Решение по дело №612/2021 на Софийски градски съд

                   

                               Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                           гр.София, 20.07.2022 г.

       

                 В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                     Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Юлия А., като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 612 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

         Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на Е.А.Б., подадена чрез пълномощника адв.К.Б., срещу решение от 19.11.2020 г., постановено по гр.дело № 50390/2019 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 с-в, в частта, с която е осъден ответника Е.А.Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: гр.София, ул.“********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4,76 лв.- лихва за забава за присъжданата главница от 25,04 лв., за периода 15.09.2015 г.-20.06.2017 г. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. В жалбата е направено искане решението да бъде отменено в обжалваната част, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от  4,76 лв.- лихва за забава, върху дължима главница от 25,04 лв., за периода 15.09.2015 г.-20.06.2017 г. и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

         Въззиваемата страна- ищец „Т.С.“ ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

     Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.“-ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

        Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

        Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.             

         Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

         Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

         Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК  от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. 

         Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.               

         Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни  процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно в обжалваната от ответника част, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му кратки съображения, досежно основателност на предявения от ищеца „Т.С.“ ЕАД, гр.София срещу ответницата Е.А.Б.,  осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4,76 лв.- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение от 25,04 лв., за периода 15.09.2015 г.-20.06.2017 г. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

         Съгласно общото правило на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл.86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на паричното задължение - непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

По отношение на иска за законна лихва за забава върху стойността на услугата за дялово разпределение, съдът намира, че в общите условия към договора не е предвиден срок за заплащането й, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват доказателства да е изпращана от ищеца покана до ответницата, от което следва, че този иск е неоснователен, поради което първоинстанционното решение, в обжалваната от ответницата част следва да бъде отменено.

         При така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение в обжалваната част, като неправилно следва да се отмени и вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли предявения срещу ответницата Е.А.Б. осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4,76 лв.- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение от 25,04 лв., за периода 15.09.2015 г.-20.06.2017 г.

         Относно разноските по производството.

          При този изход на спора на въззивника- ответник следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно поисканите разноски за производството пред настоящата въззивна инстанция в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване/. От друга страна, с оглед изрично направеното искане по делото, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ ЗА/ ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.Б., пълномощник на въззиваемата страна- ответник Е.А.Б., адвокатско  възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., предвид обстоятелството, че същата е оказала безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемата страна- ответник Е.А.Б., видно от приложен по делото договор за правна помощ и съдействие от 07.12.2020 г. На въззиваемата страна- ищец, разноски  за въззивното производство не се дължат.

           Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

 

                                                Р     Е    Ш     И    :

 

           ОТМЕНЯ решение от 19.11.2020 г., постановено по гр.дело № 50390/2019 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 с-в, в частта, с която е осъден ответника Е.А.Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: гр.София, ул.“********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4,76 лв.- лихва за забава за присъжданата главница от 25,04 лв., за периода 15.09.2015 г.-20.06.2017 г. и вместо това постановява:

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4,76 лв.- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение от 25,04 лв., за периода 15.09.2015 г.-20.06.2017 г., като неоснователен.

          ОСЪЖДА  „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,  да заплати на Е.А.Б., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

          ОСЪЖДА „Т.С.“-ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.К.Б. от РАК, ЕГН **********, с адрес: ***/ офис-партер/, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. /триста лева/.   

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

       РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т.С.“-ЕООД, гр.София, като трето лице– помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, гр.София.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

                                           

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                     

 

 

                                                                                                  2.