№ 43
гр. Свищов, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело №
20244150100777 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД- за връщане на недължимо платена
сума по договор за предоставяне на поръчителство.
Ищецът В. М. Б., чрез адв.Д. М. твърди в искова молба, че е страна по
Договор за потребителски кредит № CN 2795445/26.06.2023г., сключен с „K.“
ЕАД. Съгласно договора получила кредит в размер на 500 лева, които
трябвало да върне за срок от 5 месеца. В чл. 4.1 от Договора било предвидено,
че ищецът следва да сключи Договор за поръчителство с "A." ЕООД, с цел
обезпечаване на сключения Договор за кредит. На 26.06.2023 г. ищецът
сключил Договор за предоставяне на поръчителство с ответника "A." ЕООД с
цел да обезпечи сключения договор за кредит, като по него трябвало да
заплати възнаграждение в размер на 220,53 лева. Ищцата предсрочно
погасила задълженията си по два договора- Договора за потребителски
кредит, сключен с ответника "K." ЕАД и процесния Договор за поръчителство
с "A." ЕООД , по който превела 100,00лева. Счита, че Договора за
предоставяне на поръчителство, сключен с "A." ЕООД е нищожен на
основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД , на основание чл. 26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр.
чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.Нарушен е принципа на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД- налице е явна нееквИ.лентност между
престациите, тъй като сумата , която се начислява чрез него е в размер на 50%
от сумата на отпуснатия кредит от 500 лева. На следващо място, заплащането
1
на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на
Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на
договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде
сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за
поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута. От друга страна, при справка в ТР се установявало, че едноличен
собственик на капитала на "A." ЕООД е "K." АД, като печалбата на първото
дружество от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се
разпределяла в полза на едноличния собственик "K." АД. Поради това, при
сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено
като печалба на "K." АД. Със сключването на договора за поръчителство се
целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за
избягване ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
На следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.
чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В случая налице било накърняване на
добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се
достигнало до значителна нееквИ.лентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел
извличане на собствена изгода за кредитора. Договорът бил нищожен, като
противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 19
от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез тях за поръчителя в размер
на 100 лева е в размер на 50% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин,
чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство изцяло се
нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Въпросната клауза
и Договора за предоставяне на поръчителство били нищожни като
2
неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като са във вреда
на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Отделно
от това, сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателя да
получава нещо насреща, като той бил принуден да сключи този договор и то с
предварително посочено от заемателя дружество, като условие за отпускане
на кредита. Договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез
него се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер ГПР и
заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 от ЗЗД вр.чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника "A." ЕООД да заплати на ищеца сумата от 100 лева, заплатена по
Договор за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, подадена
от пълномощник се поддържа предявения иск и се прави обстоен анализ на
справедливия размер на дължимото му се адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗА. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника "A." ЕООД ,чрез
юрисконсулт С.Сталева, която навежда доводи за неоснователност на иска.
Счита, че не е налице нарушение на добрите нрави, на ЗПК или ЗЗП. Не
оспорва, че ищецът има валидно сключен Договор за потребителски кредит
CN 2795445/26.06.2023г., както и че задълженията по този договор са
погасени .Не оспорва сключването на незадължителен Договор за
предоставяне на поръчителство с ищеца, както и че задълженията по него са
погасени и "A." ЕООД .Заявява, че за погасяване на възнаграждението за
предоставено поръчителство е получило не претендираните с исковата молба
100 лева, а 15,11 лева. Оспорва, че Договора за предоставяне на
поръчителство е задължителен да се сключи, за да се получи кредита.
Посочва, че чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит изрично гласи, че договора с
"A." ЕООД не е задължително да се сключва и не е задължително условие за
получаване на кредита. Оспорва, че Договора за кредит нарушава чл. 11, ал. 1
и чл. 19 от ЗПК. В Погасителния план към договора за кредит изрично бил
посочен фиксиран ГЛП- 40%, което е по-малко от 5 пъти размера на законната
лихва. Погасителния план имал изискуемото се по ЗПК съдържание с посочен
3
брой погасителни вноски, размер на всяка една от тях, компоненти от които е
съставена вноската. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство
между ищеца и "A." ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от
ЗЗД. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователни и
недоказани. Претендира заплащане на направените по делото разноски. За
съдебно заседание изпраща писмено становище , в което поддържа
изложеното в отговора и прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение от процесуалния представител на ищеца.
В изпратена писмена молба за с.з. на 6.03.2025г., ищецът В. М. Б., чрез
адв.Д. М. е поискала изменение на иска, чрез намаляване на неговия размер,
като на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на иска, чрез
намаляване на размера и същият се счита предявен за сумата 15,11 лева.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и по делото е представен Договорът от трето
неучастващо лице "K." ЕАД , че на 26.06.2023г. между В. М. Б. и "K." ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № CN 2795445/26.06.2023г.
Съгласно договора получила кредит в размер на 500 лева, които трябвало да
върне за срок от 5 месеца. Инкорпориран е и погасителен план за 5 вноски с
посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.
В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е
уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е
посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да
сключи договор за поръчителство с одобрен от K. гарант поръчител в срок 48
часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В, ал. 3 е посочено, че
в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за
разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а
предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.
По делото не се спори, а това се установява и от писмените
доказателства, че на 26.06.2023г.- датата на сключване на договора между "K."
ЕАД и ищеца В. М. Б., последния и ответникът са сключили Договор за
предоставяне па поръчителство, по силата на който "A." ЕООД, с ЕИК:
4
******** е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с "K."
ЕАД, по силата на който да отговаря пред "K." ЕАД солидарно с
ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за
предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за
предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно
от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено
в размер на 220,53 лева, платимо на 5 вноски. Видно от договора за
поръчителство, В. Б. е следвало да заплаща възнаграждението, като "K." ЕАД
е овластено вместо поръчителя "A." ЕООД да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор- съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и
е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това
по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр.
второ от договора за поръчителство.
По делото не е спорно, че "K." ЕАД е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.От справка в търговския регистър се установява,
че кредиторът "K." ЕАД е едноличен собственик на капитала на "A." ЕООД.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури
едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по
процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
По делото не се спори, че ищеца е погасил предсрочно задълженията си
по процесният договор за кредит, както и, че в полза на ответника "A." ЕООД
е заплатено възнаграждение в размер на 15,11 лева.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените
искове, съдът намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум е пердявен
осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД- ответното дружество "A."
ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 15,11 лева -
представляваща заплатената от нея сума по нищожен на основание чл. 26, ал.
1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.л.19, ал. 4 от ЗПК и чл.
143 от ЗЗП Договор за поръчителство , сключен към Договор за потребителски
5
кредит № CN 2795445/26.06.2023г.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. В случая ищцата претендира връщане на суми, платени
по нищощен Договор за поръчителство , но същият е сключен към Договор за
потребителски кредит № CN 2795445/26.06.2023г., поради което следва да се
разгледа и договорът за кредит. По отношение на действителността на
договорите за потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби
на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В конкретния
случай се установи от договора, че при посочване на ГПР в договора, не са
включени разходите, извършени от Кредитополучателя, представляващи
възнаграждения за поръчителство по договора за гаранция сключен с
поръчителя "A." ЕООД, с ЕИК: ********. При включване на тези разходи,
ГПР който е определен в договора за кредит на 48,23 % безспорно ще
надхвърли значително ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая
посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В договора за кредит
не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. В
погасителния план не е включено задължението, поето по договора за
поръчителство. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1
е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 551,67 лева, без
в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на
поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения
ГПР.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в, ал.
1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за
кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е
следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка
с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с
6
договора за кредит.
В същото време, съгласно, Договора за предоставяне на поръчителство,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод,
че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства. Съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл. 4 от
договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до
неговата реална промяна, защото задължава кредитополучателя да
предприеме правни действия, като се задължи с допълнителни разноски пред
дружеството поръчител. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по, ал. 4 размери, се считат за нищожни.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно,
че потребителят, за да не заплаща разходи за неизпълнение на задължения по
договора, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено
от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода,
че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът намира, че
клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за предоставяне
на гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество -
поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените
данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата около избора на
поръчителя в деня на сключване на договора за кредит, включване на
възнаграждението в погасителния план по договора за кредит и събиране на
сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на дружеството -
поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
7
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител
- не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране
на скрито възнаграждение под формата на възнаграждение за поръчител,
свързан с кредитора.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на
поръчителство от 26.06.2023 г. се явява нищожен поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е
уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той винаги
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. По силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "K." ЕАД, за което
цялото възнаграждение е поето от потребителя. Поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство, който е и икономически по- силният субект,
разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да
иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и
законна лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и
договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск при
предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова
защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Срещу
заплащането на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което е в размер на 220,53 лева и то за срок от 5 месеца, при
получената в заем сума - 500,00лева, ищецът - потребител не получава каквато
и да било услуга. Ето защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ
добите нрави, в каквато насока са и оплакванията на ищеца.
В този смисъл не само, че е налице нееквИ.лентност на престациите, но
8
в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя,
поради което и този договор се явява недействителен като лишен от
основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в
ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това,
че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер
по отношение на договора за потребителски кредит. В случая сключеният
договор за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително
одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият
е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Това
обстоятелство обосновава, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, което води до значително
неравновесие между правата на потребителя на услугата и търговеца и
нарушаване на принципа на добросъвестност, от което може да се изведе
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника
"A." ЕООД искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е
основателна и следва да се уважи. Уважаването на предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД предпоставя ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
поръчителство, наличието на основания за нищожност, плащане на
процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е
платена на годно правно основание.В случая съдът прие, че договорът за
поръчителство е нищожен. Прието е по делото за безспорно, че ищецът е
заплатил претендираната сума от 15,11 лева , като възнаграждението по
договора за гаранция и същата е постъпила в партримониума на ответника
"A." ЕООД. Съдът намира, че ответникът не е доказал наличие на валидно
основание за получаване на сумата.
Ето защо, платената сума по Договор за предоставяне на поръчителство
е дадена при начална липса на основание за плащането, поради което е
недължимо платена и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от
ЗЗД.
9
Предвид изхода на делото разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК само на ищеца. От същия е направено искане за присъждане на
сторените по делото разноски, както и е направено искане на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца - адв.
Д. М. да се присъди възнаграждение за осъществената правна услуга.
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 50,
00 лв., представляваща внесена държавна такса, които следва да се присъдят .
По направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗА съдът намира следното: В производството по делото
ищецът е представляван от адвокат Д. В. М. въз основа на сключен Договор
за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение
е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, т. е. на
материално затруднено лице.Представен е списък по чл.80 от ГПК, в който
адв.М. заявява възнаграждение в размер на 480,00лева с ДДС.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност и че
следва да се присъди възнаграждение в минимален размер.
В случая, съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. , адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определят съгласно цената на иска и при цена до
1000,00лева, възнаграждението е 400,00лева.Толкова е и претендираното от
процесуалния представител-480,00лева, с начислен ДДС и в този размер
следва да се присъди.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД "A." ЕООД, с ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: ******, *********** (сграда
А), ет. 4, **************, представлявано от И. М.а Ш. да заплати на В. М. Б.
с ЕГН **********,с адрес ******************* сумата 15,11лева /петнадесет
лева и 11 ст./, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор
за предоставяне на поръчителство от 26.06.2023 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
25.10.2024 г., до окончателното плащане на сумата.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "A." ЕООД, с ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: ******, *********** (сграда
А), ет. 4, **************, представлявано от И. М.а Ш. да заплати на В. М. Б.
с ЕГН **********,с адрес ******************* сумата 50,00лева- разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата "A."
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ******,
*********** (сграда А), ет. 4, **************, представлявано от И. М.а Ш.
да заплати на адвокат Д. В. М. с ЕГН ********** от АК Пловдив, с адрес
*************************** сумата от 480,00 лева ,с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11