Присъда по дело №778/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 2
Дата: 16 януари 2025 г.
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20234110200778
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
и прокурора К. Ив. С.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Наказателно дело от
общ характер № 20234110200778 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА И. И. Б., с ЕГН **********, родена на
*** г. в гр. ***, с поС.ен адрес - с. ***, общ. ***, ул. „И." № 7, настоящ адрес в
гр. ***, адрес за призоваване в гр. *** български гражданин, българка, с
висше образование, неомъжена, неосъждана, работи, за ВИНОВНА в това,
че на *** управлявала МПС - лек автомобил *** след употреба на наркотични
вещества - канабис, установено с техническо средство „Drager DrugTest 5000“
с номер ARHJ-0011, поради което и на осн. чл. 343 Б, ал. 3 от НК във вр. с
чл. 36 и чл. 54 от НК я осъжда на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА И ГЛОБА в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
На осн. чл. 66 от НК отлага изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На осн. чл. 343 Г от НК ЛИШАВА подсъдимата И. И. Б. от право
да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от реалното
отнемане на свидетелството й за правоуправление.
1
Приобщената по делото като веществено доказателство тестова
касета „Drager DrugTest 5000“ от извършена проба на И. И. Б., с ЕГН ***,
поставена във фолио с надпис имена и ЕГН на изследваното лице, като
вещ без стойност да се унищожи след влизане в сила на присъдата.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок
от днес, пред ВТОС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към НОХД № 778 / 2023 г. по описа на ВТРС


Обвинението срещу подсъдимата *** е по чл. 343б, ал. 3 от НК, затова,
че на 21.05.2023 г., в гр. Велико Търново, по ул. „Стефан Стамболов“, до № 17,
в посока пл. “Велчова Завера“ управлявала МПС - лек автомобил „Джип
Вранглер“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества - канабис,
установено с техническо средство „Dreger Drug Test 5000” с номер ARHJ-
0011.

Представителят на ВТРП поддържа повдигнатото обвинение, като
счита, че същото е безспорно доказано от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Поради наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства моли съда за налагане на наказания към минималния предвиден
за престъплението размер, с приложението на чл. 66 от НК.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не
взема становище. Същата е дала подробни обяснения, като не се признава за
виновна.

Защита й поддържа, че съдът следва да произнесе съдебен акт, с който
да я оправдае изцяло поради недоказаност на обвинението, респективно
несъставомерност на деянието. Навеждат се доводи за допуснати съществени
нарушения при пробовземането, довели до опорочаване на крайния резултат.
Отделно от това са настоява за приложението на институтите на чл. 9, ал. 2 от
НК – малозначителност на деянието и чл. 13 от НК – крайна необходимост.
Твърди се още и субективна несъставомерност на деянието, тъй като било
извършено от подсъдимата при условията на чл. 14, ал. 1 от НК.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата *** е българска гражданка, с висше образование, работи
като брокер, недвижими имоти, не е омъжена и не е осъждана, има добри
характеристични данни. Същата е правоспособен водач на МПС и има
придобити категории „В“, „М“, „АМ“ „В1“, видно от приложената към ДП
справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР ***. В периода от 2019 -2023
г. има три наложени административни наказания за нарушение на ЗДвП. Не са
й отнемани контролни точки.
На 21.05.2023 г. свидетелите *** и *** служители на Сектор ПП при
1
ОД на МВР Велико Търново, били назначени в наряд като осъществявали
контрол на пътното движение на територията на гр. Велико Търново. Около
04:30 часа, в гр. Велико Търново, спрели за проверка МПС движещо се по ул.
„Стефан Стамболов“ до №17 в посока пл. “Велчова Завера“ - лек автомобил
„Джип Вранглер“ с рег. № ***, тъй като им направило впечатление, че същият
излязъл след знак „Стоп“ от кръстовището с ул. „Хр. Караминков“ с по-висока
от обичайното за това скорост. Затова предприели спиране на автомобила със
светлинен сигнал, който вече се движел по ул. „Стефан Стамболов“ към
крепостта „Царевец“, като самото спиране се осъществило в близост до хотел
„Янтра“. От представените документи установили самоличността и
правоспособността на водача - ***, която била сама в автомобила, както и че
МПС не било нейна собственост. Извършена й била проба за алкохол с
техническо средство, която била отрицателна. По време на проверката
полицейските служители установили, забелязали, че подсъдимата е със
зачервени очи, била със странно поведение и видимо се притеснявала. Същата
обяснила, че пътува към плажа на река Янтра, където по-рано същата вечер
била на парти, но след като се е прибрала с приятеля си в наетата квартира,
забравила нещо в автомобила, слязла по стълбите и забравила да вземе
ключовете за входната врата. Нямало как да влезе и затова отивала на мястото,
където било партито, за да помоли общ приятел да се обади от телефона му.
Всичко това усъмнило полицейските служители и те поканили
подсъдимата да се яви в сградата на РУ Велико Търново, като и било
обяснено, че ще й бъде извършена проверка за наркотични вещества и техните
аналози. Разяснено й било, че проверката се извършва в сградата на РУ Велико
Търново, тъй като техническото средство се намира там и при работата с него
се спазва инструкция и се следват спецификите, дадени от производителя.
Подсъдимата придружила полицейския екип до сградата на РУ Велико
Търново с управлявания от нея автомобил, където била отведена до
помещението, в което се извършвали проверките за наркотични вещества и
техни аналози. В него се осъществявало видеонаблюдение и пушенето било
забранено. Техническото средство било донесено в помещението, тъй като по
инструкция преди самата проверка следвало да се изчакат около 10 минути, а
подсъдимата била поканена да си изплакне устата, с цел да няма остатъци от
храни, напитки или други вещества, които могат да се отразят или да окажат
влияние на показанията му. През това време била проведена беседа с
подсъдимата, при която тя заявила, че по-рано същата вечер е била на парти,
където е употребила марихуана и че ще й покаже, като помолила
полицейските служители да не й извършват проверка за наркотични вещества.
Обяснено и било, че това няма как да стане, защото за всичките си действия
полицаите докладвали на оперативния дежурен, а в автомобила имало аудио и
видео запис.
След като подсъдимата се уверила, че не е нарушена целостта на
тестовата касета и няма манипулации върху нея, тя саморъчно я отворила и се
пристъпило към самия тест. Проверката била извършена посредством
техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабр. № АRHJ-0011, като
резултатът бил положителен за употреба на наркотични вещества – канабис.
На подсъдимата бил издаден талон за медицинско изследване, в който
тя удостоверила с подписа си, че избира да бъде изследвана за установяване
2
употребата на наркотични вещества и техни аналози чрез медицинско и
химическо изследване. Същата била придружена от полицейските служители
до ЦСМП в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ гр. Велико Търново, където обаче
отказала да даде кръв за изследване. Последното е удостоверено в Протокол
за медицинско изследване от 21.05.2023 г. /06:19 часа/ и потвърдено от
подсъдимата с подписа й. Същото е отразено и в издадения лист за преглед на
пациент в КДБ/СО.
В хода на съденото следствие е разпитан д-р ***., медика който е
оформил медицинската документация при отвеждането на подсъдимата в
ЦСМП в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ гр. Велико Търново, в това число и
Протокола за медицинско изследване от 21.05.2023 г. Същият заяви, че няма
спомен за случилото се, но след предявяване на протокола потвърди, че той го
е попълнил и лично е възприел констатациите, които е вписал в него.
Подсъдимата била записана, прегледана, снета е анамнеза от нея, което
представлявало вид интервю. Пациентите се разпитвали по тази бланка, в
която се вписвала информацията дадена от тях. Същият е категоричен, че
каквото е казала подсъдимата пред него, това е записано в протокола, като в
случая в графата Обяснения на изследвания/та за употреба е описано:
употребила, вид – канабис, количество – 1 цигара, дата и час – 20.05.2023 г.,
15:00, повод – няма.
За констатираното свидетелят М. съставил Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 863496 от 21.05.2023 г., подписан
от подсъдимата без възражения.
Последният съставил и Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В т. I. Начин на управление на МПС,
пътни и атмосферни условия от него е отразено: Начин на шофиране –
сигурно, СъС.ие на пътното платно – добро, в т. II. Начин на поведение по
време на проверката: Настроение/поведение – възбудено, Походка – сигурна,
Съмнителни признаци – безпокойство, Очи – зачервени, воднисти/блестящи,
Зеници – около 8.0 мм лява и дясна, Изговор/произношение – ясно, Проверка
за алкохол – да, с техническо средство 0747, показания „00“, Слизане от МПС
– нормално, Мирис на алкохол – не, Проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози – на уреда № АRHJ-0011, на пробата 216. Този
протокол също е връчен на подсъдимата и той съответства на образеца,
посочен в чл. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
От представения отговор от „Дрегер България“ ЕООД се установява,
че техническото средство „Drаeger Drugtest STK“ е идентично с тестова
касата „Drаeger Drug Test 5000 Test-Kit“, която се използва с уред за
установяване на упойващи вещества „Drаeger Drug Test 5000“ Причината за
разминаването в словесното описание е, че производителят е въвел
допълнително обозначение S /Saliva – слюнка/ пред ТК /Test Kit/ и тестовата
касета вече се нарича „Drаeger Drugtest STK“. Цифрата 6, 7 или 8 след
съкращението STK показва дали тестовите касети са за откриване на 6, 7 или 8
групи наркотични вещества.
От получения отговор от Българския институт по метрология е видно,
3
че техническото средство „Drug Test 5000“ не попада под разпоредбите на
Закона за измерванията, поради което не подлежи на контрол /одобряване на
тип, първоначална и последващи проверки/. Този вид технически средства
били уреди за качествен контрол, които регистрират само наличието или
липсата на наркотични вещества или техни аналози и не са средства за
измерване по смисъла на Закона за измерванията и подзаконовите актове по
прилагането му.
От приложения по делото Протокол № ********* – 10000 от
29.09.2022 г. за сервизна проверка на Drugtest 5000, издаден от „Дрегер
Сейфти България“ ЕООД е видно, че техническо средство „Dreger Drug Test
5000” с номер ARHJ-0011, собственост на ОД на МВР Велико Търново, е
преминало успешно периодична проверка, със срок на валидност 12 месеца и
заключение „Годен“.
Полицейските служители *** и *** са преминали успешно обучение за
работа с „Drаeger Drug Test 5000“, видно от представения по делото Протокол
от проведено обучение рег. № 1275р-1289 от 25.02.2020 г. на ОДМВР Велико
Търново.
От изисканата от Национален институт по метеорология и хидрология
метеорологична справка е видно, че стойностите на температурата и
влажността на въздуха, на 21.05.2023 год., в синоптична станция Велико
Търново, в часовия диапазон на измерване 03:00 часа – 06:00 часа са
съответно както следва: температура на въздуха в градуси по С 11.5 – 11.1 и
влажност на въздуха в % 96-97.
Описаната дотук фактическа обстановка се потвърждава по един
безспорен и категоричен начин както от показанията на полицейските
служители и медицинското лице, извършило освидетелстването на
подсъдимата в ЦСМП, така и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. В допълнение свидетелите С. и М. излагат, че в хода
на същата смяна, по-рано вечерта, са спрели и друг водач, с друг автомобил,
който също е имал положителна проба за наркотични вещества, отново
канабис, който е бил на същия купон и с когото на другия ден подсъдимата се
е познала.
Последната дава обяснения, като не се признава за виновна. Твърди, че
с приятеля си *** пристигнали в гр. Велико Тръново с управлявания от
последния джип, като поводът за това бил рожден ден на братовчед му, който
е от града. Самият рожден ден бил на брега на река Янтра, а те си били
запазили стая в по-централната част на града за една нощ, в къща за гости.
Вечерта били на въпросния рожден ден, където други от присъстващите лица
пушели марихуана и цигари. Тя и приятелят нито пушели, нито пиели. Към
03:00 часа си тръгнали и се прибирали в квартирата. Приготвяйки се за лягане
подсъдимата осъзнала, че си е забравила мокрите кърпи за грим в колата.
Взела ключа и слязла да ги вземе от джипа, след което осъзнала, че не е взела
ключа за входната врата, нямала лични вещи, нямала телефон, била само с
якето си и ключа за колата. Опитала да привлече вниманието на приятеля си,
но сградата нямала звънец, а стаята, в която били настанени не гледала към
улицата, а към вътрешен двор. Навън било валяло, било мокро и студено вече.
4
Тя била изморена и решила, че нещото, което може да направи, за да стигне до
стая, легло и топла завивка, било да се свърже с приятеля си, да се върне и да
му се обади от телефона на братовчед му. Непознавала града и решила, че по
памет, по една улица надолу ще я отведе до плажа на река Янтра. Качила се в
колата, запалила и тръгнала към р. Янтра. В момента когато излязла на
главната улица видяла полицаите, които я спрели със светлинен сигнал.
Обяснила им ситуацията, като й била извършена проба за алкохол, която била
отрицателна. След това била поканена да се яви в сградата на РУ Велико
Търново, където й била извършена проверка за наркотични вещества. След
излизането на положителната проба, провела беседа с полицаите, които й
обяснили, че кръвната проба отнемала много време и затова, по-късно в
ЦСМП, взела решение да не дава кръв за изследване. Твърди, че на въпросния
рожден ден е дръпнала от една цигара, свита цигара и когато разбрала, че е с
марихуана я върнала. Мислела, че е с тютюн.
В същата насока са и показанията на свидетеля ***, с когото
подсъдимата е във връзка от 7 години и двамата живеят на семейни начала.
Същият твърди, че тя почти никога не пие и не употребява наркотични
вещества, като за тези 7 години я бил виждал няколко пъти да пуши
тютюневи цигари. При пристигането на въпросния рожден ден някой й подал
цигара, от която тя дръпнала, но след като разбрала, че е с марихуана я
върнала. Смята, че са станали пасивни пушачи, тъй като са били в беседка от
20 кв.м, в която други лица са пушили марихуана.
Гореизложената фактическа обстановка в голямата си част се
установява без противоречие посредством събраните и проверени
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателства - частично от
обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля ***, от показанията
на свидетелите ***, *** И. Ц., кредитирани от съда в съответните им части;
писмени доказателства: протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, разпечатка от "Drager Drug Test
5000", с фабричен № ARHJ-0011 на проба, регистрирана под № 216, протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 21.05.2023 г., лист за
преглед на пациент от същата дата, АУАН Серия GA № 863496/21.05.2023 г.,
талон за изследване № 0173254/21.05.23 г., протокол за сервизна проверка на
Drugtest 5000 от 29.09.2022 г., справка за нарушител/водач, справка за
съдимост и останалите приложени по делото писмени доказателства,
включително и допълнително изисканите, инкорпорирани по реда на чл. 283
НПК и веществени доказателства –тестова касета от „Drеger Drug Test 5000"
от извършена проба на ***.
При анализа на доказателствените източници съдът констатира
макар и не дотам съществени вътрешни противоречия, налагащи излагането
на нарочни съображения по смисъла на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Основното възражение на защитата е, че към инкриминирания момент
подсъдимата не е управлявала автомобила след употреба на наркотично
вещество, респективно е употребила минимално количество такова от вида на
установеното при извършената й проверка с техническо средство.
В тази връзка, след съпоставяне на обясненията на подсъдимата и
5
показанията на свидетеля Първанов с останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът счита, че същите не следва да бъдат
кредитирани в частта, в която сочат, че не е употребила наркотици или поне,
че употребеното количество е минимално. Тези гласни доказателства в тази им
част остават изолирани и неподкрепени от други доказателства, поради което
и не могат да придадат целената от защитата стойност - разколебаване на
обвинението. От една страна същите с в противоречие с останалата
доказателствена съвкупност, а от друга са нелогични и житейски
необосновани, доколкото не е възможно от едно дръпване от цигара с
марихуана, и то часове преди часа на проверката, техническото средство да
отчете положителен резултат за канабис. Съдът не кредитира и обясненията
на подсъдимата в частта им, в която се твърди, че в помещението, в което е
била извършена проверката за наркотични вещества и техни аналози, се е
пушело и е била предлагана цигара. Това категорично се опровергава от
показанията на свидетелите С. и М., които излагат, че в помещението се
осъществява видеонаблюдение и пушенето там е забранено. Несъстоятелно е
и заявеното от подсъдимата, че едва ли не е била подведена от полицейските
служители да не дава кръвна проба за изследване, тъй като за резултата се
чакало дълго време. Това твърдение също се опровергава както от показанията
на свидетелите – полицейски служители, така и от съдържанието на
приложения протокол за медицинско изследване, попълнен от извършващия
изследването. Поради което обясненията на подсъдимата в този смисъл съдът
намира за недостоверни, като израз на защитната й позиция, подкрепяна и от
свидетеля Първанов, живущ с нея на семейни начала, за когото неможе да се
приеме, че непредубеден свидетел.
От друга страна съдът кредитира безрезервно обясненията на
подсъдимата и показанията на свидетеля Първанов в частта им, че тя
безспорно е била изправена пред трудна ситуация, без ключ за квартирата и
лични вещи, като е имала нужда от съдействие и помощ.
На следващо място, съдът намира, че следва да се даде вяра на
показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители – С. и М.,
и медицинското лице - Ц., извършило освидетелстването на подсъдимата в
ЦСМП. Същите са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи, поради
което съдът ги възприема като носители на доказателствена информация
относно времето, мястото и начина на извършване на престъпното деяние,
както и неговото авторство. Така от показанията на свидетелите С. и М. се
установява, че на инкриминираните време и място са спрели за проверка лек
автомобил марка „Джип Вранглер“ с рег. № ***, който бил управляван именно
от подсъдимата. Впоследствие същите свидетели са възприели и
положителния резултат от извършената проверка с „Dreger Drug Test 5000“ с
фабр. № АRHJ-0011 за употреба на наркотични вещества. Техните показания
свидетелстват за съС.ието и поведението на подсъдимата, както и как е
осъществена полицейската проверка. Както се спомена същите са логични,
подробни и не се констатират някакви вътрешните противоречия в тях. Те
дават детайлно описание на събитията, на които са били очевидци, като
липсват каквито и да било основания да се поставя под съмнение тяхната
надеждност и достоверност.
При извършеното изследване и съставяне на протокола са спазени
6
императивните изисквания на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, поради което съдът го кредитира. Установява се, че в изпълнение на
изискванията на чл. 5-6, за извършеното изследване с техническо средство е
съставен протокол и издаден талон за медицинско изследване. В талона е
вписано мястото за извършване на изследване и срока за явяване, който е в
рамките на нормативно предвидения такъв. Видно от съставения протокол от
съответното медицинско заведение, подсъдимата е отказала да даде
биологичните проби при довеждането й от полицейските служители в ЦСМП,
което последните са сторили в изпълнение на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Не се споделят от настоящата инстанция и доводите на защитата за
допуснати съществени нарушения при пробовземането.
Действително от обясненията на подсъдимата и показанията на
полицейските служители се установява, че при извършване на пробата
последните са били без ръкавици.
Относимата към проблематиката Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), не
съдържа изискване за използването на предпазни ръкавици при провеждането
на теста, нито пък поставя някакви времеви лимити за провеждането му.
Такова изискване е предвидено в т. 2.5 от ръководството за работа, озаглавена
„Предупреждения и предпазни мерки“, като е видно, че използването на
ръкавици при работа с дрегера е предвидено с оглед спазване на хигиена. Този
пропуск, макар и да не е съобразен с инструкцията за работа, не може да
доведе до съмнение в достоверността на пробата, доколкото подсъдимата и
свидетелите сочат, че тя сама е извадила тампона, сама го е поставила в устата
си и после го е предал за поставяне в анализатора, като за това технологично
време пряк допир до пробата не е имало. Поради това и възраженията на
защитата в тази насока са неоснователни. Като такива съдът преценява и
възраженията относно липсата на взета втора проба. В т. 3. 3. от инструкцията
за употреба е посочено, че тестовата система е метод за качествено измерване.
За да се получи потвърден резултат, трябва да се вземе втора проба и да се
даде за анализ на оторизирана лаборатория. Второто вземане на проба се
извършва с подходяща система за събиране на проби от слюнка - напр. с
каталожен номер 83 19 910. По делото няма спор, че от подсъдимата не е била
взета втора проба. Съдът намира, че с това по никакъв начин не е нарушена
инструкцията за употреба, доколкото в направеното описание в тази му част е
посочено, че втората проба следва да се вземе с подходяща система за
събиране на проби, а не че това се прави с използваната първоначално тестова
система. Поради това и доколкото потвърждаването на резултата и в случай на
вземане на втора проба, изисква анализ в оторизирана лаборатория, то съдът
намира, че след като подсъдимата е била отведена за даване на кръвна проба,
то методологията за вземане на проба и нейното изследване, не са били
нарушени.
7
Що се отнася до температурата на околната среда и относителната
въздушна влажност, съдът намира, че и тук са спазени стандартите на
инструкцията, доколкото синоптичната станция, от която са данните, се
намира на открито. Не може да има спор, че в помещението, където е взета
пробата, тези стойности са били в норма /С +5 до +40 и влажност 5% до 95%/.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
С деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна, умишлено – при форма на вината пряк умисъл, състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От обективна страна по делото се установява по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимата на 21.05.2023 г., в гр. Велико Търново, по
ул. „Стефан Стамболов“, до № 17, в посока пл. “Велчова Завера“ управлявала
МПС - лек автомобил „Джип Вранглер“ с рег. № *** след употреба на
наркотични вещества - канабис, установено с техническо средство „Dreger
Drug Test 5000” с номер ARHJ-0011.
Безспорно установено е управлението от подсъдимата на лекия
автомобил и спазването на редът за установяване на наличието на употреба на
наркотици преди управлението на МПС, който е предвиден в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. на Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните
работи и Министъра на правосъдието за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.
Несъмнено управляваният от подсъдимата автомобил по естеството си
е моторно превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е
снабден с двигател за придвижване, а действията на същата по привеждане в
движение и направляване придвижването на автомобила в пространството,
чрез определяне скоростта и посоката на движение представляват управление
на моторно превозно средство по смисъла на НК. Това, че управлението на
процесното МПС се е извършвало след употреба на наркотично вещество е
установено по надлежния ред, при спазване на разпоредбите на Наредба №
1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози – подсъдимата е
проверена със съответен одобрен за ползване тест за употреба на наркотици;
съставени са съответните протокол за проверка, АУАН и талон за изследване,
които са й връчени. В съответствие с дължимото според чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, подсъдимата е съпроводена до ЦСМП, където е отказала да даде
кръв за извършване на химически анализ. Отказът й е вписан по съответния
ред в Протокола за медицинско изследване и е удостоверен с подписа й.
Следователно в случая за нуждите на наказателното производство определящо
е показанието на техническото средство, което следва от разпоредбата на чл. 6,
ал. 10 от Наредбата. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС. В
Решение № 312 от 19.09.2023 г. на ВКС по н. д. № 718/2023 г., ІІ н.о. се сочи,
че "подзаконовият акт определя "надлежния начин" за установяване на
алкохолната употреба и употребата на наркотични вещества от водачите на
8
МПС като признак от обективната страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК.
С измененията на наредбата от 2018 г. е допълнен специалният режим на
изследване и е въведена правната презумпция по чл. 6, ал. 10. Ако показанието
на техническото средство не бъде оспорено от водача, наредбата предвижда
изследването да спре дотук".
Подсъдимата сама се е поставила в ситуация меродавни да са
резултатите от теста за употреба на наркотични вещества вместо тези от
химическото изследване на кръвта й. При извършената проверка на
инкриминираната дата контролните органи са установили с посочения тест
употребата на наркотични вещества от нея, с което е изпълнено първото
условие по Наредбата. Наред с това, налице е удостоверен неин отказ да даде
кръв за изследване, поради което е изпълнено и второто условие за приемане
за достоверни резултатите от теста за наркотици. При това положение,
подсъдимата сама и съзнателно се е лишила от възможността да оспори
резултатите от теста, недавайки кръв за химически анализ, който според
самата Наредба е по-достоверният способ за установяване наличие на
наркотични вещества в организма на водача.
Ирелевантно се явява в случая дали водачът се е чувствал повлиян от
наркотичните вещества, дали се е чувствал нормално и оценява поведението
си като адекватно, дали е спазвал правилата за движение и е оказвал
съдействие на полицейските органи при извършената проверка.
Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като за
съставомерността на деянието законът не изисква настъпването на други
общественоопасни последици извън самото деяние - управление на моторно
превозно средство след употреба на наркотично вещество, което е безспорно
установено по делото. От една страна в българското законодателство е
възприет принципа за „нулева толерантност", поради което се забранява
шофиране след употреба на забранена контролирана субстанция, като е
необходимо да се докаже единствено присъствието й /всяка откриваема
концентрация съобразно аналитичните граници на откриване на съответния
инструментален метод/ в орална течност /полеви устройства/ или кръв
/лабораторен потвърдителен анализ/, без да е необходимо да се доказва дали
водачът е бил под въздействието на тази субстанция към момента на
шофирането. При възприемане на този подход законодателят е имал предвид
научно установените промени в съзнанието на водача при употребата на
наркотични вещества, поради което не е необходимо доказване на конкретното
им проявление в поведението на дееца. Визира се именно откриваема
концентрация съобразно „аналитичните граници на откриване на съответния
инструментален метод". На практика това означава, че използваните тестове
са разработени и съобразени за изследване на шофьори, т.е. те търсят
употреба в кратък период от време и показват положителен резултат над
концентрация, която е приета за опасна за водачи. А и доколкото използват за
изследване като биологична проба именно орална течност, в която /както и в
кръвта/ метаболитите на употребените наркотични вещества се откриват за
9
най-кратък период от време от употребата, то положителната проба на теста
неминуемо предполага повлияване способността на водача за безопасно
управление на МПС.
В тази връзка за съставомерността на деянието е без значение били ли
са налице и констатирани ли са от околните признаци на повлияване или не,
още по-малко какви са били субективните усещания на водача за въздействие
от употребата им, макар такива да са констатирани от служителите при
извършената проверка /възбуда, безпокойство, зачервени очи/. Наличието на
индикация за употреба на наркотично вещество, констатирана в оралната
течност /в случая/, вече свидетелства за промени в съзнанието, които влияят
върху способността за шофиране, а оттам и за поставяне в опасност на живота
и здравето на останалите участници в движението, както и за имуществото им.
Т.е. деянието притежава основното неюридическо свойство да е обществено
опасно. Криминализирано е самото управление на моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества, в което се състои и изпълнителното
деяние. Престъплението е довършено с осъществяването на изпълнителното
деяние и не е необходимо настъпването на друг престъпен резултат.
Неслучайно престъплението се намира в Глава единадесета на Особената част
на НК - Общоопасни престъпления, с извършването на които могат да бъдат
увредени или застрашени личните или имуществени интереси на
неопределен, широк кръг лица и по-специално в раздел II - Транспортни
престъпления, при които съС.ието на обща опасност се дължи на особеностите
на предмета, върху който се въздейства.
За обективната съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е
без значение кога е употребено наркотичното вещество, какво количество от
него е употребено и неговото количеството в кръвта, какъв е неговия активен
компонент, по какъв начин и дали употребата му се е отразила на поведението
на водача и дали е повлияла способността му да шофира МПС. Водещо
значение в случая има обстоятелството, че към момента на извършване на
деянието следва да е доказано със средствата и способите на НПК, че в
организма на подсъдимия е открито наркотично вещество, което установява
неговата употреба преди управлението на МПС. За съставомерността на
деянието е ирелевантно доказването на конкретния момент, дата или час, на
която е употребено наркотичното вещество, тъй като законодателят
инкриминира управлението на МПС, след употреба на наркотично вещество
именно поради високия риск за обществените отношения свързани с
безопасността по транспорта и налагането на нулевата толерантност към
употребата му. Именно наложената в законодателството безусловна забрана за
употреба на наркотични вещества и несъвместимостта на употребата им с
действия по управление на МПС обуславят наказателната репресия срещу
водачите и обосновават прекия умисъл на деянието, поради това, че деецът
съзнава обществено опасния му характер, предвижда последиците и иска
тяхното настъпване. За това оплакването за субективна несъставомерност на
престъплението е лишено от основание, а обстоятелствата касаещи начинът,
10
по който деецът се е снабдил с веществото и подбудите за неговата употреба,
както и количеството в кръвта му са без значение за осъществяването му.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вина - пряк умисъл, съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието -
управление на МПС след употреба на наркотични вещества – канабис,
предвиждал е общественоопасните последици, а именно поставянето в
опасност живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението и е целял настъпването на престъпния резултат - управлението на
лек автомобил, въпреки употребата на наркотични вещества и съзнаването на
това обстоятелство. Доколкото престъплението е на просто извършване, с
осъществяване на изпълнителното деяние, е осъществил състава на
престъплението при пряк умисъл.
Настоящият съдебен състав не споделя и възражението на защитата за
отпадането на обществената опасност на деянието поради наличието на чл. 13,
ал. 1 от НК - крайна необходимост. Съгласно тази разпоредба не е
общественоопасно това деяние, когато за да спаси държавни или обществени
интереси, както и свои или на другиго лични и имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин,
ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Видно е, че от обективна страна законодателят е поставил
изискване за налична непосредствена опасност, както и тя да не може да бъде
избегната от дееца по друг начин. Няма крайна необходимост, когато самото
отбягване от опасността съставлява престъпление.
Визираната в чл. 13, ал. 1 от НК опасност е конкретно фактическо
положение, дължащо се на стихийни или обществени бедствия /наводнение,
пожар, буря, транспортна катастрофа/; на физиологични и производствени
нужди; на внезапни болестни съС.ия и злополуки; на нападения на хора и
животни и на други причини с оглед многообразието на житейските ситуации,
поднасяни от ежедневието и социално - икономическите условия на живот,
при които се създава висока степен на вероятност за предстоящо, близко по
време засягане на правно защитени интереси. На подобни хипотези не сочат
констатираните данни в конкретния казус.
От доказателството по делото не се установява на първо място да е
била налице непосредствена опасност за здравето или живота на подсъдимата.
За да е налице деяние, извършено при крайна необходимост, законът изисква
деецът да не е имал друг правомерен начин за действие. В конкретния случай,
пред подсъдимата е била налице възможност да потърси съдействие и помощ
от случайно преминаващи граждани, въпреки ранния час, доколкото се е
намирала в туристическо населено място, и то в активен сезон, да изчака
преминаването на патрулиращи полицейски екипи, каквито несъмнено
обхождат града в това време от денонощието, да използва таксиметров
транспорт за предвижване, евентуално заплатен от нейните близките, при
11
които е отивала. В този смисъл, съдът приема, че подсъдимата е имала и други
възможности за действия, които обаче не е предприела. По този начин обаче
сама се е поставила в положението да управлява МПС след употреба на
наркотични вещества. В случая не е налице института на крайната
необходимост и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от НК, съгласно която
няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява
престъпление. В конкретния случай, подсъдимата е нарушила
наказателноправна норма, забраняваща управлението на МПС след
употребата на наркотични вещества. Предвид изложеното, съдът счита, че
извършеното от подсъдимата деяние е общественоопасно и не представлява
деяние, извършено при крайна необходимост по смисъла на чл. 13 от НК.
Поводът подсъдимата да управлява лекия автомобил и подбудите й за това,
представляват смекчаващо отговорността обстоятелство, но не лишават
деянието от обществена опасност.
Съдът счита, че деянието на подсъдимата, не е и малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, с липсваща или явно незначителна обществена
опасност. Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно
обществено качество и то се изразява в отрицателното въздействие върху
конкретния вид обществени отношения, обект на защита. Разпоредбата на чл.
343б ал. 3 от НК защитава важни обществени отношения и това обстоятелство
е преценено от законодателя при криминализирането на управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества, като в последните години дори е
налице тенденция и на завишаване на размера на наказателната отговорност,
за което свидетелстват и последвалите към днешна дата законодателни
промени. В конкретния случай не се разкриват съществени отклонения от
типичното отрицателно въздействие върху обществените отношения, които по
принцип се засягат от това престъпление, засягащо сигурността и
безопасността на движението по пътищата. Управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества е типична проява на това престъпление. В
случая, това е можело да създаде предпоставки за сериозно пътнотранспортно
произшествие, при което е било възможно да пострадат хора и не разкрива
обществена опасност, която да е толкова незначителна, че да отпадне
престъпния му характер. Поводът да управлява на процесната дата
автомобила след употребата на наркотично вещество, понижава обществената
опасност на деянието, но не я прави явно незначителна, че деянието й да не е
престъпно. Подсъдимата се явява личност с ниска обществена опасност, с
чисто съдебно минала и добри характеристични данни, но това обстоятелство
не може да бъде изключително водещо за определяне деянието като
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Определяне и индивидуализация на наказанията.
За извършеното престъпление НК в приложимата му редакция
предвижда наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
12
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични данни и трудова
заетост, както и поводът да предприеме управлението на МПС.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не се разкриват.
Така отчетени тези обстоятелства, мотивираха съда да приеме, че не са
налице предпоставки за определяне на наказанията при условията на чл. 55 от
НК, а именно при наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. От друга страна, съблюдавайки целите на
наказателната политика заложени в чл. 36 от НК, както и принципите за
индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, съдът определи
наказанията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като й
наложи такива в минималните предвидени размери, а именно лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 500.00 лева.
След като определи наказанието лишаване от свобода по размер, съдът
прецени, че са налице основанията за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Институтът на условното осъждане е правна възможност, която може да
намери приложение когато са налице кумулативно всички изискуеми от
правната норма предпоставки, касаещи размера на наложеното наказание,
съдебното минало на дееца и възможността по този начин целите на
наказанието да бъдат постигнати. В случая, съдът намери, че визираните от
цитираната разпоредба предпоставки са налице и за поправянето и
превъзпитаването на тази млада жена не е необходимо да търпи ефективно
наложеното й наказание, поради което го отложи с изпитателен срок от три
години, посредством който да й се въздейства в достатъчна степен да
преосмисли поведението си.
Разпоредбата на чл. 343 г от НК предвижда към тези наказания и
кумулативно налагане на наказание лишаване от правоуправление. Отчитайки
горните обстоятелства съдът индивидуализира същото в размер на десет
месеца, считано от реалното отнемане на свидетелството й за
правоуправление, считайки, че така наложените наказания в своята
съвкупност ще са в съС.ие да изпълнят като целите на личната, така и на
генералната превенция.
С присъдата съдът е указал и как да се подходи с приобщената по
делото като веществено доказателство – 1 брой тестова касета.
Към дата на деянието разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не е била в
сила, поради което съдът, спазвайки принципите прокламирани в чл. 2 от НК,
не я приложи.
Разноски по делото не са направени, поради което и такива на се
присъждат.
Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.

За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.
13


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14