№ 22333
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110106364 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
К. Г. В. е предявила срещу „Ю....“ ЕООД установителни искове с правна квалификация
чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, с който се иска признаването за установено, че
предвидената в договор за потребителски кредит № ... от 05.12.2023 г. клауза за заплащане
на такса за разглеждане е нищожна поради противоречие и заобикаляне на закона, както и
поради противоречие с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ищцата да заплати сумата от 3082, 31 лв.,
представляваща неплатен остатък от главница по процесния договор за кредит, ведно със
законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и ответника е сключен
договор за потребителски кредит № ... от 05.12.2023 г. за сумата от 4000 лв. с ГПР от 62, 72
%, като в договора била предвидена и такса за разглеждане в размер на 1018, 65 лв.,
дължима заедно с месечните погасителни вноски. Излага доводи за противоречие на
клаузата за заплащане на тази такса с разпоредбата на чл. 10а ЗПК, както и че чрез нея се
заобикаля законът, тъй като това представлява дейност по усвояване на кредита. Сочи, че
единствената цел на тази такса е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на
кредитодателя, поради което същата противоречи и на добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск. Сочи, че процесният договор е бил сключен от разстояние при
спазване на всички законови изисквания. Поддържа, че процесната такса не е свързана с
усвояване или управление на кредита, както и че същата е била включена в годишния
процент на разходите по договора и е посочена в погасителния план към него.
В срока по чл. 131 е предявен насрещен иск от страна на ответника, с който се
претендират незаплатен от ищцата остатък от главница. Твърди, че поради изпадане в забава
с 50 дни, считано от 14.10.2024 г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем, за
което е уведомило ищцата с нарочно уведомление, поради което претендира целия дължим
остатък от главницата.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който
предявеният насрещен иск се оспорва. Посочва се, че по делото не е представено
доказателство за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и че в тежест на
дружеството е да установи предоставянето на заемната сума в размер на 4000 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр., пр. 2 и пр. 3 ЗЗД в тежест на
ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит, в който е била включена
оспорената клауза, както и наведените твърдения, че същата противоречи на закона,
заобикаля закона и противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания
при сключване на договора.
По предявения насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по
силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 4000 лв., а за
ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, настъпване падежа на
претендираното задължение и обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем,
както и размера на дължимата сума.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
С обявения за окончателен доклад съдът е обявил на страните, че служебно следи за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил
на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за кредит № L... от 05.12.2023 г., сключен между ищцата в
качеството на клиент и ответното дружество в качеството на кредитор, по силата на който
дружеството е отпуснало на ищцата кредит в размер на 4000 лв. с период от 30 месеца, при
фиксиран годишен лихвен процент от 34 % и годишен процент на разходите 62, 72 %, с
посочена обща сума на лихвите за периода 1909, 09 лв., такса за разглеждане в размер на
1018, 65 лв. и общ размер на всички плащания 6927, 74 лв. По отношение таксата за
разглеждане в договора е посочено, че същата се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит и бива възстановена от клиента заедно с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план, който е приложение към договора за кредит.
Посочено е още, че таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно
погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато
и да е причина. В приложения към договора за кредит погасителен план са посочени общо
30 месечни погасителни вноски в размер от по 233, 67 всяка от тях, с изключение на
последната вноска, която се равнява на 151, 31 лв.
В приложеното на л. 45 и сл. по делото рамково споразумение за потребителски
кредити, сключено между страните, т. 8.4. е посочено, че таксата за разглеждане
представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит,
за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор кредит или изменения на
споразумението по т. 6.10 от процедурата.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице е установило, че процесният кредит е бил усвоен в пълен размер от
4000 лв. от ищцата на 05.12.2023 г. чрез системата на „И...“. Установило е също така, че по
процесния договор за кредит са били извършени плащания в общ размер от 3064 лв., от
които 917, 69 лв. главница, 894, 30 лв. възнаградителна лихва, 797, 36 лв. обезщетение за
забава, 70, 05 лв. лихва за забава и 384, 60 лв. такса за разглеждане.
2
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 29.11.2019 г.,
приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.
Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно
правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя
на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата
валута и размер. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че заемната сума е била предоставена, поради което договорът се счита за
сключен.
По предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на
административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит.
Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите
задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за
предоставяне на задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за
разглеждане представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването
му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана. В
приложения рамков договор, сключен между страните, изрично е посочено, че таксата се
заплаща за преглед на искането за кредит, осигуряване на средства по кредита и сключване
на договора, които се припокриват напълно с основната услуга, като по делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за
отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да
събира отделна такса. Ако има услуга, която оскъпява продукта, то разходите следва да се
компенсират с увеличаване на цената му, а не с начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В
този смисъл е и практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение № 1441 от
12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в.
гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. № 6095/2022г.,
Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По насрещния иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцата е
заплатила по кредита сума в общ размер от 3064 лв., като от тази сума с 917, 69 лв. е била
погасена главницата, а с 384, 60 лв. таксата за разглеждане. Предвид нищожността на
клаузата, предвиждаща такса за разглеждане, платената сума от 384, 60 лв. следва да бъде
отнесена за погасяване на главницата. Отделно от това, по делото липсват доказателства за
обявяване на предсрочна изискуемост на цялото оставащо задължение по договора за
кредита, въпреки дадените с доклада по делото указания на ответника в този смисъл по реда
на чл. 146, ал. 2 ГПК и изричното възражение от страна на ищеца по този въпрос. Ето защо,
съдът приема, че не е налице предсрочна изискуемост и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК следва
3
да се вземат предвид единствено настъпилите падежи на вноските за главница до
приключването на устните състезания, т.е. за първите 23 вноски до 25.10.2025 г. Общият
размер на тези падежирали вноски за главница се равнява на 2815, 62 лв., като от тях по
изложените по-горе съображения съдът приспада платения размер на главницата от 917, 69
лв. и платената такса за разглеждане по прогласената за нищожна клауза в размер на 384, 60
лв., поради което предявеният насрещен иск следва да бъде уважен за сумата от 1513, 33 лв.
и да бъде отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен размер от 3082, 31 лв.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Платената държавна такса от 50 лв.
следва да се присъди в пълен размер, тъй като тя е платена по уважения отрицателен
установителен иск. Ищецът претендира и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 570 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение,
което съдът намира за основателно. Справедливият размер на адвокатското възнаграждение
следва да определен на сумата от 300 лв. по следните съображения. С Решение от 28.07.2016
г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно
приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21
е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се
поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива
2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва
да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните
особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски.
Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата
цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на ищеца бъдат присъдени
разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При
определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице две претенции същите имат един
4
общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем. В конкретния случай от
страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното
съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, доколкото същите
произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се дължи отделно
възнаграждение по всеки от предявените искове. Така определеното възнаграждение от 300
лв. следва условно да бъде разделено на две, като сумата от 150 лв. по отрицателния
установителен иск се дължи в пълен размер от ответника. От остатъка от 150 лв., условно
определен за защита по насрещния иск, съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск в
полза на ищеца се дължат 76, 35 лв. Така общият размер на разноските, които ответникът
дължи на ищеца, се равнява на 276, 35 лв., от които 50 лв. държавна такса по отрицателния
установителен иск, 150 лв. адвокатско възнаграждение по отрицателния установителен иск и
76, 35 лв. адвокатско възнаграждение по насрещния иск, съразмерно с отхвърлената част от
него.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноските, съразмерно с
уважената част от насрещния иск, като при изчисленията си съдът раздели общия размер на
дължимото за цялото производство юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. на две равни
части, съответно по отрицателния установителен иск и по насрещния иск. Така общият
размер на разноските, които ищецът дължи на ответника, съразмерно с уважената част от
насрещния иск, се равнява на 85, 08 лв. от общо направените по насрещния иск 173, 29 лв.
(от които 123, 29 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Платеният от бюджета на съда депозит за експертиза в размер на 300 лв. следва да
бъде поделен между страните, съразмерно с уважената и отхвърлена част от насрещния иск,
тъй като експертизата е направена единствено във връзка с насрещния иск. Така, на
основание чл. 77 ГПК ищецът следва да заплати в полза на съда сумата от 147, 29 лв., а
ответникът сумата от 152, 71 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. Г. В., ЕГН **********, с адрес: с. Г..., ул. „В...“
№.., срещу „Ю....“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ч..“
№..., ет. 1, офис 4, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, нищожността
на предвидената в договор за потребителски кредит № ... от 05.12.2023 г. клауза за
заплащане на такса за разглеждане.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, с адрес: с. Г..., ул. „В...“ №.., да заплати на „Ю....“
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ч..“ №..., ет. 1, офис 4, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 1513, 33 лв., представляваща падежирал към
12.11.2025 г. неплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит № ... от
05.12.2023 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1513, 33 лв. до пълния предявен размер от 3082, 31 лв.
ОСЪЖДА „Ю....“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ч..“ №..., ет. 1, офис 4, да заплати на К. Г. В., ЕГН **********, с адрес: с. Г..., ул. „В...“ №..,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 276, 35 лв., представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, с адрес: с. Г..., ул. „В...“ №.., да заплати на „Ю....“
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ч..“ №..., ет. 1, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 85, 08 лв., представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, с адрес: с. Г..., ул. „В...“ №.., да заплати в полза на
Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 147, 29 лв., представляваща
разноски по делото, платени от бюджета на съда.
5
ОСЪЖДА „Ю....“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ч..“ №..., ет. 1, офис 4, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 77
ГПК сумата от 152, 71 лв., представляваща разноски по делото, платени от бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6