреки че е бил безусловно задължен по силата на
чл.143, ал.2 от СК, съгласно който родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.
Б. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, по който текст е предаден на съд и
следва да бъде признат за виновен и осъден, а именно затова, че за времето от
месец юни 2008 г. до месец октомври 2023 г. включително, в с. П., общ. А.,
обл. К., след като е бил осъден с решение № 41/07.04.2008г. по гр. дело №
1154/2007г. по описа на Районен съд-Хасково, влязло в законна сила на
11.06.2008 г., да издържа свой низходящ - детето си Д. Б. Д., като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 50,00 лв., чрез неговата майка и законен
представител — В. П. Ч., увеличена на 150,00 лева с решение № 71/16.11.2017
г. по гр. дело № 71 /2017 г. по описа на PC-Ардино, влязло в законна сила на
06.12.2017 г., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 185 месечни вноски, от които 114
месечни вноски по 50,00 лв., равняващи се на 5700,00 лв. и 71 месечни вноски
по 150,00 лева, равняващи се на 10650,00 лв., всичко на обща стойност 16
350,00 лв. Деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, правилно е
квалифицирано по чл.183, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият въпреки, че е
бил осъден с влязло в сила решение да издържа свой низходящ, не е изпълнил
безусловното си родителско задължение за повече от два месеца.
3

Извършеното е типично продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в
определен период от време /решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92
г., I н. о./. Непосредствен обект на това престъпление са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество, като
от значение за наказателното производство е задължението за издръжка да е в
пари и да се дължи на месечни вноски. Изпълнителното деяние се
осъществява само чрез бездействие и се изразява, както бе посочено, в
неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка в размер на
две или повече месечни вноски. За осъществяване на фактическия състав на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо влязло в сила
осъдително съдебно решение за заплащане на дължима издръжка с определен
размер и падеж на вноските, обективна възможност на осъдения да заплаща
присъденото задължение и съзнателното му неизпълнение в размер на две
или повече месечни вноски, като задължението за издръжка по смисъла на чл.
183, ал. 1 от НК възниква от влизане в сила на решението за издръжка, а не от
по-ранен момент /по аргумент от решение № 167/19.01.2021г., постановено
по н.д. № 663/2020 г. по описа на ВКС, решение № 484/1980 г. на ВС, І н.о. и
др./.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимият е е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Липсват доказателства в инкриминирания период да е
отпаднало основанието за плащане на месечната издръжка на детето Д. Д. в или
да е налице обективна невъзможност от страна на подсъдимия да заплаща
присъдената издръжка. Напротив, установено бе, че същият е в
трудоспособна възраст,което води до извод, че няма пречки да реализира
доходи от трудово правоотношение. Няма друго свое непълнолетно дете или
възходящ, спрямо които също да е задължен да заплаща издръжа, а липсата на
имущество, като източник на доходи не го освобождава от задължението като
родител да издържа ненавършилото си пълнолетие дете, поради обективния,
безусловен характер на това задължение, както бе посочено по-горе. Липсват
данни по делото подсъдимият по времето на изтърпяване на ефективно
наказание „лишаване от свобода“ - от м.юни 2008г. /началото на
инкириминирания период/ до 28.06.2011г., когато е постановено условно
постановено предсрочно освобождаване по ЧНД № 431/2008г. по описа на
ОК-Хасково, да е инициирал гражданско производство за прекратяване на
присъдената издръжката или нейното намаляване с изричен съдебен акт.
Съдът намира за доказано авторството на деянието по време, начин и място
на извършването му, а именно, с.П., общ.А. от, където именно се дължи
действието за престиране на носимото парично задължение за издръжка по
местоживеене на детето. Защитната теза на подсъдимия, че не е знаел къде и
как да изпълни паричното си задължение, от една страна не е доказателствено
обезпечено, а от друга, не води до извод за отпадане на задължението му за
заплащане на издръжка на непълнолетното си дете Д. Б. Д..
Причините, способствали за извършване на престъплението -
подценяване на родителските задължения и незачитане на законовия ред в
страната.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид смекчаващите
4

вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно: ниска лична
обществена опасност на подсъдимия, поради чистото му съдебно минало –
същият е реабилитиран по чл.88а от НК, прави частични самопризнания и до
известна степен изразява съжаление, в недобро материално положение –
безработен е и не притежава недвижими имоти и МПС, от които би могъл да
реализира доходи, въпреки недобрите характеристични данни по
местоживеене. Обществената опасност на извършеното съдът определя като
висока, предвид големия брой неплатени вноски за издръжка на свой
низходящ – 114 бр., които многократно надвишават минимално предвидените
за съставомерността на деянието по чл.183, ал.1 от НК незаплатени 2 месечни
вноски за издръжка, както и продължителния период на бездействието – 15
години и 3 месеца, както и с оглед значителния размер на дължимите суми -
16 350,00лв., водещо до ограничаване възможностите за развитие на детето и
до затруднения за отглеждащия родител да покрива самостоятелно
ежедневните нужди на роденото от съвместното съжителство дете от
възрастта му на пеленаче до израстването му в юношеската възраст. С оглед
изложеното, съдът намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, следва да бъде определено
при баланс на смекчаващитне и отегчаващите вината и отговорността
обстоятелства в хипотезата на чл.54 НК, като в случая следва да се отчете, че
смегчаващите вината и отговорността обстоятелства не са многобройни,
нито изключителни и като цяло не обосновават смекчаване на наказателната
репресия при условията на чл.55,ал.1 НК, когато и най –лекото предвидено в
закона наказание, би се оказало несъразмерно и неоправдано тежко, с оглед
индивидуалната обществена опасност на конкретното деяние и дееца. На
следващо място, в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК законодателят е
предвидил две алтернативни наказания – „лишаване от свобода“ и
„пробация“, от които съдът намира, че наказанието „лишаване от свобода“ е
именно наказанието, което е съобразено, съответстващо на извършеното и
справедливо, както поради високата обществена опасност на деянието, така и
с оглед целите, предвидени в чл.36 НК и личността на дееца. Ето защо следва
съдът да наложи наказание „лишаване от свобода“ и същото да бъде
определено към средния предвиден в закона размер, а именно, за срок от 5
/пет/ месеца, като на осн. чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено изпълнението на
така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата
в сила, тъй като са налице условията на чл.66, ал.1 от НК, а именно,
наложеното наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимият не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
предвид констатацията на съда за ниска обществена опасност на подсъдимия,
при което за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения следва да бъде дадена възможност на същия да докаже, че
извършеното общественоопасно деяние е изолиран случай в неговия живот, с
оглед на всичко което съдът намира, че не е наложително същият да изтърпи
наказанието ефективно. На последно място, така наложеното наказание би
спомогнало на подсъдимия да работи и реализира трудови доходи, за да има
възможност да изпълнява родителското си задължение към ненавършилото
пълнолетие свое дете, като заплаща дължимата, предвид обстоятелството, че
същият в предходни години е полагал труд в чужбина, където ноторно е
получаването на по-добро възнаграждение.
Съдът намира, че така наложеното наказание по вид и размер напълно
отговаря на извършеното и ще осъществи в най-пълна степен целите на
5

личната и генералната превенция на закона, визирани в чл.36 от НК.
Разноски по делото не са направени, поради което съдът не присъжда
такива.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд - Ардино:
6

Номер на акта:	1
Дата:	30 януари 2024 г. (в сила от 15 февруари 2024 г.)
Съдия:	Дарина Байданова

Дело:	20235110200052
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 декември 2023 г.

Присъда по дело №52/2023 на Районен съд - Ардино

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите