Решение по дело №14/2024 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 213
Дата: 9 февруари 2024 г. (в сила от 9 февруари 2024 г.)
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20247270700014
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ ..........., град Шумен, 09.02.2024 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд в публичното заседание на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

 

                                                                   Председател:  Снежина Чолакова

                                                                           Членове:   Росица Цветкова

                                                                                                Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря В. Русева

и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП

като разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №14 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите В.Ш.и В.Д.-С., чрез юрисконсулт Р.Й., против Решение №353/13.11.2023 г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №1690/2023 г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №В-002073/03.07.2023 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на касатора „Б.Б.“ ЕООД, ***, на основание чл.200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.23 от ЗЗП.

   Касаторът навежда твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че не е налице нарушение от страна на търговеца, както е приел съда, тъй като описаните в НП продукти са били с обявена цена за грам, което е мерна единица и част от мерната единица килограм. Поддържа се и становището, че са налице основания за прилбожение на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на това е отправено искане да бъде отменено атакуваното съдебно решение и потвърденото с него НП, както и се претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

   Ответната страна, и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, както и не е представя писмено становище по спора. Такова е представено, но след приключване на делото, поради което не следва да бъде взето предвид при постановяване на настоящото решение. Съдът не е давал мъзможност на ответната страна да представи писмено становище в определен срок след приключване на делото, тъй като такова искане не е направено нито в хода на откритото съдебно заседание, нито с писмена молба по делото.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна и предлага Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила като законосъобразно.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

   Спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение на материалния закон.

   Безспорно е установено от решаващия съд, че при извършена проверка от служители на КЗП-РД-Варна, съвместно със служители на ОДБХ и НАП, на 16.02.2023 г. в търговски обект магазин „Билла“, находящ се на бул. „Симеон Велики“ №34 в Шумен, се предлагали за продажба в обекта 14 различни вида маслини, с обявена продажна цена за 100 гр., а не за обявена мярна единица килограм, съгласно изискването на чл.23 от ЗЗП във вр. с пар.13 т.9 от ДР на ЗЗП. Във връзка с тези констатации на 01.03.2023 г., свидетелят Владимир Герчев съставил Акт за установяване на административно нарушение №002073 на касатора за това, че на 16.02.2023 г. в магазина се предлагат за продажба 14 различни вида маслини, с обявена продажна цена за 100 гр., а не за обявена мярна единица килограм, като е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.23 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Въз основа на така съставения акт е издадено и процесното НП, с което на касатора на основание чл.200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл.23 от ЗЗП във вр. с пар.13 т.9 от ДР на ЗЗП.

   При тези факти решаващият съд приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмята на издаденото НП. Съдебният състав изложил и съображения относно безспорната доказаност на неизпълнението, приписано на търговеца, както и е изложил подробни аргументи за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. С оглед на това е потвърдил процесното НП.

   Настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, а развитите доводи в касационната жалба за наличие на отменителните основания са неоснователни. Налага се извод за липса на процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, тъй като същите са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове и съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

  В контекста на гореизложеното, касационната инстанция напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора за деянието, описано в акта и в НП. Приетата за нарушена разпоредба на чл.23 от ЗЗП е императивна и изисква от търговеца, за стоките, които се продават в насипно състояние, да се обозначава само цената за единица мярка. В случая по категоричен начин се установява, че това не е било сторено по отношение на процесната стока – маслини, които се продават в насипно състояние. Както е посочил и решаващия съд, съобразно легалната дефиниция на §13 т.9 от ДР на ЗЗП, „цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. В случая се установява с категоричност, че за описаните в обстоятелствената част на НП стоки не фигурира цена за единица мярка – килограм. Горното налага извод, че юридическото лице не е изпълнило вмененото му задължение по чл.23 от ЗЗП по отношение на процесната стока. Този извод не се разколебава от позоваването от страна на касатора, че единицата мярка „грам“ е част от единицата мярка „килограм“ и е също мярна единица. При положение, че законодателят е въвел изрично задължение по чл.23 от ЗЗП за търговеца и е дал легална дефиниция в §13 т.9 от ДР на ЗЗП за вида единица мярка и цена за единица мярка, то следва за този вид стока цената да е обявена за килограм. Текстът на нормата на чл.23 от ЗЗП е пределно ясен и не налага тълкуване.

   Касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен и извода на предходната инстанция за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административното нарушение касателно процесното нарушение. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите простъпки от този вид и не се отличава с по-ниска тежест. На търговеца е наложена имуществена санкция в минимален размер, с която биха били постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция.

   С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че Решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

   Независимо от изхода на делото, на ответната страна не следва да бъдат присъдени разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова искане не е заявено до приключване на делото в открито съдебно заседание. Както бе посочено по-горе след приключване на делото е депозирано становище от ответната страна – 05.02.2024 г., 10.10 ч., а делото е приключило в 09.45 ч., съдържащо искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Това становище не е представено във връзка с дадена от съда такава възможност за представяне на писмено становище в определен срок, поради което и заявеното искане за разноски е направено след установения в закона срок. Това налага извода за неприсъждане на разноски в полза на ответната страна за настоящата касационна инстанция.

  Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №353/13.11.2023 г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №1690/2023 г. по описа на същия съд.

   Разноски не се присъждат.

   Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................