№ 1988
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20254430104507 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод на предявен от М. Г. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. Плевен срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано
от В.И. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2955 лева, представляващо
недължимо платена сума по обявен за нищожен Договор за кредит №
******** г., сключен между страните по делото.
Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 28.04.2023 г в
гр.Плевен между страните по делото е сключен Договор за паричен заем
№721543 по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца заем в
размер на 3000 лева при ГПР от 47,940%, месечен лихвен процент: 3,330%., с
брой вноски - 17 и срок на договора - 17 месеца. Твърди се, че съгласно чл.8 от
процесния договор Заемателят се е задължил да заплати на Заемодателят
неустойка в размер на 2 771,81 лева с начин на разсрочено плащане, ако не
предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение или представеното
такова не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към
договора за заем. Сочи се, че с Решение №9658 от 25.05.2025 г. по гр.дело
№20241110177787 по описа за 2024 година СРС е прогласена нищожността на
процесния договор, поради противоречие на същия с императивните норми.
Сочи се, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита като не се дължат лихви или други разходи по същия от
кредитополучателя.Твърди се, че ищецът е заплатил по процесния договор
сумата в размер на 5 955 лева. Счита, че ответникът се е обогатил за негова
1
сметка със сумата от 2 955 лева, тъй като същата била недължимо платена.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Излага, че
плащането е станало след зепозиране на исковата молба и то на
пълномощника на ищеца. Моли съда й да присъди по чл.38 ЗА.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Счита, че
предявената искова молба е неоснователна и недопустима, поради факта, че в
рамките на законоустановения срок за отговор ответникът е изпълнил в пълен
размер претендираното от ищеца парично задължение. Твърди, че е заплатил
на същия процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на
ИМ, за което прилагат доказателства. Поради направеното от страна на
ответника плащане, моли съда да не допуска ССЕ. Оспорва искането на ищеца
за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, за което развива пространни съображения.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба, депозирана преди о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да не п
рисъжда разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за паричен заем
№ ****** г. се установява, че между страните е бил сключен договор, по който
ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 3000,00 лева, която е
следвало да бъде върната в срок до 28.09.2024 г. с плащането на 17 месечни
погасителни вноски. Уговорен е месечен лихвен процент от 3.330%, а ГПР е
посочен на 47,940%. В чл.6 от договора страните са постигнали съгласие за
обезпечаването му с гарант, отговарящ на определени условия, и още едно
обезпечение по негов избор, в тридневен срок, а в чл.8 е предвидена неустойка
от 2771,81 лева при непредставяне на обезпечението в 3-дневен срок от
сключването, която е разсрочена с месечните погасителни вноски.
От Погасителния план към процесния Договор е видно, че неустойката по
чл.8 е била начислена при подписване на съглашението и разсрочена за
плащане с погасителните вноски, в размер на по 163,04 лева към всяка
периодична вноска.
Видно е от представеното по делото решение по г.д.
№20241110177787/2024 г. по описа на СРС, че процесният договор е обявен за
нищожен.
Установява се от представеното по делото преводно нареждане, че
ответникът е превел на ищеца на 15.09.2025 г. сума в размер на 3018,77 лева с
2
основание „ задалж.пл. ведно със з.л. ***** ЕГН **********“.
Видно е от направеното изявление от страна на проц. представител на
ищеца, че същият е получил плащането по процесната сума.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено
от правна страна, следното:
Страните не спорят, че са били в облигационни отношения възникнали от
сключения между тях договор за кредит. Основното задължение на длъжника
по договора за кредит е да върне предоставената в заем сума, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението. Съгласно §1 т.1 от ДР ЗПК, общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. С оглед на
това, съдът счита, че неустойката следва да бъде включена в общите разходи
по кредита по смисъла на §1 т.1 ДР на ЗПК. Определената дължима в договора
като неустойка сума е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. Тази неустойка е известна на заемодателя, което се потвърждава и
от обстоятелството, че е разсрочена и определена още при сключване на
договора за кредит - предвидена е в погасителния план и е разсрочена заедно с
месечните вноски за главница и лихва и е начислявана преди ищецът да е
изпаднал в просрочие. Това показва, че при точно изпълнение на основното
задължение по договора за заем, а именно плащане на дължимите вноски за
погасяване на кредита за главница и лихва, потребителят дължи неустойка
поради неизпълнение на друго задължение по договора - обезпечаване на
кредита. Тази неустойка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът прави извод, че
уговорената неустойка следва да бъде включена в ГПР, тъй като е пряко
свързана с договора, известна е на кредитора към момента на сключването му
и е задължително условие за сключването на договора. Отделно от това следва
да се отбележи практиката на СЕС (Решение от 13.03.2025г.), че за да осигури
по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел
широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
като включва всички разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В това число
следва да бъде включена и неустойката при непредставено обезпечение, тъй
като е разход, известен на кредитора и се дължи на вноски заедно с вноските
по кредита. В този смисъл, съдът приема, че Договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. При неправилно посочен ГПР, следва
3
да се приеме, че такъв липсва и съответно не е изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. (СЕС в Решение по дело С-714/22 от
21.03.2024г. приема: „чл.10 § 2 б.ж и член 23 Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.ж от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.“)
По предявения иск по чл.55 ЗЗД:
Ищецът претендира заплащане на неустойка в общ размер на 2955,00 лева.
Видно от представеното по делото преводно нареждане , че ответникът е
превел на ищеца на 15.09.2025 г. сума в размер на 3018,77 лева с основание „
задалж.пл. ведно със з.л. ***** ЕГН **********“. С оглед на това, съдът
приема че предявения иск за заплащане на сумата от 2955,00 лева е
неоснователен като погасен чрез плащане.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ПлРС държавна такса в размер на , в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за д.т. в размер на 118,20
лева на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за
предоставена безплатна правна помощ. Съдът споделя съдебната практика,
приемаща, че принципно не е необходимо да се провежда нарочно доказване
на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако
противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга
са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по
други съображения, различни от посочените в чл.38 от ЗА, тя следва да
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае
наличието на поддържаното основание /Определение №163 от 13,06,2016 г. по
ч.гр.д. №2266/2016 г. на ВКС, I г.о./. Съдът счита, че в случая наличието на
поддържаното основание за предоставяне на безплатна правна помощ е
налице. Съдът не изследва дали действително клиента е материално затруднен
при преценка на имотно и парично състояние към датата на иницииране на
настоящото производство, а в случая е налице и декларация на ищеца за липса
4
на доходи и имущество, от което да се издържа. Относно размерът на
възнаграждението, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва
да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не
се счита обвързан от опредените с Наредба №1 за адвокатската работа, в
каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от
24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва
да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и
действителната фактическа и правна сложност на делото. Отчитайки горното,
съдът счита, че на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в
гр. Плевен против „Креди Йес“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от В.И. иск с правно основание
чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата от 2955,00 лева, представляваща
недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ******** г., ведно със
законната лихва от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането,
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от В.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ПлРС, държавна такса върху уважения иск в размер на 118,20 лева, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от В.И. да заплати на адвокат Т.
М. сумата от 400,00 лева - адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5