Р Е Ш Е Н И Е
№260005/15.2.2022г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ районен съд, в открито заседание
на 08.02.2022г. , в състав:
Районен съдия: ЮЛИЯН
НИКОЛОВ
при секретаря Ивелина Маркова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №543 по описа за 2020г. на ДРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с основание чл.49, ал.1 СК.
Ищецът
А.А.Б., ЕГН **********, твърди, че с ответницата С.И.Б. ,род. на ***г., са
съпрузи, сключили граждански брак на 03.02.2016г. в гр.С., като от брака си нямат
родени деца. Счита, че бракът между
съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и следва да бъде
прекратен, поради обстоятелството , че ответницата е напуснала жилището в което
двамата са живели докато са били в Австрия в средата на 2016г. и от тогава
ищеца няма връзка с нея и не поддържа никакъв контакт с ответницата.С оглед
изложеното моли за прекратяване на брака без произнасяне по въпроса за
вината.Твърди, че по време на брака двамата нямат придобито общо имущество, а
към момента на брака си са живели в Република България на адрес гр.С. , ул.Д.“
№**.Моли съда да постанови , че съпрузите не си дължат издръжка един на друг
след прекратяването на брака.В срока по чл.131 ГПК ответника , чрез назначен от
съда особен представител-адвокат е депозирал отговор на исковата молба.В него
се твърди , че вина за разстройството на брака имат и двете страни и се моли
съда да постанови развод без определяне на вината. В о.с.з. особения представител
на ответника не оспорва така предявените искове
и моли за прекратяване на брака без определяне на вина, както и за
разпределяне по равно на направените по делото разноски.
От
приетото по делото удостоверение за граждански брак е видно, че страните по делото
са съпрузи, сключили граждански брак на 03.02.2016г. в гр.С., за което е
издаден и съответният акт от същата
дата.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел от
страна на ищеца.
В
своите изявления пред съда свидетелят от страната на ищеца Б. И. З.- вуйна на ищеца , излага че първоначално
за много кратко време страните са живели в домът на родителите на ищеца в гр.С.,
след което за заминали за Австрия да работят и оттогава тя не е виждала
ответницата.Твърди , че след известно време ищецът се е прибрал от Австрия ,но
сам, като е казал , че ответницата е избягала от жилището в което са живели там
и оттгава и до настоящият момент няма връзка с нея.
При
преценка показанията на свидетелят съдът намира, че същите не следва да се
дискредитират изцяло само поради това, че са косвени, т.е свидетелят не предава
непосредствени впечатления за обстоятелства от предмета на доказване. Нормално
е свидетелят да възпроизвежда чутото от страната, отношенията в семейството по
принцип са лични и не са достояние на широк кръг лица, а само на близки роднини
обикновено от кръга на семейството в широкия смисъл, а съдът преценява
показанията на свидетелите и степента на достоверност, с оглед всички останали
доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните
в производството доказателства съдът намира за установено по безспорен начин, че
брачните отношения между
съпрузите са дълбоко
и непоправимо разстроени. Помежду им
е изчезнало взаимното
доверие и уважение, връзката между тях е лишена от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома, още повече ,
че двамата не са се виждали от 2016г. , а съпругът дори не знае къде се намира
съпругата му. Бракът съществува само формално и не изпълнява социалната си
функция. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака
не е в интерес както на съпрузите , така и на обществото
поради което същият
следва да се
прекрати, на основание чл.49,
ал.1 от
СК, без произнасяне по въпроса за вината.
Предвид
направеното искане с исковата молба и съгласно разпоредбата на чл. 56 СК съдът следва
да се произнесе относно ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.С., ул.“Д.“ №* а.Същото е напуснато от ответницата доброволно,
като последната не заявява претенции за ползването му, още повече , че жилището
е собственост на родителите на ищеца,поради което семейното жилище следва да се
предостави на ищеца.
Съдът намира , че няма пречка ищцата да запази брачното си фамилно
име – Б. , още повече , че не бяха направени възражения от ответника в тази
насока.
На
основание чл.329,ал.1 ГПК страните следва да бъде осъдени да заплатят поравно
сумата от 60 лева, която съдът определя за окончателна такса по бракоразводното
производство на основание чл.6,т.1 и т.2 ТДТССГПК, като се приспадне вече
платената от ищеца държавна такса от 25 лева. На основание чл.405,
ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от
ТДТКССГПК страните следва да
бъдат осъдени и да заплатят държавна
такса от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между ищецът А.А.Б., ЕГН **********
с адрес *** и ответника С.И.Б. ,род. на ***г. с адрес *** , сключен на
03.02.2016г. в гр.С. , за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак
№ 4/03.02.2016г.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес в гр.С., ул.“Д.“ №**на А.А.Б.,
ЕГН ********** .
ОСЪЖДА
А.А.Б., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по иска за развод
в размер на 05,00 лева. /пет лева/, по сметка на ДРС съгласно чл.6,т.1 и т.2 от
ТДТССГПК, и държавна такса от 05 лева / пет лева / при служебно издаване на
изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
С.И.Б. ,род. на ***г. с адрес *** , ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по иска за развод
в размер на 30, 00 лева / тридесет лева/, по сметка на ДРС съгласно чл.6,т.1 и
т.2 от ТДТССГПК, и държавна такса от 05 лева / пет лева / при служебно издаване
на изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването с развод на гр.брак между
ищцеца А.А.Б., ЕГН ********** с адрес *** и ответника С.И.Б. ,род. на ***г. с адрес *** ,С.И.Б.
да запази брачното си фамилно име – Б..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: