РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. Благоевград, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100477 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№477/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№4821/26.02.2025г., подадена от „Пседалище и адрес на
управление гр.Сск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. В. П.
да заплати на „П следните суми:
-226.44 лв. (двеста двадесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки)- неплатена
главница;
-365.39 лв. (триста шестдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 15.06.2022г. до 06.07.2023г. /дата на предсрочна
изискуемост/;
-311.56 лв. (триста и единадесет лева и петдесет и шест стотинки)- неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;
-360.01 лв. (триста и шестдесет лева и една стотинка) – неплатено възнаграждение за
закупена и ползвана услуга Флекси;
-131.94 лв. (сто тридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) - лихва за забава за
периода от 16.04.2022г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.07.2023г. /дата на
предсрочна изискуемост/;
-401.22 лв. (четиристотин и един лева и двадесет и две стотинки) - законна лихва за периода
от 06.07.2023г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.12.2024г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 07.02.2022г. между „П като кредитор и Д. В. П. като
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №40007897062, при следните
параметри: сума по кредита - 1000 лв.; срок на кредита - 30 месеца; размер на вноската –
53.81 лв.; ГПР - 48.81%; ГЛП - 41.00%; лихвен процент на ден - 0.11%; общо задължение по
кредита - 1 614.05 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ - 350 лв.; възнаграждение
по закупена услуга „Флекси“ - 400 лв.; размер на вноската по закупени допълнителни услуги
- 25 лв.; общо задължение по договора – 2 364.05 лв.; общ размер на вноската – 78.81 лв.;
дата на погасяване - 15-ти ден от месеца.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок задължението си по договора, като на
07.02.2022г. е превел парична сума в размер на 1000 лв. по посочения от длъжника в т.3 от
договора начин – чрез Изипей.
Сочи се, че услугата „Фаст“, даваща възможност за приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит, е използвана от длъжника - представители на ищеца били
извършили всички необходими действия за проучване на кредитното досие на длъжника,
1
подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове.
Закупената услугата „Флекси“ предоставяла възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
падежната дата на вноските, но длъжникът не се бил възползвал от нея.
Ответникът Д. В. П. не е изпълнил задължението, което е поел по договора, като е
преустановил плащанията на погасителните вноски и е изпаднала в забава, като е направил
следните плащания по заема на дати: На дата 14.03.2022г. са платени 79 лв.; На дата
09.05.2022г. са платени 98.80 лв.; На дата 20.07.2022г. са платени 48.80 лв.; На дата
02.08.2022г. са платени 60.80 лв. Твърди се, че общата сума на направените плащания по
ДПК 40007897062 е в размер на 287.40 лв., с която са погасени сума в размер на 239.86 лв.,
съгласно задължението по погасителен план, лихви за просрочие на вноските по
погасителен план - 7.54 лв., 40.00 лв. - такси по Тарифа. Поради изпадане в забава били
начислени лихви в размер на 139.48 лв., които били заплатени частично – оставал дължим
остатък от 131.94 лв.
Поради изпадането в забава, на основание чл.12.3 от ОУ кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на дата 06.07.2023г., а кредитът е прекратен автоматично, за което ответникът е
уведомен. Навежда се, че след обявяването на предсрочна изискуемост /06.07.2023г./ е
започнало начисляване на обезщетение за забава.
Твърди се, че „Пр е подал заявление за издаване на заповед да изпълнение по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д.№3490/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, като с
Разпореждане съдът е отхвърлил заявлението на ищцовото дружество в частта, с която се
претендират 226.44 лв. неуважена част от претендираната неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №40007897062/07.02.2022г.; неплатено договорно възнаграждение в
размер на 365.39 лв., дължимо за периода от 15.06.2022г. до 06.07.2023г.; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 311.56 лв.; неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 360.01 лв.; лихва: 131.94 лв. лихва за
забава от 16.04.2022г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.07.2023г. /дата на
предсрочна изискуемост/; сумата от 401.22 лв., законна лихва дължима от 06.07.2023 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024г.
Горните обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от предявяване на осъдителен
иск за вземанията, за които заявлението е било отхвърлено.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и доказателствата към нея са редовно
връчени лично на ответника. В законоустановения едномесечен срок, ответникът не е подал
в съда писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество „П, редовно призовано, не изпраща представител.
В депозирана от представителя му молба заявява, че поддържа предявения иск и моли за
уважаването му.
В съдебно заседание ответникът Д. В. П., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит Ст, сключен между „П,
в качеството на кредитор, от една страна, и от друга страна – Д. В. П., в качеството на
кредитополучател /клиент/, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит от 1000
лв., със срок на кредита от 30 месеца, при размер на всяка вноска от 53.81 лв., при договорен
годишен процент на разходите /ГПР%/ - 48.81%, годишен лихвен процент /ГЛП%/ - 41 %,
лихвен процент на ден - 0.11%. Общото задължение по заема възлиза на 1 614.05 лв.
Съгласно Договора за потребителски кредит /т.V и т.VI/ клиентът е закупил допълнителни
услуги, посочени в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ – Д
предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и
До“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.
Страните са се съгласили, че за допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в
размер на 350 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ се дължи възнаграждение в размер на
400 лв., като размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 25 лв. и е дължима
заедно с месечната вноска по кредита. Така общото задължение по кредита и по закупените
допълнителни услуги възлиза на 2 364.05 лв., с размер на месечната вноска от 78.81 лв.
Съгласно т.15.1. и т.15.2 от Общите условия на „П към договор за потребителски кредит,
2
всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно
разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час,
считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на
„Профи кредит България“ ЕООД, а всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна услуга
„Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания, описани в договора.
От представеното извлечение по сметка към Д се установява, че общата платена сума по
договора за кредит е 287.40 лв., която сума е отнесена от кредитора за погасяване на:
главница – 60.96 лв. /остава непогасен остатък от 939.04 лв./; договорна лихва – 100.47 лв.;
пакет допълнителни услуги – 78.43 лв. Тоест с посочената сума по договора са погасени
239.86 лв. С остатъка от сумата са погасени лихви за просрочие в размер на 7.54 лв., както и
40 лв. – начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания. Плащанията са
извършени с вноски в периода 14.03.2022г. – 02.08.2022г. След тази дата не са постъпвали
плащания, поради което кредиторът е отразил кредита като предсрочно изискуем, считано
от 06.07.2023г., като липсват данни до длъжника да е изпратено уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД е подал на 30.12.2024г. /изпратено по куриер на
27.12.2024г./ заявление по чл.410 от ГПК срещу кредитополучателя Д. В. П. за дължимите
суми по договора за кредит. По заявлението било образувано ч.гр.д.№3490/2024г. по описа
на Районен съд-Благоевград, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №74/18.01.2025г. за следните суми: -главница – 712.60 лв.,
дължима по Договор за потребителски кредит №40007897062 от 07.02.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.12.2024г. до окончателното
плащане, както и за направените разноски в заповедното производство в размер на 14.25 лв.
за платена държавна такса и 12.25 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно в
уважената част от заявлението. С Разпореждане №184/18.01.2025г. заповедният съд е
отхвърлил заявлението в останалата му част за претендираната главница над уважения
размер от 712.60 лв. до пълния предявен размер от 939.04 лв.; 365.39 лв. – договорна лихва;
311.56 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 360.01 лв. - възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“; 131.94 лв. – лихва за забава; 401.22 лв. – законна лихва. Съдът е
приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, поради което по силата на чл.23 от ГПК кредитополучателят дължи само чистата
стойност на кредита от 1000 лв., от която след приспадане на платените по договора суми в
общ размер от 287.40 лв., остава непогасена главница в размер на 712.60 лв., а като
недължими остават главницата над сумата от 712.60 лв. до пълния заявен размер от 939.04
лв. /т.е. за разликата от 226.44 лв./, както и всички други претендирани суми за лихви, такси
и допълнителни услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и
кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че
дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от
ЗПК. От друга страна, ответникът Д. В. П. има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3
от ЗПК. По силата на договора за кредит на ответника е предоставен заем в размер на 1000
лв. Кредитът е усвоен от ответника и по същия е извършил плащания в размер на 287.40 лв.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да
3
следи служебно за тяхното спазване.
В императивната разпоредба на чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е предвидено, че
годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съдебният състав констатира, че в договора възнаградителната лихва от 41% и годишният
процент на разходите от 48.81% формално са записани с тези размери. Отразените
процентни съотношения не съответстват на реално дължимите съгласно договора и
погасителния план към него размери на възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-
високи от горепосочените и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР
съгласно чл.19, ал.1 и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които
кредитополучателят дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48.81%,
но в същия не са включени таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 750 лв.,
които имат характера на възнаграждение и е следвало да бъдат включени при формирането
на ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради
невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика
кредитът му се оскъпява многократно. Включването на тази сума в общия размер на
разходите по кредита води до ГПР от 103.16% според изчисленията на съда, посредством
онлайн калкулатор. Видно е в този случай, че разходите по кредита са необосновани високи
и надвишават допустимата надбавка върху заетата сума от 1000 лв., съгласно чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Предвид изложеното, според настоящия съдебен състав е налице нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит
задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение №1 начин. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е
налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира.
Както вече беше посочено, възнагражденията за допълнителните услуги „Ф“ представляват
разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Формално посоченият в договора
размер на ГПР от 48.81% не отговаря на действително приложимия между страните ГПР,
равняващ се на 103.16%. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до
недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
За пълнота, следва да се отбележи, че конкретните услуги, за които е уговорено заплащането
на процесните възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, представляват действия по
усвояване и управление на кредита, поради което на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК клаузите
се явяват нищожни като противоречащи на закона. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит; кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В договора и общите условия не е
посочено какъв е обичайният срок за разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, както и какъв е срокът за „приоритетно“ разглеждане на същото,
поради което потребителят е поставен в невъзможност да прецени дали да се възползва или
4
не от услугата „Фаст“, т.е. да прецени икономическите последици от сключването на
договор с такава „услуга“. Същата е договорена по начин, който не създава никакви
гаранции за потребителя, че кредиторът реално ще предостави „услугата“ като спази реда за
разглеждане на исканията, за да изисква заплащането й. По отношение на услугата
„Флекси“, възнаграждението за същата е уговорено като дължимо независимо от това дали
клиентът ще се ползва от посочената услуга, поради което е нарушен принципът за
справедливост и еквивалентност на престациите. Посочените уговорки позволяват на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане в размер на почти 100% от заетата сума,
независимо дали услугите ще бъдат предоставени, при което кредитът значително се
оскъпява. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП – същите противоречат на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Същите целят единствено неоснователното обогатяване на кредитора, заобикаляне на
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК и поставят потребителя в неравностойно положение
спрямо него.
Без основание се явява платената от ответника сума от 40 лв. начислена съгласно чл.17.4 от
Общите условия и Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. С клаузата, която се
предвижда начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на
заемополучателя, се нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК да се
изисква заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на
кредита, и при забава на длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 1000 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Крайният срок на договора е настъпил на
15.08.2024г. с падежната дата на последната погасителна вноска, поради което вземането за
главница е изцяло изискуемо.
По договора ответникът е извършил плащания в общ размер от 287.40 лв., която сума
следва да бъде отнесена изцяло в погашение на главницата по кредита. При така
извършеното прихващане на изпълнението непогасената главница възлиза на сумата от
712.60 лв., за която заповедният съд е издал заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Над така
присъдения размер до пълния претендиран със заявлението размер от 939.04 лв.,
представляващ разликата от 226.44 лв., главницата се явява недължима. По изложените
съображения недължими се явяват и претендираната договорна лихва, възнагражденията за
допълнителните услуги Фаст и Флекси. В съдебната практика се приема, че при установена
недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, лихва за
забава не се дължи до датата на подаване на заявлението, поради което претенцията и в тази
част е неоснователна /Решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г., I т. о.,
Решение №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3855/2021г. IV, г. о., и др./.
Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен иск подлежи на отхвърляне в цялост
като неоснователен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „П седалище и адрес на управление
гр.Спротив Д. В. П., с ЕГН **********, с адрес гр.С осъдителен иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. В. П. да заплати на „Пледните суми по
Договор за потребителски кредит от 07.02.2022г.:
-226.44 лв. (двеста двадесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки)- неплатена
главница;
-365.39 лв. (триста шестдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 15.06.2022г. до 06.07.2023г. /дата на предсрочна
изискуемост/;
5
-311.56 лв. (триста и единадесет лева и петдесет и шест стотинки)- неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;
-360.01 лв. (триста и шестдесет лева и една стотинка) – неплатено възнаграждение за
закупена и ползвана услуга Флекси;
-131.94 лв. (сто тридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) - лихва за забава за
периода от 16.04.2022г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.07.2023г. /дата на
предсрочна изискуемост/;
-401.22 лв. (четиристотин и един лева и двадесет и две стотинки) - законна лихва за периода
от 06.07.2023г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.12.2024г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 30.12.2024г. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6